№ 599
гр. Варна, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900722 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 21000/19.10.2021 г.
от Л.П.Х.., ЕГН ********** и И.П.Х.., ЕГН **********, двамата с
местожителство в гр. *** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано”, №
5.
Съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, поради което производството по делото следва
да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по
търговски спорове”.
При служебна проверка на предпоставките за допустимост на
предявения иск, установени в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, съдът
съобрази следното: Видно от материалите по делото ищците са отправили
писмена застрахователна претенция спрямо ответника, в която е посочена
бА.а сметка с оглед изплащане на обезщетение, получена надлежно от
последния на 08.10.2018 г. По делото не са налице данни за отговор по
отправената претенция в границите на 3-месечния срок, установен в
разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ. По изложените съображения и с оглед
датата на депозиране на исковата молба, настоящият състав намира, че
предявеният иск е допустим.
По делото не е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа по
причина липса на допълнителен отговор.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към
разглеждане на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявеният
иск за допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
1
НАСРОЧВА в с.з. на 08.06.2022 г., 10.00 ч.
ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото: Предявени са искове с пр. осн.
чл. 432, ал. 1 КЗ,с които ищците Л.П.Х.. и И.П.Х.., молят да бъде постановено
съдебно решение за осъждането на ответника „ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД да заплати на всеки от тях сумата 40000.00 лв.,
застрахователно обезщетение, за претърпяни неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат от смъртта на Н.П.П., брат на първата ищца и вуйчо на
втория ищец, настъпила при ПТП, на 10.11.2016 г., около 13:30 ч., на път II-
74, в района между с. Дралфа и разклона за с. Подгорица, в посока – гр.
Търговище, по вина на С.Р., водач на л.а. „***“, ДК № ***, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от 08.10.2018 г. – датата
на завеждане на застрахователна претенция до изплащането. Претендират се
разноски.
Ищците заявяват следния механизъм на настъпване на ПТП: На
посочената дата, час и място при сухо, слънчево и с добра видимост време,
водачът С.Р., управлявайки л.а. „***“, ДК № *** застигнал маркировъчна
машина „***“, ДК № ***, която се движела с 5 км/ч, в средата на пътното
платно. На платформа в задната част на машината стоял Н.П., който поставял
конуси по осевата линия. Застигайки машината Р. предприел маневра
изпреварване отляво, но се наложило да прекрати маневрата, тъй като
забелязал, че пред нея има непрекъсната линия и изпреварването не било
разрешено. За целта предприел намаляване на скоростта и престрояване зад
маркировъчната машина. Поради недостатъчна надлъжна дистанция между
машината и лекият автомобил възникнал сблъсък, който бил челен за
автомобила и заден за машината. В резултат на удара П. паднал върху
пътното платно с разчленен от тялото долен ляв крайник и впоследствие
починал. Като причина за проишествието се сочи нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП като водачът Р. не реагирал
своевременно да намали скоростта и в случай на необходимост да спре и по
непредпазливост причинил смъртта на П..
Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”,
за управлявания от Р. автомобил при ответника като произшествието попада
в границите на периода на валидност.
Първата ищца твърди, че между нея и починалият й брат били налице
отношения, които надхвърляли нормалната връзка между брат и сестра. От
ранна детска възраст тя и брат й били изключително близки, отгледани в
задружно семейство като станали още по-близки след смъртта на баща им.
След тежък развод ищцата и децата й заживели в едно домакинство с
починалият й брат и тяхната майка като поч. П. полагал фактическа и
финансова грижа за ищцата и нейните деца и бил глава на семейството. Тази
специална и силка връзка била разрушена от смъртта на брат й.
Вторият ищец твърди, че връзката с починалият му вуйчо била
изключително силна особено след развода на родителите му, когато неговият
вуйчо бил силният мъжки образ, който помагал на детето да премине през
трудния период. Грижата на починалият му вуйчо замествала до голяма
степен липсата на бащина грижа и опора и загубата му се отразила
изключително трудно и все още пази спомена за човека, който се грижил за
него.
