№ 974
гр. Бургас, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Г.В.С.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120203406 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на М. Н. Н. ЕГН ********** чрез адв.
Р.П. против наказателно постановление № 21-0769-002199/07.07.2021г. на Началник група
Сектор „Пътна Полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 47 ЗДвП на основание чл. 179,
ал. 2, пр.1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева; за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 2, б „а” ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец; за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 б „б” ЗДвП на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 80 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец.
Оспорва се изложената в наказателното постановление фактическа обстановка,
жалбоподателят нямал вина. Предложил да откара жената в болница, а тя отказала, а в
последствие бил подаден сигнал в сектор „Пътна полиция“. Моли да се отмени изцяло НП, а
алтернативно, ако не се уважи жалбата, то да се отменят наказанията по т. 2 и т. 3 – глоба в
размер на 160 лева и лишаване от право да управлява МПС.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, се представлява от адв. П., който
поддържа жалбата. Претендира разноски. Във второ съдебно заседание се явява
жалбоподателят, който моли да се отмени НП като сочи, че съдействал на пострадалата, но
не се разбрали за болницата, в която да се чакат.
За Административнонаказващия орган, не се явява представител, депозирано е писмено
становище по същество, с което жалбата се намира за неоснователна, прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 12.07.2021 г., жалбата е
депозирана в същия ден). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:
1
На 26.01.2021г. на тел. 112 постъпил сигнал от Шокова зала - УМБАЛ Бургас за
пострадал пешеходец като във връзка с подадения сигнал на проверка от ОДЧ били
изпратени св. Л.Л. и св. Д.П..
След извършена проверка двамата свидетели констатирали, че св. Е.К. е била участник
в ПТП като пешеходец, който пресичал на кръстовище на ул. Въстаническа с бул. Ал.
Георгиев Коджакафалията на зелен сигнал на светофар в посока от дясно на ляво на
пешеходна пътека М8.1 тип „зебра“, когато била блъсната от лек автомобил Ровър 200 с рег.
***.
Водачът се движил по ул. Въстаническа в посока бул. Ал. Георгиев Коджакафалията,
където на кръстовището извършвал ляв завой и не пропуснал пресичащия на разрешителен
сигнал на светофара пешеходец св. К. в резултат, от което я блъснал. Пешеходецът св. К. се
изплашила, но не почувствала да се е наранила. Водачът на автомобила спрял, слязъл и
отишъл да й помогне, тъй като тя била в шок и бил през цялото време с нея докато се
срещнат с приятеля й, след което се разбрали да посетят болница, все пак, за да прегледат
свидетелката. Получило се обаче недоразумение и пострадалата заедно с приятеля си
отишли в една болница – „УМБАЛ Бургас“, а водачът на автомобила взел св. К. от работа и
отишли в друга болница „Бургасмед“. След като била прегледана в УМБАЛ Бургас
служители подали сигнал на тел. 112 за ПТП. Св. П., на който била възложена работа по
случая, след като изгледал видеозаписите в близост до ПТП установил автомобила и
неговия собственик М.Н., след което издирили адреса, на който живее и заедно със св. Л. го
посетили на адрес, където снели сведения и съставили АУАН, който актосъставителят
връчил лично на жалбоподателя. Последният нямал възражения.
На 07.07.2021г. било издадено обжалваното наказателно постановление и на
жалбоподателя за нарушение на чл. 47 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр.1 ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 200 лева; за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б „а”
ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец; за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 б „б” ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. Констатира се
разминаване в показанията на св. К. и обясненията на жалбоподателя относно
обстоятелството дали са останали на място, за да изчакат приятеля й или Н. я е откарал, за да
се срещне приятеля си. От изгледания запис св. П. не е успял да възприеме дали жената се е
качила в автомобила на жалбоподателя. Въпреки това разминаване обаче са еднопосочни
показанията на всички свидетели, че водачът е съдействал на пострадалата и същите са се
уговорили да се чакат в болница, за да й бъде извършен все пак преглед.
Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение,
дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената
по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и в срока по чл. 34 от ЗАНН. В случая АУАН
съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 47 ЗДвП водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
2
предимство.
В случая според съдебния състав нарушението е доказано, тъй като водачът на
автомобила се приближил към кръстовището и е навлязъл в него със скорост, която не му е
позволила да спре при появилата се на пешеходната пътека пешеходка - пострадалата К., в
резултат от което не е могъл да я пропусне безпрепятствено и е била блъсната от
автомобила. Последната е пресичала на разрешителен сигнал на светофара и при маркирана
пешеходна пътека със знак М 8.1 тип „зебра“. Съгласно чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП който
поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление, поради което и
правилно АНО е определил санкционната норма и е наложил наказание, което е във
фиксиран от законодателя размер и не подлежи на намаляване.
В тази част НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б „а” и б „б” ЗДвП предвижда, че водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато
при произшествието са пострадали хора а) да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
Според § 6, т. 30 ДР на ЗДвП „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети, а съгласно т. 27 от ДР на ЗДвП- „участник в пътно-
транспортно произшествие“ е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му.
