№ 61
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Веселина Ставрева Въззивно
административно наказателно дело № 20221100603260 по описа за 2022
година
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С решение от 02.03.2022г. по Н.А.Х.Д.№11320/2021г., СРС, НО, 6-ти с-в е признал
обвиняемия Г. С. К. за невиновен в извършването на престъпление по чл.325б, ал.1 НК,
поради което и го е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение.
По делото е постъпил бланкетен въззивен протест, в който се моли обвиняемото лице
да бъде освободено от наказателна отговорност, като респ. се отмени първостепенния
съдебен акт в обратната насока.
След изготвяне на мотивите, е депозирано и допълнение към протеста, в което отново
се настоява за отмяна на решението на СРС като незаконосъобразно и неправилно. Приема
се в хода на досъдебното и съдебно производство да са събрани достатъчно годни
доказателства срещу обвиняемия. В тази насока според СГП същите се обективират чрез
показанията на св.Е.Д., св.Б.Д., св.К., св.Г.ев, св.Ц.. Акцентира се факта собствеността да не
е сред съставомерните от обективна страна по чл.325б, ал.1 от НК. Протестиращият
прокурор приема СРС неправилно да е изключил от доказателствената съвкупност
показанията на св.Ц., единствено поради съвпадението им с тези на св.Д.и. Игнорира се
версията на обвиняемия да е бил нападнат безпричинно след случилото се. Поради
изложените съображения, се моли за отмяна на решението на районния съд. В протеста и
допълнението към него не се правят доказателствени искания.
В разпоредително заседание от 16.09.2022г. въззивният съдебен състав по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на обвиняемия и свидетели, изслушването на вещото лице и ангажирането на други
доказателства.
1
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа
въззивния протест. Приема да са събрани достатъчно, и при това категорични, доказателства
за подкрепа тезата на СРП, че обвиняемият е субсумирал поведение под нормата на чл.325б,
ал.1 от НК. Оспорва се извода на съда да дискредитира показанията на св.В. Ц., въпреки
твърденията й от досъдебно производство да е очевидец на извършеното престъпление от
обвиняемия. Още повече, че същата е напълно незаинтересована от изхода на делото.
Поради това прокурорът пледира за отмяна на решението на СРС – респ. признаване на
обвиняемия К. за виновен или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на СРС.
Защитата на обвиняемия К. - адв.С. оспорва протеста. Счита, че първоинстанционният
съд е анализирал прецизно и задълбочено събраните по делото доказателствени материали и
поради това е направил верни правни изводи. Набляга се на обстоятелството, установено
пред първата инстанция, че нито един от свидетелите, за които се твърди, че са очевидци,
всъщност не е възприел инцидента. Показанията на св.Ц., въпреки незаинтересоваността, се
определят, подобно на становището на първия съд, като противоречиви и непоследователни.
Поради това пледира за липса на причинна връзка между поведението на обвиняемия К. и
настъпилия съставомерен резултат. С тези аргументи, защитата моли за потвърждаване на
атакуваното съдебно решение.
Обвиняемият К., редовно призован, не се явява в заключителното по делото съдебно
заседание пред въззивната инстанция.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите
във въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание
от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното решение, констатира следното:
Първоинстанционното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа
обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
доказателствени средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не
намира основания за съществено ревизиране фактологията, приета от първия съд, която само
беше допълнена от въззивната инстанция:
Обвиняемият Г. С. К. е роден на ****г. в гр.Дупница, българин, български гражданин,
с адрес по местоживеене: гр.София, ж.к.“****, със средно образование, разведен, работи, с
ЕГН:**********, неосъждан.
На 13.08.2019г. обвиняемият К. закупил от св.Е. Д., когото познавал от по-рано, куче
порода „Питбул“, от женски пол, на възраст около 4-5 месеца, с бяла космена покривка на
светлокафяви петна. Вместо исканата сума му от 180лв. /сто и осемдесет лева/, заплатил на
продавача по-малко - 100 лв. /сто лева/. Това довело до влошаване отношенията между св.Д.
и обвиняемия, които били обтегнати и от по-рано.
На посочената по-горе дата, около 20,00 часа, К. извел кучето на разходка -до бл.541 в
ж.к.“Люлин 5“, в непосредствена близост до местоживеенето си. Там имало и игрище,
където св.Е. Д. и неговия брат – св.Б. Д. играели футбол заедно с техни познати.
