О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Ботевград,11.10.2017г.
БОТЕВГРАД.И
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
Като разгледа докладваното от съдията
ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 1536 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК като “О. Ф. Б.”ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район „О.“, бул.“К. А. Д.“№*, ет.*, чрез пълномощник юрисконсулт К.О., моли да
бъде признато за установено по отношение на ответника М. ***, с ЕГН: **********,
която е солидарен длъжник като поръчител на съществуването на вземането му като
правоприемник-цесионер на Банка „Д.”ЕАД-цедент по договор за покупко-продажба
на вземания/цесия/ от 10.12.2012г., за което вземане е издадена заповед № 4894 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 18.10.2011г. по ч.гр.д.№
1794/2011г. по описа на РС-Ботевград и изпълнителен лист от 18.10.2011г., както
следва: за сумата-главница от 6059.99лв. /шест хиляди петдесет и девет лева и
99 стотинки/, представляваща парично вземане по договор за кредит от
10.10.2006г., сключен между Банка „Д.”ЕАД като кредитор и С. В. М.като
кредитополучател, по който договор ответникът М.Н.Д. е поръчител, както и за
законната лихва за забава върху горната главница, считано от 14.10.2011г. до
окончателното заплащане, както и за сумата от 2382.65лв. /две хиляди триста
осемдесет и два лева и 65 стотинки/, представляваща лихва за забава за периода
от 15.04.2011г. до 13.10.2011г., както и да му се присъдят разноските по
настоящето дело и в заповедното производство.
В с.з. ищецът, чрез процесуалния му
представител юрк.Кръстева поддържа така предявените искове.
Ответникът-М. *** е
направила възражение по горните искове и е представила писмен отговор с вх.№
1078/20.02.2017г. в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът
оспорва изцяло предявените искове като заявява, че за първи път е разбрала за
предсрочната изискуемост на кредита с получаване на поканата за доброволно
изпълнение по изп. дело № 20169250400231 или през 2016г. Същата не е
уведомявана и за сключения договор за цесия между ищеца и Банка „Д.”ЕАД. Прави възражение, че е изтекъл преклузивния
6-месечен срок по чл.147 от ЗЗД, поради което поръчителството е прекратено. В
случая предсрочната изискуемост е настъпила на 17.05.2010г., за което към
момента на подаване на заявлението по ч.гр. д. №1794/2011г. по описа на
РС-Ботевград на 13.10.2011г.
задълженията на ответника като поръчител по договора за кредит са
отпаднали. Освен това с не предявяване
на иск от банката срещу длъжника С.М., следва, че са променили условието по
договора по отношение на срока, за което на основание чл.147, ал.2 от ЗЗД
договора няма действие спрямо ответника-поръчител. Прави възражение срещу
претендираните лихви, тъй като по отношение на тях е изтекла погасителна
давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД. Освен
това заявява, че искът е неоснователен, тъй като длъжникът по договора за
кредит С.М.изплаща редовно своето задължение.
В с.з.
ответникът, чрез процесуалния си пълномощник адв.Н. оспорва исковете и поддържа
направените възражения в писмения отговор. Заявява, че ищецът като цесионер не може да предяви
исковете по чл.422 от ГПК, за това, че няма качеството на банка, за това, че
заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е издадена по
извлечение от сметките на банката, което качество няма ищеца. Моли да се
присъдят направените по делото разноски, за което представя списък за
разноските по чл.80 от ГПК/л.142/.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че по силата на
договор за цесия от 10.12.2012г., сключен между ищеца и Банка „Д.”ЕАД след
издаване на заповед № 4894 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 18.10.2011г. по ч.гр.д.№ 1794/2011г. по описа на
РС-Ботевград и изпълнителен лист от 18.10.2011г. е станал собственик на
вземането срещу ответника. Ответникът е имал съществуващо и валидно задължение
към Банка „Д.”ЕАД, което е цедирано на ищеца.
Горното се установява от приложените
по делото писмени доказателства: копия от договор за кредит за текущо
потребление от 10.10.2006г., общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, договор за поръчителство от 10.10.2006г., заповед №4894 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
18.10.2011г. по ч.гр.дело №1794/2011г. по описа на РС-Ботевград, изпълнителен
лист от 18.10.2011г. по ч.гр.дело №1794/2011г. по описа на БРС, молба изх.№782
от 03.10.2016г. от „О. Ф. Б.” ЕАД, договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 10.12.2012г., писмо от 18.12.2012г. до М.Н.Д., известие за
доставяне, пълномощно, извлечение от приемо-предавателен протокол към Договор
за цесия от 20.12.2012г., писмо на Банка „Д.” до „О. Ф. Б.” ЕАД.
Съдът приема, че от горните писмени
доказателства, се установява, че по искане на „Банка Д.“ЕАД на 18.10.2011г. по
ч.гр.д.№1794/2011г. по описа на РС-Ботевград е издадена заповед № 4884 от
18.10.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, а
именно извлечение от счетоводните книги на „Банка Д.“ЕАД към 14.10.2011г. срещу
С. В. М.и ответника като поръчител, солидарен съдлъжник. Ответникът е получила препис от горната
заповед на 21.10.2016г. видно от приложената покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 20169250400231 по описа на ЧСИ № 925 Радост
Горанова-Чолакова, с район на действие СОС /л.51/. Същата в законовия срок
е подала възражение с вх.№ 5904 от
28.10.2016г. С разпореждане № 3477 от
01.11.2016г. по ч.гр.д.№ 1794/2011г. по описа на РС-Ботевград съдът е дал
указания на заявителя по делото, че следва в едномесечен срок за предяви иск за
установяване на вземането си срещу ответника, което е връчено на заявителя „Банка
Д.“ЕАД на 21.11.2016г. чрез юрк. Дияна Чаушева. Исковата молба по настоящето
дело е подадена в дадения срок, а именно на 16.12.2017г., по куриер с дата от
15.12.2017г., но не от заявителя- „Банка Д.“ЕАД, а от “О. Ф. Б.”ЕАД, който е станал собственик
на вземането чрез договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от
10.12.2012г., т.е. след издаване на заповедта за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявените искове
са недопустими, за това, че не е
налице активна легитимация на ищеца като цесионер да предяви исковете по
чл.422, ал.1 от ГПК срещу ответника длъжник, за това, че производството по
чл.422 от ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява
възникнало ли е изпълнителното основание, тъй като когато вземането произтича
от банкова сделка, за която т.4г от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС изисква
специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, в
случая е банка, тъй като документът е извлечение от счетоводните книги на
банка, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се
приложи и в хода на исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК, когато
заявителят е цедирал вземането си след издаване на заповедта за изпълнение. В
случая ищецът, който е новия кредитор няма специалното качество банка по
чл.417, т.2 от ГПК и не може да се
ползва от този ред за принудително изпълнение спрямо длъжника, за което съдът
приема, че при прехвърляне на вземането след издадената заповед за изпълнение
по чл.417.,т.2 от ГПК по заявление на кредитор банка на друг кредитор,
легитимиран да предяви иска по реда на чл.422, ал.1 от ГПК е само цедента, а не
и цесионера.
В случая не може да се приложи т.10 от ТР
№4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в т.4г от същото ТР частният
правоприемник следва да има качеството на първоначалния кредитор, който в
случая е банка, а ищецът няма това специално качество, за което предявените от
него искове по чл.422, ал.1 от ГПК са недопустими поради липса на активна
легитимация, за което съдебното производство по делото следва да се прекрати. В
този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, отразена
в Решение №1 от 01.02.2017г. по т.д.№ 3228/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ
отделение.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно
чл.78, ал.4 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника направените от него
разноски по делото в размер на 1075лв., включващи платен депозит от 75лв. за
вещо лице/л.119/ и адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. съгласно
приложения договор за правна помощ и съдействие/л.122/.
Водим от горното БотевграД.и районен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по гражданско дело № 1536/2016г. по описа на РС-Ботевград по така
предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от “О. Ф. Б.”ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.“, бул.“К.
А. Д.“№*, ет.*, предявени чрез пълномощник
юрисконсулт К.О. срещу М. ***, с
ЕГН: **********, която е солидарен длъжник като поръчител, за признаване на
установено по отношение на нея на съществуването на вземането му като
правоприемник-цесионер на Банка „Д.”ЕАД-цедент по договор за покупко-продажба
на вземания/цесия/ от 10.12.2012г., за което вземане е издадена заповед № 4894 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 18.10.2011г. по ч.гр.д.№
1794/2011г. по описа на РС-Ботевград и изпълнителен лист от 18.10.2011г., както
следва: за сумата-главница от 6059.99лв.
/шест хиляди петдесет и девет лева и 99 стотинки/, представляваща парично
вземане по договор за кредит от 10.10.2006г., сключен между Банка „Д.”ЕАД като
кредитор и С. В. М.като кредитополучател, по който договор ответникът М.Н.Д. е
поръчител, както и за законната лихва за забава върху горната главница, считано
от 14.10.2011г. до окончателното
заплащане, както и за сумата от 2382.65лв.
/две хиляди триста осемдесет и два лева и 65 стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 15.04.2011г. до 13.10.2011г., като недопустими.
ОСЪЖДА “О. Ф. Б.”ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.“,
бул.“К. А. Д.“№*, ет.* да заплати на М. ***, с ЕГН: ********** сумата от 1075лв./хиляда седемдесет и пет лева/
за направени разноски пред настоящата съдебна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА
ЦВЕТКОВА/