№ 16355
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110158209 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу
„ФИРМА“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като нередовни, недопустими и неоснователни.
Възражението на ответника за нередовност и недопустимост на исковата молба съдът
намира за неоснователно. Ищецът има право на преценка за това за кои от оспорените
вземания по заповедта за изпълнение да предяви установителен иск по реда на чл. 415 ГПК.
В тази хипотеза съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение подлежи на
обезсилване в частта за вземанията, за които не е предявен иск в срока за това, като няма
срок за това обезсилване и формално няма пречка същото да се постанови от заповедния съд
и след влизане в сила на решението по установиелния иск. В случая заявителят – ищец, е
предявил иск за установяване на вземанията за неустойка и мораторна лихва върху
неустойката в по-нисък размер от размера по заповедта за изпълнение, което е процесуално
допустимо.
Следва да се приемат представените от страните писмени доказателства като
относими, докустими и необходими.
Към настоящето дело ще се приложи заповедното производство.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено.
Искането по чл. 176 ГПК, формулирано в отговора, ще се остави без уважение. В
случай, че законният представител на направилата доказателственото искане страна, желае
да даде обяснения, може да направи това в писмена или устна форма съгласно чл. 100 ГПК,
като изявленията му по съществото си са твърдения, които имат доказателствена стойност
само, когато съдържат признания на неизгодни в конктекста на повдигнатия правен спор
обстоятелства. Изгодните за страната твърдения подлежат на доказване с предвидените в
процесуалния закон средства и в сроковете за това.
1
На основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за доклад и съдът да се произнесе по
доказателствените искания на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 13.05.2025г. от
11:20часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от постъпилия отговор на исковата молба.
ПРИЕМА представените документи от ищеца с исковата молба и от ответника с
отговора като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване гр. д. №30998/2024г. по описа на СРС, 113 състав.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в едноседмичен срок от съобщението
да представи в цялост водената при него преписка във връзка с процесния договор, в т.ч.
разменената кореспонденция между страните, като го предупреждава, че при неизпълнение
съдът може да приложи последиците от възпрепятстване на доказването, разписани в чл,
161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за снемане на
обяснения от законния му представител по реда на чл. 176 ГПК.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Със заявление вх. № 30998/31.05.2024 г. ищецът е поискал издаване на заповед ед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника „ФИРМА“ ЕООД за вземанията за следните
суми, както следва: 1 212,94 лева, представляваща месечни такси и потребление за
предоставяне на услуги по договори за клиентски номер ******** за период от 07.09.2023 г.
до 06.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 37,04 лева, представляваща мораторна лихва за период от 10.11.2023 г. до
21.05.2024 г., 4 830,65лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договора, ведно
със законна лихва за период от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 71,19 лева,
представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за период от 17.11.2023 г. до
21.05.2024 г. На 06.06.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
горепосочените суми в производството по ч. гр. д. № 30998/2024 г. по описа на СРС, III ГО,
113 състав. Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок същият е
депозирал възражение срещу нея. С разпореждане от 30.08.2024 г. ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена
на 02.10.2024 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за
електронни съобщителни услуги № ******** партида *******, ID на договор ******* от
06.11.2019г., по силата на който ищецът предоставил на ответника мобилни услуги в
периода 07.09.2023 г. - 06.03.2024 г. на обща стойност 1212,94 лв., за което издал съответните
фактури, но ответникът не заплатил дължимото на съответния падеж. Излага, че на
28.02.2024 г. е развалил процесния договор поради неизпълнение от страна на ответника,
като били начислени неустойки в размер на 4830,65 лева, по реда на чл. 83.1 от Общите
условия, които не били заплатени от ответната страна. Изяснява, че предмет на иска му са
само вземането за неустойка в размер от 720 лв. по фактура от 28.03.2024г., което било
формирано от 12 месечни такси по 50 лв. за номер ******* с ДДС за периода от датата на
2
прекратяване на договора /28.03.2024г./ до уговорената дата на ползване на услугата за
оставащите 12 месеца от срока на договора /04.04.2025г./ и 2 лв. за обезщетение за обработка
на просрочени задължения съгласно Общите условия на мобилния оператор. Поради забава
в плащанията претендира мораторни лихви върху взмеанията от датата на падежа им до
21/05.2024г. При така формулираните твърдения отправя исканията си към съда за
признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземанията за
следните суми: 1/ 1212,94 лева, представляваща месечни такси и потребление за
предоставяне на услуги по договор ******** за периода 07.09.2023 г. - 06.03.2024 г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 22.05.2024 г. до окончателното
плащане на сумата; 2/ сумата от 37,04 лева, представляваща мораторна лихва за периода
10.11.2023 г. - 21.05.2024 г. върху вземането за месечни такси и потребление ; 3/ сумата от
722 лева, представляваща неустойки за неизпълнение, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 22.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата; 4/
сумата от 10,70 лева, представляваща мораторна лихва за периода 17.11.2023 г. - 21.05.2024 г.
върху сумата за неустойки. Претендира разноски.
Ответникът в производството е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни с твърдението, че договорът е
бил редовно прекратен едностранно от негова страна, не е ползвал мобилните услуги,
предоставяни от ищеца, през исковия период и не дължи вземанията за цената им. Твърди,
че не е бил поставян в забава, поради което не дължи и моратнорни лихви. Претендира
разноски, в т.ч. за вземанията по заповедта за изпълнение, за които не е предявен
установителен иск в срока за това.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл.
124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД. 3.
Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК): няма права и
обстоятелства, които се признават от страните.
Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с
чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК): В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни
факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК,
нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл.
146 ,ал. 1, т. 5 ГПК): Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на посоченото облигационно отношение между него и ответника, че е бил
изправна страна по същото, т.в. че е предоставял на ответника мобилни услуги през
процесния период; съдържанието на правоотношенията; размера на дължимите
абонаментни такси по договора за мобилни услуги; настъпване на предпоставки за
разваляне на процесните договори и довеждане на волеизявлението за разваляне до
знанието на ответника; наличие на валидни уговорки, предвиждаща задължение за абоната
за заплащане на неустойки при разваляне на процесните договори и техният размер;
изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава за плащане на
съответните главници.
Ищецът не сочи доказателства за доставката на твърдените мобилни услуги и за
достигане на изявлението му за разваляне на договора до ответника.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при условията на пълно и главно доказване следва да установи настъпване
3
на предпоставки за разваляне на процесните договори и довеждане на волеизявлението за
разваляне до знанието на ищеца, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4