РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. Русе, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20234500500474 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от адв. Е. М. като пълномощник на
ответниците М. П. Н. и М. И. Н. срещу решение № 309/13.03.2023 г., постановено по
гр. д. № 6181/2021 г. на Русенския районен съд в частта, с която е признато по
отношение на тях, че ищецът И. А. А. е собственик на поземлен имот № 503.151,
находящ се в с. Н.о, област Русе по силата на давностно владение за период от 26
години, основаващо се на писмен договор за продажба от 17.04.1996 г.
Жалбоподателите намират атакуваното решение в обжалваната част за недопустимо,
тъй като съдът се бил произнесъл по нередовна искова молба и по непредявен иск, за
което излагат подробни съображения. Твърди се още, че за проведеното на 17.10.2022
г. открито съдебно заседание отв. Ц. Ц. не бил редовно призован. Въпреки това, вместо
да отложи делото, съдът дал ход, изготвил доклад и разпитал поисканите от ищеца
свидетели. Намират, че изготвеният доклад бил непълен и неточен. Дадените указания
на отв. С. Ц. били погрешни, а за отв. Ц. Ц. и за отв. М. и М. Н.и липсвали изобщо
такива. Жалбоподателите възразяват, че било недопустимо по предявен
ревандикационен иск установителната защита да била срещу едни ответници, а
осъдителната срещу други. При тези различни диспотизиви излизало, че съдът се
произнасял по установителен иск по отношение на тях, но такъв не бил предявяван и
не била внасяна държ. такса за разглеждането му. Във въззивната жалба се оспорва и
1
правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част с искане за
неговата отмяна. Релевирани са възражения за неговата необоснованост и
незаконосъобразност. Заявяват, че владението си върху имота били придобили по
силата на сключен предварителен договор от 17.02.1995 г. с предишните собственици
Й. И. и Г. И., като от този момент го владеели за себе си повече от 25 години до
момента, в който го продали на трети лица. Представеният от ищеца договор за
покупко-продажба от 17.04.1996 г. не бил подписван от тях, не били получавали
сумата, посочена в него. Възразяват още, че по делото била приложена преписка на
РРП, по която имало множество разпитани свидетели, чиито показания се различавали
от показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели. Настояват, че
ищецът не бил доказал необезпокоявано владение за себе си в продължение на 26
години. Излагат оплаквания, че по отношение на вещото лице, изготвило съдебно-
графологичната експертиза били налице основания за отвод, доколкото то било
изготвило и експертизата по преписката на РРП. Така били лишени от възможността да
проведат оспорване на авторството на процесния договор и да докажат твърденията си
в отговора на исковата молба. Искат решението в обжалваната част да бъде обезсилено,
евентуално отменено и искът против тях да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна И. А. А. чрез адв. Л. П., с който се оспорва същата с искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържа, че по
делото от събраните доказателства- гласни, писмени и СГЕ било безспорно установено,
че е закупил от ответниците Н.и процесния имот на 17.04.1996 г. с писмен договор.
Възраженията за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния
съд намира за неоснователни, като заявява, че цялостното процесуално поведение на
ответниците е да бавят неоснователно производството. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от адв. И. И. като пълномощник на ответниците С.
Ц. и Ц. Ц. срещу решение № 309/13.03.2023 г., постановено по гр. д. № 6181/2021 г. на
Русенския районен съд, в която се излаат оплаквания за неговата неправилност и
необоснованост. Възразява се, че въпреки че за заседанието за 17.10.2022 г. отв. Ц. Ц.
не бил редовно призован, то се провело без съдът да отложи делото. Така бил лишен от
гарантираното му от чл. 142 ГПК право на участие в съдебното производство, да
възрази срещу доклада, да задава въпроси на допуснатите свидетели и да прави
доказателствени искания. Намира, че приетият доклад на съда бил неправилен и
неточен като излага подробно съображения за това. Обжалваното решение
жалбоподателите считат за неправилно и необосновано, тъй като ищецът не
притежавал право на собственост върху процесния имот въз основа на давностно
владение. Те придобили имота по силата на договор за покупко-продажба. Ищецът се
позовавал на писмен договор от 17.04.1996 г. От събраните обаче гласни доказателства
2
изобщо не ставало ясно кой го бил изготвил, подписал, какъв бил размерът на
продажната цена, получени ли били парите. Показанията на свидетелите в настоящото
производство се различавали от показанията на разпитаните по приложената
прокурорска преписка свидетели. Не се установило по категоричен начин, че ищецът е
упражнявал необезпокоявано владение върху процесния имот с намерение да го свои.
