Решение по дело №7550/2019 на Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

Номер  597                       10.04 Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На      двадесет и първи  февруари                               2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    7550      по описа за            2019     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 378913-F394335/20.11.2018г. на заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ЙОНИ ОЙЛ ЕООД ЕИК *********е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5716.16лв. за извършено нарушение по чл.176в ал.4 и чл.111г ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

    

 

МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 378913-F394335/20.11.2018г. на заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ЙОНИ ОЙЛ ЕООД ЕИК 201065832е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5716.16лв. за извършено нарушение по чл.176в ал.4 и чл.111г ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

   Жалбоподателят ЙОНИ ОЙЛ ЕООД, чрез пълномощника си по делото адвокат Т. твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен и са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

   Въззиваемата страна- ТД на НАП гр. Пловдив чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

      ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против жалбоподателя за това, че като данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на течни горива, за които не са налице условията на чл.176в ал.8 ЗДДС, не е предоставило в ТД на НАП-Пловдив в законоустановения 7-мо дневен срок пред ипромяната на обсотятелствата, които са от значение за данъчното обезпечение, а именно до 22.04.2018г. новмо обезпечение или допълнение към вече представено обезпечение.

   

       Извършена е на дружеството проверка от служители на ТД на НАП Пловдив за спазване на правилата на чл. 176в от ЗДДС. Първоначално тя се е състояла в подадените от дружеството документи в информационната система на НАП, а на по късен етап проверяващият Н.Х. е изискал и документи. Проверката е установила, че дружеството е регистрирано в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС със заявление вх. № **********/07.09.2016 г. и е представило обезпечение с банкова гаранция № 696/07.09.2016 г. в размер на 172 206,16 лв. С преводно нареждане към бюджета с реф. № FTI 265980106129/21.09.2016 г. размерът на обезпечението е увеличен с 15 000 лв. под формата на пари. Това обстоятелство е заявено пред приходната агенция със заявление вх. № *********/21.09.2016 г. Обезпечението още веднъж е увеличено с 3000 лв. по формата на пари с банково нареждане към бюджета референция № FTI 6334980107655/29.11.2016 г. и заявено чрез заявление вх. № *********/29.11.2016 г. Предоставеното обезпечение се равнявало общо на 190 206,16 лева.

         Със заявление вх. № **********/23.08.2017 г. до ТД на НАП Пловдив е предоставена банкова гаранция № MD1723410002/23.08.2017 г., с която на основания чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС е увеличен срокът на банкова гаранция с № 696/07.09.2016 г. с една година , т.е. до 08.09.2018 г., както и е увеличен размерът на банковата гаранция от 172 206,16 лв. на 200 000 лв. Общо представеното обезпечение възлизало на 218 000 лв. (банкова гаранция и двете обезпечения в пари). Представеното обезпечение обхващало извършването на облагаеми доставки на течни горива по чл. 176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС с данъчна основа в размер на 1 090 000 лв.

        За данъчния период 01.04.2018 г. – 30.04.2018 г. жалбоподателят извършил облагаеми доставки на течни горива по приложение № 35 от ППЗДДС, за които не били налице условията на чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС, а именно на газьол с код по КН 27102011, газьол с код по КН 27101943, бензин с код по КН 27101245, втечнен нефтен газ и други газообразни въглеводороди с код по КН 27111397 с обща данъчна основа в размер на 1 118 580,79 лв. и ДДС 223 716,14 лв.

        Свидетелят установил, че с доставките на течни горива, извършени на 30.04.2018 г. с обща данъчна основа 29 846 лв. и ДДС 5969,20 лв., данъчната основа на осъществените от дружеството доставки надхвърля размера на данъчната основа на доставките на течни горива, за които то е предоставило обезпечение в ТД на НАП Пловдив. Затова в срока по чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС, т.е. до 22.04.2018 г., „Йони ойл“ ЕООД е следвало да представи в ТД на НАП Пловдив ново обезпечение или допълнение към така представеното обезпечение под формата на пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за разликата, с която се надхвърля размера на данъчните основи на доставките, за които вече е предоставено обезпечение, а именно да предостави обезпечение в размер на 5716,16 лв. /20% от 28 580,79 лв. = 1 118 580,79 лв. – 1 090 000 лв./.

          Същевременно е установено, че като данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на течни горива по приложение № 35 от ППЗДДС със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчната основа над 25 000 лв., за които не са налице условията по чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС, дружеството жалбоподател не е предоставило в ТД на НАП Пловдив в законоустановения 7-дневен срок преди промяната на обстоятелствата, които са от значение за предоставеното обезпечение, а именно до 22.04.02018 г., ново обезпечение или допълнение към вече предоставеното обезпечение под формата на пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция, след като към 30.04.2018 г. данъчната основа на извършваните от дружеството облагаеми доставки на течни горива по приложение № 35 от ППЗДДС, е надхвърлила размера на данъчната основа на извършените доставки на течни горива, за които лицето вече е предоставило обезпечение.

