Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 22.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8389 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 39609/27.07.2018г. по гр.д. № 81258 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 156-ти състав е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с
чл. 318 от ТЗ и чл. 200 и чл. 86 от ЗЗД,
че Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК********с адрес: ***
заплащане на сумата от 917,23лв.,
ведно със законната лихва от 28.08.2017г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 10 в гр. София, ул. „********, ет.4 за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 33,39лв., ведно със законната лихва от 28.08.2017г. до изплащането
й , представляващи възнаграждение за дялово разпределение на топлинната
енергия в апартамент № 10 в гр. София, ул. „********, ет.4 за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 59006/2017г.
на Софийски районен съд, като ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни
разноски от 417,22лв. по заповедно
дело и по исково дело, като неоснователни
са отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия за горница над 917,23лв. до предявен размер от 1487,30лв.
; за сумата от 295,28лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на топлинната енергия за
периода от 15.08.2014г. до 18.07.2017г.; за възнаграждение за дялово разпределение на
енергията за горница над 33,39лв. до
предявен размер от 54,53лв., както и иска за сумата от 12,18лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
възнаграждението за дялово разпределение за периода от 15.08.2014г. до
18.07.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно
дело № 59006/2017г. на Софийски районен съд.
С Определение № 69284/ 18.03.2019г. е отхвърлената молбата по чл. 248 от ГПК на Д.К.А., ЕГН ********** за изменение на
решението в частта за разноските.
Срещу така постановено Решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5144636/17.09.2018г.
по регистъра на СРС, от ответника по исковете Д.К.А., ЕГН **********
в частта, в която исковете са уважени. Посочил е, че решението е недопустимо,
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила, необосновано.
Навел е твърдения, че сумите за които бил предявен иска били различни от
тези, за които било образувано заповедното дело, посоченото в исковата молба
ЕГН не било неговото и не съвпадало с това по заявлението, едва след отговора
на исковата молба били внесени промени от ищеца, но това било предявяване на
иск срещу ответник, който не е съгласен да встъпи, а и било направено след
срока за предявяване на иска по чл. 415 от ГПК. Не било установено страните да
са обвързани от валидно облигационно правоотношение, нито че има такова правоотношение между ищеца и третото лице помагач, не било
установено, че дължи процесните суми. Не
били представени доказателства, че има
абонатна станция, че ОУ от 2014г. са публикувани, че има присъединяване към
топлопреносната мрежа. Оспорил бил протокола от ОС на ЕС, не бил посочен в
списъка на живущите, оспорил формулярите за отчет и те нямали доказателствена
стойност. Третото лице – помагач не разполагало с право да извършва дялово
разпределение на енергията. Не било установено в имота да е доставена енергия в
количества и на стойност, за които са уважени исковете. Не следвало да се
кредитират заключенията на вещите лица, защото те работили по документи,
съставени от ищеца и от третото лице помагач и извършвали само математически
действия по събиране на суми. Нямало водомер за студена вода, а без него не
можело да се извърши дялово разпределение на енергията, не била разпределяна
енергия за сградна инсталация, данни за да се направи такова не били установени
по делото. Не били издавани фактури за процесните суми, не му били връчвани
изравнителни сметки, отчислявани били произволни технологичните разходи, начислени били
служебни разходи за октомври 2014г.- без основание, не било установено уреди да
са преминали през метрологичен контрол, не била съобразена цената на топлинната
енергия, нито че ищецът има право на пренос на същата.
Срещу така постановеното
Определение е депозирана частна жалба
вх. № 5068431/17.04.2019г. от ответника по исковете Д.К.А., ЕГН **********. Посочил е, че определението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Държавната такса била включена
двукратно, а и размерът й не съответствал на исковете. Разноските за експертизи
не следвало да се поставят в тежест на ответника, защото задачите на същите не
били от естество да установят основателност на исковете.
Въззиваемият – ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК********не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.”ООД,
ЕИК ******** не е изразило
становище по жалбите
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2028983/16.11.2017г.уточнена
с молба от 11.12.2017г., 04.05.2018г. и от 05.08.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК********с адрес: *** срещу Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** , с която е поискало от съда
да признае за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 200 и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 318 от ТЗ съществуване на вземането му срещу
ответника за заплащане на сумата от 1487,30лв., ведно със законната лихва
от 28.08.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент
№ 10 в гр. София, ул. „********, ет.4 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.;
сумата от 54,53лв., ведно със
законната лихва от 28.08.2017г. до изплащането й , представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент
№ 10 в гр. София, ул. „********, ет.4 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., сумата от 295,28лв. представляващи
лихва за забава на плащането на топлинната енергия от 15.08.2014г. до
18.08.2017г. и сумата от 12,18лв. лихва за забава на плащането на
възнаграждението за дялово разпределение на енергията за периода от 15.08.2014г.
до 18.08.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 59006/2017г. на Софийски районен съд, като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, че
ответникът е клиент на топлинна енергия в имота, потребил такава в количества,
качество и на стойност за които е предявен иск, дължал и стойност на услугата дялово разпределение на
енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от
договор при Общи условия.
Ответникът Д.К.А., ЕГН **********, в предоставения му срок е оспорил
исковете. Посочил е, че исковете са насочени срещу лице с друго ЕГН, не били
предявени в срока по чл. 415 от ГПК, , нямало правоотношение между страните и
нямало правен интерес за предявяване на исковете. Не било установено да има присъединяване към
топлопреносна врежа по договор с потребителите, не било установено абонатна
станция да е въведена в експлоатация по предвидения ред, не бил потребил
енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете. Не се
дължали лихви върху прогнозни суми, счетоводни документи не били редовни, не
били отчислявани технологични разходи. Протокол от ОС на ЕС не бил нотариално
заверен, бил без дата, не съдържал списък на всички собственици, поради което и
не било избрано Б.”ООД да извършва дялово разпределение на енергията,
ответникът не бил посочен в този списък, не бил представен протокол към
договора с третото лице помагач, имало дописвания по договора за ипотека.
Оспорил е представените с исковата молба писмени доказателства. Задълженията за
главниците до 03.08.2014г. , както и лихвите върху тях били погасени по
давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.”ООД, ЕИК
******** .
По делото е приложено заповедно дело № 59066/29.08.2017г. на СРС, от което се
установява, че по заявление вх. № 3067188/28.08.2017г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Д.К.А., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.”ЕАД сумата от 1487,30лв., ведно със законната
лихва от 28.08.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 10 в гр. София, ул. „********, ет.4 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 54,53лв., ведно със законната лихва от 28.08.2017г. до изплащането
й , представляващи възнаграждение за дялово разпределение на топлинната
енергия в апартамент № 10 в гр. София, ул. „********, ет.4 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., сумата от
295,28лв. представляващи лихва за
забава на плащането на топлинната енергия от 15.08.2014г. до 18.08.2017г. и
сумата от 12,18лв. лихва за забава
на плащането на възнаграждението за дялово разпределение на енергията за
периода от 15.08.2014г. до 18.08.2017г., съдебни разноски от 86,99лв., за така издадената заповед
длъжникът е уведомен на 25.09.2017г., на 05.10.2017г. длъжникът е подал
възражение срещу задълженията по заповедта, на 16.10.2017г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението на
доказателства, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по
заповедта и такива е представил на 16.11.2017г.
По делото са приети договор от 20.10.2001г., протокол от 22.10.2001г. ОС на ЕС на сгради в гр. София, ул. „******** и № 61 съгласно които ОС на ЕС е избрало и възложило на” Б.Б.”ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията
в сградата .
Приет е списък на живущи в който
за Д.А. е положен подпис срещу заявено желание
за монтиране на 2 бр. разпределители на енергията.
Приет е списък от
13.01.1981г. на живущи в бл. 59 в гр.
София, ул. „Любен Каравелов” в който като живущ в ап. 10 е посочен К.А.П.заявил
обем на имота от 147 куб.м.
Приет е нотариален акт № 91/1993г., носещ подписи за страните по
него и за нотариус, съгласно който Д. К.А.
е учредил ипотека върху собствения си ап. 10 в гр. София, ул. „********за
обезпечаване на задължения на задължения на
СД „СПМ-Проект” по договор за банков кредит, сключен с Банка ДСК”. В
нотариалния акт като документи, представени по нотариуса е описан нотариален
акт № 95/1988г., удостоверяващ собствеността върху имота.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от
ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. и
03.02.2014г., съгласно последните в забава на плащането на топлинната енергия
се изпада след публикуване на фактури за топлинна енергия на интернет-сайт на Т.С.”ЕАД.