Претендират отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен, както и да им бъдат присъдени направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна И. А. А. чрез адв. Л. П., с който се оспорва същата с искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Заема позиция, че от събрания
доказателствен материал било безспорно установено, че е закупил от ответниците Н.и
процесния имот на 17.04.1996 г. с писмен договор, поради което и сделката сключена
от тях и въззивниците Ц.и не можела да му бъде противопоставена. Възраженията за
допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд намира за
неоснователни, като заявява, че цялостното процесуално поведение на ответниците е
да шиканират процеса. Претендира разноски.
Постъпила е частна жалба от от адв. Е. М. като пълномощник на ответниците М.
П. Н. и М. И. Н. срещу определение на РРС, поставено по същото гр. дело, с което е
оставена без уважение молбата им за изменение на решението в частта за разноските.
Излагат подробни съображения, че присъдените в полза на ищеца разноски не били
съобразени с броя на предявените и уважени искове, в т. ч. и с претенцията му, която е
приета за недопустима и производството, по която е било прекратено с решението.
Претендират отмяна на определението и постановяване на ново, с което постановеното
по делото решение да бъде изменено в частта за разноските, като на ищеца бъдат
присъдени разноски в по-малък размер, съобразен с броя на уважените и разгледани
негови претенции.
По реда и в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната
жалба от адв. Л. П. като пълномощник на насрещната страна по нея И. А. А., в който се
взема становище за нейната неоснователност и се прави искане тя да не се уважава.
Намира, че присъденото в полза на ищеца възнаграждение не е прекомерно предвид
множеството проведени съдебни заседания. Освен това същото било договорено само
по основния иск, а претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК била акцесорна и не се явявала
самостоятелен иск.
Въззивните и частната жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани
страни и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се
явяват процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която ищецът И. А. А.
заявява, че на 17.04.1996 г. сключил с първите двама ответници М. П. Н. и съпругата
3
му М. И. Н. договор, по силата на който закупил от тях недвижим имот, находящ се в с.
Н.о, общ. Русе и представляващ нива с размер 0,5 дка в землището на село Н.о,
местността „Над езерото“, със стопанска постройка, която е изградена в парцел № 151,
квартал № 54, съгласно писмено искане № 6717/14.09.1982 г. Договорът подписали в
присъствие на двама свидетели, заверили с печат и подпис на кмета на с. Н.о и пред
тях ищецът заплатил на продавачите пълната цена на имота в размер на 180 000 лева.
Отв. М. Н. го уверил, че разполага с нотариален акт за собственост на имота и
предварителен договор от 17.02.1995 г., сключен с предходните собственици – Й. Ц. И.
и с. му Г. Я. И. Представил всички документи, свързани с имота – строителни книжа,
разрешителни и др. Непосредствено след сключване на договора ищецът влязъл във
владение на имота. За периода от 1996 г. - 2015 г. предприел редица строително -
ремонтни дейности по сградата, като през 2015 г. почистил двора и изкоренил лозето.
Заема позиция, че през последните 26 години, от 1996 г. до м.октомври 2021г. владял
имота изключително и само за себе си, като единствен собственик, владението му било
трайно, несмущавано от претенции на трети лица, непрекъсвано във времето, със
съзнанието, че е единствен собственик на имота и това негово отношение не било
оспорвано от никого.
В началото на м. октомври 2021 г. от съседка на имота узнал, че непознати хора
разрушават предверието на вилата му, режат покрива, сменят патрони на входната
врата. Отивайки на място констатирал, че част от постройките са съборени, дърветата –
изрязани, направени били изкопи, а патроните на вратите били подменени с нови.
Успял да влезе само в двора на имота си, но не и в къщата. Уведомил районния
полицейския инспектор на с. Н.о. След известно време на място в имота, разговарял с
лице, представило се като Ц., което заявило, че е новият собственик и му показал
нотариален акт за собственост. Тогава от извършена справка в Агенция по
вписванията, ищецът констатирал, че на 11.10.2021 г. отв. М. Н. се снабдил с
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 84, том 4, рег.№10980, дело
№545/2021г. на нотариус Г. Г. съставен по обстоятелствена проверка. В същия ден отв.
М. и М. Н.и продали на отв. С. Г. Ц. недвижимият имот. Твърди, че към настоящия
момент имотът, на който е собственик, се владее и държи без правно основание от С. Г.
