Р
Е Ш Е
Н И Е
№
119/15.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Александрина Александрова и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №84/2021г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение №260093 от
09.11.2020г., постановено по АНД №1122/2020г., Районен съд Монтана е отменил
Наказателно постановление №12-001677/30.07.2020г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на „М.М.“ ЕООД *** на основание
чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.2 от
Кодекс на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева и е
осъдил Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана да заплати сторените разноски
по делото.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е
неправилно. В съдебно заседание, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт К***
, поддържа жалбата си и моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат
присъдени разноски по воденото съдебно производство.
Ответника, в постъпило по делото
писмено становище, оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да отмени наложената имуществена санкция,
въззивният съд е приел, че при налагането и са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
който съществено са опорочили воденото административнонаказателно
производство.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано
в обжалваното решение е прието, че в случая са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводстевните правила, които съществено са опорочили
воденото административнонаказателно производство. Видно от известието
за доставка на съставения АУАН, същия вместо да се изпрати по седалището и
адреса на управление на търговското дружество е изпратен на адрес в гр.Монтана,
където в графа получател е положен подпис, без да е отразено лицето което е
приело същият, обратната разписка, изпратена на адреса на управление е върната
в цялост с отбелязване, че не е потърсено, в тази връзка обоснован и съобразно
доказателствата по делото е извода на въззивния съд, че актът не е бил предявен
на нарушителя по надлежния ред, поради което наказващият орган е следвало да го
върне на актосъставителя, поради нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.2 от ЗАНН.
Преценката за
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство
произтича от доказателствата в преписката: АУАН е съставен в нарушение на
специалната разпоредба на чл.416, ал.3 от КТ поради което образуването на
производството е в отсъствие на законосъобразно съставен акт. Няма данни за
спазване на тази специална разпоредба, тъй като ако ЮЛ не бъде намерено на
адреса на управление, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за
съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет
т.е. не са изчерпани всички възможности и действия за намиране на нарушителя.
Липсата на лице за връчване на съобщението за представяне на исканите документи
и за връчване на АУАН може да се дължи на обективни факти и да не е свързано с
преднамерено укриване. Отсъства друга информация за потърсване на юридическото
лице за съставяне на АУАН. Действително по аргумент от чл.416, ал.1 изр. второ
от КТ, редовно съставените АУАН по КТ имат доказателствена сила до доказване на
противното, но в случая законодателя е имал предвид редовно съставен и връчен
АУАН, какъвто не е настоящия случай.
Настоящият съдебен състав, изцяло споделя
правилните и задълбочени мотиви на въззивния съд, които са го мотивирали да
отмени наложената имуществена санкция, като не смята за необходимо повторно да
ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221,
ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.
Следва да се отбележи, че с Решение №100/01.03.2021г. по АНД №85/2021г. по
описа на Административен съд Монтана се е произнесъл по аналогичен казус
свързан с допуснати съществени нарушения по установяване на административно
нарушение по реда на КТ.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила,
предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящия
състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №260093 от 09.11.2020г., постановено по АНД №1122/2020г. по
описа на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: