№ 33
гр. Трън, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. П.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. П. Гражданско дело №
20221740100062 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.32 ал.2 от ЗС.
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Ц. Н. З., ЕГН **********, с адрес:
гр. ************, против П. Н. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. *************.
Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в село Забел, общ. Трън, представляващо парцел № ***-**, от квартал 9,
по плана на село Забел, с площ от 328 кв м при граници: парцел XV - 57, парцел XIII -
55, улица и парцел XVIII - 84. В имота има изградена постройка, която е съсобствена
между страните. Твърди, че тази постройка не е предмет на настоящия иск, в нея
имало мазе, което е обща част, но ответницата не му предоставяла достъп до същото.
Тъй като не могат да постигнат съгласие относно начина на разпределение на
ползването на имота, описан по-горе и общото мазе за него е налице правен интерес от
предявяване на иск по чл.32 ал.2 от ЗС. В петитума на исковата молба се иска
разпределение правото на ползване на имота, както и мазето съобразно притежаваните
идеални части, както и разрешение за полагане на ограда между двата дяла.
Присъждане на направените разноски по делото.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 22.09.2022г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П. Н. А., с
което се отрича основателността на твърдяното ограничаване на ползването на
съсобствения недвижим имот. Проследява историята на съсобствеността на имота.
Твърди, че на ответника е даден протокол от замерването на нейната част, но той нищо
не признава и създава пречки. В протокола и трасировъчния план ясно личи, че
границата минава по края на нейната тераса и е в нейно място, но ищецът си позволява
да я нарушава и изхвърля всичко под нейната тераса /дърва за огрев/ и всичко чупи и
разхвърля по двора в нейната част. Тя от три години не посещава имота си и не може
да го подържа, и възстановява непрекъснато след неговите своеволия. Имало много
депозирани жалби, но без резултат. В представените нотариални актове никъде не се
споменава за мазе, защото няма такова. Баща и направил водопровод и вкарал вода в
къщата, но Ц. З. направил незаконни постройки в двора. До нейната кухня от източната
1
страна построил стая, както и стая на втория етаж. Подписала декларация да си
узакони двете стаи и започнало нейното тегло. Ищецът спирал водата щом отидела в
имота си и през 2006г. ВИК и разрешили да си направи нов самостоятелен
водопровод, което и сторила. Тъй като ищецът си бил направил гараж откъм улицата,
който затворил стената на кухнята и част от стената на стаята, прокарали водопровода
под къщата, където няма мазе, а две ниши разположени във вид на буквата Т и оттам го
вкарали в кухнята. Останалата част под стаята и кухнята е на 50-60см от пода на
помещенията надолу, за да не допира земята до пода на стаята и кухнята. През нишите
върви и водопровода за външната чешма. До самото прозорче отвътре има кран за
пускане на водата. Ответницата затворила прозорчето, защото идвало зима, за да не
замръзне водопровода, но ищецът счупил катинара и дръжката заварена на ламарината.
През месец октомври 2019г. отишли да поправят щетите, които направил и станал
голям скандал. От тогава не посещава имота си и не може да го стопанисва. Не се
противопоставя от извършването на съдебно-техническа експертиза, която да измери
незастроената част от имота, желае да бъде уведомена, когато идва вещо лице да
присъства и тя на място, за да се огледа мазето, и тъй като прозорчето е от западната
страна на къщата ищецът няма откъде да влиза в "мазето". Моли ако е възможно да се
направи оценка и тя да заплати на ищеца неговия дял. Както и да се вземе предвид
терасата да остане в нейната част на дворното място. Иска да се предостави
нотариалният акт за дарения имот на Ц. З. от З. Р., за да се види, че квотите са три.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа лично и от упълномощен
процесуален представител.
Ответницата редовно призована се явява лично. Съгласна е да се разпредели
правото на ползване, но да се отбележи, че това не е право на собственост.
Ищецът, чрез процесуалният си представител настоява това да стане по вариант
трети от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено
за съдебнотото заседание по делото, а ответницата е съгласна да се извърши
разделението, но да се отбележи, че това не е право на собственост. След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства е, че
страните са съсобственици на процесното дворно място, чието разпределение на
ползването се иска. Няма спор между страните при какви дялове са съсобственици на
процесния имот, това се доказва и от представените и неоспорени по делото писмени
доказателства - описаните по-горе нотариални актове.
След преценка на гореизложените доказателства и след като се запозна в
изложеното в обстоятелствената част на назначената СТЕ, съдът счита, че квотите на
страните по отношение на съсобствеността са тези посочени от ищеца в исковата
молба.
Страните са съсобственици на правото на собственост върху процесния недвижим
имот като с оглед притежаваните от тях идеални части от собствеността, и тъй като по
делото не се доказа между съсобствениците да е налице договореност за ползване на
процесния имот съдебната администрация по чл. 32, ал.2 от ЗС е допустима. Съгласно
трайно установената съдебна практика – предявяването на иск за разпределяне на
ползването дори и от мнозинството от съсобствениците на съсобствения недвижим
имот е достатъчно условие за допустимостта на съдебна администрация за определяне
служенето с общата вещ, тъй като е указание за липса на възможност да се формира
2
извънсъдебно такова /Определение №89/25.02.2009 год. по гр. дело №88/2009 год. на
ВКС; Решение №795/11.11.2010 год. по гр. дело №1738/2009 год. на ВКС/.
Предявеният иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. Съгласно тази
разпоредба, разпределение на ползването може да се иска само при наличие на обща
вещ, за която мнозинството не може да вземе решение за начина на това ползване или
пък решението на мнозинството е вредно за общата вещ. При осъществяването на
съдебната администрация относно разпределението на ползването на общ имот съдът
следва да съобрази няколко основни принципа - разпределението следва да
съответства на дяловете от собствеността, да отговаря на нуждите на съсобствениците,
да съответства на направените от страните подобрения ако са налице такива,
разпределението трябва да е съобразено и с наличното застрояване в имота.
Безспорно по делото е, че се иска разпределяне ползването само на дворното
място. Предмет на иска не е разпределяне на ползването на сградата, построена в него.
При разпределяне ползването на дворното място съдът не може да предвижда никакви
разпореждания спрямо сградата, а следва да изхожда от нейното наличие, като я
изключи и се разпореди само за празното място.
В процесния случай по делото е назначена и изслушана съдебно – техническа
експертиза, вещото лице по която след като се е запознало с материалите по делото
извършило е оглед и измерване на място, както и е съобразило наличието на
допълнителни застроявания е предложило три варианта за разпределяне на
ползването, всъщност вариант трети от допълнителната е аналогична с първи от
основната съдебно-техническа експертиза, но с преместване на границата между двете
половини от имота по линията на б. Ж-З, така че ответницата да ползва площ по т.
АБВГДЕЖЗИЙА с площ от 157 кв.м., а ищецът да ползва площ, заключена между т.
АБВГДЕЖЗКЛМНОА с площ от 165 кв.м, като по този начин се избягва наличието на
площи, ползвани от ответницата, през които да минава ищеца (т.н. мазе - шахта, през
което минава водопроводната инсталация на къщата). Вещото лице е посочило, че
дворното място на процесния имот е УПИ № ***-**, квартал 9, по плана на село
Забел, с площ от 322 кв. м. при граници: парцел XV - 57, парцел XIII - 55, улица и
парцел XVIII – 84. Вещото лице освен това е посочило, че трите варианта за
разпределение на ползването са единствено разумни такива. Впоследствие в хода на
съдебното дирене се стигна до коригиране на първи вариант и бе извършена
допълнителна СТЕ, която по-точно отговаря на действителното състояние при
ползването на съсобствения имот.
Като разгледа предложения от вещото лице вариант трети от допълнителната
експертиза за разпределяне ползването на имота, ТРС намира, че същият е подходящ и
справедлив. С него се разпределя ползването на незастроената част от дворното място,
съобразно квотите на страните в съсобствеността, съобразени са със собствеността
върху жилищата, достъпа до тях, като на страните се предлага оптимален достъп до
частите, ползвани реално от всяка от тях. Същевременно предвид влошените
взаимотношения между страните този вариант предлага ясни дялове за изключително
ползване на всяка една страна в съсобствеността, при точно определени граници и
свеждане на общите части за ползване до минимум, с оглед избягване на конфликти
между страните. По този начин не се намалява съществено квадратурата от дворното
място, което всяка страна е ползвала в продължение на години. Това разпределение
отговаря и на твърдяното от ответницата желание, че желае по-малко допирни точки с
ищеца при ползването на имота.
