Определение по дело №3079/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3268
Дата: 20 август 2019 г. (в сила от 28 август 2019 г.)
Съдия: Петя Георгиева Крънчева
Дело: 20191100203079
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

Гр. София, 20 август 2019 г.

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение – 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесети август две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

Председател:

ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

 

Секретар:

ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА

Прокурор:

ИВАН КАДЕВ

сложи за разглеждане докладваното от съдия КРЪНЧЕВА НЧД № 3079 по описа за 2019 г.

На именното повикване в 10.30 часа, се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ А.С.М. – редовно призован, доведен от ЗО „Казичене“, се явява лично и с адв. Ц.Б. – от САК – надлежно упълномощен защитник, с представено по делото пълномощно.

 

НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител – М.М.– Инспектор ІV степен „Режимна дейност“ в Затвора – гр.София.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/ заявиха: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, като съобрази становището на страните и наличието на законоустановените предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,

 

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София: Представям докладна записка от ИСДВР във връзка с указанията на съда, дадени в предходното съдебно заседание, както и актуална справка, относно остатъка от изтърпяната и неизтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“, наложено на осъденото лице.

 

СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представените от процесуалния представител на СЦЗ документи, на останалите страни – за запознаване и становище.

 

АДВ. Б.: Да се приемат представените доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с представените доказателства. Да се приемат.

 

СЪДЪТ намира, че така представените доказателства от процесуалния представител на началника на СЦЗ, са относими към предмета на делото, с оглед на което следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото производство, в насока на което

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРИЕМА като писмени доказателства, представените такива от процесуалния представител на началника на СЦЗ, а именно – докладна записка от ИСДВР в ЗО „Казичене“ по отношение на осъдения А.С.М., както и актуална справка относно изтърпяната и неизтърпяната част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да представяме други доказателства. Нямаме доказателствени искания.

 

СЪДЪТ, по ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.

 

След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

ПРОКУРОРЪТ: Становището на Софийска градска прокуратура е следното: Считам, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, а имено – лишеният от свобода А.С.М. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като към момента този срок е от 1 година и 10 месеца. Видно от приложените материали по делото се вижда, че още през 2018 г. лишеният от свобода е със заменен режим от „строг“ на „общ“. Малко по-късно, през месец март 2019 г., същият е преместен в затворническо общежитие от открит тип, а именно – в ЗО „Казичене“, и не на последно място, със заповед на началника на затвора, лишеният от свобода А.С.М. е бил награден. В изготвеният доклад е отчетено изключително положително отношение на лишения от свобода към изпълнение на плана на присъдата, поради което СГП не се солидаризира по никакъв начин със становището на инспектор ИФЗ НС ЗО „Казичене“ за непостигната прогресивна система при изпълнение на наказанието. С оглед на изключително краткия срок, а именно – месец и няколко дни, които остават до окончателно изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, следва да отчетем, че довършването на каквито и да е било корекционни работи и провеждането на корекционни процеси по отношение на лишеният от свобода, няма да доведе до съществена промяна. Нещо повече, в изготвения доклад се сочи, че М. е със сравнително добра и благоприятна прогноза за личностова ресоциализация на базата на ресурсите, които притежава. В този смисъл е отчетено трудовоспособната възраст, доброто жилищно устройство на лицето, доброто отношение с близките и липсата на каквито и е да било зависимости. Не на последно място се сочи, че рискът от рецидив също е редуциран. Като междуличностови проблеми е отчетено липсата на агресивна нагласа и прояви, които да е проявил по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“. Същият активно се включвал в изпълнението на присъдата, съобразно възможностите си и с поведението си показва изключително положително отношение към труда, с оглед на което считам, че е налице и втората предпоставка, а именно – добро поведение в местата за лишаване от свобода, за да бъде уважена молбата за УПО. Предвид което Ви моля да се произнесете с определение, с което да уважите искането на лишеният от свобода А.С.М., а именно за остатъка от месец и няколко дни да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София: Становището на Началника на затвора по отношение на молбата на осъдения М. е отрицателно. Смятаме, че е налице само първата предпоставка, относно ефективно изтърпяна част, която е изискуема от закона. По отношение на втората предпоставка – доказателства за поправяне на лицето смятаме, че наличните такива до момента не дават основание да се направи извод за трайно поправяне и превъзпитаване на лицето. Има проблемни зони, които са установени в началото на изпълнението на наказанието и към момента, макар и все още гранични – съществуват; съответно плана на присъдата не е изпълнен в своята цялост, целите и задачите, които са заложени в него, включително и изпълнението на прогресивната система, т.е. да премине на „лек" режим. Смятам, че независимо от малкия остатък, който му остава, от 1 месец и 4 дни към днешна дата, не би следвало да се уважи молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване, с оглед на което Ви моля да се произнесете със съдебен акт, с който не уважите молбата му за условно предсрочно освобождаване.

 

АДВ.Б.: Пред настоящият съдебен състав е подадена молба на основание чл. 70 от НК, а именно възможността за ползване от страна на моя подзащитен за предсрочно условно освобождаване, като основанията за това, визирани в чл. 70 от НК, са кумулативно изразени в две предпоставки – на първо място да бъде изтърпяно повече от половината от наказанието, което му е наложено с влязла в сила присъда, която той търпи. В тази част считам, че са налице предпоставките за уважаване на молбата, тъй като същият е изтърпял една огромна част от наказанието и остатъка, който му остава да изтърпи, по представените днес документи е видно, че е в рамките на 2 месеца. Считам, че и втората кумулативно отразена предпоставка, отразена в чл. 70 от НК, а именно –  същият да има достатъчно доказателства, които да сочат неговото поправяне и изпълнение функцията на наложеното му наказание с влязлата в сила присъда, считам, че също и тези фактори са изпълнени. Видно от представените по делото доказателства и представените в днешното съдебно заседание такива, А.М. през цялото време от влизането му по изтърпяване на присъдата в затвора до настоящия момент непрекъснато е изпълнявал трудови функции и се е трудил. Това сочи едно изключително полезно, изключително добро отношение към труда и факта, че той не е бездействал и е полагал грижи както по отношение по-ефективното изпълнение на присъдата, така и намаляване на нейния размер. По отношение на казаното от процесуалния представител на СЦЗ считам, че не са достатъчно убедителни доводите, изнесени от него в днешно съдебно заседание, касаещи невъзможността за прилагане в цялост изложеното в присъдата по отношение на неговото поправяне, а именно, че същият има наклонности към рецидив и други подобни дейности. Считам, че това не е така, тъй като през цялото време на пребиваването на М. в затвора, а в последствие и в затворническото общежитие сочи, че същият търпи развитие по отношение поправяне и по отношение наченките на рецидивизъм. Какво имам в предвид – още в самото начало на неговото пребиваване от „строг“ режим той преминава на „общ“, когато е насочен в затворническото общежитие „Кремиковци“. В следствие на неговата изключителна дисциплина и трудова дейност, същият е преместен на още по-лек режим, а след това, понастоящем, тази година, преминава на „лек“ режим в затворническото общежитие „Казичене“. По отношение на неговото поправяне са и няколкото заповеди, с които А.М. е награждаван, визирам заповед №78/11.03.2019 г., заповед № 387/ 05.12.2018 г. от и други, с които в момента не разполагам, но са налични по делото. Моля от именото на моя подзащиен, в рамките на изнесеното както от страна на защитата, така и от представителя на СГП, с оглед изпълнение на всички предпоставки, визирани в чл. 70 от НК, да уважите молбата на А.С.М. за условно предсрочно освобождаване.

 

ОСЪДЕНИЯТ А.С.М. /в своя защита/: Моля да бъде освободен.

 

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъденото лице А.С.М..

 

ОСЪДЕНИЯТ А.С.М.: Това е, моля да уважите молбата ми.

Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови определението си.

СЪДЪТ след съвещание, и след като съобрази доводите на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 и следващите от НПК, във връзка с чл. 70, ал. 1 от НК.

Образувано е по повод депозирана молба от осъденият А.С.М., чрез упълномощения от него защитник адв. Ц.Б. – САК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на конкретното осъдено лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“. Налице е и втора молба от осъденият М. със същото правно основание, входирана в СГС под № 74271/06.06.2019 г.

В така депозираните молби от защитата и лично от осъденото лице се посочва, че е налице първата предпоставка за УПО, доколкото осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание. Посочва се и, че осъдения М. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, което може да се установи от изготвения доклад за оценката на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС. Излага се, че М. е положил и продължава да полага усилия за промяна по време на престоя си в затворническото общежитие, не е влизал в конфликти със служителите и с други лица, както и с лишени от свобода, няма наложени дисциплинарни наказания по време на пребиваването си в местата за лишаване от свобода, работи, участва в организирани от затворническата администрация културни мероприятия и спортни такива. Изтъква се, че М. е награждаван няколко пъти, като от самото начало на престоя му в местата за лишаване от свобода е работил, каквато работа осъществява и в момента, след преместването му в ЗО „Казичене“ като работник по събиране на скрап. Аргументира се, че М. е дал убедителни и реалистични факти, касаещи факторите, залегнали в нормата на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от НК, които са изпълнени.

В днешното съдебно заседание защитата пледира, че са налице и двете предпоставки за уважаване на така депозираната молба, доколкото М. е изтърпял предвидения в закона размер от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“ и е дал достатъчно доказателства за подобряване и за превъзпитаване, в следствие на проведената спрямо него корекционна дейност в затвора. Защитата изтъква, че при М. е налице полезно положително отношение към труда, което сочи на убедителни доказателства за поправянето му. Посочва, че не са достатъчно основателни доводите на процесуалния представил на СЦЗ, доколкото са налице красноречиви и трайни данни за поправяне на осъденото лице, като същият от момента на постъпването си в затвора търпи положително развитие. Моли молбата за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена в цялост.

В синтез с изложеното от защитата е и становището от прокурора, който акцентира, че са налице и двете предпоставки, предвидени в чл. 70, ал. 1 от НК, за уважаване на така депозираната молба за условно предсрочно освобождаване на осъденият М.. В тази връзка прокурора конкретизира, че с оглед размера на изтърпяното наказание, е налице първата формална предпоставка за УПО. В обстойно изложение изтъква положителното развитие на М., в която връзка акцентира, че първоначалния „строг“ режим, при който е бил поставен осъдения за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, впоследствие, със заповед на Началника на затвора, е бил заменен на „общ“, предвид достатъчно положителни данни за осъденото лице и мотиви за това, изложени в цитираната заповед. Въпреки отрицателни становища на затворническата администрация прокурорът пледира, че с оглед изготвения доклад от ИСДВР, в това число и представения в днешното съдебно заседание, е налице изключително положително мнение за поведението на осъденото лице в местата за лишаване от свобода. Акцентира, че са налице награди, предоставени по отношение на осъденият М., които са в противовес на изложеното отрицателно становище относно липсата на изпълнение на прогресивната, пенитенциарна система при изпълнение на наказанието. Посочва и, че остатъкът от наказанието, което следва да бъде търпяно, в размер на 1 месец и няколко дни, не би довело до провеждането на каквито и да е било значими корекционни дейности, които да са свързани със съществени промени на личността и поведението на осъденото лице. Изтъква, че М. активно се е включвал в изпълнение на плана на присъдата, с което е дал достатъчно категорични доказателства за своето поправяне. В този смисъл пледира, че е налице и втората предпоставка, предвидена в нормата на чл. 70, ал. 1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване, в насока на което счита, че молбата на осъденият следва да бъде уважена.

Становището на процесуалния представител на СЦЗ е в обратна насока, доколкото същият приема, че е налице само първата формална предпоставка за условно предсрочно освобождаване на осъденият М., като не е налице втората такава относно достатъчно доказателства за неговото поправяне, в който смисъл посочва, че са налице все още проблемни зони, които следва да бъдат преодолени. Сочи, че плана на присъдата не е изпълнен в цялост, не е налице замяна на режима от „общ“ на „лек“, с оглед на което и предвид високите стойности на риск от вреди, моли молбата за условно предсрочно освобождаване да не бъде уважавана.