В случая не е спорно, че жалбоподателят не е останал на мястото на ПТП и не е
изчакал пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
В тази част обаче съдебният състав намира, че деянието разкрива признаците на маловажен
случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Това следва от факта, че водачът на автомобила е
проявил желание да съдейства на пострадалото лице, за да го придружи до лечебно
заведение. Самото пострадало лице на място е заявило, че няма претенции към водача, било
е тъмно и дъждовно и водачът е проявил нужната загриженост и е напуснал мястото на
ПТП, за да посети заедно с пострадалата лечебно заведение и евентуално да поеме
разноските за лечението. Това е обусловило и необходимост да напусне мястото на ПТП.
Ето защо съдебния състав намира, че случаят разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други такива случаи. Налице са предпоставките по чл. 28 от ЗАНН ,
а наказващият орган не го е приложил, поради което е налице основание за отмяна на НП
поради противоречие със закона (арг. от Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС
по н. д. № 1/2007 г., ОСНК) частта, в която е наложено наказание за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б „б” ЗДвП.
На следващо място не е спорно, че жалбоподателят не е подал сигнал за ПТП до
компетентните органи като сигнал на тел. 112 е бил подаден от служители в УМБАЛ Бургас,
където е била откарана свидетелката пешеходец К. за преглед, с което не е изпълнил
задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 2, б „а” ЗДвП.
В случая се установява, че в резултат от невъзможността на жалбоподателя да спре
същият е блъснал пресичащия пешеходец, но също така се установява, че свидетелката К. не
е получила никакви увреждания и няма каквито и да било претенции към водача на
автомобила. Самата тя посочва, че се касае за време, когато е било тъмно, валяло е дъжд,
поради което видимостта е била ограничена. Водачът на автомобила е имал поведение на
човек, който е загрижен за нейното състояние, веднага е отбил автомобила, слезнал е и е
помогнал. Свидетелката напълно логично е изпитала шок и въпреки, че не е искала помощ,
все пак се е съгласила да й бъде извършен преглед в болница. Въпреки тези обстоятелства
3
съдебният състав счита, че е осъществен състава на нарушението визирано в наказателното
постановление като водачът не е изпълнил задължението си по закон да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. В тази хипотеза, въпреки
наличието на смекчаващи обстоятелства, деянието не разкрива признаците на маловажен
случай и това е така, защото макар да се е наложило да напусне мястото на ПТП и това да е
обусловено от желанието да помогне на пострадалата, водачът е бил длъжен да сигнализира
компетентните органи, за да се установят точно обстоятелствата. Нещо повече, фактът, че
жалбоподателят не е установил жената да се е явила на преглед в болницата, където според
него е трябвало да я изчака, не е провокирало у него желание да се заинтересува за
състоянието й, не е подал сигнал до компетентните органи, за да бъде тя намерена и да се
установи здравословното й състояние, както и за да се изяснят обстоятелствата около
настъпилото ПТП. За този състав, жалбоподателят е трябвало незабавно след ПТП да
сигнализира компетентните органи, но на още по-силно основание това му задължение е
трябвало да бъде изпълнено, след като пострадалата не се е явила в болницата.
Законодателят е вменил изрично задължение на водачите да сигнализират МВР при
настъпило ПТП и липсата на такова уведомяване следва да се оцени като нарушение, което
не разкрива признаците на маловажност.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който: наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие. В случая АНО правилно е посочил нарушената санкционна разпоредба, но
липсват изложени обстоятелства поради каква причина наказанието глоба е определено в
размер над минималния, тъй като са налице обстоятелства, които сочат на една по-ниска
степен на обществена опасност на дееца. Касае за управление на МПС в дъждовно време, по
тъмно, водачът е оказал веднага съдействие и все пак е настоял пострадалата да посети
болница и е направил опит да я придружи. Поради тези причини, според този състав,
наказанието следва да е в минималния размер от 50 лева глоба и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от един месец, в който смисъл наказателното постановление да се
измени.
Съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед изхода на спора право на
разноски имат и двете страни. Жалбоподателят претендира възнаграждение за адвокат
съгласно договор за правна и защита и съдействие в размер на 150 лева. Направено е
възражение за прекомерност на възнаграждението от АНО като съдебният състав намира,
че същото е неоснователно. Адвокатското възнаграждение е под установения минимум
съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, освен това касае три отделни деяния, проведени
са две съдебни заседания, поради което възражението за прекомерност на възнаграждението
не е основателно и се оставя без уважение.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-002199/07.07.2021г. на
Началник група Сектор „Пътна Полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 47 ЗДвП на
основание чл. 179, ал. 2, пр.1 ЗДвП на М. Н. Н. ЕГН ********** е наложено наказание глоба
в размер на 200 /двеста/ лева;
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-0769-002199/07.07.2021г. на Началник
група Сектор „Пътна Полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б „а”
ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на М. Н. Н. ЕГН ********** е наложено
4
административно наказание глоба в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО ГЛОБА на 50 /петдесет/ лева и потвърждава относно наложеното
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0769-002199/07.07.2021г. на Началник
група Сектор „Пътна Полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 б „б”
ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на М. Н. Н. ЕГН ********** е наложено
наказание глоба в размер на 80 /осемдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ *** да заплати на М. Н. Н.
ЕГН ********** сума в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5