Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София, ……………. година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при
секретаря Веселина
Станчева като разгледа
докладваното от
съдията търговско дело
№ 1146 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са предявени
при обективно съединяване искове с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо
вр; чл. 99 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „В.Б.Д.“ ЕООД – в несъстоятелност чрез синдик Б. твърди с договор от 09.05.2012 г. да е прехвърлил на ответника „М.с.“ ЕООД свое вземане към „Б.“ ЕАД за сумата от 15 363 938,79 лв. Твърди и длъжникът да е уведомен за цесията на 09.05.2012 г. Ответникът изпълнил частично задължението си да плати договорената цена. Претендира се непогасената сума в размер на 8622626,02 лв. Ищецът претендира и обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение в размер на законната лихва до датата на предявяване на иска в размер на 1 167 746,74 лв. както и законна лихва до датата на плащане.
Ответникът, призован при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК, не депозира отговор по исковата молба.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител като е депозирано писмено
становище по съществото на спора за основателност на предявените искове.
Застъпена е теза, че с изтичане на договорения срок за изпълнение на паричното
задължение от 09.05.2017 г. ответникът е в забава.
Ответникът,
призован при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК, не изразява становище и по
съществото на спора.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК от фактическа страна
намира следното:
От
представения договор за прехвърляне на вземания се установява изразено съгласие
от представители на страните по делото, че ищецът прехвърля на ответника всички
свои права, привилегии и вземания към „Б.“ ЕАД срещу сумата от
15 363 938,19 лв. в срок до 5 години от подписване на договора.
Посочено е, че ищецът се ангажира да уведоми длъжника.
На
09.05.2012 г. И.Ц.е удостоверила писмено, че получава на ръка уведомление от
ищеца, адресирано до „Б.“ ЕАД, че вземания в размер на 15 363 938,19
лв. са прехвърлени на „М.С.“ ЕООД и всички плащания следва да бъдат извършвани
към новия кредитор.
Горното
се установява от събраните по делото доказателства, относими към очертания с
исковата молба предмет на делото.
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД
неизпълненото задължение овластява кредитора да изиска това. Сключеният между
страните договор сочи на постигнато съгласие за прехвърляне на вземания срещу
определена цена. Съгласно чл. 21а ал. 1 ЗЗД договорът има сила на закон за
страните, които са го сключили. Ето защо и договорената цена за описаното и
прехвърлен по силата на самия договор актив – вземане към „Б.“ ЕАД, ангажира
ответника да заплати договорената сума при договорените условия. Това в процеса
не се твърди, а указания срок на очаквано изпълнение е настъпил. При тези
обстоятелства ищецът е в правото си да изисква изпълнение
По изложените съображения
предявеният иск за главницата следва да бъде уважен изцяло.
По претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД
Законът
очаква от длъжника в правоотношението да изпълни задължението си точно както с
оглед неговия предмет – дължимата престация, така и във времето. Неоправданото
бездействие да бъде изпълнено по силата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД ангажира
длъжника наред с дължимото да възмезди кредитора за вредите от закъснението.
Текстът на чл. 86 ЗЗД установява необоримо предположение, че неизпълненото в
срок парично задължение поражда отговорност за вреди като определя и механизъм
за определяне надлежното обезщетение.
Договореният
срок до 5 години изтича на 09.05.2017 г. – вторник, и следователно ответникът е
изпаднал в забава, считано от следващия ден. Тъй като не се установява
главницата да е погасена до датата на предявяване на иска и тази претенция е
основателна. Определен при условията на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва
за периода 10.05.2017 г. – 21.06.2020 г. възлиза на 2728103.06 лева. Предявената сума се включва в този размер, поради което
и този иск следва да бъде уважен изцяло.
По искането за законна лихва,
предявено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Както систематичното
място, така и смисълът на това правило определя процесуалноправния му характер
– нормата утвърждава изключение от правилата за огласяване с решението на
определено по основание и размер и установено като съществуващо към датата на
приключване на устните състезания вземане. По силата на тази норма съдът е
овластен да утвърди вземане за изтекли лихви след датата на предявяване на
иска. Този термин еднозначно сочи на акцесорно вземане по отношение на
установено в процеса парично притезание. Нормата обаче не определя нито
обстоятелствата, от които произтича, нито правилата за формиране на неговия
размер. Ето защо настоящият състав приема за приложим в тази насока материалния
закон.
Както бе посочено вече установеното вземане е
лихвоносно. Не се установява да е погасено и в хода на съдебното производство,
поради което главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от 22.06.2020
г. до окончателното й изплащане
По разноските
Ищецът е освободен от задължението
да предплати следващата се държавна такса и по силата на чл. 620 ал. 5 ТЗ това
публично вземане следва да бъде възложено върху ответника.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.С.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, р-н „Сердика“, ул. ********да заплати на „В.Б.Д.“ ЕООД, ЕИК********с адрес по делото: гр. Бобов дол, ул. ********както следва:
1. на основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 8622626,02 лв. – незаплатена част от цена по договор за цесия, сключен на 09.05.2012 г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 22.06.2020 г. до окончателно изплащане на сумата;
2. на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1167746,74 лв. – законна лихва за периода 10.05.2017 г. – 21.06.2020 г., включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК вр. чл. 620 ал. 5 ТЗ „М.С.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, р-н „Сердика“, ул. ********да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата Грешка! Невалидна връзка.лв. – държавна такса в производството пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен
срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: