№ 801
гр. Шумен, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20213630102986 по описа за 2021 година
Предявени са осем обективно и субективно съединени положителни
установителни иска, от които първите четири с правна квалификация чл. 422 от ГПК,
във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ – по отношение на главницата,
а вторите четири с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ – по отношение на претенцията за заплащане на договорна
/възнаградителната/ лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “Юробанк
България” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
”Околовръстен път” № 260, представлявано от Димитър Борисов Шуманов – изпълнителен
директор и Милена Ванева - прокурист, чрез пълномощника – адв. Христина И. от САК, със
съдебен адрес: гр. София, ул. ”Три уши” № 8, ет. 4 срещу Т. В. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Шумен, ул. ”Ивайло” № 15, А. В. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Долни Чифлик, ул. ”Ботевска” № 31, В. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Дебелец, ул. ”Бачо Киро” № 6, тримата в качеството им на наследници на починалия
кредитополучател Веско Александров В., ЕГН ********** и срещу Р. И. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. ”Ивайло” № 15, четиримата чрез
пълномощника – адв. С. С. от ШАК, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. ”Съединение” № 111.
Ищцовото дружество сочи, че с решение от 01.11.2007 г. била вписана промяна на
наименованието на „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД на “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“АД, а на 11.01.2013 г. била вписва друга промяна на наименованието от
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.
Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит №
HL/20.07.2007г., сключен между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД, гр. София, и
Веско Александров В., ЕГН ********** и Р. И. В., ЕГН ********** бил отпуснат
потребителски кредит в размер на 85 000 лв., по следния начин: *** - за рефинансиране на
ипотечен кредит към „БАНКА ДСК” ЕАД и ***. - за текущи нужди, като крайният срок за
погасяване на кредита, включително на дължимите лихви бил 120 месеца, считано от датата
на откриване на заемната сметка, а именно – до 27.07.2017 г. Сумите по договора за кредит
1
били усвоени на два транша, съответно на 27.07.2007 г. – ***, а на 13.09.2007 г. – ***.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, за връщането на кредита кредитополучателите отговаряли
солидарно. Съгласно чл. 10, т. 3 от Договора за кредит кредитополучателите се задължавали
изцяло да заплатят разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и
застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на
принудително изпълнение върху предоставеното обезпечение, а съгласно чл. 13, ал. 2 -
разходите за оценка на недвижимия имот, обезпечение по кредита, както и всички такси за
учредяване, вписване, подновяване и заличаване на ипотеката по ал. 1. Също така
кредитопоплучателите се задължили да застраховат даденото в обезпечение имущество,
като в случай на неплащане на застрахователната премия, същата се заплащала от банката и
била изцяло дължима от кредитополучателя съгласно чл. 14 от договора.
Ищцовото дружество твърди, че поради неизпълнение на договорните задължения,
произтичащи от чл. 6. ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № HL 24918 от
20.07.2007г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита,
кредитополучателите изпаднали в забава относно погасяването на кредитната сделка, с
което бил нарушен сключения договор за банков кредит, поради което на основание чл. 417
от ГПК поискали издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ на 24.01.2011 г. Въз основа на подаденото заявление било образувано ч. т. д. №
295/2011 г. по описа на PC - Шумен, като на 26.01.2011 г. била издадена Заповед за
изпълнение № 171 и изпълнителен лист за следните суми: *** - главница, *** - договорна
лихва от 27.12.2007 г. до 21.01.2011 г.; ***. – такси от 25.11.2010 г. до 21.01.2011 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда .
24.01.2011 г. както и *** - държавна такса и ***. - адвокатско възнаграждение.
Ищцовото дружество сочи, че на 25.11.2011 г., след издаване на посочените заповед
за изпълнение и изпълнителния лист в полза на банката, но преди образуване на
изпълнително дело, с длъжниците Веско Александров В. и Р. И. В. била постигната
договорка за извънсъдебно, доброволно погасяване на задължението, като било подписано
споразумение. Съгласно т. 1 от подписаното извънсъдебно споразумение
кредитополучателите признали за съществуването и размера на задължението но Договор за
кредит № HL 24918 от 20.07.2007г., като били уведомени и за издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист към нея, като кредитополучателите се задължили да
изплащат задължението на месечни вноски от *** Впоследствие, на 16.05.2014 г. било
подписано ново споразумение, с което кредитополучателите отново признали
съществуването на дълга и доброволно се задължили да продължат да изплащат
задължението на вноски от ***
Ищцовото дружество сочи, че кредитополучателят Веско Александров В. починал на
22.03.2019 г., като видно от удостоверение за наследници с изх. № 1027/ 30.03.2021 г. негови
наследници били съпругата му Р. И. В., ЕГН **********, синът му А. В. В., ЕГН
********** и двете му дъщерите Т. В. В., ЕГН ********** и В. В. В., ЕГН **********.
Ищцовото дружество твърди, че първоначално ответницата Р. И. В. и наследниците
на починалия кредитополучател Веско Александров В. спазвали поетите със споразумението
от 16.05.2014 г. уговорки, като заплащали *** ежемесечно, като впоследствие - през май
месец 2021 г. плащанията били преустановени, като за периода от подписване на
споразумението до месец май 2021 г. били направени доброволни плащания в размер на
***., като задължението било намаляло и към датата на депозиране на настоящата искова
молба същото било в размер на *** - главница, ***. - лихва, ведно със законна лихва върху
главница, считано от 24.01.2011 г.