Приет е препис от решение на СОС
от 28.02.2013г. съгласно което следва да се изготви проект за споразумение за
предлагане на клиенти с погасени по давност задължения.
Приети са извлечения от сметки,
съгласно които ответникът дължи на ищеца плащане на сумите, за които е предявен
иск.
По делото са приети протоколи за
отчет на уредите, носещи подписи, положени за ответника, съгласно които реален
отчет на уредите е извършен през май
2015г. , през 2014г , на 30.04.2013г., на 04.05.2016г., и е установено потребление на енергия за
горещо битово водоснабдяване, отчитана по водомер, че в имота има две отоплителни тела с уред през
2013,г.2014г., 2015г. показали потребление „0”, на 04.05.2016г. е установено,
че отоплително тяло в спалня е с показание „0”, а на радиатор в хола няма уред.
Приети са изравнителни сметки,
съгласно които за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. потребена енергия в
имота е 463,37лв. за сградна
инсталация и за горещо битово водоснабдяване; за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.
реално потребена енергия в имота е 519,31лв.
за сградна инсталация и за горещо битово водоснабдяване.
С прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че в сградата
се потребява топлинна енергия, обем на
процесния имот е 147 куб.м., в него се потребява енергия за битово горещо водоснабдяване,
отчитана по водомер, отчети са извършени реално, не е начислена енергия за
отопление с отоплителни тела, но е начислена такава за сградна инсталация.
Посочило е, че третото лице –помагач на ищеца е разпределило потребената
топлинна енергия съобразно показания на уреди и правила на ЗЕ и Наредбата за
топлоснабдяване, отчислявани били технологични разходи по правилата на
Наредбата за топлосналдяване, монтирания в абонатната станция общ топломер бил
преминавал през периодични метрологични проверки
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца е посочило, че по записвания на ищеца процесните
суми са дължими от ответника, че ищецът е начислявал суми по прогнозни данни и
след изравнителни сметки е приспадал начисления със суми за връщане, съответно
е добавял такива със суми за доплащане, нямало данни за плащане на процесните
суми.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Действително,
първоначално ищецът с исковата молба е посочил ЕГН на ответника, както и суми в
размери и на основание, които са били различни от посочените в заповедта за
изпълнение. В исковата молба, обаче, изрично е посочено, че се търси
установяване на сумите, за които е издадена заповедта по заповедно дело
59066/2017г. Това противоречие на твърденията и исканията на ищеца в исковата
молба представлява нередовност на исковата молба , за отстраняване на които
както първоинстанционния съд, така и въззивният съд следят служебно през целия
процес и дължат указания до ищеца за отстраняването им по реда на чл. 129 от ГПК. В случая ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба в указаните
от съда срокове, иск е бил предявен в срока по чл. 415 от ГПК, поради което и
съдът приема, че исковете са допустими и постановеното по тях решение е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди и възнаграждение за разпределението й, за
имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на
плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава
ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение
по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия
срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му. Следва да се установи и че ищецът е носител на вземане за възнаграждение
за дялово разпределение на енергията и на обезщетението за забава на плащането
му.
По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с нея е уважено изцяло искането на
заявителя „Топлофикация-София”АД и
длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия и възнаграждение за дялово разпределение на енергията, за
обезщетение за забава на плащането им за процесния имот и период в размерите на суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части
на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването
на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено че ответникът е потребител на топлинна
енергия в имота за процесния период и отговаря пред ответника за заплащане на
цялото количество доставена енергия в имота. . Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая ответникът не е оспорил, че е собственик на
имота и че е бил такъв през процсения период. Съдът приема, че приетия по
делото нотариален акт за учредяване на ипотека установява за нуждите на
процеса, че ответникът е бил собственик на имота през процесния период. За
съставянето на този нотариален акт нотариусът се е уверил в правото на
собственост на ответника по представения
и описан в нотариален акт нотариален акт
от 1982г., този извод на нотариуса не е оспорен по делото, поради което и като
съобрази процесуалното поведение на ответника по делото за това обстоятелство,
то съдът приема, че по делото е установено, че през процесния период
ответникът е бил собственик на имота. По
делото не се твърди и не се установява ІІІ-то лице да е било в облигационни
правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота, които да
освобождават ответника от отговорност пред ищеца за плащането на потребената в
имота топлинна енергия, поради което и съдът приема, че качеството потребител
на топлинна енергия в имота през процесния период се притежава от ответника.
