Решение по дело №641/2024 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 157
Дата: 1 юли 2025 г.
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20242130100641
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Карнобат, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело №
20242130100641 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод предявени от ищецът П. П.
П. чрез пълномощника й и процесуален представител адв. Л. Б. искове от които първият
основен иск е с правно основание чл. 26 ал.1 предл. първо и трето от ЗЗД във връзка с чл.
22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т. 9 и т.10 от ЗПК и чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. чл. 23 от
ЗПК във вр. с чл. 55 от ЗЗД - за прогласяването недействителност респ.нищожността на
договора за потребителски кредит № 1010045 от 30.01.2024 г. към искане № 5046464
сключен между ищцата П. П. П. и Сити Кеш ООД гр. София тъй като същият съдържа
неравноправни клаузи по отношение на ГЛП и ГПР и неустойка и да се признае за
установено по отношение на Сити Кеш Кредит ООД гр. София , че ищцата П. П. не дължи
по същия договор суми надвишаващи главницата по договора от 500 лв. получена от нея ,
а другият иск е предявен при условията на евентуалност иск е с правно основание чл. 26
ал.1 предл. първо и трето от ЗЗД – за прогласяването на нищожността на клаузата за
неустойка по чл. 11 от договор за потребителски кредит № 1010045 от 30.01.2024 г. към
искане № 5046464 сключен между ищцата П. П. П. и Сити Кеш ООД гр. София , които
искове са предявени срещу Сити Кеш ООД гр. София . Същият ищец моли съда да осъди
ответника да му заплати всички направени от него съдебни разноски по делото, както и да
бъде присъден и съответния адвокатски хонорар респ. възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява лично в съдебно
заседание , като не се явява и неговия упълномощен процесуален представител, но
последният с нарочна писмена молба поддържа така предявените искове , поради което
моли съдът да се произнесе със съдебно решение с което да ги уважи изцяло , като
претендира и за разноски.
Ответникът Сити Кеш ООД в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК не е подало
писмен отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените установителни
искове срещу него , като по този начин същото дружество не е взело становище по
същите .
Същият ответник респ. дружество редовно призован , не се явява в съдебно
заседание неговия законен или процесуален представител , като по този начин преди
съдебно заседание в нарочна молба вх. № 1115 от 25.02.2025 г. изразява становище по
1
повод на така предявените срещу нея искове , като ги признава изцяло като основателни и
доказани и моли с оглед на това на спестяване на допълнителни разноски по делото , съдът
да постанови решение при признаването от негова страна на предявените искове по реда на
чл. 237 от ГПК .
С нарочна писмена молба вх. № 2259 от 214.04.2025 г. ищцовата страна след
запознаването с искането на ответното дружество съдът да се произнесе с решение по
настоящото дело с оглед признаването от негова страна изцяло на така предявените искове ,
което искане същата ответна страна е направила извън съдебно заседание с нарочна затова
молба , също е направила искане съдът да се произнесе със съдебно решение по чл. 237 от
ГПК съобразно направеното признание на исковете от страна на ответното дружество , като
отново моли съдът да присъди съответно адв. възнаграждение по настоящото гр.дело в
минимален размер.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
С оглед на така изложената фактическа обстановка в исковата молба , както и от
приложените към нея писмени доказателства и изразеното от ответното дружество искане
съдът да се произнесе със съответното съдебно решение по повод на извършеното от нея
признание изцяло на предявените срещу него искове като напълно основателни и
доказани,то съдът намира,че са налице предпоставките за постановяване на решение при
признание на исковете,доколкото не се установява да е налице някоя от хипотезите на чл.237
ал.3т. 1 и т. 2 ГПК или друго установено със закон изключение – признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение. Самият ответник е признал право,с
което той като страна по делото може да се разпорежда.
С оглед на това съдът не дължи обсъждане на събраните по делото доказателства –арг.
от нормата на чл. 237, ал. 2 ГПК. За пълнота, следва да се изясни, че признанието не
противоречи на приобщените по делото писмени доказателства.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва
от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен и заявява по същество, че
твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното
от ответника право е дължимо , което води до съвпадане на насрещните позиции на
страните.
По тези съображения следва да се постанови решение, с което предявеният главен иск
да се уважи изцяло, тъй като по повод предявеният при условията на евентуалност иск ,
съдът намира , че не следва да се произнася . Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК
решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже
само, че се основава на признанието на иска.
Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните –
признание на иска от страна на ответника и направено искане от ищеца по реда на чл. 237,
ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на така предявения главен иск.
Съдът се занима и с разноските по чл. 78 от ГПК по делото.
Ищецът е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, на адвокат Л. Б.. Ищецът
е представил списък с разноски по смисъла на чл. 80 от ГПК.