Поради неизпълнение на поетите ангажименти ищцовото дружество предприело
принудителни действия, като въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 143 от 2021 г. по описа на ЧСИ Даниела Златева срещу
кредитополучателя – ответник Р. И. В. и срещу законните наследници на другия
2
кредитополучател - А. В. В., Т. В. В. и В. В. В.. Тъй като след връчване на покана за
доброволно изпълнение длъжниците подали възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Ищцовото дружество твърди, че длъжниците заплащали доброволно в продължение
на близо 10 години, като общата стойност на плащанията била в размер на 96 556.08 лв.,
които послужили за погасяване на част от дължимите и изискуеми задължения по Договор
за потребителски кредит № HL 24918 от 20.07.2007 г. Сочат също, че в резултат на тези
плащания към датата на подаване на настоящия иск задължението по издадения
изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 26.01.2011 г. били в размери както следва:
19 048.80 лв. – главница и ***. - лихва, ведно със законна лихва върху главница, считано от
24.01.2011 г., като ответницата Р. И. В., като кредитополучател и солидарен длъжник
отговаряла за цялото задължение по договора за кредит, а децата на починалия
кредитополучател Веско Александров В. отговаряли съгласно получените от тях дялове, а
именно: по 1/4 от цялото задължение.
С настоящата искова молба предявяват осем обективно съединени положителни
установителни иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, както
следва: като молят съда да признае за установено, че: ответницата Р. И. В. , лично и в
качеството й на наследник на починалия кредитополучател Веско Александров В. дължи на
“Юробанк България” АД, следните суми, произтичащи от Договор за потребителки кредит
№ HL 24918 от 20.07.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения, присъдени
съгласно заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. т. дело № 295/2011 г.
по описа на PC - Шумен, а именно: *** – главница и ***. - договорна лихва за периода от
20.10.2009 г. до 21.01.2011 г., ведно със законна лихва върху главница, считано от 24.01.2011
г.; че ответника А. В. В., в качеството му на наследник на починапия Веско Александров
В., дължи на “Юробанк България” АД, следните суми, произтичащи от Договор за
потребителки кредит № HL 24918 от 20.07.2007г. и сключените към него допълнителни
споразумения, присъдени съгласно заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по
ч. т. дело № 295/2011 г. по описа на PC - Шумен, а именно: *** и *** лв. - договорна лихва
за периода от 20.10.2009 г. до 21.01.2011 г., ведно със законна лихва върху главница, считано
от 24.01.2011 г.; че ответницата Т. В. В., в качеството й на наследник на починапия Веско
Александров В., дължи на “Юробанк България” АД, следните суми, произтичащи от
Договор за потребителки кредит № HL 24918 от 20.07.2007 г. и сключените към него
допълнителни споразумения, присъдени съгласно заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, издадени по ч. т. дело № 295/2011 г. по описа на PC - Шумен, а именно: *** и *** лв. -
договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 21.01.2011 г., ведно със законна лихва върху
главница, считано от 24.01.2011 г. и че ответницата В. В. В., в качеството й на наследник
на починапия Веско Александров В., дължи на “Юробанк България” АД, следните суми,
произтичащи от Договор за потребителки кредит № HL 24918 от 20.07.2007 г. и сключените
към него допълнителни споразумения, присъдени съгласно заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, издадени по ч. т. дело № 295/2011 г. по описа на PC - Шумен, а именно:
*** и *** лв. - договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 21.01.2011 г., ведно със
законна лихва върху главница, считано от 24.01.2011 г.
Молят ответниците да бъдат осъдени да им заплатят и направените по настоящото
производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява
представляващият дружеството, а изпраща процесуален представител – адв. Йордан
Йорданов от САК, като поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове.
В представено по делото писмено становище излага конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
3
четиримата ответници. В законоустановения едномесечен срок от упълномощения тяхна
страна процесуален представител е бил депозиран писмен отговор, като счита предявените
искове за неоснователни, както и искането за присъждане на законна лихва върху главница,
считано от 24.01.2011 г. В отговора последният излага, че ответниците не дължат
претендираните с исковата молба суми, поради настъпила погасителна давност. Също така
прави възражение, че преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение, банката не била обявила на ответниците предсрочната изискуемост
на вземането. В същото време заявява, че клаузите уговорени между страните в чл. 3, ал. 5,
съответно в чл. 6, ал. 3 от процесния Договор за потребителски кредит, относно
задължителната сила на измененията в БЛП, са неравноправни, на основание чл. 143, т. 10,
т. 12 и т. 13 от ЗЗП, поради което същите били нищожни и не пораждали действие на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, за ответниците като потребители /по арг. § 13, т. 1 от ЗЗП/.
По отношение приложените допълнителни споразумения между ответниците и банката –
ищец се твърди, че същите не съдържали информация какви задължения включват
посочените суми - главници, лихви, такси и др., как са формирани, какво до момента на
сключване на споразуменията е погасено, какво остава за погасяване по пера, липсва и
погасителен план, който е част от споразуменията, а съгласно законовите изисквания
погасителният план бил неразделна част от договора за кредит и следвало да бъде
предоставен на кредитополучателя при подписване на договора. Сочи се, че съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11 ал.
1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, Договорът за потребителски кредит,
респ. Допълнителните споразумения към него са недействителни. Също така заявява, че не
отговаряло на истината, че плащанията по процесния договор за кредит били преустановени
месец май 2021 г. Моли също да им бъдат присъдени сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не се явяват лично, а изпращат
упълномощени процесуални представители – адв. С. С. от ШАК и адв. Диана Колева от
ШАК, като поддържат отговора на исковата молба и направените с него възражения, и
молят исковете да бъдат отхвърлени изцяло. В представени по делото писмени бележки
излага конкретни мотиви в подкрепа на искането си.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за потребителски кредит № HL 20.07.2007 г., сключен между
„Българска пощенска банка“ АД и ответницата Р. И. В. и съпруга й Веско Александров В., в
качеството на кредитополучатели бил отпуснат потребителски кредит за сумата в размер на
*** лева, по следния начин: *** лева - за рефинансиране на ипотечен кредит към „Банка
ДСК” ЕАД и *** лева - за текущи нужди, като било уговорено, че кредитополучателите
отговарят солидарно за връщането на кредита съгласно чл. 1, ал. 2 от договора. Сумите по
договора за кредит били усвоени на два транша, съответно на 27.07.2007 г. – *** лева и на
13.09.2007 г. – *** лева. Посочената сума следвало да бъде върната на 120 равни месечни
вноски в размер на *** лева, считано от датата на откриване на заемната сметка, а именно –
до 27.07.2017 г. Между страните била договорена падежна дата 21-во число на месеца, след
4
датата на откриване на заемната сметка, като била договорена годишна лихва в размер на
сбора на Базов лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в лева, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0.45 пункта, като по
договора е отразено, че към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни
кредити в лева бил 7%. При просрочие на дължимите вноски страните договорили лихва за
забава в размер на сбора от лихвата за редовен кредит плюс наказателна надбавка от 10
пункта съгласно чл. 3, ал. 1 от договора. А според чл. 4 кредитополучателите следвало да
заплащат на банката годишна комисионна за управление на кредита в размер на 0.3% върху
размера на непогасената част от главницата, комисионна 1.5% върху размера на кредита и
еднократно административна такса в размер на 40 лв., дължима при подаване на
документите. По сключения договор за кредит са предвидени в чл. 10, т. 3 в тежест на
кредитополучателите разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване
и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на
принудително изпълнение върху предоставеното обезпечение, а по чл. 13, ал. 2 - разходите
за оценка на недвижимия имот, обезпечение по кредита, както и всички такси за
учредяване, вписване, подновяване и заличаване на ипотеката по ал. 1. Също така
кредитопоплучателите се задължили да застраховат даденото в обезпечение имущество,
като в случай на неплащане на застрахователната премия, същата се заплащала от банката и
била изцяло дължима от кредитополучателя съгласно чл. 14 от договора. В чл. 18, ал. 1 от
договора са уговорени условията за обявяване предсрочна изискуемост на задължението при
непогасяване в срок на която и да е анюитетна вноска по кредита, лихви, такси, комисиони
и при неизпълнение на задължението по чл. 13, ал. 1 /за заплащане таксите за подновяване
вписването на договорната ипотека/, като съгласно ал. 2 на чл. 18, при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от
кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е било
волеизявление на страните. А в случаите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2, банката има право да се
снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка и да пристъпи към принудително
събиране на вземанията.
След усвояването на кредита, кредитополучателите платили следните суми, както
следва: на 26.07.2007 г. – *** лв., на 19.09.20207 г. – *** лв., остатък от усвоен кредит
/предоставен кредит *** лв., теглени суми *** лв./, на 12.10.2007 г. – *** лв. и на 27.11.2007
г. – *** лв.
Поради неизпълнение на договорните задължения, произтичащи от чл. 6. ал. 1 и чл.
7, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № HL 24918 от 20.07.2007 г. за заплащане на
дължимите погасителни вноски по кредита, кредитополучателите изпаднали в забава
относно погасяването на кредитната сделка, с което бил нарушен сключения договор за
банков кредит, от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството на
правоприемник на „Българска пощенска банка“ АД на основание вписана на 01.11.2007 г. в
Търговския регистър промяна на наименованието, било инициирано производство по чл.
417 от ГПК, като във връзка с депозираното от банката заявление било образувано ЧТД №
295/2011 г. по описа на ШРС. По същото в полза на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“
АД били издадени Заповед № 171/26.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ и изпълнителен лист от 26.01.2011 г. за следните суми: *** - главница,
*** - договорна лихва от 27.12.2007 г. до 21.01.2011 г.; ***. – такси от 25.11.2010 г. до
21.01.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 24.01.2011 г. до изплащане на вземането, както и направените по
заповедното производство разноски: *** - държавна такса и ***. - адвокатско
възнаграждение.
След издаване на посочените заповед за изпълнение и изпълнителния лист в полза на
банката, но преди образуване на изпълнително дело, били подписани от страните две
5
извънсъдебни споразумения за уреждане плащането на дълга.
На 25.11.2011 г. с кредитополучателя - длъжник Веско Александров В. и ответницата
Р. И. В., в качеството на съдлъжник било подписано първото извънсъдебно споразумение,
като съгласно т. 1 от същото, страните приели за установено, че към датата на сключване на
споразумението размерът на задължението по Договор за кредит № HL 24918 от 20.07.2007
г. възлиза на *** лева, без начисление на законовите лихви, включващ *** - главница, *** -
договорна лихва от 27.12.2007 г. до 21.01.2011 г.; ***. – такси от 25.11.2010 г. до 21.01.2011
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 24.01.2011 г. до изплащане на вземането, както и направените по заповедното
производство разноски: *** - държавна такса и ***. - адвокатско възнаграждение. Също така
били уведомени и за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист към нея.
Според чл. 3 от извънсъдебното споразумение, кредитополучателите се задължили да
започнат погасяването на дълга по процесния договор с внасянето на 21.10.2011 г. на сумата
от *** лв., а събразно чл. 4 от същото споразумение се задължили да изплащат
задължението на месечни вноски в размер не по-малко от ***, платими в срок до 30-то
число на текущия месец. Страните в т. 4.1 по споразумението приели, че е в сила до
30.10.2012 г., когато длъжниците ще имат право да извършват необходимите действия по
рефинансирането на остатъка от задължението си, съгласно условията за нови жилищни
кредити на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД. А според т. 5 от цитираното
споразумение банката се задължила при изпълнение от страна на длъжниците на
задълженията по т. 3 и т. 4, да не предприемат процедура по образуване на изпълнително
дило и предприемане на изпълнителни действия.
Впоследствие, на 16.05.2014 г. било сключено ново извънсъдебно споразумение
между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството на правоприемник на „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД на основание вписана в Търговския регистър промяна на
наименованието и длъжниците, като по същото приели, че към датата на сключването му
размерът на задължението по Договор за кредит № HL 24918 от 20.07.2007 г. е в размер на
*** лева и доброволно се задължили според чл. 4 от споразумението да продължат да
изплащат задължението на месечни вноски в размер на минимум от ***, дължими до 30-то
число на текущия месец. Според т. 5 споразумение се сключва за срок от 6 месеца, считано
от датата на подписването му, а според т. 6 споразумението влиза в сила от датата на
постъпването на първата погасителна вноска в размер на *** Липсват последващи
подписани от страните допълнителни споразумения за уреждане плащането на дълга.
Кредитополучателят Веско Александров В., починал на 22.03.2019 г., като след
смъртта на последния, в неговите задължения встъпват по наследствено правоприемство
наследниците – Р. И. В. /преживяла съпруга/, синът А. В. В. и двете дъщери Т. В. В. и В. В.
В., които в това си качество отговарят съобразно наследствената си квота по равно, видно от
удостоверение за наследници с изх. № 1027/30.03.2021 г.
Въз основа на молба от 05.03.2021 г., депозирана от ищцовото дружество и приложен
изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение било образувано
ИД № 20218760400134 по описа на ЧСИ Даниела Златева, рег. № 876 в КЧСИ, с район на
действие ШОС.
С Покани за доброволно изпълнение изх. № 8336/07.04.2021 г.; изх. №
8337/07.04.2021 г.; изх. № 8338/07.04.2021 г. и изх. № 8339/07.04.2021 г., по посоченото
изпълнително дело, на ответниците били връчени Заповед № 171/26.01.2011 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
26.01.2011 г., издадени по ЧТД № 295 от 2011 г. на Районен съд -Шумен.
Тъй като след връчването на покана за доброволно изпълнение от страна на
длъжниците са били депозирани възражения срещу издадената заповед за изпълнение, за
ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е възникнало
задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
6
В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК ищцовото дружество е предявило иск по чл. 422 от
ГПК, за сумата в размер на ***, представляваща главница, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и
за сумата в размер на *** лв. - договорна лихва.
С Определение № 1548 от 28.10.2021 г., постановено по ЧГД № 1174/2021 г. по описа
на Районен съд - Шумен е обезсилена Заповед № 171/26.01.2011 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 26.01.2011 г.,
издадени по ЧТД № 295 от 2011 г. по описа на ШРС, в частта за вземане, за които не са
предявени установителни искове, а именно: за сумата от *** лв. - главница, за сумата от ***
лв. – договорна лихва от 27.12.2007 г. и за сумата от ***. – такси от 25.11.2010 г. до
21.01.2011 г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за
потребителски кредит № HL 24918 от 20.07.2007 г.; заверено копие на Справка по чл. 366 от
ТПК за размера на дълга; заверено копие на Споразумение от 25.11.2011 г.; заверено копие
на Споразумение от 16.05.2014 г.; заверено копие на Удостоверение за наследници с изх. №
1027 от 30.03.202 г. на Веско В., заверено копие на Нотариално заверено пълномощно peг.
№ 402/2019 г. и peг. № 403/2019 г. на нотариус Маргарита Гечева, нотариус № 303 в
регистъра на НК; заверено копие на Нотариално заверено пълномощно с peг. № 3206 и peг.
№ 3207, том 2, № 107 на нотариус Петьо Петров, с peг. 533 от 18.05.2017 г. и заверено
копие на Нотариално заверено пълномощно № 790 и 791 от 12.2.2020г. на нотариус М.
Гечева, заверено копие на вносни бележки за периода 01.2021 г. - 09.2021 г.; Заверено копие
на извлечение по сметка и заверено копие на вносна бележка от 27.10.2021 г., заверен
препис на справка „Погашения“ по Договор № HL24918, с изх. № 2505/28.09.2022 г., за
периода от 01.11.2011 г. до 27.09.2022 г.; както и материалите, приложени по ЧТД №
295/2011 г. по описа на ШРС, с нов номер ЧГД № 1174/2021 г. по описа на ШРС и
изпълнително дело № 143 от 2021 г. по описа на ЧСИ Даниела Златева.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че е
налице действителното усвояване на сумата по Договор за кредит № HL 24918 от 20.07.2007
г. до размера от 85 000 лева. Част от сумата в размер на *** лева е ползвана за
рефинансиране на ипотечен кредит към Банка „ДСК“ ЕАД, усвоена на 27.07.2007 г., а
сумата от *** лева е постъпила по разплащателната сметка на 13.09.2007 г. за текущи
нужди. Във връзка с погасяване на вноски по кредита били извършени следните плащания в
общ размер на *** лева, а именно: на 26.07.2007 г. – *** лв., на 19.09.20207 г. – *** лв.
/остатък от усвоен кредит - предоставен кредит *** лв., теглени суми *** лв./, на 12.10.2007
г. – *** лв. и на 27.11.2007 г. – *** лв. Към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 24.01.2011 г., задълженията на ответниците по
Договор за кредит № HL 24918 от 20.07.2007 г. били следните: *** лева – главницата по
Договор за кредит № HL 24918 от 20.07.2007 г.; 29 560.95 лева - договорна лихва от
27.12.2007 г. до 21.01.2011 г.; ***. – такси от 25.11.2010 г. до 21.01.2011 г., от които *** лева
– такси и *** лева – такси застраховка. За периода от датата на усвояване на кредита до
датата на депозиране на исковата молба - 18.10.2021 г. за погасяване на кредита е постъпила
сумата в общ размер на *** лева, с която били погасени следните задължения: главница - в
размер на *** лева, договорна лихва – *** лева, комисионна управление – *** лева, такса
управление – *** лева, застраховки – *** лева и такси, разноски – *** лева /в т. ч. държавна
такса и адв. хонорар заповедно производство – *** лева, нотариални такси подновяване
ипотека – *** лева, разноски изпълнително дело – *** лева/ и законна лихва – *** лв. Към
датата на депозиране на исковата молба - 18.10.2021 г. размерът на неизплатените
задължения за главница възлизал на 19 048.80 лева, а размерът на дължимата договорна
лихва – *** лева. Също така, вещото лице заключава, че с постъпилата в банката от ЧСИ
7
Даниела Златева сума в общ размер на *** лева, от получените по ИД № 20218760400134
суми, на 28.10.2021 г. задължението по търсената главница и мораторна лихва е било
погасено изцяло в хода на настоящото установително производство. Според заключението
на вещото лице изменението в размера на вноските е въз основа на договорените между
страните условия по двете извънсъдебни споразумения, както и след сключването на двете
извънсъдебни споразумения в периода от 25.11.2011 г. до 28.09.2021 г. кредитът е погасяван
редовно съгласно извънсъдебните споразумения. Вещото лице посочва също, че по
образуваното на 05.03.2021 г. ИД № 20218760400134 по описа на ЧСИ Даниела Златева от
кредитополучателите са постъпили *** лева, от които впоследствие по сметката на банката
са внесени *** лева съответно на 12.05.2021 г. – *** лева, на 13.10.2021 г. – 25.81 лв. и на
28.10.2021 г. – *** лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството на
правоприемник на “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА
БАНКА“ АД, на основание вписана в Търговския регистър промяна на наименованието, по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по
заявление на ищеца в качеството му на кредитор срещу ответницата Р. И. В. в качеството й
на длъжник и кредитополучателя Веско Александров В. в качеството му на длъжник, респ.
след смъртта на последния, спрямо встъпилите в неговите задължения по наследствено
правоприемство наследниците – Р. И. В. /преживяла съпруга/, синът А. В. В. и двете дъщери
Т. В. В. и В. В. В., на заповед № 171/26.01.2011 г. за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по ЧТД № 295 от 2011 г. по описа на ШРС, и след депозиране
на възражения срещу издадената заповед за изпълнение. Претендира се установяване на
вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав приема, че установителните искове са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на установено,
че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответниците, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № HL/20.07.2007 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства
на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ЧТД № 295 от 2011 г.
на ШРС, с нов номер ЧГД № 1174/2021 г. по описа на ШРС, представените писмени
документи в настоящото исково производство и заключението на изготвената експертиза.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения първоначално въз основа на сключения на 20.07.2007 г. между
„Българска пощенска банка“ АД и ответницата Р. И. В. и съпруга й Веско Александров В., в
качеството на кредитополучатели Договор за потребителски кредит № HL/20.07.2007 г. за
сумата в размер на *** лева, по следния начин: *** лева - за рефинансиране на ипотечен
кредит към „Банка ДСК” ЕАД и *** лева - за текущи нужди, както и въз основа на
сключеното на 25.11.2011 г. извънсъдебно споразумение и извънсъдебно споразумение от
16.05.2014 г., тъй като „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на основание вписана на от 11.01.2013
г. промяна на наименованието в Търговския регистър е правоприемник на “ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, която от своя страна е правоприемник на „БЪЛГАРСКА
ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД на вписвана с решение от 01.11.2007 г. промяна на
наименованието. След смъртта на кредитополучателят Веско Александров В., починал на
8
22.03.2019 г., в неговите задължения встъпват по наследствено правоприемство
наследниците – Р. И. В. /преживяла съпруга/, синът А. В. В. и двете дъщери Т. В. В. и В. В.
В., които в това си качество отговарят съобразно наследствената си квота.
Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон /ТЗ/ и
в Закона за кредитните институции /ЗКИ/. Съгласно легалното определение, съдържащо се в
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и
формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит,
за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за
усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305
от ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката
на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност
сумата на задължението на кредитора. В случая се доказа, че процесната сума, възлизаща в
общ размер на *** лева, е отпусната на заемателя, която изцяло е била усвоена на 27.07.2007
г.
Установяват се обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, тъй като както според заявлението на банката, така и съобразно заключението на
съдебно-счетоводната ескпертиза се установява, че след 27.11.2007 г. не са извършвани
плащания по договора, поради което на 24.01.2011 г. било инициирано производство по чл.
417 от ГПК, като във връзка с депозираното от банката заявление било образувано ЧТД №
295/2011 г. по описа на ШРС. По същото в полза на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“
АД били издадени Заповед № 171/26.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ и изпълнителен лист от 26.01.2011 г. за следните суми: *** - главница,
*** - договорна лихва от 27.12.2007 г. до 21.01.2011 г.; ***. – такси от 25.11.2010 г. до
21.01.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 24.01.2011 г. до изплащане на вземането, както и направените по
заповедното производство разноски: *** - държавна такса и ***. - адвокатско
възнаграждение. С оглед на горното съдът намира за осъществен обективният факт на
неизпълнение на договорното задължение.
Същевременно от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
липсват доказателства ищцовото дружество да са изпратили до солидарния длъжник Р. В. -
първата ответница и кредитополучателя Веско Александров В. в качеството му на длъжник
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Съгласно мотивите към т. 18
на ТР № 4/2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск
по чл. 422 ГПК, за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведомява длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като предсрочната
изискуемост има действие от получаване от длъжника изявлението на банката, че прави
кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
9
предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Следователно до първата ответница и
кредитополучателя Веско Александров В. в качеството му на длъжник не е достигнало
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В същото време обаче съгласно
разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС по
тълк. дело № 8/2017 г. решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са
от значение за спорното право. Преценката на съда за основателността на иска следва да
бъде направена с оглед материално-правното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска. Поради това
съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В настоящия случай видно от материалите по делото падежът на сключения между
„Българска пощенска банка“ АД и ответницата Р. И. В. и съпруга й Веско Александров В., в
качеството на кредитополучатели Договор за потребителски кредит № HL 20.07.2007 г. е
бил 27.07.2017 г.
Видно от сключените на 25.11.2011 г. и на 16.05.2014 г. извънсъдебни споразумения
от страните са не са променили договорената крайна падежна дата 27.07.2017 г.,
следователно към настоящия момент договорът следва да се счита с настъпил падеж.
А с оглед настъпилия падеж на кредита ответниците дължат на ищцовото дружество
целия размер на дължимата и непогасена главница.
Същевременно обаче от доказателствата по делото се установи, че задължението за
главница и договорната лихва в претендираните от ищцовото дружество размери е
заплатено от ответниците в хода на установителното производство.
От друга страна обаче от доказателствата по делото и по-конкретно от заключението
на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза след сключването на двете
извънсъдебни споразумения кредитът е погасяван редовно съгласно извънсъдебните
споразумения, като длъжниците са редовни платци и са внасяли ежемесечно вноски в
размер на *** въз основа на договорените между страните условия по двете извънсъдебни
споразумения. Т. е. въобще не е имало основание за образуване на исковото производство,
тъй като няма неизпълнение на поетите по спогодбата задължения, както и не е е налице
забава в плащанията.
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и с оглед разрешението
на ВКС по т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за
2013 г. на ОСГТК, установителните искове следва да бъдат отхвърлени.
С исковата молба се иска присъждане на законна лихва върху главница, считано от
24.01.2011 г. Съдът счита, че искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от
ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер
кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната
лихва се определя от Министерския съвет. По правната си природа претендиратната лихва е
обезщетение за вредите от забава, поради неизпълнение на парично задължение, т. нар.
„мораторна лихва“. Мораторни лихви по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължат, при
забава в изпълнението на парични задължения и има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при неизпълнение на същото. От доказателствата по делото и по-
конкретно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се
10
установи, че след сключването на двете извънсъдебни споразумения задължението за
главница е погасявано редовно, поради което не се дължи претендираната от ищцовата
страна законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед възраженията на ответниците и с оглед задължението на съда, визирано в
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи или такива противоречащи на закона или добрите нрави в договор,
сключен с потребител. Съдът счита на първо място, че вземанията по иска се основават на
договор, сключен с потребител, тъй като длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1, във вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което
по отношение на този договор са приложими нормите, уреждащи неравноправните клаузи,
действали към момента на сключване на договора, както и правилата за действителност на
този вид договори. Договорът е сключен на 20.07.2007 г., поради което за него важат
единствено правилата на ТЗ, но не и на Закона за потребителския кредит /обн. 2006 г., отм.
2010 г./, Закона за защита на потребителите и правилата за търговия /обн. 1999 г., отм. 2006
г./ и още по-малко тези на Закона за потребителския кредит /обн. 2010 г., действащ/ и
Закона за кредитите на недвижими имоти на потребителите /обн. 2016 г., действащ/.
Следователно спрямо този договор няма действащ закон, който да урежда неравноправност
на клаузите към момента на сключването му.
При преценка на твърденията на ответната страна за изтекла погасителна давност,
съдът съобрази обстоятелството, че задължението за връщане на суми, отпуснати на
основание договор за кредит, т. е. главницата по кредита се погасява с изтичането на общата
пет годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. В случая не е налице никоя от изчерпателно
изброените хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, обуславящи прилагането
на специалната тригодишна погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно
чл. 116, б. „а“, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника, при предявяване на иск или възражение. Имайки предвид, че по изложените по-
горе съображения настоящият състав намира, че кредита не е бил обявен за предсрочно
изискуем и последното извършено от страна на ответника плащане е на 28.09.2022 г., се
налага извода, че визираната по-горе петгодишна погасителна давност, действаща по
отношение на главницата не е била изтекла към датата на подаване на исковата молба. Дори
да приемем, че кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, то с подаването на
заявлението на 24.01.2011 г. давността е била прекъсната и след тази дата е започнал да тече
нов давностен срок. Преди изтичане на петгодишния давностен срок, считано от посочената
дата са били извършвани различни плащания от страна на ответника, последното от които е
на 28.09.2022 г., които са прекъсвали давността и от всяко едно от тях не е изтекъл нов
петгодишен давностен срок. В същото време давността е била прекъсвана и със сключените
между ответника и новия кредитор споразумения, които имат характер на признание на
вземането от страна на кредитополучателите. Както бе посочено по-горе от материалите по
делото и по-конкретно от изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
последното плащане е било именно на 28.09.2022 г., от когато е започнала да тече нова
давност, която към датата на подаване на исковата молба не е била изтекла.
По твърденията на ищцовата страна, изложено в особено искане на исковата молба
относно липсата на предпоставки за разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК, поради изтичане
на срока за възражение срещу издадената Заповедта за изпълнение за парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, съдът намира същото за несъстоятелно.
Процедурата по връчване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е уредена с
разпоредбата на чл. 418, ал. 5 от ГП, като връчването се извършва от съдебния изпълнител,
който когато пристъпи към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, към поканата
за доброволно изпълнение прилага копие от подлежащия на изпълнение акт, в случая -
заповедта за изпълнение. Съгласно чл. 414 от ГПК /изм. ДВ, бр.100/2019 г./ длъжникът може
11
да възрази в месечен срок от връчване на заповедта за изпълнение, т. е. срока за възражение
започва да тече именно от момента на връчване от съдебния изпълнител. От материалтие по
делото става ясно, че ответниците са спазили този срок, поради което и искането за
прекратяване на настоящото производство е неоснователно.
По разноските:
С оглед неоснователността на исковете всички сторени от ищцовото дружество
разноски в производството остават за негова сметка.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода на делото, ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ответниците направените от тяхна страна разноски,
както следва на:
- Р. И. В., ЕГН ********** разноски в размер на *** лева /***, представляващи
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък;
- Т. В. В., ЕГН ********** разноски в размер на *** лева /***/, представляващи
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък;
- А. В. В., ЕГН ********** разноски в размер на *** лева /***, представляващи
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък;
- В. В. В., ЕГН ********** чрез адв. С. С. от ШАК в размер на *** лева /***,
представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Юробанк България” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Околовръстен път” № 260,
представлявано от Димитър Борисов Шуманов – изпълнителен директор и Милена Ванева -
прокурист, чрез пълномощника – адв. Христина И. от САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул. ”Три уши” № 8, ет. 4 против Р. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен,
ул. ”Ивайло” № 15, лично и в качеството й на наследник на починалия кредитополучател
Веско Александров В., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на
вземането за парична сума в размер на 19 048.80 лв. /деветнадесет хиляди четиридесет и
осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща главницата по Договор за потребителки
кредит № HL 24918 от 20.07.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения,
сключени между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД, гр. София /респ. „ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/ и Веско Александров В., ЕГН
********** и Р. И. В., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист – 24.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, и за което
вземане са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
№ 171/26.01.2011 г. и Изпълнителен лист от 26.01.2011 г. по ЧТД № 295/2011 г. по описа на
ШРС, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Юробанк България” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Околовръстен път” № 260,
представлявано от Димитър Борисов Шуманов – изпълнителен директор и Милена Ванева -
прокурист, чрез пълномощника – адв. Христина И. от САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул. ”Три уши” № 8, ет. 4 против Р. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
”Ивайло” № 15, лично и в качеството й на наследник на починалия кредитополучател Веско
Александров В., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на
вземането за парична сума в размер на 13 749.43 лв. /тринадесет хиляди седемстотин
четиридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща договорна лихва за
12
периода от 20.10.2009 г. до 21.01.2011 г. включително по Договор за потребителки кредит №
HL 24918 от 20.07.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения, сключени
между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД, гр. София /респ. „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/ и Веско Александров В., ЕГН **********
и Р. И. В., ЕГН **********, и за което вземане са били издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 171/26.01.2011 г. и Изпълнителен лист от
26.01.2011 г. по ЧТД № 295/2011 г. по описа на ШРС, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Юробанк България” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Околовръстен път” № 260,
представлявано от Димитър Борисов Шуманов – изпълнителен директор и Милена Ванева -
прокурист, чрез пълномощника – адв. Христина И. от САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул. ”Три уши” № 8, ет. 4 против Т. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
”Ивайло” № 15, в качеството й на наследник на починалия кредитополучател Веско
Александров В., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на
вземането за парична сума в размер на *** лв. /четири хиляди седемстотин шестдесет и два
лева и двадесет стотинки/, представляваща главницата по Договор за потребителки кредит
№ HL 24918 от 20.07.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения, сключени
между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД, гр. София /респ. „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/ и Веско Александров В., ЕГН **********
и Р. И. В., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист – 24.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, и за което вземане са били
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 171/26.01.2011
г. и Изпълнителен лист от 26.01.2011 г. по ЧТД № 295/2011 г. по описа на ШРС , като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Юробанк България” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Околовръстен път” № 260,
представлявано от Димитър Борисов Шуманов – изпълнителен директор и Милена Ванева -
прокурист, чрез пълномощника – адв. Христина И. от САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул. ”Три уши” № 8, ет. 4 против Т. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
”Ивайло” № 15, в качеството й на наследник на починалия кредитополучател Веско
Александров В., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на
вземането за парична сума в размер на *** лв. /три хиляди четиристотин тридесет и седем
лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2009
г. до 21.01.2011 г. включително по Договор за потребителки кредит № HL 24918 от
20.07.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения, сключени между
„БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД, гр. София /респ. „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/ и Веско Александров В., ЕГН **********
и Р. И. В., ЕГН **********, и за което вземане са били издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 171/26.01.2011 г. и Изпълнителен лист от
26.01.2011 г. по ЧТД № 295/2011 г. по описа на ШРС, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Юробанк България” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Околовръстен път” № 260,
представлявано от Димитър Борисов Шуманов – изпълнителен директор и Милена Ванева -
прокурист, чрез пълномощника – адв. Христина И. от САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул. ”Три уши” № 8, ет. 4 против А. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Долни
Чифлик, ул. ”Ботевска” № 31, в качеството му на наследник на починалия кредитополучател
Веско Александров В., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на
13
вземането за парична сума в размер на *** лв. /четири хиляди седемстотин шестдесет и два
лева и двадесет стотинки/, представляваща главницата по Договор за потребителки кредит
№ HL 24918 от 20.07.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения, сключени
между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД, гр. София /респ. „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/ и Веско Александров В., ЕГН **********
и Р. И. В., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист – 24.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, и за което вземане са били
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 171/26.01.2011
г. и Изпълнителен лист от 26.01.2011 г. по ЧТД № 295/2011 г. по описа на ШРС , като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Юробанк България” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Околовръстен път” № 260,
представлявано от Димитър Борисов Шуманов – изпълнителен директор и Милена Ванева -
прокурист, чрез пълномощника – адв. Христина И. от САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул. ”Три уши” № 8, ет. 4 против А. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Долни
Чифлик, ул. ”Ботевска” № 31, в качеството му на наследник на починалия кредитополучател
Веско Александров В., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на
вземането за парична сума в размер на *** лв. /три хиляди четиристотин тридесет и седем
лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2009
г. до 21.01.2011 г. включително по Договор за потребителки кредит № HL 24918 от
20.07.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения, сключени между
„БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД, гр. София /респ. „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/ и Веско Александров В., ЕГН **********
и Р. И. В., ЕГН **********, и за което вземане са били издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 171/26.01.2011 г. и Изпълнителен лист от
26.01.2011 г. по ЧТД № 295/2011 г. по описа на ШРС, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Юробанк България” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Околовръстен път” № 260,
представлявано от Димитър Борисов Шуманов – изпълнителен директор и Милена Ванева -
прокурист, чрез пълномощника – адв. Христина И. от САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул. ”Три уши” № 8, ет. 4 против В. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дебелец,
ул. ”Бачо Киро” № 6, в качеството й на наследник на починалия кредитополучател Веско
Александров В., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на
вземането за парична сума в размер на *** лв. /четири хиляди седемстотин шестдесет и два
лева и двадесет стотинки/, представляваща главницата по Договор за потребителки кредит
№ HL 24918 от 20.07.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения, сключени
между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД, гр. София /респ. „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/ и Веско Александров В., ЕГН **********
и Р. И. В., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист – 24.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, и за което вземане са били
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 171/26.01.2011
г. и Изпълнителен лист от 26.01.2011 г. по ЧТД № 295/2011 г. по описа на ШРС , като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Юробанк България” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Околовръстен път” № 260,
представлявано от Димитър Борисов Шуманов – изпълнителен директор и Милена Ванева -
прокурист, чрез пълномощника – адв. Христина И. от САК, със съдебен адрес: гр. София,
14
ул. ”Три уши” № 8, ет. 4 против В. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дебелец,
ул. ”Бачо Киро” № 6, в качеството й на наследник на починалия кредитополучател Веско
Александров В., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на
вземането за парична сума в размер на *** лв. /три хиляди четиристотин тридесет и седем
лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2009
г. до 21.01.2011 г. включително по Договор за потребителки кредит № HL 24918 от
20.07.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения, сключени между
„БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД, гр. София /респ. „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/ и Веско Александров В., ЕГН **********
и Р. И. В., ЕГН **********, и за което вземане са били издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 171/26.01.2011 г. и Изпълнителен лист от
26.01.2011 г. по ЧТД № 295/2011 г. по описа на ШРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Юробанк България” АД, с ЕИК *********, чрез пълномощника – адв.
Христина И. от САК на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Р. И. В., ЕГН
********** чрез адв. С. С. от ШАК сумата от *** лева /***, представляваща направени от
нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
ОСЪЖДА “Юробанк България” АД, с ЕИК *********, чрез пълномощника – адв.
Христина И. от САК на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Т. В. В., ЕГН
********** чрез адв. С. С. от ШАК и адв. Диана Колева от ШАК сумата от *** лева /***/,
представляваща направени от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък.
ОСЪЖДА “Юробанк България” АД, с ЕИК *********, чрез пълномощника – адв.
Христина И. от САК на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на А. В. В., ЕГН
********** чрез адв. С. С. от ШАК сумата от ***.00 лева /***, представляваща направени
от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
ОСЪЖДА “Юробанк България” АД, с ЕИК *********, чрез пълномощника – адв.
Христина И. от САК на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на В. В. В., ЕГН
********** чрез адв. С. С. от ШАК сумата от ***.00 лева /***, представляваща направени
от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
15