Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260044
гр.Варна, 21.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание,
проведено на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при участието на прокурора Вилен Мичев и секретаря Петранка Паскалева, като разгледа
докладваното от съдия Светослава Колева
ВНОХД № 106 по описа на ВАпС за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по реда на
чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимите И.С.И., ЕГН **********
и А.С.И., ЕГН ********** против присъда № 6/20.02.2020 г., постановена по НОХД № 154/2019 год. по описа на Окръжен съд –
Шумен.
С
атакувания съдебен акт всеки от подсъдимите И.С.И., ЕГН ********** и А.С.И., ЕГН ********** е бил признат за виновен за осъществено
престъпление по чл.255, ал.1, т.1 и т.2, предл. ІІ, вр. чл.26, ал.1, за което
на основание чл.54 от НК на всеки от тях е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, намалено на три години лишаване от свобода, чието изпълнение на
осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години.
С присъдата е била
ангажирана и гражданската отговорност на въззивниците, като:
- А.С.И., ЕГН **********
е осъдена да заплати на Министерство на финансите на Р. България сумата от
3 865. 91 лв. за причинени на държавата имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане.
- И.С.И., ЕГН **********
е било осъден да заплати на Министерство на финансите на Р. България сумата от
3 865. 91 лв. за причинени на държавата имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното и́ изплащане.
В тежест на подсъдимите са
възложени и направените по делото разноски.
Въззивното производство пред
Варненски Апелативен съд е образувано по бланкетна жалба на защитника на
подсъдимите А. и И. Илиеви, в която се твърди необоснованост и неправилност на
изводите на първата инстанция. Въззивната инстанция е сезирана с искане за
отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която двамата
подсъдими да бъдат оправдани по поддържаното обвинение.
В съдебно заседание въззивният прокурор изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира, че събраните от
първата инстанция доказателства установяват по категоричен начин, че А. и И.
Илиеви през инкриминирания период от време са получавали доходи от лихви,
изплащани им от св.Пламен П..
В съдебно заседание защитникът на подсъдимите –
адв.А.Д. ***, поддържа жалбата и
допълнението към нея, като развива доводите си в няколко насоки. На първо място
се поддържа оплакване, че първата инстанция необосновано е приела, че
подсъдимите са получили реално плащане по разписките, приобщени по делото. От
друга страна защитата оспорва субективната страна на деянията, тъй като
подсъдимите не били със съзнание, че са реализирали доходи, които да подлежат
на облагане. Въззивната инстанция е сезира с искане за оправдаване на
въззивниците.
В личната защита и
последната си дума подсъдимата А.И. отново заявява, че по сключените с
„Българска ювелирна компания“ ЕООД договори за заем св.Пламен П. не им изплащал
никакви лихви, разписките били подписвани от тях по негово настояване за
нуждите на счетоводството на дружеството. Заявява, че е невинна и желае да бъде
оправдана.
Подс.И.И. също в личната си
защита излага твърдения, че св.П. от реално дадените му 50000 евро не е
изплатил нито лихвите, нито главниците. Моли да бъде оправдан.
Настоящият състав на
Варненския апелативен съд намира оплакванията на защитата на подсъдимите за
неоснователни по следните съображения:
Съдът е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с
допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на
проведеното съдебно дирене, въззивната инстанция приема за установени следните
релевантни факти:
През 2006 г. св. Пламен П.
регистрирал „Българска ювелирна компания“ ЕООД гр. Шумен с предмет на дейност -
изработка и търговия на ювелирни изделия. Дружеството развивало дейността си в
магазин в гр. Шумен, бул. Славянски /бивша Руска книжарница/ като в магазина
като управител работела св. Пламенка Василева и продавач – Емине Юмерова.
В началото на м. юни 2007
г. св. П. се срещнал с подс.А.И., с която се познавали от деца. В разговора
помежду им, И. проявила интерес към развиваната от търговското дружество дейност.
Подс. И. предложила финансово участие в бизнеса на П., като му предостави в
заем 10 000 евро срещу лихва. Св.П. се съгласил с условията. Подсъдимата И.
изтеглила от собствена сметка в банка
„ЦКБ“ сумата от 10000 евро, които дала на св.П.. Двамата подписали договор за заем,
в който уговорили лихва и срок за връщането му. Св. П. подписал и запис на
заповед в полза на подсъдимата за същата стойност.
Няколко дни по-късно подс. И.
– съпруг на подс. И., решил също да предостави пари в заем на св. П., тъй като уговорената
лихва, която П. се съгласил да плаща, била изгодна и двамата подсъдими-съпрузи
решили по този начин да генерират средства, за да се снабдят със семейно жилище
в гр.Варна.
Така на 13.06.07 г. подс. И.
изтеглил от собствената си сметка в банка „ЦКБ“ сумата от 15 000 евро. На
същата дата съпрузите и св.П. се срещнали и подс. И. му дал 15 000 евро
срещу задължение за връщането им и заплащането на лихва. Тримата решили да
предоговорят и условията по първия заем, като подпишат нов, по който страни да
бъдат вече двамата съпрузи-подсъдими и „Българска ювелирна компания“ ЕООД,
представлявана от св.Пламен П.. Затова първият договор между П. и И. бил
унищожен, а на 13.06.2007 г. тримата подписали нов, по силата на който двамата
подсъдими предоставили в заем на дружеството сумата от 25 000 евро, при
месечна лихва от 2 % и краен срок на погасяване на главница и лихва -
09.09.2007 г. Уговорено било лихвите да се заплащат до 9-то число на месеца, а
първото плащане - на 09.07.2007 г. За обезпечаване на вземането на подсъдимите
по този договор от П. и съпругата му - Силвия Кеворк Мъгърдичян-П.а бил издаден
и подписан запис на заповед за тази сума в полза на двамата подсъдими. В
изпълнение на задълженията си да плаща лихва по този договор, свид. П. платил
3500 лв. Били оформени 4 броя разписки, подписани от двамата подсъдими, както
следва:
·
разписка
без дата за получени 1 000 лв. лихви по договор от 09.09.07 г. за периода
09.06.07 г. – 09.07.07 г.;
·
разписка
от 09.08.07 г. за получени 1 000 лв. лихви по договор от 13.06.07 г. за
периода 09.07.07 г. – 09.08.07 г.;
·
разписка
от 10.09.07 г. за получили 1 000 лв. лихви по договор от 13.06.07 г. за
периода 09.08.07 г. – 09.09.07 г.;
· разписка от 24.09.07 г. са
получили 500 лв. лихви по договор от
13.06.07 г. за периода 10.09.07 г. – 24.09.07 г.;
Св.П. не
погасявал главницата по договора.
Междувременно двамата
подсъдими и св.П. се съгласили, че за тях е взаимноизгодно да продължат финансовите
си отношения при уговорените условия. За подсъдимите лихвата, която биха получавали
от св.П. била много по-висока от тази, която банките предлагали по банкови
влогове, а на св.Пламен П. не се налагало да покрива изискванията за банково
кредитиране. Затова съпрузите решили отново да му предоставят в заем свои пари
срещу по голяма лихва от тази по първия договор.
За целта на 27.07.07 г.
подс. И. изтеглил от банка „ДСК“ ипотечен кредит в размер на 58 400 лв.,
от които 20 000 евро прехвърлил на
21.09.07 г. по сметка на подс. И. в банка „ЦКБ“. От своя страна подс. И.
изтеглила от сметката си в банка „ЦКБ“ на 24.09.07 г. и на 25.09.07 г. двукратно
сумата от 10 000 евро.
Така на 25.09.2007 г.
подсъдимите предоставили на св.П. още 20 000 евро и тримата решили да
предоговорят отново отношенията помежду си, като обединят задълженията. За
целта тримата подписали и разписка от 24.09.07 г., с която подсъдимите
удостоверили, че са получили главницата от 25 000 евро по предходния
договор, без реално св.П. да е сторил това.
След това бил подписан
изцяло нов договор за заем, като неговия предмет бил формиран от реално неиздължената
главница по предходния договор (25 000 евро) и новопредоставените
20 000 евро. Била уговорена и нова по-висока месечна лиxва от 2.5%,
платима на 25-то число на месеца, и краен срока за погасяване на главницата и
договорената лихва на 25.03.2008 г. Длъжникът по договора бил „Българска
ювелирна компания“ ЕООД гр. Шумен, представлявано от св.Пламен П..
За обезпечаване на
главницата от 45 000 евро П. и съпругата му издали в полза на подсъдимите и
запис на заповед за същата стойност. Бил върнат на П. предходния запис на
заповед по договора от 13.06.07 г., като
П. го унищожил след връщането му.
По този договор П. платил на
двамата подсъдими общо 6600.93 лева лиxва. Подсъдимите подписали три броя
разписки (т.2 дп) – първата с дата 25.10.07 г., с която удостоверили получаването
на сумата от 2 200. 31 лв., която се явява лихва по договор от 25.10.07
г., както и че сумата е платена от „Българска ювелирна компания“ ЕООД – Шумен.