Ответника не претендира за заплащане на съдебни разноски по настоящото дело , но
оспорва присъждане на претендирания адвокатски хонорар като се позовава на основание
чл. 78 ал.2 от ГПК .
Предвид уважаването изцяло на основния респ. главния иск , съдът намира , че
2
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника
тъй като не са налице кумулативните основания затова по чл. 78 ал.2 от ГПК тъй като съдът
приема , че същото дружество с поведението си – принуждавайки ищцата да подпише
процесния нищожен договор с който претендира неоснователно заплащане от нея на
недължими се по закон парични суми е дал повод за завеждане на настоящото дело , макар и
впоследствие да е направил признание на иска респ. исковете .
В случая съдът намира , че е налице писмен договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищцата и адвокат Л. К. Б. , в който изрично е записано, че същия е
безвъзмезден и е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. По въпросния договор не са
налице данни за договорено в тежест на доверителя адвокатско възнаграждение, поради
което съдът следва да присъди такова на пълномощника на ищцата. Ищцата и по двата иска
е била защитаван от процесуален представител - адвокат, чието възнаграждение съгл.
представения договор за правна помощ се определя на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв вр. с чл. 2,
ал. 5 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.7. 2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа на общата сума от 718, 89 лв. за двата иска – главен в размер на 500 лв. и
евентуален в размер на 218, 89 лв. . Действително съгласно разпоредбата на чл. 2 ал.5 от
Наредба № 1 от 9.7. 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е посочено , че за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно
независимо от формата на съединяване на исковете, но това се отнася само за разноски по
всеки един от предявените искове при кумулативно съединяване на исковете и прекратяване
на производството по отношение на един от тях, а когато между едни и същи страни са
предявени алтернативно или евентуално съединени искове, дължимата държавна такса е
една, едно е и адвокатското възнаграждение.В този смисъл е и определение № 4 от 5.01.2022
г. на ВКС по ч. т. д. № 344/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят К.Е., ето защо само
едно такова възнаграждение следва да се дължи по отношение на уважения главен иск в
размер на 500 лв.по настоящото дело определено по реда на чл. 7 ал.2 т.1 от НВАР , но не и
по отношение на евентуално предявения иск .По този начин ответника респ. ответното
дружество следва да бъде осъден да заплати същото на процесуалният представител на
ищеца в размер на сумата от 400 лв..
Освен това съгл. чл. 78, ал. 6 от ГПК когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, какъвто е настоящия
случай, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски в полза на
съда. В конкретния случай държавната такса по иска за нищожност на договора възлиза на
50 лв., като за втория евентуално предявен иск такава не се дължи.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен / нищожен / Договор за потребителски кредит №
1010045 към искане № 5046464 сключен на 30. 01. 2024 г. между "Сити Кеш "ООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. София *** , представлявано от управителя
Н.П.П. и П. П. П. с ЕГН ********** с настоящ адрес село С. , община Карнобат, обл.
Бургас , същата с пълномощник адв. Л. Б. - САК и съдебен адрес за връчване на призовки и
съобщения – гр. София *** – чрез адв. Л. Б. – съдебен адресат , на основание чл. 26 ал.1
предл. първо и трето от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т. 9 и т.10 от
ЗПК и чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. чл. 23 от ЗПК във вр. с чл. 55 от ЗЗД , като по този начин
П. П. П. не дължи по същия договор суми надвишаващи главницата по договора от 500 лв.
получена от нея, по същия договор за потребителски кредит .
3
ОСЪЖДА"Сити Кеш "ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София
*** да заплати на адвокат Л. К. Б. член на САК с личен № *** с адрес на адв. кантора -
гр. София *** сумата от 400 лв. възнаграждение за осъществено представителство и защита
по иска за нищожност на Договор за потребителски кредит № 1010045 към искане №
5046464 сключен на 30. 01. 2024 г. между "Сити Кеш "ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София *** , представлявано от управителя Н.П.П. и П. П. П. с ЕГН
********** с настоящ адрес село С. , община Карнобат, обл. Бургас , същата с
пълномощник адв. Л. Б. - САК и съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения – гр.
София *** – чрез адв. Л. Б. – съдебен адресат.
ОСЪЖДА"Сити Кеш "ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София *** , представлявано от управителя Н.П.П. да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК в полза на Районен съд Карнобат сумата от 50 лв., представляваща държавна такса по
предявения иск за нищожност на горепосочения договор за потребителски кредит, както и
сумата от 5 лв. за издаването на изп. лист за горепосочените суми , които суми да се
преведат по сметката на Районен съд Карнобат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от
връчването на съобщението му на страните.
Ищецът може да обжалва решението в частта му на разноските .
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
4