Р Е Ш Е Н И Е
№ 260315 / 7.10.2020г.
гр. Перник, 07.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдия
К. Костадинова гр.д. № 2409 по описа
на съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК: ********* – в качеството
му на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., сключен
между него и „4финанс“ ЕООД с търговска марка „Вивус“, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Ивайла Трифонова, срещу К.Г.К., с ЕГН: **********,
с която се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 350
лева – главница по договор за кредит № **********/04.06.2015 г., сключен между
ответницата и цедента „4финанс“ ЕООД с търговска марка „Вивус“, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по
делото разноски.
При
условията на евентуалност се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 350 лева – главница, представляваща сума, получена без правно
основание, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на сключен между „4финанс“ ЕООД с търговска марка „Вивус“
и ответницата договор за кредит с № **********/04.06.2015 г. Твърди се, че въз
основа на така сключения договор заемодателят е отпуснал на ответницата кредит
в размер на 350 лева. Поддържа се, че договорът за кредит е сключен при
стриктно спазване на приложимото законодателство, като ответницата е била наясно
със съдържанието му и задълженията, които поема. Посочва се, че падежът на
договора бил на датата 04.07.2015 г., но въпреки това ответницата не
възстановила отпуснатата й в заем сума. В тази връзка се уточнява, че
заемодателят започнал да начислява наказателна лихва и такси, които обаче не се
претендират по делото.
На следващо
място в исковата молба се посочва, че на 01.02.2018 г. заемодателят като цедент
е сключил с ищеца като цесионер договор за прехвърляне на вземания, по силата
на който му е прехвърлил вземанията си по договора за кредит с № **********.
Поддържа се, че уведомление за цесията е било изпратено до ответницата, но
същото се е върнало с отбелязване „непотърсено“. В тази връзка се прави искане
за уведомяване на ответницата за цесията с връчване на препис от исковата молба
с приложени към нея съответни документи за прехвърляне на вземането. Уточнява
се, че и към момента на предявяване на иска ответницата продължава да не е
изпълнила задълженията си.
С исковата
молба са представени договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към
него, потвърждение за прехвърляне на вземания, договор за кредит №
**********/04.06.2015 г. и допълнения към него, разписка за извършено плащане,
пълномощно, известие за доставяне и уведомление за прехвърляне на вземания.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е
постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание, проведено на 14.09.2020 г., ответницата редовно призована, не се
явява и не изпраща представител.
Ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпращат представител в съдебното заседание.
От дружеството е постъпило писмено становище за уважаване на иска. Посочва се,
че след образуване на делото ответницата се е свързала с дружеството и до
31.08.2020 г. е заплатила на три вноски сумата от общо 357.31 лева.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото копие от договор за кредит с
№ **********/04.06.2015 г се установява, че на 04.06.2015 г. между дружеството
„4финанс“ ЕООД с търговска марка „Вивус“ и ответника е сключен договор за
паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 350 лева, срок на кредита
30 дни, годишен процент на разходите /ГПР/ 0.00 % и годишен лихвен процент
/ГЛП/ 0.00 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 350
лева. Не е уговорена такса за експресно разглеждане на документи.
От представена по делото разписка за извършване на
плащане се установява, че посочената сума – от 350 лева по договора е изплатена
на ответницата.
От представени по делото Договор за прехвърляне на
вземания и приложение № 1 към него се установява, че процесните вземания,
предмет на договор с № **********, са прехвърлени от „4финанс“ ЕООД на ищеца „Кредитреформ
България“ ЕООД на 01.02.2018 г. Уведомление за извършената цесия е изпратено до
ответницата, но от разписката към пратката се установява, че документите не са
потърсени.
В постъпила по делото молба с вх. № 260673/04.09.2020
г. се съдържа признание на неизгоден за ищеца факт, а именно, че след
образуване на делото, но до 31.08.2020 г. ответницата е направила три вноски по
кредита, като е заплатила сумата от общо 357.31 лева. Законната лихва за забава
върху главницата от 350 лева за периода от 13.07.2020 г. /съгласно чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последниците/ до 31.08.2020 г. е в размер на /съгласно лихвен калкулатор/ 4.86
лева.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Искът
за сумата от 350 лева е с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит,
предоставяне на договорения заем и настъпване на
падежа на вземането за неговото
връщане.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен
потребителски кредит чрез средства за комуникация
от разстояние, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства.