Следва да се държи сметка и, че настоящото производство по спорна съдебна
3
администрация цели максимално обособяване на правото на ползване, без в
съответния имот да се правят изменения и при максимално точно съответствие между
притежаваната и разпределена за ползване площ. Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не
е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските
правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на
общата вещ. Това производство приключва с решение на съда, което замества
липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС. Това съдебно решение не
формира сила на пресъдено нещо по отношение собственическите права на страните,
които права могат да бъдат предмет на друг иск. Освен това тъй като решението по чл.
32, ал. 2 ЗС не се ползва със сила на присъдено нещо и при промяна на установеното
по спора положение, респективно при наличие на факти, неустановени чрез
процесуалното им предявяване или настъпили след произнасянето на съда, но
установяващи права на страните, различни от приетите в това производство, няма
процесуална пречка отново да бъде проведен такъв иск (Решение № 405 от 6.07.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 889/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В. И.).
Поради изложеното, съдът намира, че разпределение на ползването на
незастроената част от имота следва да бъде допуснато съобразно предложеният от
вещото лице вариант трети от допълнителната СТЕ. Скицата на вещото лице инж.А.
Ц., приложена към заключението следва да бъде обявена за неразделна част от
настоящото решение.
По разноските:
С определение № 389 от 8.10.2010 г. по ч.гр. д. № 293/2010 г., ВКС, ІІ г.о., е
прието, че в производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните
трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на
размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в
който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по
чл.32,ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато
съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или
взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова
в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. (в този смисъл
РЕШЕНИЕ № 275 ОТ 30.10.2012 Г. ПО ГР. Д. № 444/2012 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС).
Поради изложеното и разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 950
лв. не следва да бъдат присъждани в полза на ищеца. Останалите разноски, направени
от ищеца в производството в размер на 650,00лв. (шестстотин лева хонорар на вещото
лице и 50 лева заплатена държавна по водене на делото) следва да се разпределят
между страните, като ответницата П. Н. А. следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 325 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 от ЗС ПОЛЗВАНЕТО между Ц. Н. З., ЕГН
4
**********, с адрес: гр. ************, и П. Н. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
************* НА СЪСОБСТВЕНИЯТ НА СТРАНИТЕ недвижим имот,
представляващ урегулиран поземлен имот № ***-**, квартал 9, по плана на село
Забел, с площ от 322 кв. м. при граници: парцел XV - 57, парцел XIII - 55, улица и
парцел XVIII – 84, по начина отразен на СКИЦАТА вариант трети от допълнителното
заключение на вещото лице инж.А. Ц., представляваща неразделна част от настоящото
решение, а именно: ищецът Ц. Н. З., ЕГН ********** да ползва частта от урегулиран
поземлен имот № ***-**, квартал 9, по плана на село Забел, с площ от 322 кв. м. при
граници: парцел XV - 57, парцел XIII - 55, улица и парцел XVIII – 84 - оконтурена със
следните точки: т.АБВГДЕЖЗКЛМНОА с площ от 165 кв.м (сто шестдесет и пет)
квадратни метра. Ответницата П. Н. А., с ЕГН: ********** да ползва частта от
урегулиран поземлен имот № ***-**, квартал 9, по плана на село Забел, с площ от 322
кв. м. при граници: парцел XV - 57, парцел XIII - 55, улица и парцел XVIII – 84 -
оконтурена със следните точки: т.АБВГДЕЖЗИЙА с площ от 157 кв.м. (сто петдесет и
седем) квадратни метра.
ОСЪЖДА П. Н. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *************, да заплати
на Ц. Н. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ************ сумата от 325.00 лева –
разноски за производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
5