По делото се установи, че ищецът е приел Общи условия,
одобрени от ДКЕВР с решение от 03.02.2014г.,
като е установено от прието по делото заключение по техническата експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата,
отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, поради което и съдът приема за установено по делото, че през
процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в
Общите условия на ищеца от 2014г.,
одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна
уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото
не се твръди и не се установява
ответникът да е предложил други условия по договора с ищеца, поради което и за
процесния период съдът приема за установено по делото, че ОУ , одобрени на
03.02.2014г. о.т ДКЕВР са обвързвали страните.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия,
а именно - да осигури такива качествени
показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни
условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебната
експертиза, която съдът изцяло кредитира като вярна, задълбочена и
неопровергана от другите събрани по делото доказателства, по делото е
установено, че за периода от 01.07.2014г.
до 30.04.2016г. за имота потребената
топлинна енергия е на стойност от общо 917,23лв. Заключението на вещото лице се
подкрепя от приети по делото изравнителни сметки, протоколи за отчет на уреди,
носещи подпис на ответника като потребител. Изводите на вещото лице са
съобразени с обема на имота, с показанията на уредите през периода, за
верността на които ответникът е положил подпис в протоколите за отчета им. Тези
протоколи носят подпис на ответника и опровергаването на автентичността и верността
им е било в тежест на ответника. Това е така, защото те представляващ частен
свидетелстващ документ, носещ подпис за ответника. По делото ответникът не е
ангажирал доказателства за опровергаване истинността, а и автентичността на
тези протоколи за отчет, поради което и съдът приема, че разпределената
топлинна енергия въз основа на показанията в тези протоколи е правилно. Следва
да се посочи, че като потребена от
ответника е разпределена енергия само за горещо
битово водоснабдяване, отчетена по показания на водомер, както и за сградна инсталация съобразно обем на
имота. На ответника не е начислена
енергия за отопление с отоплителни уреди в имота, защото при отчета уредите за
отчитането й са показали потребление
„0”. Правилно районния съд е съобразил изравнителните сметки, заключението по
техническата експертиза и периода на вземанията, за които е уважил иска, като е
определил и размер на задълженията съобразно чл. 162 от ГПК и събраните
доказателства. Без значение по делото е обстоятелството дали третото лице
помагач е разполагало с право да извършва дялово разпределение на енергията,
съответно дали е избрано от ОС на ЕС, дали срок на договор е обхващал и процесния
период. От значение по делото е дали същата е разпределена правилно. Последното
се установи от прието по делото заключение по техническата експертиза, което
съдът кредитира изцяло като неопровергано от другите доказателства по делото.
Вещото лице е констатирало, че общият топломер е преминавало през метрологични
проверки, че той измерва енергията в абонатната станция в сградата на ул. ********,
че ежемесечно са снемани отчети по топломера и са отчислявани технологични
разходи по правилата на Наредбата за топлоснабдяване, направило е самостоятелно
разпределение на потребената енергия въз основа протоколите за отчет на уредите,
поради което и съдът приема за установено по делото,че в имота е потребена топлинна енергия, стойността на
която за периода е 917,23лв. По
същите съображения съдът приема, че няма самостоятелно значение за делото и
валидността на договора между ищеца и третото лице помагач. По делото се установи
от прието заключение по съдебно-техническата експертиза, че сградата е
топлозахранена, присъединена е към топлопреносната мрежа на ищеца, че в нея се
потребява енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, поради което
и съдът приема, че ищецът е носител на вземане
към потребителите й за заплащане на стойността й. Релевантно за дяловото
разпределение на енергията е показанието на общия топломер в абонатната станция, свързан с отчитане
потреблението на топлинната енергия и показанията на същия са съобразени от
вещото лице. Следва да се посочи за пълнота на изложението, че решенията на ОС
на ЕС подлежат на съдебен контрол и след стабилизирането им са задължителни за
всички етажни собственици, независимо дали са присъствали на съответното ОС или
са били съгласи с взетите решения. По делото не се твърди и не се установява,
че решението на ОС на ЕС от 2002г. за избор на Б.Б.”ООД за топлинен
счетоводител да е отменено от съда, поради което и доводи на ответника, че
същото не го обвързва съдът приема за неоснователни.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че решението в частта, с която е уважен иска за главница за топлинна
енергия в размер на 917,23лв. е
правилно и следва да се потвърди.
