№ 483
гр. Варна, 17.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20233100500054 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:52 часа се явиха:
-ро
след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК
Въззивницата Р. П. К. е редовно призована, не се явява лично, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила молба от адв. Е. К. с вх. №
6334/13.03.2023г., в която заявява, че моли да бъде даден ход на делото в
нейно отсъствие. Изразява становище по същество, както и прави искане за
присъждане на разноски. Приложен е и списък с разноски и Договор за
правна защита и съдействие.
Въззиваемата И. С. И. е редовно призована, не се явява лично, не се
представлява.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 210 от 18.01.2023 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 76296/07.11.2022 г. от Р. П. К., ЕГН **********, ****,
подадена чрез процесуален представител адв. К. от АК Варна, против
Решение № 3117/18.10.2022 г., постановено по гр.д. № 17933/2021 г. по описа
на Районен съд – Варна, 17-ти състав, с което е отхвърлен предявеният по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителен иск от Р. П. К. срещу И. С. И. за
заплащане на сумата в размер от 5000 лева, представляваща дължима сума по
издаден от ответницата в полза на ищцата-поемател Запис на заповед от
21.10.2020г., обезпечаващ сключен между страните Договор за заем от
21.10.2020г., на основание чл. 538 ТЗ, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението.
Сочи се, че след като е налице признание от ответната страна, изразено в
отговора на исковата молба и лично потвърдено в съдебно заседание за
дължимост на вземането, първоинстанционният съд неправилно е приложил
разпоредбите на чл. 237, ал. 3 от ГПК. Поддържа, че признатото от страна на
ответника право по никакъв начин не противоречи на закона и добрите нрави,
с оглед на което констатираните от ВРС пороци в записа на заповед са без
значение. В подкрепа на това се посочва, че в заповедното производство с
отхвърлянето на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 10 от ГПК, било указано на
заявителя-ищец да предяви осъдителен иск, с какъвто е образувано
настоящото производство. Поради изложеното, въззивникът моли да бъде
отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с
което осъдителният иск да бъде уважен. Претендира се и присъждане на
сторените разноски в производството пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна И. С. И. не
депозира отговор на въззивната жалба.
2
С оглед изчерпване исканията на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
Разглежданото дело приключи в 13:53 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3