В един момент кучето останало без контрол и изскочило на кръстовището на
ул.“Мичман Светогорски“ и ул.“Поручик Загорски“, където било блъснато от преминаващ
л.а. /джип/ с неустановена марка и номер, управляван от жена. Вследствие на силния удар
настъпил масивен подкожен кръвоизлив във вентралната гръдна област и кръвоизлив в
гръдната кухина, причинени от счупване в основата на 4-то, 5-то и 6-то ребро вдясно.
Смъртта на кучето и неуредените финансови отношения между обвиняемия и св.Д.и
довели до сбиване помежду им с участие и на приятели на Д.и.
2
На място след получен сигнал за масов бой пристигнали служителите на 09 РУ СДВР –
св.С. К. и св.Я. Г.ев, действащи като АП 900/1.
Съгласно заключението на ветеринарно-медицинска експертиза настъпилата смърт на
животното била вследствие от загубата на голямо количество кръв, причинена от
получените травматични увреждания на ребрата, големите кръвоносви съдове и органите в
гръдната кухина. Причината за смъртта била травматичното увреждане в резултат на силния
механичен удар.
Така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд прие за категорично
установена въз основа на следните, събрани по делото гласни доказателства - показанията на
св.С. К. и св.Я. Г.ев /л.29 и л.30 от досъдебното производство/, св.Б. Д. /л.33 от съдебното
производство/, обясненията на обвиняемия К. /л.11 от съдебното производство/, отчасти
показанията на св.Е. Д. /л.31 от досъдебното производство/, а също и кореспондиращите си с
тях писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие от 13.08.2019г. /л.27-29 от досъдебното производство/, както и
способите за доказване – ветеринарно-медицинска експертиза /л.59 от досъдебното
производство/. Необремененото съдебно минало, първият съд правилно е извел като се е
базирал на справката съдимост /л.51 от досъдебното производство/.
Възприетите от първата инстанция фактически отношения са правилно установени,
като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът в съответствие със изискванията на процесуалния закон е
анализирал доказателствените източници. Липсват основания, които да мотивират
въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване.
От своя страна, настоящата инстанция обсъди и подложи на свой ред на преценка и
анализ показанията на разпитаните в рамките на досъдебната и съдебна фаза свидетели и
след като направи и свой самостоятелен такъв, намира следното:
Прав е представителят на обвинението, че първият съд е обърнал ненужно много
внимание на изясняване собствеността на кучето, обект на деянието. В действителност,
собствеността не е елемент от обективна страна на вмененото на К. престъпление по
чл.325б, ал.1 от НК, но безспорно собствеността и според този съд би имала значение за
отношението на едно лице към дадено животно. В този смисъл, ако се приеме за вярна
тезата на обвиняемия, а първият и настоящият съд я споделят, противи на нормалната
житейска логика, с която съдът би следвало да се съобразява, собственикът, който е и
заплатил определена сума пари за кучето, независимо дали е исканата или не, сам да го
лиши от живот. По-вероятно е, както твърди и К., да са възникванил определени
неблагоприятни отношения между купувач и продавач относно цената на кучето, което
обаче също няма отношение към доказаността на твърдението К. сам да е изхвърлил
собственото си куче. Още повече, че К. настоява да е купил и храна за кучето, хранилка и
поилка – вж. обясненията му от съдебното производство.
Въззивният съд, подобно на първостепенния дава вяра на показанията на св.Б. Д. пред
СРС в частта, с която признава, че не е имал пряка видимост към мястото на инцидента
/имал е видимост към улицата, по която се е движил л.а., но не и към мястото на случилото
се/. Касае за твърдения, дадени устно и непосредствено пред съд, което дава приоритет на
доказателствената им тежест. Поради противоречията им с изложеното от самия Б. Д. в
досъдебната фаза и съотносимостта с показанията на неговия брат – св.Е. Д., правилно
първата инстанция не е дала вяра на показанията на двамата братя от досъдебното
3
производство. Адекватно тук е отчетено от СРС не само разстоянието, на което са се
намирали двамата свидетели, но и че са били ангажирани с друга дейност, която е заемала
вниманието им – играли са футбол. Противно на житейската логика и този съд счита
твърдението на един от братята за липса на контрол над кучето за период от над един час -
още повече че се касае за невръстно куче, което по думите на св.Д.и е било собственост на
св.Е. Д. от само няколко дни.
