Определение по дело №84/2024 на Административен съд - Кюстендил

На именното повикване в 11:10 часа се явиха:

СТРАНИТЕ уведомени.

ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ, не се явяват, представляват се от адв. К., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИЯТ КМЕТ не се явява. Представлява се от юрк. Н., с пълномощно по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ с №№ 5, 7, 8 и 9 в списъка на лицата, уведомени, не се явяват и не се представляват по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА под № 6 в списъка за лицата Д. К. Д. не се явява. Представлява се от адв. З., с пълномощно по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА под № 10 в списъка за лицата – Община Кюстендил, се представлява от юрк. Н., с пълномощно по делото.

ВЕЩИТЕ ЛИЦА, редовно призовани, се явяват.

На основание чл. 150, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК се извършва звукозапис на съдебното заседание.

АДВ. К.: Уважаема госпожо съдия, ще направя едно процесуално искане. Моля да не давате ход на делото и да спрете същото, тъй като е налице друг преюдициален спор, за който сме депозирали жалба с днешна дата. Тази жалба е срещу заповедта с която се изменя първоначалната заповед за допускане на устройствената процедура, издадена е на основание чл. 99, т. 2 от АПК, което е извънредно производство за отмяна или изменение на влезли в сила административни актове, като основанието е наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Със същата заповед за изменение, на практика се увеличава височината на допуснатото строителство, което по своя характер не представлява ново обстоятелство, което да не е било известно на страната към момента на издаването му. С оглед на това ние считаме, че тази заповед се явява нищожна, административният орган е излязъл извън пределите на своята компетентност с допуснатото изменение и в тази връзка представям копие от жалбата, която сме депозирали. По отношение на тази заповед, за същата е била уведомена заявителката, тя не е обявена по надлежния ред, поради което считаме, че за нас не е изтекъл срокът за обжалване.

ЮРК. Н.: Уважаема госпожо съдия, моля да дадете ход на делото и да оставите без уважение искането за спиране на производството, считам същото за неоснователно.

АДВ. З.: Уважаема госпожо председател на състав, моля да дадете ход на делото. От името на моята доверителка считам, че не са налице основанията за спиране на производството поради твърдяното наличие на преюдициален спор, касаещ Заповед № РД-00-287, издадена на 22.02.2023 г., която заповед касае производство по издаване на обжалваната такава, като считам, че не е налице преюдициалност на заявения спор, доколкото твърдяната за нищожна заповед, издадена по реда на чл. 99, т.2 от АПК, е част от административното производство приключило с издаване на оспорения административен акт, предмет на оспорване в настоящото административно производство. Заповедта се намира в кориците на делото и същата не представлява краен индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, доколкото представлява допуск за изработване на проект – ПЗ по смисъла на чл. 135 от ЗУТ, който се прилага във връзка с чл. 124а от ЗУТ, а съгласно чл. 124б от ЗУТ тези административни актове не подлежат на оспорване, като считам, че с провеждане на производството по чл. 99 от АПК от друга страна, не е допуснато нарушение, като същото е издадено в срока по чл. 102 и чл. 103 от АПК, във връзка с чл. 99, т. 2 от АПК, касаещо смяна на името на възложителя, а именно доверителката ми, като съм категорична, че издадените заповеди по чл. 135 от ЗУТ действително се съобщават на заинтересованите страни, но това се извършва по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ и не подлежат на оспорване, а именно аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 135, ал.7 от ЗУТ, във връзка с чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ, съгласно която решенията и заповедите по чл. 124 и 124а от ЗУТ не подлежат на оспорване. На оспорване подлежат единствено отказите за издаване на разрешения за изработване на ПУП. Отделно от това, при произнасяне с настоящия съдебен акт, уважаемият съд ще разгледа по същество цялата административна преписка, съдържаща и оспорените административни актове и ще се произнесе по законосъобразността на проведеното административно производство, което в случая по смисъла на чл. 168 включва и произнасяне относно нищожността на актовете, довели до крайния административен акт, предмет на настоящото оспорване. По тези съображения считам, че не е налице преюдициалност на евентуално инициирано съдебно производство по представената в днешното съдебно заседание писмена жалба, а се цели шиканиране на настоящия процес.

АДВ. К.: Съдът не може да упражни инцидентен съдебен контрол относно тази заповед, а единствено чрез самостоятелното й обжалване.

СЪДЪТ счита, че няма пречки за даване ход на делото в днешно съдебно заседание и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

НАМИРА, че следва да приеме като доказателство по делото представената от пълномощника на жалбоподателите жалба, депозирана в съда с вх. № 1743/12.05.2025 г.

СЪДЪТ намира да процесуално необходимо преди произнасянето по искането за спиране на съдебното производство да разгледа депозираната по делото комплексна съдебно-техническа експертиза.

С оглед горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото жалба от тримата жалбоподатели, чрез адвокат З. К., срещу Заповед № РД-00-287/22.02.2023 г. на кмета на Община Кюстендил, адресирана до Административен съд – Кюстендил с вх. № 1743/12.05.2025 г.

Пристъпва към приемане на комплексната експертиза на вещите лица.

Снема самоличността на вещите лица, както следва:

А. К. К. – 69 г., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и служебни отношения със страните.

С. П. С. – 62 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните.

СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност, която носят при даване на невярно заключение. Същите обещаха да дадат вярно и обективно заключение.

СЪДЪТ предявява на представителите на страните и вещите лица комплексна съдебно-техническа експертиза с вх. № 1712 от 08.05.2025 г. по описа на съда.