В своя защита и в последната си дума, осъденото лице моли да бъде освободен условно предсрочно.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прецени, че осъденият А.С.М. е постъпил в Затвора – гр.София на 03.02.2018 г., като по отношение на същият, с начало 31.01.2018 г., е приведено в изпълнение наложеното му за извършено от него престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години, въз основа на определение, с което е одобрено постигнатото по НОХД № 1898/2018 г. по описа на СРС, НО, 112 състав споразумение между страните по цитираното производство, което наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, е определено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Съгласно приложените по делото материали, в частност представената в днешното съдебно заседание актуална справка от Затвора – гр.София, се установява, че към настоящия момент М. е изтърпял наказание всичко в размер на 1 година, 10 месеца и 26 дни, като фактически 1 година, 6 месеца и 19 дни, и от работа 4 месеца и 7 дни. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, условно предсрочно освобождаване може да бъде постановено от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от 2/3 от наложеното му наказание, в случаите на опасен рецидив. С оглед квалификацията на престъплението, за което М. е бил осъден, а именно такова по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК –явяващо се  престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, настоящият съдебен състав прие, че изтърпяната част от наложеното на   М. наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години, е много повече от предвидената в нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК – 2/3 от така определеното му наказание, като остатъкът, който М. следва да търпи, към настоящия момент се ранява на 1 месец и 4 дни. В този смисъл съдът намира, че размера на фактически изтърпяната част от наложеното по отношение на М. наказание „Лишаване от свобода“ съпоставен с общия размер на това наказание, сочи наличието на първата формална предпоставка за условно предсрочно освобождаване на М., предвидена в нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК.

Що се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона, във връзка с преценка дали са налице основанията за условно предсрочно освобождаване на А.С.М., следва да се има предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а, ал. 1 от НПК, а именно тези доказателства, които сочат на положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ като добро поведение, участие в трудови, образователни, квалификационни и спортни дейности, специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви. Освен това положителни данни и доказателства за поправяне на осъдения, следва да се установят от оценката на същия по реда на чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.

В конкретния по делото случай, настоящият съдебен състав приема, че от представените по делото доказателства, са приложени изискуемите по закон такива – доклади и оценки, които дават основание на съда да счете, че е налице и другата предпоставка, визирана в закона, за условно предсрочно освобождаване на М..

В тази връзка съдът не възприема възражението на процесуалния представител на Началника на затвора, доколкото независимо от отрицателните становища на ИФЗ НС ЗО „Казичене“ и ЗН РНОД при Затвора – гр. София, за прилагане на УПО по отношение на конкретното осъдено лице, са налице изискуемите по закон доказателствени източници, удостоверяващи положителната промяна в личността и поведението на осъденото лице и респективно даващи основание на съда да прецени, че същият е дал нужните достатъчно доказателства за своето поправяне. Следва да се отчете, че единствено в посочените по-горе отрицателни становища на длъжностните лица при затворническата администрация, се съдържа отрицание по отношение приложение института на УПО спрямо М., като формално и в двете становища, в мотивите се посочва, че са налице формалните предпоставки за УПО, като се изтъква, че наказанието „Лишаване от свобода“ дава своя коригиращ ефект, но все още процеса не поправяне и превъзпитание не е завършен, без да се конкретизират какви дейности предстоят да бъдат извършвани и респективно да дадат положителен резултат за поправянето на осъденото лице.

Същевременно, в противовес с така изложените две становища, посочени по-горе, на длъжностните лица при затворническата администрация, съдът черпи изключително информационни данни, касателно позитивното поведение на осъденият М. в местата за лишаване от свобода, от началото на неговото пребиваване там. Следва да се отчете, че в доклада на ИСДВР при ЗО „Казичене“ всъщност изобилстват положителните данни за осъдения М., като същите са свързани както с характеристика на неговата личност, така и с осъществяваната от него трудова дейност, и с всички проблемни зони, които са редуцирани след проведената корекционна дейност спрямо М.. В посочения доклад се изтъква, че при М. не е завишен риска от агресивно поведение, което означава, че същият е в състояние да контролира враждебните и агресивните си импулси; рискът от разстройство на мисленето и тежка патология при осъдения не е завишен. Посочва се, че в местата за лишаване от свобода М. спазва реда и режимните изисквания, като е награждаван общо 3 пъти, включително и със „свиждане на близките извън общежитието“, съгласно  заповед № 78/ 11.03.2019 г. Посочва се и, че спрямо М. няма наложени дисциплинарни наказания. Изтъкват се обстоятелствени данни относно осъществяваната от М. трудова дейност в местата за лишаване от свобода, като работник по поддръжка Контролно-следова полоса и в последствие в обект „Динатрейд“ ЕООД, на които места същият се е отнасял с отговорност към поставените му работни задачи и е проявявал уважително отношение към труда; справял се е добре с трудовите ангажименти; участвал е в провежданите общогрупови мероприятия, спазвал е реда и режимните изисквания.

