№ 1099
гр. Стара Загора, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Женя И.
при участието на секретаря Невена И.
като разгледа докладваното от Женя И. Гражданско дело № 20225530104359
по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.9, ал.1 ЗПК и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1
ЗЗД, кумулативно обективно съединени с осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждения за допълнителни
услуги.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД твърди, че се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника И. М. И. по ч.
гр. д. 2790/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Длъжникът
възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което
обусловило интереса на ищеца от предявяване на установителни искове за
установяване на вземанията по заповедта и осъдителни искове за вземанията,
за които е отказано издаване на такава заповед за изпълнение.
Ищецът твърди следните обстоятелства, от които произтичали
вземанията му:
На 17.07.2020 г. бил сключен договор за потребителски кредит №
************** между „Профи Кредит България” ЕООД, като кредитор и И.
М. И., като длъжник., при следните параметри:
Сума на кредита: 3000 лева;
1
Срок на кредита: 24 месеца;
Размер на вноската: 183,96 лева;
Годишен процент на разходите (ГПР): 48.97 %;
Годишен лихвен процент: 41.00 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 4415,19 лева.
Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги
били:
Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 900 лева.
Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1230 лева.
Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 88,75 лева.
Предвид гореизложеното, общото задължение по договора, включващо
и задължението по Пакета от допълнителни услуги било, както следва:
Общо задължение: 6545.19 лева;
Общ размер на вноска: 272,71 лева;
Дата на погасяване: 15 – ти ден от месеца.
„Профи Кредит България“ ЕООД изпълнявало точно и в срок
задълженията си по договора, като на 17.07.2020 г. превело парична сума в
размер на 2263,35 лева по посочената от длъжника И. М. И. банкова сметка.
Общият размер на усвоената от длъжника сума била 3000 лева.
На 16.11.2020 г. И. М. И. подал заявление за промяна на погасителен
план към ДПК № **************, като пожелал да бъде отложена една
погасителна вноска. На ****** г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и
И. М. И. бил сключен ******* към ДПК № **************, с който страните
се договаряли да бъде отложена погасителна вноска № 4, като тя трябвало да
бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения
Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се
променяли от 24 на 25 броя.
Длъжникът бил заплатил само 8 пълни и една частична погасителни
вноски, поради което и на 03.06.2022г. ищецът обявил кредитът за
предсрочно изискуем, за което ответникът бил уведомен.
Към настоящия момент размерът на погасеното от И. М. И. задължение
по ДПК № ************** било в общ размер на 2775,37 лева. С плащанията
2
си длъжникът бил погасил част от задълженията по договора, от които
номинал в размер на 2423,44 лева, а със сумата от 301, 93 лева били погасени
лихви за забава,а сумата от 50 лева била за погасяване на такси.
Така общо неплатеното задължение на ответника по процесния договор
възлизало на 4322,37 лева.
Искането до съда е да постанови решение, с което да се признае за
установено съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България”
ЕООД, срещу длъжника И. М. И., представляващо главница в размер на
2142,10 лева, договорно възнаграждение в размер на 637,93 лева и лихва за
забава в размер на 211,09 лева, представляващи неизплатени задължения по
договор за потребителски кредит № **************, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както
и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 562,50
лева – възнаграждение за закупена услуга Фаст и сумата в размер на 768,75
лева – възнаграждение за закупена услуга Флекси, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Представя банкови сметки, по които длъжникът може да плати сумите:
**************, IBAN: ***** **** **** **** ***** ** ************* IBAN
: ***** ***************. Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от И. М. И., с който оспорва предявените искове.
Твърди, че действително имало остатък за плащане по договора за
кредит, но всички плащания които правил за погасяване на дължимата лихва
и главница се отнасяли към други нереални задължения и реалното
задължение се погасявало само частично.
Прави правопогасяващо възражение за нищожност на претендираната
стойност на лихвите по забава на кредита, както и по претендираните
възнаграждения за закупени услуги Фаст и Флекси.
Счита, че внесените суми не били правилно разпределени, защото част
от сумите били отишли за заплащане на нищожни вземания по твърдените
закупени услуги Фаст и Флекси. В тази връзка оспорва съдържанието на този
документ и моли да се открие производство по оспорването им.