        С платежно нареждане за плащане към бюджета с реф. № FTI 20180606029980014723/06.06.2018 г./УРН ОВ60606180018892, приложено към заявление вх. № 165541801182064/06.06.2018 г., „Йони ойл“ ЕООД е предоставило в ТД на НАП Пловдив допълнително обезпечение в пари, възлизащо на 10 000 лв., което покрива размера на следващото се обезпечение от 5716,16 лв. Затова е установено, че нарушението е довършено на 06.06.2018 г. с представянето на следващото се обезпечение и е установено на 18.05.2018 г. при извършване на проверка, възложена с резолюция № П-16001618092345-ОРП-001/17.05.2018 г.

         Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F394335/12.07.2018 г. срещу „Йони ойл“ ЕООД за нарушение на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС и чл. 111г, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС вр. чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и управителя на дружеството. Към АУАН са изготвени Приложение №1 и № 2, които също са връчени на представителя на жалбоподателя. Подадено е възражение от дружеството против констатациите в АУАН.

      За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП № 378913-F394335/20.11.2018 г. срещу „Йони ойл“ ЕООД, с което на дружеството била наложена на основание чл. 80в, ал. 1, пр. първо от ЗДДС имуществена санкция в размер на 5716,16 лв. за нарушение на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС и чл. 111г, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС вр. чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС.

Установява се, че на жалбоподателя е издадено предупреждение № 262067-Ф83180/28.03.2017 г. за нарушение на чл. 176в, ал. 4 ЗДДС вр. пар. 4 от ПР на ЗДДС вр. чл. 176в, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Посочва се в НП, че нарушението е за първи път.

        Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Н.Х. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН ведно с приложение № 1 и № 2, възражение вх. № 70-00-8152/16.07.2018 г. по описа на ТД на НАП Пловдив,  протокол № П-16001618092345-073-001/20.09.2018 г., искане за предоставяне на документи  изх. № 70-00-6671/11.06.2018 г., описа на представени документи с вх. № 70-00-6671#1/11.06.2018 г., ведно с описаните в него документи, заявление за вписване или промяна на данни в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС, нотариално заверено пълномощно, банково бордеро от 06.06.2018 г., оправомощителна заповед.

       Разпитан в съдебно заседания свидетелят Х.  потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че в последния час на 30.04.3028 г. дружеството е реализирало четири продажби, с които е надвишило размера на даденото обезпечение. Информацията е придобил въз основа на предоставените данни в системата на НАП. Посочва, че продажбите се засичат месечно и обезпечението покрива продажбите от 1 април до момента на достигане на лимита му. Спомня си да е установил надвишаване на стойността на продажбите на горива с около 29 000 лв.

       Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на Приложение № 1 и № 2, неразделна част от АУАН, протокола за проверка,, искането за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, описа на документи от жалбоподателя и приложените към него фактури, АДД, нареждания за експедиция, декларация за съответствие  на качеството на течните горива, заявки.

          От формална страна съдът счита, че в НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на правата на санкционираното лице.

         В наказателното постановление е възпроизведена правната квалификация, изложена от актосъставителя в АУАН, посочена по-горе. Прави впечатление, че е повдигнато обвинение за нарушаването на две разпоредби по начина, по който е описано. Това излиза да са, от една страна, чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС и, от друга, чл. 111г, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС вр. чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС.

        Разпоредбата на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС въвежда задължение при промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, да се предоставя ново обезпечение в 7-дневен срок преди промяната. Новото обезпечение е със срока на предоставеното вече обезпечение по ал. 1 и е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, с които се надхвърля размерът от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение.

         От своя страна чл. 111г, ал. 1 от ППЗДДС (редакция към датата на извършване на повдигнатото нарушение – 06.06.2018 г.) предвижда, че при промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, лицето предоставя ново обезпечение и подава в 7-дневен срок преди промяната по реда на чл. 111б, ал. 2 и 3 ново заявление по образец - приложение № 36. Същевременно ал. 2 на същия член (отново към 06.06.2018 г.) повелява, когато данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за текущия данъчен период, надхвърли размера на данъчната основа на облагаемите доставки, вътреобщностните придобивания или стойността на течните горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение, да се предоставя ново обезпечение или допълнение към вече предоставеното обезпечение. Новото обезпечение е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за текущия данъчен период, но не по-малко от 50 хил. лв. Последните разпоредби са привързани с чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС, който посочва, че редът за предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечението по този член се определя с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.

