Решение по дело №2848/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 ноември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20191720102848
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1678

гр. П., 20.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 02848 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД срещу Л.А.Д., с която е поискано да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1 525,65 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «**** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 129,47 лева , представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с която оспорва исковата претенция.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Л.А.Д. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08736 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника, поради което са дадени указания за предявяване на настоящите искове.

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.

В първото съдебно заседание процесуалният представител на ответника признава, че до процесния имот е доставяна топлоенергия на обща стойност 1 525,65 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и че правилно е начислена сумата 129,47 лева , представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г.

Спорът е концентриран около обстоятелството дали и в какъв обем ответната страна притежава правото на собственост върху имота. По делото е представен нотариален акт от 30.05.1994 г., от който става ясно, че ответната страна е придобила собствеността върху имот с адрес гр. П., ул. «****.

 

Приложено е още влязло в сила на 26.02.2010 г. решение по гр. д. № 4081 по описа 2009 г. на Районен съд – П., с което е допуснат развод между Л.А.Д. и Е.П.Д., сключили граждански брак през 1978 г.  В решението е одобрено споразумение между съпрузите, от което е видно, че процесният имот е придобит по време на брака, при което представлявал съпружеска имуществена общност, а след прекратяване на брака същият останал обикновена съсобственост при квоти ½ идеални части  за всеки съпруг. В споразумението е уговорено, че жилището ще се ползва общо и от двамата съпрузи. Съобразявайки нотариалния акт и решение за развод, съдът достига до извод, че ответницата притежава ½ идеална част от имота.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

По делото се установи, че ответната страна притежава ½ идеална част от имота. Това води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото не е спорно, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 1 525,65 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и че лихвата за забава е 129,47 лева, считано от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си. Налице е доставяне на топлинна енергия на общ имот, поради което ответницата отговоря за задълженията за заплащане на цената на топлинната енергия и лихвата съразмерно на притежаваната ½ идеална част, а именно: 762,82 лева – главница и 64,74 лева – лихва за забава.

Горното води до извод, че исковите претенции са основателни и следва да се уважат до размера от 762,82 лева – главница и 64,74 лева – лихва, като исковете за разликата от тези стойности до предявените размери следва да се отхвърлят като неоснователни. 

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 33,10 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), т. е. направените разноски са в общ размер на 133,10 лева, което означава, че ответната страна следва да заплати 66,55 лева.

В заповедното производство по ч. гр. д. № 08736 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 33,10 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 83,10 лева, т. е. ответната страна следва да заплати 41,55 лева.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се възстановяват направените разноски съответни на отхвърлената част на исковете. Същият е направил разноски по 300 лева за заплащане на адвокатски хонорар в заповедното и исковото производство, което означава, че ищецът дължи на ответната страна разноски в размер на 150 лева във всяко от двете производства.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,  

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.А.Д., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 762,82 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. , както и сумата от 64,74 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08736 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА Л.А.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 66,55 лева - направени разноски в настоящото производство и сумата от 41,55 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 08736 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Л.А.Д., ЕГН **********,*** сумата в размер на 150 лева - направени разноски в настоящото производство и сумата от 150 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 08736 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 08736 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.