Искането до съда е да отхвърли предявените искове като неоснователни
3
и недоказани. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Профи Кредит България”
ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по
делото заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Процесуалният му представител е подал становище, с
която заявява, че поддържа представения по делото писмен отговор.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2790/2022г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, съдът е издал в полза на „Профи Кредит България” ЕООД
срещу И. М. И. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за сумите: главница в размер на 2142,10 лева, договорно възнаграждение в
размер на 637,93 лева за периода от 15.06.2021г. до 16.02.2021г. и лихва за
забава в размер на 211,09 лева за периода 16.02.2021г. до 03.06.2022г.,
представляващи неизплатени задължения по договор за потребителски кредит
№ ************** от 17.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 29.06.2022г. до изплащане на вземането, както и за разноските
по заповедното производство – 60,93 лева – държавна такса и 75 лева –
юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е
възразил срещу издадената заповед, поради което ищецът е предявил
настоящите установителни искове за горепосочените вземания, предмет на
издадената заповед, както и е предявил и осъдителни искове за заплащане на
сумата в размер на 562,50 лева – възнаграждение за закупена услуга Фаст и
сумата в размер на 768,75 лева – възнаграждение за закупена услуга Флекси,
за които суми претенциите му са били отхвърлени с влязло в законна сила
понастоящем разпореждане на заповедния съд (което няма сила на пресъдено
нещо), поради което такива осъдителни искове са допустими.
По делото не е спорно, а и от представените договор за потребителски
кредит № ************** от 17.07.2020г. (л.6 и сл.) и извлечение за нареден
банков превод (л.13), се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД е
предоставило на И. М. И. заемна сума в размер на 3000 лева (2263,35 лева –
преведена по банков път на ответника и 736,65 лева – за рефинансиране на
4
друг дълг), при годишен процент на разходите 48,97%, годишен лихвен
процент 41,00 %, лихвен процент на ден 0.11%, като общо задължение,
включващо главница и договорна лихва, е посочена сумата от 4415,19 лв.
Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 24 месечни
погасителни вноски, всяка от които от по 183,96 лева. В договора е посочено
още, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги И. М. И. дължи и
възнаграждение в размер на 900 лева за закупена допълнителна услуга Фаст
и възнаграждение в размер на 1230 лева за закупена допълнителна услуга
Флекси, като общо посочената в договора като дължима месечна вноска,
включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни
услуги, сума е 272,71 лева или общо задължение по кредита 6545,19 лева.
Представени са Общите условия на дружеството и погасителния план към
договора.
Видно от Анекс **********г. към горепосочения договор, сключен
между страните, е била отложена четвъртата вноска с падеж 15.11.2020г.
видно от изготвения нов погасителен план (л. 20 от делото).
По делото е представено едностранно съставено от ищеца извлечение
по сметка по договор за потребителски кредит № ************** (л. 24 от
делото), съгласно което ответникът е заплатил на ищеца по този договор
общо сумата от 2775,37 лева, като е отразено, че остатъчното му задължение
възлиза на 4111,28 лева.
С уведомително писмо, получено от ответника на 14.06.2022г. ищецът
го е уведомил, че му дължи по горепосочения договор сума в размер на
4111,28 лева, лихва в размер на 216,80 лева и такси в размер на 500 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институции
по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства (както е в конкретния случая). Това определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9,ал. 4 ЗПК.
Представеният по делото договор за паричен кредит, подписан от
ответника, установява възникналото заемно правоотношение между страните
по делото, а получаването на отпуснатата в заем сума от 3000 лева се доказва
5
от представеното извлечение за нареден банков превод и от отразеното в
договора за рефинансиране на друг дълг. Всъщност ответникът не оспорва
тези факти, видно от подадения от него отговор, както и не оспорва факта, че
има неплатен остатък от дължимите суми по договора.
Основното възражение на ответника е, че със заплатената от него сума,
са погасявани недължими от него суми за възнаграждения за допълнителни
услуги и лихви за забава.
Видно от събраните по делото доказателства ответникът е заплатил на
ищеца по договора за потребителски кредит общо сумата от 2775,37 лева –
факт, признат от ищеца и в исковата молба.
Предвид горното, съдът намира, че с извършените от ответника
плащания общо в размер на 2775,37 лева, същият е погасил изцяло 15
анюитетни вноски за главница и договорна лихва, всяка от които в размер на
183,96 лева (15*183,96=2759,40) и с остатъка от плащането в размер на 15,97
лева е погасена част от договорната лихва от следващата по ред вноска
вноска.
Предвид горното, извършвайки необходимите математически
изчисления, изхождайки от посочените суми за главница и договорна лихва в
представените от ищеца погасителни планове и извлечение по сметка, следва,
че неплатената главница по процесния договор за кредит възлиза на 1359,90
лева, а неплатената договорна лихва възлиза на 269,45 лева.