Ц., тъй като нейните праводатели М. П. Н. и М. И. Н. не са собственици на имота от 26
години и не са придобили същия по давност, тъй като през този период единствено
ищецът е владял имота необезпокояван и никой не е имал претенции към него.
Поради това претендира да бъде признато за установено по отношение на
четиримата ответници, че е собственик на поземлен имот № 503.151, находящ се в с.
Н.о, общ. Русе, обл. Русе, ЕКАТТЕ 51679 с площ от 504 кв.м., ведно с построената в
имота паянтова сграда със застроена площ от 15 кв. м. по силата на давностно владение
за период от 26 години, основаващо се на писмен договор за продажба от 17.04.1996г. и
да бъдат осъдени отв. С. и Ц. Ц.и да му предаде владението на имота. Заявява искания
4
по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на КНА и на нот. акт, обективиращ продажбената
сделка между първите двама и третия и четвъртия ответник. Претендира направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК М. П. Н. и М. И. Н. са депозирали отговор на исковата
молба, в който вземат становище за допустимост, но неоснователност на ищцовите
претенции. Възразяват, че са придобили собствеността върху процесния имот въз
основа изтекла в тяхна полза придобивна давност, за което се снабдили с нотариален
акт. Поясняват, че са придобили собствеността по силата на предварителен договор,
сключен на 17.02.1995 г. с предходните собственици – Й. И. и Г.И. и от посочената
дата са упражнявали владение върху имота за себе си, като собственици,
необезпокоявано повече от 25 години. Оспорват твърдението, че са подписали
представения от ищеца договор и са получили от него посочената сума.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК отговори на исковата молба са подали и С. Г. Ц.,
и Ц. Ц. Ц. /конституиран в хода на делото/, с които вземат становище за
неоснователност на претенциите. Поддържат, че са закупили процесния имот от
съпрузите М. П. Н. и М. И. Н. на 11.10.2021 г. При прехвърлителната сделка
продавачите представили на нотариуса, изповядал сделката, всички необходими
документи, установяващи тяхната собственост и на основание тези документи им
продали имота.
Първоинстанционният съд след анализ на събрания доказателствен материал
приел за доказано поддържаното от ищеца оригинерно придобивно основание. Приел,
че в производството било установено, че И. А. е упражнявал непрекъснато, явно и
необезпокоявано фактическа власт върху процесния имот повече от 10 години. След
17.04.1996 г., когато сключил с отв. М. Н. договор за покупко – продажба, ищецът
владял имота със съзнанието, че е собственик и през м.април, 2006 г. изтекла
предвидената в закона придобивна давност, като владението е продължило до м.
октомври, 2021 г. От друга страна отв. М. Н., който се позовал в отговора на исковата
молба на съставен през м. октомври, 2021 г. в негова полза КНА не установил в
процеса фактическият състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание,
т. е. не бил доказал правото си на собственост. При последвалата сделка с отв. Ц.и,
обективирана в нотариалния акт от 11.10.2021 г. продавачите (отв. М. и М. Н.и) не са
били собственици на имота. Според съда, тази продажба не е произвела действие по
отношение собственика на вещта - ищеца, тъй като за да бъде обект на транслативна
сделка, правото на собственост трябва да е част от патримониума на прехвърлителя.
Поради това уважил претенциите на ищеца да бъде признато за установено по
отношение и на четиримата ответници, че той е собственик на имота на основание
давностно владение и тъй като липсвал спор, че ответниците Ц. упражняват
понастоящем фактическата власт върху имота ги осъдил да предадат на ищеца
5
владението му.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, както досежно установената фактическа обстановка, така и
по отношение на правните изводи по въведения спорен предмет, поради което и на
осн. чл. 272 ГПК препраща към тях.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно кумулативно
съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 537, ал. 2 ГПК против първите двама
ответници и по чл. 108 ЗС против третия и четвъртия ответник.
За ищеца е налице активна процесуална легитимация и правен интерес от
предявяване на установителен иск против първите двама ответници. Независимо, че М.
и М. Н.и са се разпоредили с процесния имот, за ищеца по делото е налице интерес от
конституирането им като страни по делото като праводатели по сделката. Ищецът
твърди, че е собственик на имота, а тези ответници не са бил собственици и като
такива са се разпоредили с неговия имот, с което действие са смутили правото му на
собственост. Действителният собственик има правен интерес да установи правото си
на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия (изявена воля за
прехвърляне на несобствения имот) фактически е оспорил правото на собственост на
действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така
и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като
постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на
двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост - така
задължителната съдебна практика Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по т.д. №
4/2014 г. на ОС на ГК на ВКС - т. 3Б. Предвид това, предявеният положителен
установителен иск за собственост против първите двама ответници е допустим и
правилно е разгледан от районния съд. Законосъобразен и обоснован е и формираният
извод за неговата основателност. Ангажираните от страна на ищеца доказателства по
безпротиворечив начин установяват твърдението му за осъществявано от него от м.