Не почива обаче на разписаното в чл.14 от НПК за снижаване доказателствената
стойност показанията на св.Б. Д. и Е. Д., поради обстоятелството, че са братя или че са
имали конфликт с обвиняемия. На същата основа могат да бъдат счетени apriori за
недостоверни обясненията на обвиняемия, което е недопустимо.
Резонно СРС е счел, че нямат характер на преки доказателствени източници
показанията на полицейските служители от 09 РУ-СДВР – св.С. К. и св.Я. Г.ев, тъй като
изложеното от тях „препредава“ информацията, сведена им главно от заинтересованите
свидетели Д.и, чийто показания в досъдебната фаза бяха счетени и от този съд за не напълно
достоверни. Поради това, макар и да препотвърждават твърденията на св.Д.и и да са
напълно незаинтересовани от изхода на делото, показанията на двамата служители на реда
не биха могли да спомогнат за изясняване на обективната истина по делото. Въпреки това,
СРС е обърнал внимание на противоречието в показанията на двамата полицаи с
твърденията на двамата братя относно механизма на настъпване смъртта на животното.
Първите двама настояват да им е посочено, че кучето е било ударено първо в земята, а след
това от преминаващ л.а., а св.Д.и – че кучето е било непосредствено хвърлено на пътното
плато, след което сгазено от л.а. – джип. Това дава още едно основание за дискредитиране
тезата на двамата продавачи на кучето – св.Д.и. Друг е въпроса, че повода да пристигнал
служителите на реда е била не толкова смъртта на животното, която в действителност е
сериозна причина, но предизвикания бой между св.Д.и и обвиняемия К.. В подкрепа на
същата логика е и заключението на ветеринарно-медицинска експертиза, в която в.л.
посочва като причина за смъртта на животното силен механичен удар, но не и два удара,
които да са в причинна връзка с нея.
Няма спор, че относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото са показанията на св.В. Ц.. Неправилно районният съд е
отказал да преразпита жената, като поради кончината й към датата на провеждане на
въззивното съдебно заседание, разпита й е невъзможен. Дори и да беше възможен,
категорично твърденията й пред СРС щяха да са в по-близък диапазон от време до
случилото се, още повече, че според показанията на жената от досъдебната фаза, същата е
била в тежко здравословно състояние, което също би могло да окаже влиняние върху
акуратността на заявленията й. Тази свидетелка е разпитвана на два пъти в рамките на
предварителното разследване като в общ план показанията й са еднопосочни – че К. е
хвърлил кучето, че същото е било прегазено от превозно средство, че повторно обвиняемия
е взел кучето след прегазването му, и го е хвърлил в храстите. Правдиви са вижданията на
СРС, че тези обстоятелства, наведени от свидетелката съвпадат в по-голямата си част с
отразеното от двамата братя – св.Д.и в досъдебното производство, но се противопоставят на
твърденията на един от тях – св.Б. Д. пред СРС, именно на които показания се е позовал
първият, а и даде вяра въззивният съд. Стана ясно, че който и да било от двамата браята не е
имал пряка видимост до случилото се, поради което и няма как да е знаел дали К.
противоправно и поради това противозаконно и престъпно е предизвикал с действията си
смъртта на домашния любимец. От друга страна, прави впечатление в показанията на св.Ц.,
че същата настоява К. да е „целял“ да изхвърли кучето, което е плод на субективна
преценка, вероятно продиктувана от безмислената смърт на невръстно животно, но според
4
СГС няма пряка доказателствена стойност. В заключение, изложеното от свидетелката се
противопоставя като механизъм на начина на получаване на телесните увреди на животното,
констатирани от ветиринарния лекар и довели до смъртта му. Липсват и данни в
показанията на свидетелката именно под наблюдението на обвиняемия да се е намирало
кучето към момента на изхърлянето му по думите й.
Що се касае до обясненита на привлеченото към наказателна отговорност лице,
подходът към тях трябва да е внимателен и както последователно е изяснила правната наука
и съдебната практика – двояк – както като към средство за защита, така и като
доказателствено средство. Изхождайки от тази им правна природа, въззивният съд не съзря
конкретен анализ на съдържанието им от СРС, като същото е преценено през призмата
показанията на св.Б. и св.Е. Д.и. Въпреки това, изводът да бъдат кредитирани е верен.