За да възникне между страните облигационно правоотношение
от вида договор за заем, когато потребителят на този кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа
по занятие, т. е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска
дейност, договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг
носител, доколкото към този договор са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и в
частност чл. 10 от същия.
За разглеждания договор/и се твърди, че е сключен/и от
разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно разпоредбата
на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова услуга“ е всяка услуга по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество,
както и предоставяне на платежни услуги.
В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от
страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на
кредит от разстояние, между които е че същият е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за
сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация,
както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския
закон, а за електронните изявления – ЗЕДЕП
– по настоящем Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /ЗЕДЕУУ – изм. ДВ, бр. 85 от 2017 г. /.
В конкретния случай е налице платежно нареждане, от което става ясно, че
ответната страна е получила сумата по кредита. От поведението на ответната страна не може да се заключи, че е оспорвала
действителността на изявлението, поради което не може да се позовава на
нищожност поради липса на писмена форма. Нещо повече ответникът не оспорва
приложните писмени доказателства (договор и платежно).
ГПР и ГЛП по кредита са в размер на 0.00 %,
липсва и уговорена такса за разглеждане на документи. Освен главницата по
делото не се претендират никакви други вземания, произтичащи от договора. По
тези съображения и съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли изискванията
за валидност на договора, сключен от разстояние, нито дали същите са спазени.
Освен това ответницата е заплатила след
образуване на делото сумата от 357.31 лева. Както се посочи по-горе размерът на
задължението към 31.08.2020 г., включващо главница и законна лихва за забава е
бил в размер на 354.86 лева.
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че договорът е сключен на 04.06.2015 г. за срок от 30 дни, т.
е. същият е изтекъл на 04.07.2015 г.
По делото се установи, че между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“
ЕООД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с който в
полза на ищцовото дружество е прехвърлено вземането по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането
в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо
длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор
е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Представено е уведомление от цедента,
адресирано до ответника, касаещо прехвърлянето на вземанията. Съдът приема, че
ответникът е уведомен за цесията, което е извършено с получаването исковата
молба и приложеното уведомление към нея от назначения особен представител на
ответника. В този смисъл с получаването на уведомлението, цесията има действие
спрямо длъжника / в този смисъл Решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о.; Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. състав на ВКС, ІІ т. о./.
Горното налага извод за неоснователност на исковата претенция, доколкото
съдът следва да съобрази при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК новонастъпилите
в хода на процеса след предявяване на иска факти и обстоятелства, каквото
именно е извършеното плащане на сумата от 357.31 лева. С посочената сума е
погасено изцяло задължението по кредита, предмет на настоящото дело – в размер
на 350 лева главница и съответната изтекла до 31.08.2020 г. законна лихва за
забава върху главницата.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
Ищцовото
дружество претендира разноски в размер на общо 200 лева, от които 50 лева
държавна такса, 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък
по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъдат
определени разноски за юрисконсулт в минималния размер от 100 лева. В тази
връзка и сумата от 150 лева следва да бъде присъдена изцяло. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че плащането на сумата по кредита е извършено след
образуване на делото, а ответницата с поведението си е дала повод за завеждане
на иска.
Ответната
страна не претендира разноски и не представя доказателства да е извършила
такива.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес
на управление: гр. София, ул. Шандор Петьофи, № 10 – в качеството му на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., сключен между
него и „4финанс“ ЕООД с търговска марка „Вивус“, срещу К.Г.К., с ЕГН: **********
и адрес: ***, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 350 лева
– главница по договор за кредит № **********/04.06.2015 г., сключен между
ответницата и цедента „4финанс“ ЕООД с търговска марка „Вивус“, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата, поради извършено плащане на
претендираната сума от страна на ответницата в полза на ищеца след подаване на
исковата молба.
ОСЪЖДА К.Г.К., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 150 лева – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К. КОСТАДИНОВА
ВЯРНО СО ОРИГИНАЛА: И.Д.