април, 1996 г. до м. октомври, 2021 г. спокойно, явно, несъмнено и необезпокоявано
владение върху процесния имот, основано на писмен договор от 17.04.1996 г., сключен
с първите двама ответници. Възраженията им, че този договор не е бил подписан от
тях е опровергано от приетата по делото СГЕ. Показанията на свидетелите се отнасят
за различни периоди от време и са еднопосочни, безпротиворечиви и логически
свързани, поради което правилно са били ценени от районния съд. Основателността на
предявения положителен установителен иск за собственост обуславя извод за
основателност и на искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за
собственост на недв. имот № 84, том 4, рег. № 10980, дело № 545/2021 на Нотариус Г.
Г. с район на действие РС Русе, доколкото актът не отразява фактическата
6
действителност, сочейки като собственик лице, които не е титуляр на вещното право и
по този начин накърнява правната сфера на ищеца.
С оглед на обстоятелството, че ответниците Н.и не са придобили правото на
собственост по отношение на процесния имот, то и сключеният от тях договор за
продажба с ответниците Ц. не е породил своя вещноправен ефект. Тъй като
прехвърлителите не са били изключителни собственици на прехвърления имот и при
съблюдаване на принципа, че никой не може да прехвърли повече права отколкото сам
притежава, то и приобретателите не са придобили правото на собственост по
отношение на прехвърления имот в своя патримониум и владеят същия без основание.
При така изложеното и доколкото по делото липсва спор, че отв. Ц.и упражняват
фактическа власт върху имота, правилно е уважен и предявеният против тях
ревандикационен иск.
По въведените във въззивните жалби възражения следва да се отбележи
следното:
Съществува трайна съдебна практика, че нарушаването на правилата по
призоваването на страните в производството по граждански дела, вкл. в случаите,
когато нарушаването се изразява в нередовно призоваване, довело до неучастие на
страните в съдебните заседания, няма отношение към валидността и допустимостта на
постановените решения. В този смисъл и ОСГК се е произнесло в мотивите си по т. 17
от ТР № 1/04.I. 2001 г., приемайки, че при постановяването на решение без участието
/и поради нередовно призоваване/ на страна е налице порок, обосноваващ обжалването
му като неправилно. Това разрешение е приложимо и в случая поради принципно
еднаквата процедура по призоваване, уредена в чл. 41 от сега действащия ГПК и в чл.
51, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.). Това е така, защото въззивната инстанция е втора по ред
инстанция по същество. Ако страната е била нередовно призована или по друга
причина е имало пречка да се даде ход на делото в открито съдебно заседание, но
въпреки това, районният съд е разгледал делото, въззивният съд по оплакване на
страната и нарочно искане за извършване на пропуснатите поради това процесуални
действия, ще даде възможност тя да ги извърши във въззивното производство. Ако
поради това нарушение страната не е посочила и представила доказателства, има
възможност да попълни материалите във въззивното производство, като още във
въззивната жалба, съответно отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК направи доказателствените
си искания, като представи писмените. В този смисъл Решение № 215/8.10.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 983/2018 г. на ІV Г.О.
В настоящия случай възражение за нередовно призоваване на отв. Ц. се съдържа
и в двете въззивни жалби. За жалбоподателите М. Н. и М. Н. липсва правен интерес,
доколкото по този начин те бранят чужди права, което е принципно недопустимо. Отв.
Ц. Ц. пък с въззивната си жалба не е направил никакви доказателствени искания
7
свързани със събиране на доказателства, които поради нередовното му призоваване не
са могли да бъдат представени от него в първоинстанционното производство. В
насроченото от въззивния състав съдебно заседание процесуалният представител на
отв. Ц. не се яви, но изпрати молба-становище, с която уведомява съда, че не възразява
да се даде ход на делото и моли въз основа на всички факти и доказателства да бъде
отменено съдебното решение, като не прави доказателствени искания.
Изложеното по-горе мотивира въззивния състав да приеме, че процесуалното
право на защита на жалбоподателя не е нарушено поради нередовно призоваване в
първоинстанционното производство, респ. липсата на доказателствени искания
освобождава втората първа инстанция от задължението да събира и проверява
доказателства, които страната не е могла да представи по делото или да повтори онези
процесуални действия в първоинстанционното, които са от значение за изхода на спора
и са проведени без участие на нередовно призованата страна.