Предвид горното, в тези размери следва да бъдат уважени
установителните искове за установяване на съществуване вземания на ищеца
за главница в размер на 1359,90 лева и за договорна лихва в размер на 269,45
лева и отхвърлени над тези размери до пълните претендирани размери
съответно от 2142,10 лева и 637,93 лева.
Съдът не възприема довода на ищеца и отразеното от него в
извлечението по сметка за извършените плащания (л. 24 от делото), че с
платените от ответника суми в общ размер от 2775,37 лева са погасени
частично сумите за главница, договорни лихви и възнаграждение за
допълнителни услуги, поради това, че клаузите, с които е уговорени
възнаграждения за допълнителни услуги са нищожни, по следните
съображения:
6
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл.10а, ал.2 ЗПК. Заплащането на тези възнаграждения от потребителя са
предварително, т.е. те са дължими само за „възможността за предоставянето“
на тези услуги и е без значение дали някоя от тях ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните договор. Така с
уговарянето на допълнителни възнаграждения в размери, близки до
главницата по договора за кредит, съдът намира, че се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Следователно, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл.21, ал. 3ПК, тези клаузи са
нищожни. Оттук следва и неоснователността на предявените осъдителни
искове за заплащане на сумата в размер на 562,50 лева – възнаграждение за
закупена услуга Фаст и сумата в размер на 768,75 лева – възнаграждение за
закупена услуга Флекси.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
ответника, че е нищожна и лихвата за забава, която е в размер на законната
лихва – 10 % и в случая дължимата законна лихва за забава за периода от
16.12.2021 г. (деня, следващ падежа на първата неплатена вноска) до
03.06.2022 г. (крайна дата, посочена от ищеца) възлиза на 64,59 лева и в този
размер и за този период следва да бъде уважен иска за установяване на
дължимост на лихва за забава, като същият бъде отхвърлен до пълния
претендиран размер от 211,09 лева и за периода от 16.02.2021 г. 15.12.2021г.
Ответникът не е направил възражение за нищожност на клаузата за
договорна лихва, а само за лихвата за забава, поради което съдът не
разглежда този въпрос. Само за пълнота на изложението, съдът намира за
нужно да отбележи, че според актуалната съдебна практика на съставите на
ОС – Стара Загора след като ГПР не надхвърля пет пъти законната лихва, то
уговорената договорна лихва не е нищожна.
Относно разноските: Направените от ищеца разноски са 113,07 лева за
ДТ и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 25, ал.1 от НЗПП. С оглед изхода на делото и на основание чл.
7
78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които съразмерно уважената част от искове,
които възлизат на сумата от 103,10 лева. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство
по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното
производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да
стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в
размер на 53,06 лева, съразмерно с уважената част от исковете. Ответникът не
е представил доказателства за заплащане на разноски, поради което такива не
му се присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. М. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **********************, съществуването
на вземанията на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България №
49, бл. 53Е, вх.В, за следните суми: сумата в размер на 1359,90 лева за
главница по договор за потребителски кредит № ************** от
17.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.06.2022г .
до окончателното й изплащане, сумата в размер на 269,45 лева - договорна
лихва (договорно възнаграждение) за периода от 15.12.2021г. до 03.06.2022г.
и сумата в размер на 64,59 лева – лихва за забава за периода от 16.12.2021
г. до 03.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за главница над
установения размер до пълния претендиран размер от 2142,10 лева,
установителния иск за договорна лихва над установения размер до пълния
претендиран от 637,93 лева и установителния иск за мораторна лихва над
установения размер до пълния претендиран размер от 211,09 лева и за
периода от 16.02.2021 г. 15.12.2021г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2790/2022г.
по описа на РС – Стара Загора, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
8
гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В , против И. М. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **********************, за заплащане на
сумата в размер на 562,50 лева – възнаграждение за закупена услуга Фаст
и сумата в размер на 768,75 лева – възнаграждение за закупена услуга
Флекси, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда до изплащане на вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес:
**********************, ДА ЗАПЛАТИ НА „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, сумата от 103,10 лева -
разноски по настоящото дело и сумата от 53,06 лева – разноски по ч.гр.д. №
2790/2022г. по описа на РС – Стара Загора, съразмерно с уважената част от
исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по банкова сметка на „Профи Кредит
България“ ЕООД, а именно: IBAN: ******** **** **** ***** в ***********
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9