Решение по дело №433/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. Д. А. от гр. Гълъбово, подадена чрез пълномощника му – адв. П. Н. от Адвокатска колегия Варна, срещу решение № 21 от 28.03.2024 г., постановено по АНД № 20245550200011/2024 г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-108 от 04.01.2024 г., издадено от Началник на отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ (ГДРК) към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) със седалище в гр. Бургас.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на районния съд, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаване на НП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като поддържа, че в АУАН и НП не са посочени нарушените законови разпоредби и заповедта на министъра на земеделието, с която са определени обектите, в които се разрешава любителския риболов през тъмната част на денонощието – № РД 09-362 от 24.03.2023 г. Твърди, че е налице несъответствие между приетата от въззивния съд фактическа обстановка и събраните доказателства, в резултат на което същият е формирал неверни фактически и неправилни правни изводи, и обосновава маловажност на конкретното нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения е направено искане за отмяна обжалваното решение и потвърденото с него НП. Претендира за направените разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът – Началник на отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ към ГДРК към ИАРА със седалище в гр. Бургас, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С. Ж. в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно.

Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е било НП № 23-108 от 04.01.2024 г., издадено от Началник на отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ към ГДРК към ИАРА със седалище в гр. Бургас въз основа на АУАН № В 0033650 от 04.09.2023 г., с което на основание чл. 66, ал. 3 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) на С. Д. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за извършено нарушение на чл. 24, ал. 6 във връзка с (използваният термин е „относно“) ал. 9 от ЗРА.

Като описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в АУАН и НП е посочено, че на 04.09.2023 г. в 23:40 часа на яз. „Розов кладенец“, м. „Стената“, при бетонна дига С. Д. А. извършва любителски риболов посредством 3 бр. въдици, потопени във водата, в работно положение и под негов контрол, като риболовът се извършва в тъмната част на денонощието.

С обжалваното решение Районен съд Гълъбово е потвърдил НП, като е приел, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, в т. ч. на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а извършването от С. Д. А. на вмененото му административно нарушение е безспорно доказано, като същото не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и за него е наложено минималното предвидено в закона наказание, поради което „не търпи корекция“ (т. е. не са налице основания за намаляване на размера му).

Решението на Районен съд Гълъбово е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С обжалваното пред районния съд НП административнонаказателната отговорност на С. Д. А. е ангажирана на основание чл. 66, ал. 3 от ЗРА – който извършва любителски риболов (съгласно пар. 1, т. 26 от ДР на ЗРА „риболов“ е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване, а съгласно пар. 1, т. 27 от ДР на ЗРА „риболов – любителски“ е риболов по смисъла на т. 26 – дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила) в нарушение на чл. 24, ал. 5, 6 и 9, се наказва с глоба от 400 до 650 лв.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от ЗРА допуска любителски риболов през тъмната част на денонощието (съгласно пар. 1, т. 53, б. „г“ от ДР на ЗРА „тъмната част на денонощието“ за месеците август, септември и октомври е периодът от 21,00 ч. до 06,00 ч.) само от брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 (периода на размножаване съгласно приложение № 1) и само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 (естествени води и водни обекти) и т. 2 (изкуствени водни обекти – язовири и др.), определени по реда на ал. 9 – ежегодно със заповед на министъра на земеделието (в приложимата редакция на ал. 9, а според действащата й редакция – министъра на земеделието, храните и горите) по предложение на изпълнителния директор на ИАРА (относима към процесния период е заповед на министъра на земеделието № РД 09-362 от 24.03.2023 г. – л. 37 – 42 от въззивното дело, публикувана на интернет страницата на министерството и на ИАРА, според която за област Стара Загора се разрешава любителски риболов през тъмната част на денонощието само в язовирите „Ковачево“, „Жребчево“ и „Копринка“).

В случая описаната в АУАН, възпроизведена в НП и приета за установена от Районен съд Гълъбово фактическа обстановка (на 04.09.2023 г. в 23:40 часа на яз. „Розов кладенец“, м. „Стената“, при бетонна дига С. Д. А. извършва любителски риболов посредством 3 бр. въдици, потопени във водата, в работно положение и под негов контрол, като риболовът се извършва в тъмната част на денонощието) кореспондира с доказателствата по делото, в частност – с показанията на разпитаните свидетели С. П. Т. и Е. Г. Р., при събирането и преценката на които касационната инстанция не констатира допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила. Така установените факти се субсумират в хипотезата на посочената в НП като нарушена разпоредба – чл. 24, ал. 6 във връзка с ал. 9 от ЗРА, тъй като по описания начин С. Д. А. несъмнено е извършвал любителски риболов по смисъла на пар. 1, т. 27 във връзка с т. 26 от ДР на ЗРА, през тъмната част на денонощието съгласно пар. 1, т. 53, б. „г“ от ДР на ЗРА, от брега – бетонна дига, в рибностопански обект по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА – язовир, но последният не е сред определените за целта със заповедта по чл. 24, ал. 9 от ЗРА – заповед № РД 09-362 от 24.03.2023 г. на министъра на земеделието.

Изложеното означава, че:

административнонаказателното обвинение е формулирано в АУАН и НП от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, тъй щото санкционираното лице да може да го разбере и да организира адекватно защитата си, съответно не са налице твърдените от касатора нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН (в тази насока следва да се отбележи, че макар заповед № РД 09-362 от 24.03.2023 г. на министъра на земеделието да не е изрично посочена в АУАН и НП, цитираната в последните разпоредба на чл. 24, ал. 9 от ЗРА препраща към нея, като заповедта е публикувана на интернет страниците на министерството и ИАРА, достъпът до които е публичен, т. е. общодостъпен);

изводът на районния съд, че С. Д. А. е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 66, ал. 3 от ЗРА, е фактически и доказателствено обоснован.

Не се споделят доводите в касационната жалба за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Фактът, че касаторът е имал риболовен билет, няма отношение към извършеното нарушение – любителски риболов в тъмната част на денонощието в неразрешен за целта рибностопански обект, а извършването на нарушението за първи път и липсата настъпили от него реални вреди – липса на улов, доколкото и поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба е съставомерно, т. е. не е необходимо да е реализиран улов, не са достатъчни, за да обосноват значително по-ниска обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи нарушения от този вид, съответно могат и следва да бъдат отчетени единствено като смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне на наказанието. В случая обаче последното е определено в минималния предвиден от закона размер, а и касаторът не е релевирал оплакване за явна несправедливост на наказанието, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

По тези съображения съдът намира, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо, правилно и постановено при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 от 28.03.2024 г., постановено по АНД № 20245550200011/2024 г. по описа на Районен съд Гълъбово.

Решението е окончателно.