Оплакванията във връзка с нередовността на исковата молба са неоснователни
предвид изправянето й пред въззивната инстанция. Независимо, че се е произнесъл в
обема на търсената защита, съобразно и изложените фактически твърдения, и
отправено искане, районният съд действително е дал непрецизна правна квалификация
на предявените против отв. Н.и искове, изготвяйки доклада по делото, доколкото
против тях ищецът претендира само установяване на правото си на собственост върху
процесния недв. имот, за което безспорно има правен интерес, съгласно
задължителните указания на ВКС, дадени с т.3Б от ТР № 4/2016 г. по Тълкувателно
дело № 4/2014 г. на ОСГК. Предметът и по двата иска /и по чл. 124, ал. 1 ГПК, и по чл.
108 ЗС в установителната му част/ обаче е един и същ- правото на собственост на
ищеца. Действително, освен непрецизна правна квалификация, първоинстанционният
съд не е изпълнил в пълнота задължението си за разпределение на доказателствената
тежест на подлежащите на доказване релевантни факти. Възражението за непълен и
неточен доклад е въведено с въззивните жалби, но въззивниците не са поискали
събиране на нови доказателства, а в случая не се налага обезпечаване на правилно
приложение на императивна правна норма. Още повече, че независимо от непълния
доклад, направените с отговора на исковата молба доказателствени искания от страна
на отв. Н. са уважени от първоинстанционния съд. С определението по чл. 140 ГПК са
им дадени указания да конкретизират тримата свидетели, които искат да бъдат
разпитани за установяване на сочените от тях релевантни факти за закупуването на
имота и необезпокояваното му владение и своене в продължение на повече от десет
години, но свидетелите нито са били уточнени, нито не са били водени за разпит в
първото по делото съдебно заседание, за което тези жалбоподатели са били надлежно
призовани. В крайна сметка гласни доказателства за установяване на възраженията им
в отговора на исковата молба не са събрани поради непосочване на свидетелите в
първото по делото съдебно заседание и последваща настъпила преклузия за това.
8
Допусната и изслушана е поисканата от тях СГЕ във връзка с оспорването на
положените от тях подписи. Предвид изложеното, непълнотата на изготвения по
делото доклад не е довела по никакъв начин до непопълване на делото с относими и
допустими доказателства.
Неоснователни, като некореспондиращи с данните по делото, в т. ч. приложената
прокурорска преписка, са оплакванията за наличие на основания за отвод на вещото
лице, изготвило СГЕ.
Неоснователни са и възраженията за противоречие между свидетелските
показания, събрани в настоящото производство и тези, дадени по приложената
прокурорска преписка. Първоинстанционният не е допуснал процесуално нарушение
като не е кредитирал дадени по друго производство показания. Обратното, в
постановеното решение се е позовал само и единствено на гласни доказателства,
събрани пред него, спазвайки принципа за непосредственост на гражданския процес.
По същите причини настоящият състав не може да съобразява и цени свидетелските
показания по приложената прокурорска преписка.
По частната жалба:
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че искането по чл. 537, ал. 2
ГПК няма характер на самостоятелен иск, а е правна последица от уважаване на вещен
иск. Разноски по такова искане, дори и да бъде уважено, не се присъждат. В случая не
е налице иск, за който да се дължи заплащане на адв. възнаграждение. Липсват и данни
такова да е уговаряно. Поради това обжалваното определение следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства в
полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в
размер на 2000 лв. за платени адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 309/13.03.2023 г., постановено по гр. д. №
6181/2021 г. на Русенския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1683/19.04.2023 г., постановено по гр. д. №
6181/2021 г. на Русенския районен съд по реда на чл. 248 ГПК.
Решението, имащо характер на определение, в частта, с която е прекратено като
недопустимо производството за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт
№ 85, том І., рег. № 10981, дело № 546/11.10.2021 г по описа на нотариус рег. № ***
като необжалвано, е влязло в законна сила.
9
ОСЪЖДА М. П. Н., ЕГН **********, М. И. Н., ЕГН **********, и двамата от
с. Н., обл. Р, ул. „Ч“ №*, С. Г. Ц., ЕГН ********** и Ц. Ц. Ц., ЕГН **********, и
двамата от гр. Р., ул. „Н. Й. В.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * да заплатят на И. А. А., ЕГН
********** от с. Н., общ. Р, ул. „Л“ № ** СУМАТА от 2000 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10