№ 139
гр. Русе, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20214520201768 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ППК „Надежда- Ряхово“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с.Ряхово, общ.Сливо поле, представлявана от С.Г.Г. с
ЕГН **********, против Наказателно постановление № 18- 001718 от
02.08.2021 г.на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Русе, с което за
административно нарушение по чл.415 ал.І от КТ- неизпълнение на влязла в
сила приложена от контролен орган принудителна административна мярка,
на основание чл.416 ал.V вр. чл.415 ал.І от КТ, е наложено административно
наказание- имуществена санкция в размер на 1500 лева.Жалбоподателят чрез
законния си представител, моли съда да отмени постановлението като
незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон.
Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на
същата.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Жалбоподателят е производствено- потребителна кооперация, която е със
седалище в с.Ряхово, обл.Русе и развива дейност в същото населено място,
като към 2020 г. е имала 18 наети лица по трудови правоотношения.
В периода 24.11.2020 г. до 14.01.2021 г. от служители на ДИТ Русе била
извършена документална проверка във връзка със спазването на трудовото
законодателство от жалбоподателя в качеството му на работодател.В хода на
1
тази проверка било констатирано, че за периода от м.януари 2020 г. до
м.ноември 2020 г. /с изключение на м.февруари 2020 г./ работодателят не е
изплатил начислените трудови възнаграждения на наетите лица М.Б.- „пазач
невъоръжена охрана“, Н.Д.- „магазинер домакин фуражи", С.Г.- „председател
кооперация“, П.П.- „шофьор автобус“, И.Н.- „монтьор земеделски машини“,
Р.И.- „водач селскостопански машини“, А.Г.- „организатор произвдство“,
С.Е.- „животновъд дояч крави“, Й.А.- „животновъд нощен гледач“, В.З.-
„ръководител животновъдство“, Б.Н.- „техник ел. машини и апарати“, П.Г.-
„пастир“, Т.П.- „животновъд- дояч крави“, С.А.- „работник производство-
млечни продукти“, Б.Г.- „работник производство млечни продукти“, Д.Й.-
„общ работник смесено стопанство“, Е.В.- „касиер счетоводство“, И.В.-
„работник производство млечни продукти“, П.П.- „животновъд механик
жив.техника“, Т.Т.- „домакин готова продукция“, Р.С.- „отчетник
счетоводство“, Т.Т.- „общ работник смесено стопанство“. По отношение на
същите лица били констатирани 185 случаи в рамките на периода, на
неизплащане на трудовите възнаграждения. В хода на същата проверка били
установени и пропуски, свързани с нормите за здравословни и безопасни
условия на труд.
Констатациите от проверката били обективирани в Протокол за
извършена проверка № 2034429/19.01.2021 г.В този протокол били дадени
задължителни предписания, обособени в 191 точки, всички със срок за
изпълнение 04.02.2021 г.По отношение на посочените по- горе наети лица,
било предписано изплащане на начислените трудови възнаграждения с краен
срок цитираната дата. Копие от протокола било връчено на работодателя-
ППК „Надежда- Ряхово“ чрез представляващото я лице- председателят
С.Г..Два дни по- късно, на 21.01.2021 г. постъпила молба за удължаване на
срока за изпълнение на дадените задължителни предписания, като такова
разрешение последвало и бил указан нов срок- до 25.02.2021 г.На 24.02.2021
г. жалбоподателят уведомил ДИТ Русе за невъзможност да изпълни
предписанията в срок поради влошено финансово състояние на кооперацията
и епидемиологичната обстановка, и направил ново искане за удължаване с
още един месец, което не било уважено.На 18.03.2021 г. Р.Р.- инспектор ДИТ
Русе, извършил нова проверка по работни места в
кооперацията.Впоследствие- от 05.04.2021 г. до 09.06.2021 г., отново били
инспектирани документи на жалбоподателя.Същите проверки приключили с
издаването на ПИП № 2109233/16.06.2021 г., в който било констатирано
неизпълнение на принудителна административна мярка- дадени
задължителни предписания с ПИП № 2034429/19.01.2021 г., както и
неизплащане на трудови възнаграждения на наетите лица Н.Д., С.Г., В.З.,
Б.Н., Р.Г., П.П., И.Н., Р.И., А.Г., П.Г., С.Е., Й.А., Т.П., С.А., Б.Г., Й.И. А.Х., за
месец януари- м.април 2021 г.Дадени били нови предписания във връзка с
констатациите, вкл.касаещи неизплатени трудови възнаграждения, като бил
указан срок 01.07.2021 г. Не са налице доказателства за изпълнение на тези
предписания.
При така посочените фактически обстоятелства, на 16.06.2021 г., срещу
ППК „Надежда- Ряхово“ бил съставен АУАН № 18- 001718, сочещ
2
осъществено административно такова по чл.415 ал.І от КТ, за неизпълнение
на принудителна административна мярка- задължително предписание № 33
от протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2034429 от 19.01.2021 г.- да
изплати трудовото възнаграждение за м.май 2020 г. на С.Г.Г., на длъжност
„председател кооперация“.Сочи се, че нарушението е от дата 26.02.2021
г.Актът за нарушение е съставен в отсъствието на представляващ
жалбоподателя и е връчен по пощата.
Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с
наложеното административно наказание- имуществена санкция в размер на
1500 лева.
Във въззивното производство същото се оспорва с доводи за
незаконосъобразност.Твърди се, че АУАН е съставен след срока по чл.34 от
ЗАНН, че е налице неправилно приложение на закона, тъй като не е
съобразено обстоятелството, че се касае до трудови възнаграждения на член-
кооператори.С жалбата се изтъква, че са допуснати процесуални нарушения,
тъй като не е посочено мястото на нарушението и обстоятелствата на
същото.Развиват се съображения за необходимост от съобразяване на
принципите по чл.12 от ЗАНН, регламентиращи целите на
административните наказания, като се твърди, че понастоящем срещу
жалбоподателя са съставени общо 191 броя АУАН и издадени въз основа на
тях 191 броя НП с постановени санкции в общ размер на 286 500 лева.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства- АУАН № 18- 001718 от 16.06.2021
г., ПИП изх. № ПР2109233 от 16.06.2021 г., ПИП изх.№ 2034429от 19.01.2021
г. протокол от 17.06.2021 г., писма, известия за доставяне, протоколи по АПК,
молби.Анализът на доказателствата налага следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, а по същество- основателна но по различни от
изложените в същата по съображения:
Възраженията за изтекли срокове по чл.34 от ЗАНН не са основателни.Не
се констатират фактически обстоятелства, които да кореспондират с която и
да се от хипотезите на този текст на закона.Липсата на посочено място на
нарушението конкретно не може да се определи като пропуск, имащ
съществен процесуален характер, доколкото същото се извежда от описаните
обстоятелства и в този аспект правото на защита- възможността на соченото
като нарушител лице да разбере какво е вменено, е гарантирано.
Независимо от посоченото, съдът намира, че в производството по
установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание са допуснати съществени процесуални
нарушения и е налице и неправилно приложение на закона.
Видно от събраните доказателства, в настоящото производство
жалбоподателят е санкциониран не за неизплащане на трудови
възнаграждения /каквато правна възможност КТ не предвижда поради
наличие на друг процесуален ред за реализиране на правата/, а за
неизпълнение на принудителна административна мярка- дадени
3
задължителни предписания във връзка с неизплатени трудови
възнаграждения.
Ноторен факт е, че принудителните административни мерки се вземат за
предотвратяване или преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях,
като същите нямат характер на административни наказания, което е
основание и за отграничаване на регламентацията им в ЗАНН в отделен
раздел.Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите,
които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за
тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.
Така, чл.404 ал.І от Кодекса на труда урежда изчерпателно видовете
принудителни административни мерки в сферата на трудовите отношения,
както и на другите отношения, свързани с тях.
В чл.404 ал.І т.1 от КТ са регламентирани задължителните предписания
като принудителни административни мерки.Същите винаги са адресирани
към работодателя или определено длъжностно лице от предприятието, като се
посочва нарушението и се заповядва отстраняването му. Като принудителни
административни мерки, предписанията имат характер на индивидуален
административен акт по смисъла на АПК и следва да са материализирани в
съответната форма по чл.59 и сл. от АПК.
От събраните в делото доказателства следва да се заключи, че спрямо
жалбоподателя е приложена административна принуда чрез налагане на
принудителна административна мярка от вид „задължителни предписания“,
която мярка е писмено оформена в Протокол за извършена проверка №
2034429/19.01.2021 г., който очевидно се явява акта по чл.59 от АПК.
Впоследствие, проверяващите са приели, че е осъществено нарушение по
чл.415 ал.І от КТ, който текст предвижда санкция за онзи, който не изпълни
принудителна административна мярка, наложена от контролен орган.
Неправилно и в противоречие със закона органът по установяване на
административното нарушение и наказващият орган са заключили, че са
налице повече от едно нарушения по чл.415 ал.І от КТ, включително и в
хипотезата на настоящото административнонаказателно производство, където
фактически е констатирано и посочено частично неизпълнение на
принудителната административна мярка- спрямо конкретно лице и в
еднократен период. Наложената мярка /ПАМ/, с която са се произнесли
проверяващите след извършване на инспекциите е една, по вид тя е
регламентирана в чл.404 ал.І т.1 от КТ- задължителни предписания,
постановена е чрез един административен акт- съответният съставен
протокол, чиито диспозитив е един и указващ пред кой орган и в какъв срок
ИАА може да бъде обжалван.
Необосновано е прието, че поради наличие на 191 констатации и дадени
във връзка с тях конкретни указания за отстраняване на неблагоприятните
последици, са налице наложени по смисъла на КТ 191 принудителни
административни мерки „задължителни предписания“.Подобен извод сочи, че
4
всяко предписание следва да отговаря по форма на чл.59 от АПК- „форма на
индивидуалния административен акт“, което не се установява по делото.
Предвид това, съдът намира, че е налице неправилно приложение на закона
по отношение на конкретните твърдения за установено нарушение.
Във връзка с изложеното е необходимо да се отрази, че по правната си
природа принудителната административна мярка, включително и от вида
„задължителни предписания“ не може да се идентифицира напълно с
признаците на дадено административно нарушение, тъй като нейната цел не е
налагане на административно наказание. Очевидно проверките на ДИТ Русе
по отношение на жалбоподателя ППК „Надежда- Ряхово“ в качеството му на
работодател са предприети на база на сезиране от наети лица, които не са
получили трудовите си възнаграждения в срок. В този случай следва да се
съобрази и разпоредбата на чл.404 ал.ІІІ от КТ, според която когато
задължителното предписание по ал.І т.1 и/или т.12 се отнася до отстраняване
на нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано
с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или
служителя до предявянето на иск пред съда, след което въпросът може да
бъде решен само от съда. Същото значи, че мярката е израз само на
административна принуда за спазване на трудовото законодателство, а не
процесуален ред за принудително събиране на трудово възнаграждение,
какъвто потенциален спор между работодател и наето лице може да се реши
само чрез съд на база на съществуващото трудово правоотношение, оформено
в трудови договор, вкл. и по аргумент от чл.404 ал.ІV от КТ.
Наказващият орган е следвало да обобщи резултатите от извършените
проверки по повод на наложената принудителна административна мярка и да
обоснове извод има ли нарушение на ПАМ и по този начин осъществена ли е
хипотезата на чл.415 ал.І от КТ, и при положителен отговор- да наложи
санкция в рамките на установения от кодекса размер, като съобрази тежестта
на нарушението и респективно- възможността нарушителят да бъде наказан и
със санкция в максимален законов такъв от 10 000 лева.Доколкото чл.415 ал.І
от КТ не предвижда нарушение, изразяващо се в частично неизпълнение на
ПАМ, актът е съставен при неправилно приложение на процесуалния и
материалния закон, и издаденото постановление се явява незакосъобразно и
подлежащо
на отмяна на основание чл.63 ал.ІІІ от ЗАНН.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 18- 001718 от 02.08.2021 г. на Директор ДИТ Русе, с
което на ППК „Надежда- Ряхово“, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Искър“ № 1,
представлявано от С.Г.Г. с ЕГН **********, за нарушение по чл.415 ал.І от
КТ, на основание чл.416 ал.V вр. чл.415 ал.І от КТ, е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500
5
/хиляда и петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването
му на страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6