2
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, депозира писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на
валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение,
сключено със собственика на лекия автомобил „***“, ДК № ***. Оспорва
правото на двамата ищци да получат застрахователно обезщетение като
излага, че не са налице критериите посочени в ТР № 1/2016 г., а именно:
изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и обичайни
взаимоотношения между брат и сестра и брат и детето на неговата сестра.
Оспорва твърдяния от ищците механизъм на настъпване на
произшествието като твърди, че водачът на л.а. “***“ не се е движил с
превишена за пътния участък скорост. Отделно от това твърди, че
маркировъчната машина се е движила на заден ход, участъкът от пътя не е
бил надлежно обозначен във връзка с извършваните ремонтни работи, което
било ограничило възможността за реакция на водача на застрахованото МПС.
Още сочи, че е налице съпричиняване във вредоносния резултат от страна на
постр. П., който в нарушение на всякакви правила и норми е седял на
платформа в задната част на машината и е поставял конуси на пътното
платно, без да е обезопасен по никакъв начин.
В случай, че са налице основания за присъждане на обезщетение на
ищците, заявява че те следва да бъдат определени в рамките на въведения с
пар. 96, ал. 1 ПЗРКЗ, лимит до 5000.00 лв. Оспорва се претендираното
обезщетение за забава с начална дата – 08.10.2018 г., както и се прави
възражение за погасяване по давност на претенцията за лихва, съобразно
разпоредбата на чл. 111 ЗЗД. Поддържа се, че ответникът не е в забава, тъй
като ищците не са представили всички необходими документи за установява
предпоставките за ангажиране на отговорността му, поради което и
неоснователно се претендира законна лихва от датата на смъртта на
пострадалото лице.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ответниците депозират
допълнителна искова молба, в която поддържа изложените в исковата молба
твърдения и оспорват възраженията на ответника, наведени в отговора, в т.ч.
и възражението за съпричиняване. Изразяват становище по доказателствените
искания на ответника.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признато и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството: - наличие на валидно, към датата на
произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „***“, ДК № ***; - че на
10.11.2016 г., около 13:30 ч., на път II-74, в района между с. Дралфа и
разклона за с. Подгорица, в посока – гр. Търговище, е настъпило ПТП, при
което е пострадал и впоследствие починал Н.П.П..
Съдът указва на страните, че на доказване подлежат следните
обстоятелства:
Ищецът – механизъм на произшествието, наличие на твърдяната
житейска връзка и емоционална близост с починалия, наличие на пряка
причинна връзка между произшествието и вредите, чието репариране се
претендира, обосноваване на вредите по вид и размер на претендираното
обезщетение.
Ответникът – релевираното възражение за съпричиняване на
3
вредоносния резултат от страна на пострадалия, твърденията за нарушаване
на правилата за безопасност от страна на пострадалия.
Всяка от страните следва да установи обстоятелствата, на които
основава възраженията си и черпи изгодни правни последици.
НЕ ДОПУСКА като доказателство по делото, находящите се на л. 177
от делото писмени обяснения, тъй като същите представляват писмени
свидетелски показания, които са недопустими в гражданския процес.
Не приетото доказателство да се приложи към корицата на делото.
ДОПУСКА до приемане в с.з. останалите представени от ищците
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА нохд № 64/2017 г., по описа на ОС – Търговище.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да се ползват от показанията на
един свидетел при режим на довеждане за установяване на механизма на
настъпване на произшествието.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да се ползват от показанията на
двама свидетели за установяване на претърпяните неимуществени вреди.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на страните за назначаване на
САТЕ, с оглед събиране на допуснатите гласни доказателства за установяване
на механизма на произшествието.
НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска експертиза, със задача поставена от
ищците, при депозит на експертизата в размер на 300.00 лв., платими от
ищците, по сметка на ВОС, в 1-седмичен срок от съобщаването с представяне
на доказателства по делото в същият срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Д.Г., който да се уведоми след
доказателства за платен депозит.
УКАЗВА на вещото лице да изготви и представи заключението си в
границите на срока по чл. 199 ГПК.
ИЗДАВА съдебно удостоверение на ответника, съобразно искането
отправено в т. 1 от доказателствената част на отговора. Държавна такса в
размер на 5.00 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника, обективирано в т.
2 от доказателствената част от отговора, тъй като писмените доказателства са
представени от ищците.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото
определение.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4