Същата била подписана от двамата подсъдими. Втората разписка с дата 26.11.07 г.,
с аналогично съдържание, също била подписана от подсъдимите. В третата разписка
с дата 25.12.07 г. било посочено, че сумата от 2 200. 31 лв. се явява лихва по
договор от 25.09.07 г. за периода от 25.11.07 г. до 25.12.07 г.
През месец декември 2007 г.
св.Пламен П. изпитвал финансови затруднения и затова страните предоговорили
отново условията по договора за заем, като дължимите и неизплатени лихви за
остатъка на срока на договора бъдат добавени към главницата от 45 000
евро.
Така на 25.12.2007 г. бил
сключен нов договор за заем вече на сумата от 55 000 евро със заемодатели
– подсъдимите и заемополучател търговското дружество на П.. Била уговорена месечна
лихва в размер на 2.5% върху главницата, платима до 25-то число на месеца и
първо плащане на лихви на 25.01.2008 г., като по погрешка в договора била
посочена 2007 г., както и краен срок за погасяване на главница и лиxви –
25.06.2008 г. Подсъдимите подписали разписка, че дружеството на П. им е върнало
главницата от 45 000 евро по договора от 25.09.07 г., въпреки че реално такова
движение на парични средства между страните не е имало. За обезпечаване на
главницата по договора П. и съпругата му издали и поредната запис на заповед в
полза на двамата подсъдими за сумата от 55 000 евро, като му бил върнат старата
запис на заповед за 45 000 евро.
За 2007 г. никой от двамата подсъдими не подал
годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ за получените доходи от лихвите, изплатени
им от П..
Въпреки финансовите
затруднения, които П. и неговото дружество изпитвали, той изплатил на двамата
подсъдими по този договор лихви в общ размер от 24 203.43 лв. Били
съставени 10 бр. разписки с които двамата подсъдими удостоверили, че са получили от дружеството
на П. лиxви по договора както следва:
разписка с дата 28.01.2008
г. за получени от подсъдимите 2 689. 27 лв., която сума се явява лихва по
договора, за периода от 25.12.07 г. до 25.01.2008 г., изплатена от „Българска
ювелирна компания“ ЕООД – Шумен,
както и разписки с дати -
26.02.08 г., 25.03.08 г, 25.04.08 г., 26.05.08 г., 26.06.08 г., 25.07.08 г.,
25.08.08 г., 25.09.08 г. за получени лихви от дружеството на П. в същия размер
– 2 689. 27 лв. като във всяка разписка посочвали, че това са лихви по
договора от 25.12.07 г., както и периода, за който са дължими тези лихви.
Била съставена и разписка с
дата 28.10.08 г. за сумата от 3 326. 87 лв. лиxва по същия договор за
периода 26.09.08 г. – 25.10.08 г. Всички тези разписки били подписани от
двамата подсъдими – т.2 дп.
В края на срока за връщане
на заема – 25.06.2008 г. П. не бил в състояние да върне главницата по заема и
продължил да плаща уговорените лиxви до м.09.2008 г., като последното плащане
било на 26.09.2008 г.
През м ноември 2008 г.
подс. А. и И. Илиеви съзнавайки, че П. два месеца не плаща нито лихви по
последния договор, нито главница, решили да предоговорят дълга като увеличат
размера на задължението на П. към тях. Подсъдимите предложили на П. да поеме
задължение за 65 000 евро и при по-висока месечна лиxва. Притиснат от
затрудненото си финансово положение и от невъзможността да се издължи на
подсъдимите, свидетелят приел предложението на подсъдимите да се увеличи размера на предоставената в
заем сума от 55 000 евро на 65 000 евро, както и размера на дължимите
лихви от 2.5% на 2.7%. Така се стигнало до подписването на четвъртия писмен
договор между подсъдимите и „Българска ювелирна компания“ ЕООД Шумен, подписан
на 25.11.2008 г. – т.4, л.26-27 дп. Съгласно разписанато в него двамата
подсъдими предоставили в заем на дружеството на П. сумата от 65 000 евро
при месечна лихва в размер на 2.7% и срок за погасяване на главница и лихви – 25.04.2009
г., плащане на лихвите до 25-то число на
месеца и първо плащане на лихви – на 25.12.2008 г. Във връзка с този
договор П. и съпругата му издали и запис
на заповед за 65 000 евро в полза на подсъдимите, а те от своя страна
върнали предходно издадената запис на заповед за 55 000 евро. По този
начин П. се задължил да заплати на подсъдимите лихви за срока на договора в общ
размер на 17 162. 40 лв. или по 3 432. 48 лв. месечна лихва.
По този договор П. изплатил
на двамата подсъдими двуктратно лихви в общ размер от 6653,74 лв., за което
били съставени две разписки - № 18 и № 32 от приложените в т.2 на дп материали.
За 2008 г. никой от двамата
подсъдими не подал годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за получени доходи
от лиxви.
И при изпълнението на
задълженията по този договор П. отново изпитвал финансови затруднения да плаща в
пълен размер лихвите и главницата, поради което през м. януари 2009 г. двамата
подсъдими решили да договорят с него поредния нов договор за заем, като
увеличат главницата по него с част от дължимите, но неплатени лиxви. П.,
притиснат от невъзможността да изплати главницата и лихвите по договора от
25.11.08 г., приел това тяхно предложение.. На 25.01.2009 г. между тримата бил
подписан договор за заем, по силата на който подсъдимите предоставили на
дружеството на П. в заем сумата от 68 000 евро и срок за погасяване на
лихви и главница – 25.01.2010 г. при месечна лихва от 2.7% и плащане на лихви
до 25-то число на месеца, при първа вноска по лихви – на 25.02.2009 г. П. и
съпругата му издали в полза на подсъдимите запис на заповед за 68 000
евро, като бил върнат от подсъдимите предходния. Била подписана от подсъдимите
и разписка с дата 25.01.2009 г. в която удостоверили, че са получили от
дружеството на П. сумата от 65 000 евро, която се явява главница по
договор за заем от 25.11.2008 г., без отново да е имало реално подобно движение
на парични средства между страните по контракта.
По този договор св.Пламен П. изплатил на подсъдимите лихви в общ размер от
21 575.92 лв. Били съставени 6 разписки - 4 разписки за по 3 598. 56 лв. с
дати 25.02.2009 г., 25.03.09 г., 25.04.09 г. и 25.05.09 г, както и две разписки
с дати 24.06.09 г. и 24.07.09 г. – за сумите от по 3 590. 84 лв., с които
подсъдимите удостоверили, че са получили от дружеството на П. посочените суми,
които се явяват лихви по договора от 25.01.2009 г.
Тъй като св.П. не бил в
състояние да издължи главницата по този договор, подсъдимите за пореден път решили
да предложат на П. да поеме задължение по нов договор за заем в размер на
70 000 евро. П. приел и това предложение. На 25.08.2009 г. между
„Българска ювелирна компания“ ЕООД Шумен и подсъдимите бил сключен нов договор
за заем в размер на 70 000 евро, при 2.7% месечна лихва, със срок за
погасяване на главница и лихви до 25.08.2010 г., както и плащане на лихви до
25-то число на месеца и първа вноска по лихвите на 25.09.2009 г. Била подписана
и разписка от 25.08.09 г. от двамата
подсъдими с която удостоверили, че са получили сумата от 68 000 евро по
договора за заем от 25.01.2009 г., въпреки че подобно издължаване не било
извършено. П. и съпругата му Силвия Кеворк Мъгърдичян-П.а подписали на
25.08.2009 г. запис на заповед за 70 000 евро в полза на подсъдимите. В
изпълнение на този договор, св.Пламен П. изплатил на двамата подсъдими лихви в
общ размер от 18 084 лв. За това били съставени 6 разписки, подписани от
двамата подсъдими, за по 3 696 лв. всяка от дати – 25.09.09 г., 25.10.09
г.,25.11.09 г. и от 25.12.09 г. В тях било посочено, че това са лиxви по
договора от 25.08.09 г, както и периода, за който се заплащат.
На 30.12.2009 г. П. предал
на подс. И. в брой 1 500 лв., като последния подписал разписка, че е
получил от дружеството на П. сумата от 1 500 лв., представляваща лихва от
заем от 2009 г. На същата дата П. предал на подс.И. в брой 1 800 лв. и
последната подписала разписка, че е
получила от същото дружество сумата от 1 800 лв. представляваща лихва по
заем за 2009 г.
Всеки от двамата подсъдими
през 2010 г. подал годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ за получени доходи от
лиxви, като подс. И. декларирал доход от 1 500 лв., а подс. И. доход от
1 800 лв.
Тъй като П. продължавал да изпитва
финансови затруднения и не можел да плаща главница и пълния размер на
уговорените лихви по последния договор двамата подсъдими решили да предложат на
П. сключването на поредния нов договор за заем за сумата от 80 000 евро, в
която сума да се включат дължимите, но неплатени лиxви по договора от 25.08.09
г. и главницата по него, при условията на този договор. П. приел това
предложение и заедно със съпругата си – Силвия Кеворк Мъгърдичян-П.а подписали
запис на заповед от 25.07.2010 г., по силата на който те двамата поемали
задължението да заплатят на двамата подсъдими сумата от 80 000 евро. П.
предал записа на заповед на подс. И. като се уговорили последния да върне на П.
предходен запис на заповед за сумата от 70 000 евро, която той бил
подписал при сключване на договора от 25.08.09 г., както и разписка, че двамата
подсъдими са получили от дружеството на П. главницата от 70 000 евро по
предходния договор, макар подобно плащане да не било извършено. Подс. И. не
върнал на П. нито предходния запис на заповед за 70 000 евро, нито
разписка, че двамата подсъдими са получили от дружеството на П. главницата от
70 000 евро.
След това отношенията между
П. и двамата подсъдими се влошили и те престанали да контактуват. Това
мотивирало двамата подсъдими да предприемат действия да реализират правата си
по съдебен ред - по тяхна молба с разпореждане по ЧГД № 1588/12 г. на ШРС била
издадена „Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК. Основание за издаване на тази заповед бил записа на заповед от
25.07.2010 г. за сумата от 80 000 евро, издаден от П. и съпругата му.
Депозирано било възражение срещу заповедта за изпълнение от П., поради което
двамата подсъдими завели гр.д. № 604/12 г. по описа на Районен съд гр. Шумен с
правно основание дължими суми по запис на заповед за 80 000 евро, издаден
на 25.07.2010 г. от П. и съпругата му.
От заключението на ССЕ от
д.п. на в. л. Р. В. А. от 12.12.2014 г. се установява на първо място, че всеки
от двамата подсъдими за 2007 г. съобразно подписаните от тях разписки е получил
от „Българска ювелирна компания“ ЕООД - Шумен по 5 050. 46 лв. доходи от
лихви по договори за заем с това дружество. За 2008 г. всеки от подсъдимите е
получил от същото дружество по 15 428. 58 лв. доходи от лихви по
предоставени от тях заеми. За 2009 г. всеки от подсъдимите е получил от горното
дружество доходи от лихви в размер на 18 179. 96 лв., без сумата от
1 800 лв. за подс. И. и без сумата от 1 500 лв. за подс. И.. На второ
място – установява се, че за доходите за 2007 г. двамата подсъдими не са
подавали годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ за доходите от лихви, като всеки
дължи данък в размер по 505. 05 лв. За доходите от лихви получени през 2008 г.
двамата подсъдими не са подавали годишна данъчна декларация, като всеки от тях
дължи данък върху тези доходи по 1 542. 86 лв. За доходите от лихви
получени от двамата подсъдими през 2009 г., подс. И. е декларирал доход от
1 800 лв., а подс. И. – доход от 1 500 лв. Двамата не са декларирали
останалите получени доходи от лихви и всеки от тях дължи по 1 818 лв.
данък върху доходите от лихви.
От заключението на
допълнителната ССЕ на в.л. Р. В. А. допусната и назначена в съд. заседание се
установява: На първо място – общия размер от 80 618. 02 лв. на сумите по
всички съставени и подписани от подсъдимите разписки. На второ място – разписка
без дата на създаване за сумата от 3 326. 87 лв. явяваща се лихва по
договор от 25.11.08 г. за периода 26.10.09 г. – 25.11.09 г. е включена към
доходите получени от подсъдимите през 2009 г., а не както е отразено в първата
ССЕ, че това е доход за 2008 г. На трето място – размера на дължимата месечна
лихва по всеки един от договорите и общия размер на дължимите лихви по всеки
договор, както и общия размер на посочените като изплатени лихви съобразно
разписките. На четвърто място – по договора от 25.09.07 г. за предоставен заем
в размер на 45 000 евро е дължима лихва за целия период на договора в общ
размер на 13 201. 86 лв., а по разписки са изплатени лихви в общ размер на
6 600. 93 лв. или 6 600. 93 лв. по малко лихви са платени от
договорените. На пето място – по договора от 25.12.07 г. общо дължими лихви за
целия срок на договора са в размер на 8 067. 81 лв., а са изплатени
24 203. 43 лв. по разписки или платени в повече 16 135. 62 лв. На
шесто място – по договора от 25.11.08 г. общо дължими лихви 17 162. 40
лв., а изплатени по разписки 3 326. 87 лв. или с 13 835. 33 лв. по-малко
платени лихви. На седмо място – по договора от 25.01.09 г. дължими лихви за
целия период на договора – 43 090. 80 лв., а са изплатени по разписки
21 575. 92 лв. или по малко платени лихви в размер на 21 514. 88 лв.
На осмо място – по договора от 25.08.09 г. дължими лихви за целия период на
договора 44 358. 24 лв., а са изплатени по разписки 14 784 лв. или
29 574. 24 лв. по-малко.
От заключението на
съдебно-графическа експертиза по протокол № 192/02.11.16 г. на сектор НТЛ при
ОД МВР Шумен се установява, че подписите във всички приети като доказателства
разписки за получени от двамата подсъдими суми, са положени от именно от двамата
подсъдими.
Видно от изложеното,
въззивната инстанция възприема за установена различна фактическа обстановка, в
сравнение с тази, залегнала в основата на първоинстанционния акт. На първо
място, съставът на ВАпС не може да се съгласи с фактическите изводи на ОС Шумен
за липса на реално изплащане на суми от страна на св.Пламен П. на двамата
подсъдими по погасяване на задължението му за плащане на уговорените лихви. ШОС
изцяло е дал вяра на обясненията на подсъдимите и е игнорирал показанията на
св.П., за да приеме, че съставените разписки, подписани от двамата подсъдими,
отразяват невярно действителността. Подобна трактовка на доказателствата по
делото противоречи на всякаква житейска и формална логика. Абсолютно недоумение
буди обяснението на двамата подсъдими, че те в продължение на няколко години не
са получавали каквито й да било плащания от страна на св.Пламен П., но въпреки
това са продължили да му дават свои средства – първо през м.юни 2007 г. А.И.
15 000 евро, после още 10 000 евро от подс.И.И., три месеца по-късно още
20 000 евро, след още три месеца още 10 000 евро. Нещо повече, те
подписвали и разписки за получени лихви. Подобно поведение противоречи на
здравия разум, а очевидно двамата съпрузи са интелигентни човешки същества,
които са влагали грижа и усърдие в уреждането на финансовите си дела,
обезпечавайки интересите си, не само с подписването на договори за заем в
писмена форма, но и с издаването на записи на заповед. Тяхната цел е била да
акумулират средства по начин, икономически по-изгоден от банковото кредитиране
или влогонабиране. Тук следва да се посочи, че всички договори са били
сключвани за 6 месечен срок на действие и са били предоговаряни при изтичането
на срока или при спирането на плащанията по лихвите. Договорът от 25.12.2007 г.
също е бил сключен за 6 месеца, но подсъдимите са подписали разписки за
получени плащания на лихви, дължими по силата на този договор и за месеците
юли, август и септември 2008 г., като поредното договоряне е извършено едва на
25.11.2008 г., когато е нараснала не само главницата, но и лихвения процент. За
настоящата инстанция няма съмнение, че единственото разумно обяснение
подсъдимите да са подписвали коментираните разписки е това, че те реално са
получавали плащания на уговорените лихви и едва когато св.П. е спрял месечните
издължавания, те са му предложили нов договор с по-неблагоприятни за него
условия. Затова и въззивната инстанция намира обясненията им в тази част за
недостоверни. Те се опровергават и от показанията на св.Пламен П., който
последователно и логично е разказвал за взаимоотношенията си със семейство А. и
И. Илиеви, както пред съда, така и в приобщените му по реда на чл.281, ал.4,
вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания, дадени пред орган на досъдебното
производство на 15.05.2014 г. по дп № 33/2018 г. по описа на ОСлО Шумен (т.1,
л.76-77). Заявеното от него се потвърждава от приложените по делото като
веществени доказателства разписки, както и от заключението на графологическата
експертиза, която установява по категоричен начин, че те са подписани именно от
двамата подсъдими. В подкрепа на твърденията на Пламен П. са и показанията на
св.Пламенка Иванова И., дадени в рамките на досъдебното производство пред орган
на досъдебното производство и обективирани в протокол от 08.08.2014 г., л.79,
т.1 дп. Тези показания също са били приобщени към доказателствената маса по
делото от първоинстанционния съд по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Въззивната инстанция кредитира с доверие показанията на свидетелите Пламен
П. и Пламенка Василева, дадени на досъдебното производство, защото тогава те са
свидетелствали за факти и събития по-близки във времето и е логично след повече
от 12 години (когато е било проведено съдебното следствие) спомените им да не
били толкова ярки и детайлни. На
следващо място св.П. добросъвестно е излагал обстоятелствата по делото, вкл.
признавайки неизгодни за него факти – напр. през цялото наказателно
производство свидетелят е твърдял, че не се е издължавал по главницата, въпреки
наличието на подписани от двамата подсъдими разписки за противното. В съдебно
заседание, проведено на 15.10.2019 г. съдът е предявил всички разписки,
приобщени като веществени доказателства по делото. Свидетелят отново е
потвърдил, че реално е изплащал лихви, но не и главница по договорите за заем.