По иска за възнаграждение за дялово разпределение и за лихва за забавата
му:
По делото не се спори, а и се
установява от приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2002г., изравнителни
сметки, че за процесния период разпределението на дяловото разпределение на
енергията в сградата .е извършено от
третото лице-помагач. При така установеното съдът приема, че правото за получи възнаграждение за това
разпределение принадлежи на третото лице –помагач. Съглашения за начина на
плащане на сумата не е от естество да промени носителя на вземането, а само
последният има право да предяви вземането си, същото е уредено с императивна
правна норма на закона. По делото не е установено ищецът да е придобил вземането за възнаграждение за
дялово разпределение на енергията по
предивдени от закона способи, поради което и съдът приема че иск за плащане на
възнаграждение за дялово разпределение на енергията е неоснователен.
С оглед гореизложеното решението
на СРС в частта, в която е уважил иска за главница от 33,39лв. следва да се отмени и иск
за тази сума следва да се отхвърли.
По частната жалба срещу Определението по чл. 248 от ГПК:
Съдът приема, че жалбата е
неоснователна. Отговорността за разноски по делото се определя в зависимост от разрешаването
на спора по предмета на делото. В случая районният съд е съобразил частичното
уважаване на исковете и е разпределил отговорността за разноски по правилата на
чл. от ГПК. Неоснователни са доводите на ответника, че ищецът бил внесъл
държавна такса повече от дължимата по иска срещу ответника и не следвало цялата
внесена от ищеца сума да се разпределя по правилата на чл. 78 от ГПК. Районният
съд е съобразил предявените искове по делото и техния размер, като коректно е
определил дължимата държавна такса.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, в
която е присъдил в тежест на ответника разноски от 14,65лв.
На въззивника следва да се
присъди сумата от 1,47лв.. съдебни
разноски за производство пред СГС за държавна такса и банкова такса за превода
й. За други разноски в производството пред СГС въззивник не е ангажирал
доказателства и такива не му се следват. По делото не са ангажирани
доказателства за направени разноски по делото пред СРС, поради което и
ответникът по исковете няма право на такива.
За въззивното производство на
ищеца не се следват разноски. Процесуално представителство от юрисконсулт по въззивно
дело , което да обуславя присъждане на възнаграждение за същото по делото не е
осъществено, поради което и възнаграждение за такова не следва да се присъжда
на ищеца.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
39609/27.07.2018г. по гр.д. № 81258 по
описа за 2017г. на Софийски районен съд, 156-ти състав в частта, с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 318 от ТЗ и чл. 200 и чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, че Д.К.А., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК********с адрес: *** заплащане на сумата от 33,39лв., ведно със законната лихва от
28.08.2017г. до изплащането й , представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 10 в гр. София, ул. „********,
ет.4 за периода от 01.07.2014г. до
30.04.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 59006/2017г. на Софийски районен съд, както и в частта, с
която Д.К.А., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК********съдебни разноски от 14,65лв. по заповедно дело и по исково дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх.№ 2028983/16.11.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК********с адрес: *** срещу Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е поискало от съда да
признае за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането на Т.С.”ЕАД,
ЕИК********срещу Д.К.А., ЕГН **********
за заплащане на сумата от 33,39лв., ведно със законната лихва от
28.08.2017г. до изплащането й , представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 10 в гр. София, ул. „********,
ет.4 за периода от 01.07.2014г. до
30.04.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 59006/2017г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 39609/27.07.2018г. и Определение № 69284/
18.03.2019г. по гр.д. № 81258 по описа за 2017г. на Софийски районен съд,
156-ти състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК********с адрес: *** да заплати
на Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 1,47лв. (един лева и 0,47лв.), представляващи
съдебни разноски в производството пред СГС .
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Б.”ООД, ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.