Р Е
Ш Е Н
И Е
837/12.9.2019г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на девети септември 2019
година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: К. Колешански
Секретар: Н. Йорданова
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 857/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск, с
правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Искова молба от
пълномощник Т.В.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу П.К.В., ЕГН : **********,
с адрес ***, с посочено правно основание чл. 45 ЗЗД, и цена от 3000 лева.
Ищецът сочи, че
ответникът бил признат за виновен, с влязло в сила определение по НОХД №
310/2019г. на ШРС, за извършено престъпление по чл. 325, ал. 4, във вр. с ал. 2
от НК. Хулиганските му действия били насочени и засегнали ищеца, като служител
на МВР. Считайки, че деянието на ответника му е причинило вреди, претендира
осъждането му, да заплати сумата от 3000 лева, неимуществени вреди, в едно със
законната лихва върху сумата от датата на причиняване на увреждането –
22.04.2018г., до окончателното плащане.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, взема становище, както по
допустимостта и основателността на иска, така и по обстоятелствата на които той
се основава. Счита го за допустим и неоснователен. Твърди, че деянието му не е
причинило вреди на ищеца, а и той следвало да търпи подобни поради служебното си
положение. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, страните, редовно призовани, лично и чрез представители, поддържат
заявеното в исковата молба и отговора.
Така депозираната
молба е допустима, разгледана по
същество е основателна, по следните
съображения :
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното
от фактическа страна:
От приложеното НОХД № 310/2019г. по описа на ШРС, е
видно, че ответникът П.К.В., е признат, за виновен, в това, че „…на 22.04.2018г.,
при условията на продължавано престъпление извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, … като
деянието му било съпроводено със съпротива срещу орган на властта и се
отличавало с изключителна дързост – блъскал, ритал, държал се агресивно,
псувал, заплашвал и обиждал полицейските служители от РУ – Шумен – Т.В.Р. и Н.
Р. К. …и деянието е извършено повторно…“. Материалите по посоченото НОХД и
разпитаните свидетели, на които съдът, не намери основание, да не даде вяра,
независимо от явната им заинтересованост, сочат, че ищецът, е бил обиден и
възмутен от ответното поведение при самия инцидент, а след него изпитвал страх
за малолетните си деца, към които били отправени закани, включително и за
сексуално насилие. Наложило се да ги придружава до учебните им заведения. Това
разстроило съня му, за не кратък период, чувствал се уморен и отпаднал, станал
по-колеблив в работата си, в следствие преживения стрес. Приетите, неоспорени
медицински документи сочат, че почти година след инцидента, все още е налице преживяна
адаптационна реакция, отразила се на психичното му състояние. Този състав,
приема, че последиците на преживения стрес, при инцидента с ответника, не са
още отшумели, тъй като, при разпит на настоящия ищец, като свидетел по ГД № 888/2019г.,
по описа на ШРС, при описване на произшествието се наблюдава посоченото „емоционално
преживяване на разказа“, споменато в коментирания амбулаторен лист от
27.02.2019г..
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе
до следните изводи :
За ангажиране отговорност, за вреди от непозволено
увреждане, е необходимо да са на лице следните предпоставки – деяние –
противоправно действие или бездействие, вина, вреда, наличие на причинна
връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от отправените
закани, обиди и грубо, цинично отношение, и съпротива срещу правоприлагащ орган.
Приетото за установено от фактическа страна и разпоредбата на чл. 300 ГПК, сочи
наличието на всички предпоставки, правейки иска установен, по основание, за
претендираните неимуществени вреди.
Прилагайки принципа на справедливост, залегнал в основата
на определянето размера, на обезщетението, за тях, съдът намира, искания размер
от 3000 лева, по-малко от съответен, както на вътрешните преживявания на ищеца,
така и на продължителния период, през които са се проявявали. Обезщетението в
тази му част определя на сумата от 3000 лева, както е поискано, въпреки, че този
размер е по-малко от съответен на негативни преживявания, които могат да бъдат
предизвикани у служител на МВР, от дори само необходимостта да сведе реакцията
си до настоящата /предявяване на иск/, при подобно демонстративно, брутално и
цинично отношение към него, при изпълнение на служебни задължения. Достатъчни,
също по отделно, са и преживения срам от отправените обиди, последиците на изпитвания
страх за осъществяване на закани за посегателства към малолетни деца. В
съвкупност, посочените негативни преживявания на ищеца обосновават
претендирания размер на обезщетение от една страна, а от друга изключват
основателност на ответното възражение за липса на елемент от фактическия състав
на отговорността – претърпяна вреда.
Досежно твърдението
в отговора на ответника, че професии като ищцовата изискват от упражняващите ги
„по високо ниво на търпимост“, следва да се отбележи липсата на законово,
обичайно, етично и въобще каквото и да е задължение на правоохранителните, правоприлагащите,
правораздавателните и които и да било органи на държавна власт, да търпят
грубо, обидно и цинично отношение към тях и то по време на изпълнение на
служебни задължения. Затова посоченото, въпреки, че само подчертава отношението
на ответника към правилата в обществената организация, в която живее, се приеме
като възражение, то е неоснователно.
Изложеното налага уважаване на предявения иск, като на
основание чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на увреждането, както е поискано, до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът, следва да
заплати на ищеца сумата от 400 лева разноски в производството на настоящата
инстанция.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът, следва да
заплати по сметка на ШРС, сумата от 120 лева държавна такса.
Водим от горното и
на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.К.В., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на Т.В.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, обезщетение
за непозволено увреждане, в размер на 3000 лева(три хиляди лева), сума представляваща неимуществени
вреди, в едно със законната лихва, върху главницата от 3000 лева, считано от 22.04.2018г.,
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.К.В., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати, по сметка на ШРС, сумата от 120 лева – държавна такса в
производството.
ОСЪЖДА П.К.В., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на Т.В.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 400
лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен
срок, от връчването му, на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: