Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 18.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
мл.съдия: Марина Гюрова
при секретаря Алина Тодорова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 1 917..... по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, с която обжалва решение № 14 146 от 10.09.2016 г., постановено по гр.д. № 46 852/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 58 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, за сумата над 20.34 лв., главница и за сумата от 65.72 лв. Твърдят, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърди, че счетоводната експертиза е установява, че е налице сума за получаване от изравнителните сметки, но с нея са погасени предходни такива. Твърди, че съдът не се е съобразил с чл.31, ал.2 от ОУ, както и че не е взел предвид, че договорките между страните по договора имат силата на закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се уважат предявените искове изцяло, като претендира и разноски.
Ответникът по въззивната жалба С.Г.И. редовно уведомен оспорва жалбата.
Третото лице помагач „Т." ООД редовно уведомено не взима становище по жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а
се установява и от обжалваното решение № 14 146 от 10.09.2016 г., постановено
по гр.д. № 46 852/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 58 състав, че съдът е признал за установено на основание чл.422 ГПК, че С.Г.И. ***, на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата
20.34 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия и
услуга за дялово разпределение за имот, находящ се в гр. София, ул. „********за
периода м.02.2012 г. до м.04.2014 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2015 г. до окончателното
й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
гр.д.№ 8 150/2015 г. по описа на СРС, отхвърлил
е иска за главница за разликата над 20.34 лева до 337,07 лева и иска за
обезщетение в размер 65.72 лева за забавено плащане, дължимо за периода от
31.03.2012 г. до 03.02.2015 г., осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Г.И.
да заплати на „Т.С.” сумата 341.25 лева
- разноски за държавна такса и депозити за юрисконсулт в исковото
производство и сумата 295.75 лева
- разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в
заповедното производство.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че по заявление е образувано гр.дело № 8 150/2015 г. по описа на СРС, 58 състав, по което на 19.02.2015 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата за следните вземания: сумата 337.07 лева, от която 312.83 лева- доставена от дружеството топлинна енергия и 24.24 лева - услуга за дялово разпределение, за периода от месец февруари 2012 г. до месец април 2014 г., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2015 г. до изплащане на вземането, и за сумата 65.72 лева - обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 31.03.2012 г. до 03.02.2015 г. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че срещу така издадената заповед е подадено възражение от ответницата, съответно на основание чл.422 ГПК и в указания срок, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът на ответника, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Вещото лице е посочило, че в процесния имот потребената топлинна енергия се отчита от 1 брой апартаментен топломер, а БГВ се отчита от 1 брой водомер, като през процесния период не е ползвано отопление от радиатори и за топла вода, а единствено е формирано задължение от енергията, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице дава заключение, че разпределението на топлоенергията е извършено съответствие с нормативната уредба. От заключението се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е 277.45 лева.
От заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимите суми за дялово разпределение през процесния период са в общ размер на 24.24 лева, а законна лихва върху прогнозните сметки, начислени за процесния период, която с прибавянето на дължимата законна лихва върху задължението за дялово разпределение е сумата от 20.34 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от
доказателствата по делото, че ответницата е заплатила сумата от сумата 337.07 лева, след завеждане на
делото.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно и субективно съединени, при условията на кумулативното съединяване искове с правно основание чл. 422, вр. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с 149 от ЗЕ и чл. 86. ал. 1 ЗЗД.
С атакуваното решение № 14 146 от 10.09.2016 г., постановено по гр.д. № 46 852/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 58 състав, съдът е признал за установено на основание чл.422 ГПК, че С.Г.И. ***, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата 20.34 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение за имот, находящ се в гр. София, ул. „********за периода м.02.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2015 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 8 150/2015 г. по описа на СРС, отхвърлил е иска за главница за разликата над 20.34 лева до 337,07 лева и иска за обезщетение в размер 65.72 лева за забавено плащане, дължимо за периода от 31.03.2012 г. до 03.02.2015 г., осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Г.И. да заплати на „Т.С.” сумата 341.25 лева - разноски за държавна такса и депозити за юрисконсулт в исковото производство и сумата 295.75 лева - разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата на ищеца основания за неправилност на атакуваното решение са свързани с изводите на съда по отношение на размера на доставената и незаплатена енергия.
Така релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът намира за неоснователни. За да обоснове дължимостта на претендираните суми въззивникът твърди, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл.31,ал.2 от ОУ, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-021/22.04.2002 г. и решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, както и че не взел предвид разпоредбата на чл.31, ал.3 от ОУ. Дължимост на претендираните като главница суми в отхвърлителната част не може да се обоснове, както с клаузата на чл. 31, ал. 2 Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." АД на потребителите в гр. София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-021/22.04.2002 г. и решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, така и с нормата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, тъй като същите са ирелевантни към исковия период от време. Последната не може да се обоснове с клаузата на чл. 32, ал. 3 от приложимите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." АД на потребителите в гр. София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-001/07.01.2008 г., в която е предвидено, че когато при изравнителната сметка се установи, че начислената на купувача сума е по-голяма от сумата за реално потребената от него енергия, сумата в повече се приспада от дължимата сума за следващия период или по желание на купувача се възстановява от продавача. При просрочени от купувача задължения със сумата в повече се погасяват най-старите задължения, заедно с лихвите. За да настъпи обаче действието на прихващането, регламентирано от цитираната клауза от Общите условия, следва да са налице и останалите законоустановени предпоставки, регламентирани от нормите на чл. 103, ал. 1 ЗЗД и чл. 104, ал. 1 ЗЗД. Във връзка с обсъждания въпрос настоящият съдебен състав намира, че от ищеца не е доказано наличието на предпоставката ликвидност на двете насрещни вземания, съгласно изискването на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, за да се приеме, че е настъпило прихващане /каквото обективно се твърди от "Т.С." ЕАД/ между сумата, подлежаща на възстановяване и тези, дължима се от ответницата за минал период - преди процесния.
От друга страна: по делото не е доказано от ищовото дружество-жалбоподател и да е извършено надлежно изявление за извършване на извънсъдебното прихващане, което да е достигнало до ответниците в съответствие с изискването на чл. 104, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно на тази твърдени от въззивника основания.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14 146 от
10.09.2016 г., постановено по гр.д. № 46 852/15 г., по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 58 състав, като правилно и законосъобразно.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С." ЕАД - „Т." ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.