          Преди всичко следва да се отбележи, че няма пречка с един АУАН да бъдат констатирани две нарушения. Наказващият орган може самостоятелно да прецени за кое от тях да наложи наказание, а ако реши и за двете – да наложи и две наказания. Както може да се открие в самото НП нарушенията са посочени като две, доколкото използването на съюза „и“ недвусмислено сочи, че са нарушени две разпоредби. За тях обаче е наложено едно наказание, като не е уточнено за кое нарушение е наложено наказанието и каква е съдбата на другото нарушение, дали и за двете е наложено едно единно наказание. Неприемливостта да се правят догадки по този въпрос при условията на съмнение за наличие на съвкупност от нарушения, води до извода за неправилно определена и наложена само една имуществена санкция в нарушение на правилото по чл. 18 от ЗАНН, без и да е посочено за кое нарушение е наложена тя. Това поставя жалбоподателя в позиция да не може да упражни правата си в пълен обем и да се защити по най-адекватен начин. Това допуснато нарушение е от категориите на съществените, което не може да бъде санирано то съда в хода на настоящото производство и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

 От друга страна следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС, чл. 111г, ал. 1 от ППЗДДС и чл. 111г, ал. 2 от ППЗДДС, макар и сходни по съдържание, имат различни фактически състави и предписват различно по смисъл и цел дължимо поведение. Чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС и чл. 111г, ал. 1 от ППЗДДС уреждат правилата при промяна в обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, да се предостави ново обезпечение в 7-дневен срок преди промяната, но разпоредбата от ППЗДДС не се ограничава дотук, а въвежда и задължение това да бъде сторено по определен начин и форма. Именно затова и чл. 111г, ал. 1 от ППЗДДС е привързан в квалификацията му в чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС – за реда за предоставяне на обезпечение. Следователно чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС касае материалноправните предпоставки за предоставяне на обезпечение, а чл. 111г, ал. 1 от ППЗДДС и легитимния ред и форма това да бъде сторено. Едновременно с това констатираното нарушение е и по чл. 111г, ал. 2 от ППЗДДС вр. чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС, който регламентира друга предпоставка, при наличието на която следва да бъде предоставено обезпечение. Това е когато данъчната основа на облагаемите доставки надхвърли размера на данъчната основа на облагаемите доставки, за които е предоставено вече обезпечение.

          Предвид установеното от фактическа страна и квалифицираните нарушения съдът намира, че от посоченото в обстоятелствената част на АУАН и НП не може да се изведе категоричен извод за съответствие на фактите с проявата на конкретна норма, предвиждаща правнорелевантно поведение. Не може едно деяние да нарушава две разпоредби с еднакво съдържание, които са в условията на подчиненост, доколкото една е от по-висш ранг от другата.

         В обстоятелствената част на НП е посочено, че дружеството жалбоподател не е предоставило в срок до 22.04.2018 г. обезпечение в размер на 5 716,16 лв. Не е посочено обаче това обезпечение дали представлява ново, за да може да се направи преценка дали то трябва да бъде не по-малко от 50 хил. лв. или е допълнение към така представеното обезпечение. Следователно не може да се прецени дали законосъобразно е определен размерът на дължимото обезпечение посочен в НП като 5 716,16 лв. Непосочването на това обстоятелство съществено влияе и на санкцията, която следва да бъде наложена по чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС, тъй като тя е пряко зависима от размера на дължимото обезпечение, тъй като е равна на него. Същото е съществено процесуално нарушение, доколкото ограничава правото на защита на санкционираното дружество и възможността му да разбере именно кои конкретни факти се субсумират под състава на определена разпоредба, която бива нарушена, и по какъв начин е определена санкцията.

          По изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че допуснатите нарушения са съществени – същите са ограничили правото на защита на жалбоподателя и не могат да бъдат санирани едва в съдебното производство по обжалване на издаденото наказателно постановление.

   Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 378913-F394335/20.11.2018г. на заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ЙОНИ ОЙЛ ЕООД ЕИК 201065832е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5716.16лв. за извършено нарушение по чл.176в ал.4 и чл.111г ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде  ОТМЕНЕНО.

    Въпреки това, според съда, липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че то не е първо по рода си за жалбоподателя и макар да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за предоставяне на ново или допълнително обезпечение в срок,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, тъй като видно от представената по настоящото дело в оригинал резолюция за освобождаване от административно наказателна отговорност от 28.03.2017г. една година преди деянието, предмет на настоящото производство, жалбоподателят е реализира такова нарушение, за което вече е бил приложен състава на чл.28 от ЗАНН.

           Същевременно, поради по-горе изложените мотиви, съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакувания индивидуален  административен акт.

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.