Обясненията на основния субект в процеса са логични – посочват кога е закупено кучето,
конкретно от кого, за каква сума и каква е била причината за раздора с продавачите. Както
беше отразено и по-горе, и за този съдебен състав трудно може да се приеме за достоверно
собственик на току-що закупен домашен любимец, още повече след като му е набавил и
храна и приспособления за отглеждане, да го захвърли на улицата. Че кучето е било
собственост на обвиняемия К. следва не само от твърденията му, но и от изложеното от
св.Б. Д. в с.з. пред СРС, който признава, че кучето е било продадено, т.е към датата на
смъртта му не е било собственост на брат му. Това според този съдебен състав на още едно
основание дискредитира версията на двамата братя и св.Ц..
До правилен извод за липса на относимост на протокоите за разпознаване към предмета
на делото е стигнал и районния съдия, доколкото в действителност разпознаващи и
разпознаван са се познавали добре. Още повече са били и в конфликтни отношения.
Втората инстанция даде вяра на обективираното в изготвената в хода на досъдебното
производство ветеринарно-медицинска експертиза /л.59 от досъдебното производство/
относно констатирани травматични увреждания на ребрата, големите кръвоносви съдове и
органите в гръдната кухина на пострадалото куче в резултат на силния механичен удар,
довели до смъртта му, заради голямата загуба на кръв.
При служебната проверка на приобщените по делото доказателствени средства /в
частност протокола за оглед на местопроизшествие от 13.08.2019г. /л.27-29 от досъдебното
производство/, съдът не откри да са допуснати процесуални нарушения, още повече
съществени при събирането на същите, които да обосновават изключването им от
доказателствения материал по делото. При съпоставяне, както помежду си, така и със
свидетелските показания и заключенията на експертизата се затвърдиха изводите досежно
стеклите се събития.
Въз основа на описаните по-горе факти, съдът се съгласява с правния извод, до който
е достигнала първата инстанция, а именно, че обвиняемия К. не е извършил престъплението
по чл.325б, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Обективният състав на престъплението по посочения законов текст и съобразно
конкретните обстоятелства на повдигнатото обвинение предполага в задължителна
кумулативна връзка: проява на жестокост към гръбначно животно /в казуса куче/, като
привлеченото към наказателна отговорност лице /обвиняемият К./ чрез своето действие
/хвърляне на животното/ да е причинило противозаконно смърт, тежко или трайно
увреждане /в случая смъртта на домашния любимец/. Съставомерността на деянието като
престъпление предполага и наличие на пряка причинно-следствена връзка между
противоправната проява и настъпилите увреждания или смърт. По-насетне, с оглед
бланкетния характер на разпоредбата, отношение има и правният статут от животните и
5
тяхната защита, предмет на Закона за защита на животните (Обн. ДВ. бр.13 от 08.02.2008г.,
в сила от 31.01.2008 г., изм.), който повелява защита на животните чрез опазване на техния
живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено
жестоко отношене…“ – чл.1, ал.2 от ЗЗЖ.
С оглед на установената по делото фактология, първата инстанция, а и настоящата, е
на становище, че липсва не само елемент от обективна страна на вмененото на К. деяние, но
същото не е изпълнено и от субективна страна. По делото не се установиха категорични
доказателства обвиняемият сам противозаконно и при пряк умисъл /само каквото би могло
да е деянието/, да е причинил смъртта на питбула. По-вероятна и за този съд се явява
версията невръството куче да е пресекло пътното платно, след като е видяло предишния си
собственик /св.Е. Д./, който по думите на обвиняемия е бил заедно с брат си на отсрещния
тротоар. Категорично кучето е оставено без надзор, което противоправно поведение на
обвиняемия е укоримо, но не би могло да се впише в диспозицията на чл.325б, ал.1 от НК.
Настоящият съдебен състав не откри сред административно-наказателните разпоредби на
ЗЗЖ такава, която да санкционира поведението на К., за да се възползва от правомощието си
по чл.336, ал.1, т.4, вр. чл.334, т.2 от НПК.
Изложеното до тук дава основание да се приеме, че обвиняемият К. не е осъществил
състава на престъплението по чл.325б, ал.1 от НК, поради което и настоящият съдебен
състав се солидализира с изводите на първата инстанция, че следва да бъде оправдан.
Въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са основание за връщане на делото за ново
разглеждане както настоява представителя на СГП, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
С оглед горното и на осн. чл.334, т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 02.03.2022г. по Н.А.Х.Д.№11320/2021г., СРС,
НО, 6-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6