Това системно поддържано от свидетеля поведение, мотивира въззивната инстанция,
за разлика от първоинстанционния съд, да кредитира с доверие именно показанията
на св.П. за сметка на обясненията на подсъдимите. Затова и от фактическа страна
ВАпС приема, че през инкриминирания период всеки от двамата подсъдими са получили
реално доходи от лихви както следва:
за 2007 г. - от по
5 050. 46 лв. доходи от лихви по договори за заем с „Българска ювелирна
компания“ ЕООД – Шумен - дължим данък по ЗДДФЛ в
размер на 505. 05 лв;
за 2008 г. всеки от
подсъдимите е получил от същото дружество по 15 428. 58 лв. доходи от
лихви по предоставени от тях заеми - дължим данък по ЗДДФЛ в размер на 1 376. 52 лв.;
за 2009 г. всеки от
подсъдимите е получил от горното дружество доходи от лихви в размер на
18 179. 96 лв., без сумата декларираните суми от по 1500 и 1800 лева -
дължим данък по ЗДДФЛ в размер на
1 984. 34 лв.
За получените доxоди от
лиxви по договорите с дружеството на П. двамата подсъдими не са подали годишна
данъчна декларация за 2007 и 2008 г., а за доxодите от лиxви през 2009 г. са
подали данъчни декларации, в които затаили истина като подс.И. е декларирал
доxод от лиxви в размер на 1 500 лв., а не придобития доxод в размер на
19 843. 54 лв., а подс. И. – затаила истина като декларирала лиxви в размер на 1 800 лв., а не
придобия доxод от тях в размер на 19 843. 54 лв.
От обективна страна –
Съобразно чл. 12 от ЗДДЛ облагаеми по този закон са доxодите от всички източници,
придобити от данъчнозадълженото лице през данъчната година, с изключение на
доxодите които са необлагаеми по този закон. Според чл.8, ал.6, т.4 от ЗДДФЛ, лихвите, включително лихви по договор
за лизинг, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства,
както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България
са доходи от източник в Република България, следователно тези доходи са облагаеми по глава Пета на ЗДДФЛ. Легалното определение на лихва е дадено в § 1 т.7 от
ДР на ЗДДФЛ, според който „лихва“ е
доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека
или с клауза за участие в печалбата на длъжника. Задължението за деклариране произтича от нормата на чл.50 от ЗДДФЛ, която
предвижда подобно задължение за лицето, което ги е получило.
С оглед на изложеното
въззивната инстанция се солидаризира с изводи на ОС Шумен относно
материално-правната квалификация на деянието на подсъдимите А. и И. Илиеви.
От обективна страна –
укритият данък общ доход е в големи размери, тъй като общия сбор на укрития
данък за трите години е по-голям от посочения в чл.93 т.14 от НК – 3 000
лв. При извършването му двамата подсъдими не са подали годишни данъчни
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за получените от тях доходи от лихви за 2007 и
2008 г., а за доходите от лихви получени от тях през 2009 г. са затаили истина
в подадените от тях годишни данъчни декларации, тъй като не са декларирали
придобит от всеки от тях доход от лихви в размер на 1 984. 34 лв. по
смисъла на чл. 255 ал. 1 т. 2 предложение второ от НК.
Налице е и квалификацията
по чл.26 от НК. Всеки от подсъдимите е осъществил през непродължителен период
от време три деяния – първите две чрез бездействие, изразяващо се в неподаване
на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за получените доходи през 2007
г. и 2008 г., както и чрез действие - с неподаване на декларация за придобитите
от тях доходи от лихви на 26.04.2010 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която са затаили
истината относно получените от тях доходи в размер на 19 843. 40 лв. и
дължим данък в размер на 1 984. 34 лв.
Правилно първата инстанция
е съобразила, че периодът на осъществяване на продължаваното престъпление
започва от 30.04.2008 г., когато съобразно нормата на чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ изтича
срока за подаване на годишната данъчна декларация за доходите, реализирани през
2007 г. Именно с изтичането на този срок е осъществено изпълнителното деяние по
неподаване на дължимата дан.декларация. Поради това и първата инстанция
правилно е приела, че двамата подсъдими не са извършили деянието в периода от
началото на 2007 г. до изтичане на крайния срок за подаване на декларацията, а
именно – 30.04.2008 г. Правилно е и виждането на ОС Шумен относно момента на довършване
на продължаваното престъпление по чл.255, ал.1 от НК – това е моментът на
подаване на годишната декларация, в която са затаени реалните доходи от лихви
за 2009 г. Предвидената в чл.53 ал.2 от ЗДДФЛ възможност за поправка на
подадена декларация не променя факта на задължението да се декларират вярно и
пълно придобитите доходи с подадена в срока по ал.1 декларация. Поради това и
правилно първата инстанция е коригирала времевите параметри на осъщественото
продължавано престъпление – от 30.04.2008 до 26.04.2010 г.
С оглед пълнота на
настоящото изложение въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че
искането на въззивниците за тяхното оправдаване не би могло да бъде
удовлетворено и при възприемане на тяхната теза за липса на реално плащане на
уговорените с договорите лихви. Тази версия е била възприета от първата
инстанция, въпреки оплакванията за противното, изложени във въззивната жалба.
ШОС е приел за доказани твърденията на подсъдимите-съпрузи, че лихвите не са
били изплащани реално, но са били „начислявани“ като главница по взаимно
съгласие на страните по всеки нов договор. По същество съдът е приел, че е била
извършвана капитализация на лихвите, което отново представлява доход по смисъла
на ЗДДФЛ и подлежи на облагане. Тези разсъждения в принципен план се споделят
от въззивния съд. Що е облагаем доход е регламентирано от нормите на ЗДДФЛ,
т.е. това е правен въпрос, които следва да получи своето юридическо тълкуване.
Подобно тълкуване е дължимо от съда и в този смисъл изложеното пред въззивната
инстанция виждане от вещото лице В. не може да измести съда в това му
задължение. Както вече бе посочено ЗДДФЛ дефинира понятието лихви и то попада в
кръга на източниците на облагаеми доходи. На следващо място ЗДДФЛ посочва и
момента кога доходът е получен от данъчно-задължения субект. В конкретния случай
би била осъществена хипотезата на чл.11, ал.2 от ЗДДФЛ – капитализирането на
лихвата представлява възмездно прехвърляне на финансови активи и доходът се
счита за получен към датата на прехвърлянето, т.е. в момента на подписване на
новия договор, с който главницата е била увеличена с неплатените лихви. Затова
и възраженията на защитата на липса на обективен състав на престъплението по
чл.255 от НК не могат да бъдат споделени, дори и в хипотезата на капитализиране
на лихвите.
Въззивната инстанция намира
за неоснователни и наведените доводи за липса на субективна страна на деянията,
тъй като подсъдимите не са имали съзнание, че реализират доходи, подлежащи на
облагане и деклариране. На първо място подсъдимите в продължение на няколко
години са подписали близо 30 бр. разписки за получени парични суми от св.П. за
дължите лихви, подписали са множество договори за заеми, в които главницата е
нараствала не само с допълнително дадени парични средства, но и с
капитализиране на лихви. Т.е. те са осъзнавали, че получават възнаграждение за
отдадените в заем парични средства, както и че вземането им нараства с
приходите им от лихва. Затова за тяхна е възникнало задължение по силата на
закона за заплащане на данък. Незнанието на закона никога не е извинително, а в
конкретния случай въззивниците са били наясно и с тази си обязаност, тъй като
са подали годишна декларация за 2009 г., в която обаче не са посочили пълния
размер на реализираните доходи от лихви.
Въззивната инстанция
намира, че при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимите А.
и И. Илиеви за осъществените деяния, първоинстанционният съд не е допуснал нарушения
на закона. Правилно са били отчетени както смекчаващите вината обстоятелства,
така и липсата на отегчаващи
такива. Размерът на укритото данъчно задължение (малко над законовия
праг) е бил отчетен от ОС Шумен като смекчаващо вината обстоятелство в достатъчна степен. Той не
може да се абсолютизира, а следва да се отчита в корелация с другите данни за
деянието и личността на дееца. В конкретния случай се касае за типично по
своята обществена опасност деяние, осъществяващо състав на данъчно
престъпление. От друга страна личностите на въззивниците не сочат на висока степен на обществена опасност – касае се
за неосъждани
лица и двамата работят. В този кръг на
обстоятелствата, обуславящи смекчаване на наказателната репресия по отношение
на въззивниците, следва да бъде включени и изключително дългия период от време,
изминал от извършване на деянията до постановяване на първоинстанционната присъда
– близо 10 години. Забавянето не се дължи на поведение на подсъдимите, поради
което и то следва да бъде също отчетено в тяхна полза, без обаче да налага
допълнително смекчаване на наказанието, което би противоречало на принципите на
справедливостта. Затова и съответно по
смисъла на чл.35, ал.3 от НК се явява наказанието, определено от ОС Шумен на минималния
размер „Лишаване от свобода”, предвиден в санкцията на чл.255, ал.1 от НК.
Не са налице и основания за преразглеждане
приложението на чл.66 от НК по отношение на така наложените на А. и И. Илиеви
наказания „Лишаване от свобода“, поради което в тази й част присъдата също
следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че
обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло, както в
нейната наказателно осъдителна, така и в нейната гражданско осъдителна част.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 6/20.02.2020 г., постановена по НОХД № 154/2019 год. по
описа на Окръжен съд – Шумен.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.