Касателно оценката от администрацията на затвора, че отчетените проблемни зони при М. първоначално са дали оценка на риска от рецидив в средни стойности – 54 точки, които зони са свързани с умения за мислене, образование, междуличностни проблеми, управление на финанси, при направената оценка на риск в основния етап на изтърпяване на наказанието са констатирани, според ИСДВР, постигнати цели и задачи, приети за изпълнение от осъденото лице в първоначалния план на присъдата и след отчитането на риска от рецидив, същия е редуциран до 50 точки. Посочва се, че осъденият М. приема плана на присъдата и активно се включва в неговото реализиране; отчитат се положителни резултати и промяна, доказваща понижаване на общата оценка с 4 пункта и снижаване на основни проблеми в профила на нуждите, като по отношение на „трудовата заетост“ се констатира, че М. е работил и съвестно се е отнасял към поставените му трудови задачи, участвал е пълноценно в трудовия процес, поради което точките са редуцирани от 4 на 3. В зоната „междуличностни проблеми“ същите са редуцирани от 6 на 3, доколкото е отчетено, че М. няма агресивни нагласи и прояви, стреми се да е толерантен към останалите лишени от свобода. Рискът от вреди не е индикира данни за сериозни вреди за другите лишени от свобода и за служителите през периода на изтърпяване на наказанието.

Като резултат от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата се отчита, че лишеният от свобода се включва в изпълнението на плана съобразно възможностите си, като чрез своето поведение и отношение към труда, същият е изпълнил поставените цели и задачи. Излага се, че единствено все още не е осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието, поради което корекционната работа следва да продължи до постигане на целите му. Същевременно се посочва, че М. е с относително благоприятна прогноза за личността му при ресоциализация на база ресурсите, които притежава, като тези ресурси на личността се изразяват в трудовоспособна възраст, добро жилищно устройване, добри отношения с близките и липса на зависимости.

Впрочем, отчетеното в посочения доклад на ИСДВР напълно се подкрепя от приложените към затворническото досие материали, от които съдът установява, че от момента на постъпването му в местата за лишаване от свобода, М. бележи положителна тенденция към развитието си и към осъществявания спрямо неговата личност превъзпитателен ефект. В тази връзка съдът възприема за правилен посочения от СГП аргумент, че на база добрите ресурси, които М. е проявил – без наложени наказания, а напротив с няколко награди и редукция на риска от рецидив, както и положителни резултати в провежданата корекционна дейност, първоначалният, определен спрямо М., режим – „строг“ при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, е заменен на „общ“, със заповед № 96/19.09.2018 г. на Началника на Затвора. В последствие, именно и във връзка с така заменения режим, и отчетените положителни характеристики на личността и поведението на М., въз основа на заповед № 36/22.03.2019 г., осъденият е преместен от СЦЗ в затворническо общежитие от открит тип – ЗО „Казичене“, откъдето всъщност са и основно оценките по отношение поведението на осъденото лице, доколкото същият към настоящия момент пребивава именно в това затворническо общежитие.

Същевременно от приложените доказателствени материали се отчита действително, че към настоящия момент М. не е наказван с каквито и да е било наказания във връзка с нарушения на режима и режимните изисквания в местата от лишаване от свобода, напротив, награждаван е няколкократно, като последната му награда е със заповед № 276/15.07.2019 г., изразяваща се „две денонощия домашен отпуск“, считано от 17.07.2019 г. до 19.07.2019 г.

Във връзка с обстоятелството, че съдът констатира няколко обекта, в които М. е бил назначаван на работа, беше изискана и справка от СЦЗ относно осъществяваните от него трудови дейности в различните трудови звена. Така в днешното съдебно заседание беше приложена докладна записка от ИСДВР в ЗО „Казичене“, която отразява цялата трудова дейност на осъденото лице и която следва да бъде отчетена като изключително позитивна, с оглед липсата на каквито и е да е било оплаквания спрямо поведението на осъденото лице към момента на осъществяване на всички трудови задължения в различните фирми и обекти. В тази докладна се описва, че М. се справя добре с трудовите си задължения, съвестно изпълнява същите, като към настоящия момент се посочва, че осъденият е назначен на работа във фирма „Диа“, занимаваща се с строителна дейност. Действително, отчита се, че същия няма писмени похвали от работодателите, но няма и констатирано официално негативно поведение от страна на М. спрямо негови колеги и работодатели, изпълнявал е редовно трудовите си задължения, с добро поведение е в пределите на местата за лишаване от свобода.

В този смисъл настоящият съдебен състав прие, че с оглед на всички приложени по делото доказателства, извън двете отрицателни становища на затворническата администрация, които както беше отчетено от съда, са по-скоро формални, а не конкретни, по отношение на М. са налице достатъчно красноречиви доказателства, които да водят до убеждението на съда, че наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“ към момента е изпълнило своя особен, предупредителен и въздействащ ефект по начин, че същият да може да се ресоциализира в обществото като пълноправен гражданин. Установява се, че не само от полагания от него труд, а и от общото му поведение в местата за лишаване от свобода, същият е доказал изпълнение на целите на наказанието, като в тази връзка съдът отчита положителна тенденция към развитието на осъдения към спазване на всички законорегламентирани норми, в това число и в местата за лишаване от свобода, и към демонстриране на законоприемлив начин на живот.

Настоящият съдебен състав счита, че са налице необходимите доказателства, които установяват положително поведенческо проявление на осъдения през целия престой в местата за лишаване от свобода, като същият е приел отговорността за собственото си поведение по начин, по който е изиграло наложеното му наказание чрез възпитателен ефект върху личността му. Налице е положителна оценка по отношение на цялата трудова дейност, осъществявана от М., на различните трудови обекти, като скринингът на риска от вреди, според настоящия съдебен състав, не индикира данни за сериозни вреди по отношение на рецидив, не се индикират и фактори, които да обуславят риск от такива вреди спрямо обществото като непосредственост в условията на контролираната среда.

Настоящият съдебен състав отчита и това, че остатъкът от наказанието, което следва да търпи М., се равнява в размер на 1 месец и 4 дни, реално това е извънредно малък остатък, през което време както правилно бе отчетено от прокурора, не би могла корекционната дейност да повлияе съществено върху поведението и личността на М., още повече, че  проведената до момента през значимата част на престоя на М. в местата за лишаване от свобода, е дала коригиращия ефект и съответно сочи на утвърдителна характеристика на осъденото лице и на добри ресурси и възможности за ресоциализация в свободни условия.

С оглед на изложеното съдът счита, че така подадената молба от осъдения следва да бъде уважена, като основателна. В този смисъл като съобрази, че са налице убедителни доказателства за поправянето на осъденото лице, настоящият съдебен състав прие и отчете липса на пречка за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо М., доколкото отчита позитивна нагласа за бъдещ законосъобразен начин на живот и достатъчност на изпълнение на целите на наказанието, изтърпяно до този момент, въз основа на което следва да се приеме, че положителното поведение, установено при М., може да бъде спазено и занапред от същия, в условията на нормален обществен живот.

Воден на тези съображения и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 70, ал. 1 от НК, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъденият А.С.М. – роден на *** ***, с ЕГН – **********, българин, български гражданин, женен, осъждан, с основно образование, по професия – музикант, живущ *** – от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години, а именно – остатък, равняващ се на 1 месец и 4 дни.

 

На основание чл. 70, ал. 6 от НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок на осъденото лице в размер на остатъка от наказанието, а именно – 1 месец и 4 дни.

 

Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред САС, по реда на глава 22 от НПК.

 

Определението следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане срока на обжалване и/или протестиране, освен ако е продаден протест или жалба, които не са в интерес на осъденото лице.

 

Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в  11:20 часа.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЕКРЕТАР: