Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3560
гр.
Пловдив, 24.10.2018 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Лиляна Шаламанова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9273 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Производството по делото е образувано
по искова молба на С.С.Ш., ЕГН **********, против „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Шести септември“ № 250, с която е предявен иск за установяване
несъществуването на вземане за сумата от 524.75 лв. – главница за консумирана
питейна и отведена канална вода за обект находящ се в ***, за периода от
08.04.2009 г. до 31.07.2012 г. и сумата от 64.45 лихва за забава за периода
08.04.2009 г. до 31.07.2012 г., за които суми е издаден изп. лист по ч. гр. д.
№ ***г. на ПРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***по
описа на ***.
В исковата молба се твърди, че срещу
ищеца, било образувано ч. гр. д. № ***г. на ПРС. Била издадена заповед за изпълнение,
която била връчена на длъжника, той не възразил в срока по чл. 414 ГПК и на
19.11.2012 г. бил издаден изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист
било образувано изпълнително дело № ***по описа на ***. Единствено извършено
изпълнително действие по изпълнителното дело бил наложен запор на банкови
сметки на ищеца на 05.01.2015 г. От 05.01.2015 г. бил започнал да тече нов
давностен срок, който изтекъл на 05.01.2018 г. Изпълнителното дело било висящо.
Твърди се, че вземанията на ответника, са погасени по давност към 05.01.2018 г.
Моли се искът да се уважи. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който твърди, че искът е изцяло
неоснователен. Излага, че изпълнителното дело не е прекратено по силата на
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че в периода от образуването
на изпълнителното дело, са налице редица действия прекъсващи давността. Самите
искания за извършване на изпълнителни действия, водили до прекъсване на
давността. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
В случая, доколкото се касае за
отрицателен установителен иск, в тежест на ищцовата страна е да установи
твърдението си за изтекла погасителна давност. Институтът
на давността не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени
твърдения в исковата молба за недължимост на сумите по изпълнителния лист, то
съдът е длъжен да се произнесе по въпроса.
Ищецът
се позовава на погасителна давност, настъпила за периода 05.01.2015 г. –
05.01.2018 г.- виж исковата молба. Съобразно диспозитивното начало съдът следва
да вземе предвид единствено посочения период и да прецени дали вземането за главница и лихва за забава е погасено по
давност в хода на изпълнителното производство. Ето защо съдът не следва да
разглежда възможността за погасяване на вземанията в предходни периоди. Още
повече, че практиката на ПОС приема, че след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, за да може длъжникът да се позове на изтекла давност за вземането,
предмет на заповедта за изпълнение, е необходимо да е изтекъл период от
влизането й в сила, в който период давността не е прекъсвана или спирана, тъй
като поради настъпилата преклузия е преклудирано правото на длъжника да
релевира възражението, което е могъл на направи към съответния релевантен
момент – двуседмичния срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК /виж решение № 929 от 03.07.2018 г. по в. гр. д.
№ 1029/ 2018 г. по описа на ПОС и решение № 1565 от 07.12.2017 г. по в. гр. д.
№ 2461/2017 г. на ПОС/.
В случая
се касае за периодични вземания, които се погасяват с кратката тригодишна
давност. Вземанията за консумирана питейна и отдадена канална вода покриват
признаците на понятието „периодични плащания”, което налага извода, че
приложима по отношение на тях е кратката тригодишна погасителна давност, установена в чл.111,,
б.”в” ЗЗД /виж решение № 134 от
01.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 135/2011 г., II т. о., решение №
397/14.12.2012г., по гр.д. № 520/2012г. на ІІІ г.о. на ВКС и др./ .
Влязлата
в сила заповед за изпълнение не прави давността петгодишна. Разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД е неприложима при заповедното производство, приключило без да се
стигне до иска за признаване на изпълнението. Заповедта по чл. 410 и чл. 417 от ГПК и издаденият изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за
установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД. Това е така, защото изпълнителният лист, издаден по реда на тези
производства се издава без да се провежда исково производство, в което със сила
на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора.
Срокът на новата давност по чл. 117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.
117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. В настоящия случай вземанията на ответника са
установени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
срещу която няма данни да е подадено възражение по чл. 414 ГПК, съответно да е
проведено исково производство по чл. 422 ГПК, и която макар да притежава сила,
аналогична на силата на пресъдено нещо, не е акт, постановен в резултат на
спорно и състезателно исково производство.
Не се спори по делото, че
давностният срок за вземанията е прекъснат на 05.01.2015 г., с налагане на
запор на банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД. Спорният
въпрос по делото е налице ли са последващи действия довели до прекъсване на
давността в изпълнително дело № ***по описа на ***. По-конкретно прекъсната ли е
давността с молба на взискателя с вх. № 7146/19.05.2016 г. /л. 131/ и с молба с
вх. № 15686/07.12.2016 г. /л. 133/, в които молби са посочени изпълнителни
способи, които са възложени на ЧСИ, но въпреки подадени молбите от взискателя
конкретни изпълнителни действия не са били предприети от ЧСИ.
Относно спирането и прекъсването на
давността в изпълнителното производство, съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и
разясненията, дадени в мотивите по т.10
от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността
се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността –
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които
давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в
молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за
доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
Възлагането за изпълнение по смисъла
на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване на давността. В този
смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно решение, изрично и практиката
стъпваща и доразвиваща възприетите от същото разрешения - решение
№ 451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС
и решение № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ - независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. С молбата на
взискателя с вх. № 7146/19.05.2016 г. по изпълнително дело е поискано
налагането на възбрана върху недвижимите имоти на длъжника, налагането на запор
върху трудовото възнаграждение и извършването на опис на движимите вещи, които
ще се намерят в жилището на длъжника. С молбата на взискателя с вх. № *** г. по
изпълнително дело е поискано извършването на опис на движимите вещи, които ще
се намерят в жилището на длъжника. Доколкото
с молбите от 19.05.2016 г. и 07.12.2016 г. са възложени изрични изпълнителни
действия на съдебния изпълнител, то същите са прекъснали погасителната давност
на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД.
В този смисъл е практиката на ПОС
цитирана с отговора на исковата молба на VII гр. с-в и на XIV гр. с-в,
както и в същия смисъл решение № 929 от 03.07.2018 г. по в. гр. д. № 1029/ 2018
г. по описа на ПОС на IX-ти гр. с-в.
В посочените съдебни актове се приема, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителния способ да е предприето и да е задължително успешно, за
да се счита давността прекъсната. Достатъчно е конкретен изпълнителен способ да
е поискан и възложен от взискателя на ЧСИ.
Не са основателни и доводите на
ищеца, че, за да са надлежно извършени изпълнителните действия следва да е
налице връчена покана за доброволно изпълнение и да е уведомен длъжникът за
наличието на изпълнително дело. Напълно възможно е предприемането на
изпълнителни способи и извършването им преди връчването на поканата за
доброволно изпълнение на длъжника. В чл. 428, ал. 2, изр. 2 ГПК е предвидено,
че с поканата за доброволно изпълнение се съобщават наложените запори и
възбрани.
Настоящият съдебен състав намира, че
в рамките на изпълнително производство взискателят е бил достатъчно активен,
като е предприел съответни действия довели до прекъсването на давността на
19.05.2016 г. и 07.12.2016 г., поради което не е настъпило, нито прекратяването
на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито
погасяването по давност на задълженията за консумирана питейна и отдадена
канална вода и обезщетението за забава върху тях.
Оттук исковата претенция е
неоснователна и ще се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски по настоящото
производство:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника. Ще се присъди на
ответника сумата от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила
от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск от С.С.Ш.,
ЕГН **********,***, оф. 1, против “Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти
септември” № 250, с който се иска да се признае за установено, че С.С.Ш. НЕ
ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, следните суми: 524.75 лв. –
главница за консумирана питейна и отведена канална вода за обект находящ се в ***
и сумата от 64.45 лихва за забава за периода 08.04.2009 г. до 31.07.2012 г., за
които суми е издаден изп. лист по ч. гр. д. № ***г. на ПРС, въз основа на който
е образувано изпълнително дело № ***по описа на ***.
ОСЪЖДА С.С.Ш., ЕГН **********, да заплати
на “Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