ВЕЩИТЕ ЛИЦА: Поддържаме заключението. Нямаме искания за корекции и добавки към същото.

АДВ. К.: Имам въпроси към експертизата част „Архитектура“. Към геодезическата част нямам въпроси. Общата регулационна граница между УПИ ІІІ и УПИ ІІ, явява ли се дъно за двете УПИ-та?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Да.

АДВ. К.: Може ли да кажете какво е предназначението на сградата в УПИ І, тъй като видно от заповедта от 2001 г., с която УПИ-то се разделя на две отделни УПИ-та, е посочено, че то е за обществено жилищно строителство и магазини. Запазва ли се това предназначение?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Разбира се.

АДВ. К.: Коя от двете сгради е от по-благоприятната посока на ослънчаване в УПИ І или в УПИ ІІІ откъм дъното на имота?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Сградата в УПИ І е с по-благоприятна посока.

АДВ. К.: Тогава не следва ли разстоянието да бъде 21 метра между двете УПИ-та, а не колкото е котирано на 15,50 метра?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Не, не следва. Положението на двете сгради не е чисто север – юг и не може да влезе в сила точно тази аргументация коя е от по-благоприятната страна. Тя е от по-благоприятната страна, но изследването касае спрямо дълбочината и разстоянието между сградите и посоченото в ПУП надвишава това разстояние, което по норма се изисква. Не виждам как можем да сменим остояние 21 метра при положение, че в приетия ПУП за УПИ І е посочено това разстояние конкретно колко е и в разглеждания ПУП за УПИ ІІІ също е посочено, че разстоянието надвишава изискваното по норма разстояние.

АДВ. К.: Тоест Вие смятате, че не е налице намалено разстояние, въпреки, че имотът в УПИ І е за жилищно строителство и това са дъната на двата имота?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Да, считам, че не е намалено разстояние.

АДВ. К.: Спазено ли е изискването на чл. 41, ал.1 от ЗУТ за осигуряване на места за паркиране при условие, че плътността е 60%, предвидено е за озеленяване е 30% и остават 10%, които следва да се предвидят за местата за паркиране?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Мисля, че е достатъчно, защото има възможност да се осигури подземно паркиране в рамките на имота, но не знам дали е предвидено. Нормата е задължителна да се осигурят паркоместа и в следващата фаза административният орган трябва да се съобрази при приемане на съответния проект. В тази фаза не може да се отрази това нещо.

АДВ. К.: Допустимо ли е с проект за одобряване на изменение на ПЗ да се изменя действащ КЗСП, както е посочено в заповедта?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Искам да направя едно уточнение, че цялата тази процедура е следствие на одобрен ОУП. С този ОУП на гр. Кюстендил са предвидени съответни норми за всяка част от града. Тази част от града, както между другото и в предходната експертиза, към която се отнасям с голям респект и е много подробна, е казано, а и в документите, които ги има в общината, че тази част от града се намира в ЦГЧ със смесено застрояване. Там има точно определени параметри, които са изцяло покрити с изготвения ПУП. Това не е изменение на действащия план. Заповедта изменя КЗСП-то, защото ОУП го налага. Всяко следващо строителство след действието и приемането на ОУП изисква градоустройствената основа да влезе в съответствие с новите норми, показани в ОУП. В такъв смисъл е изменението на КЗСП, тъй като нормите по КЗСП-то, одобрено 1994 г., е по тогава действащите законови норми. Там са посочени етажност, височини, докато ЗУТ дава друг начин на третиране на височините и параметрите в сградите и този ОУП за всеки последващ желаещ да строи, или да изгражда каквото и да било, е вече съществува норма. Не може да се връщаме непрекъснато към КЗСП или действащи предишни закони. Смятам, че е абсолютно допустимо.

АДВ. К.: Може ли да кажете калканът с каква височина е?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Калканът в УПИ ІІІ и УПИ ІV е с посочена етажна височина до 11,50 м с действащия КЗСП. Това е основата върху която стъпваме, когато действаме към новата норма, т.е. към ОУП. Не можем при липса на съгласие и незаявено предварително съгласие да правим изменение, тъй като ние на практика не правим изменение по застрояването по калканната стена. С действащото КЗСП от 1994 г. е определена височина 11,30, или 11,40 метра, която се явява, тъй като е калканна застройка, задължителна за последващата разработка. Последващата разработка е именно това изменение в границите на УПИ ІV, което УПИ ІV вече трябва да отговаря на нормите изисквани в ОУП. И аз твърдя, че ПУП е изпълнен много ясно по нормата на ОПУ на гр. Кюстендил.

АДВ. К.: Височината е 11,50 метра, след това се намалява на 10 метра и след това отива на 14 метра. Така ли е?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: По отношение на калканната стена, която имаме, в габарита, който имаме, тя е посочена 11,40 метра в графичната част, тази застройка продължава, като има възможност извън калкана, извън допирането на двете, да се допусне застрояване с височина до 10 метра на разстояние 3 метра от границата на имота, което ПУП-а е позволил да бъде направено. След което, в рамките на другата застройка, останалата, която е в границите на калкана, вече е допусната застройка на разстояние , т.е. 4,67 за да може да се изпълни изискването на разпоредбите на ЗУТ. Не бихме могли да искаме по-точно регламентиране на петното от това, което е посочено в ПУП. То е посочено точно според изискванията на разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 7. Аз поне не откривам някакво разминаване. В частта извън калкана, дълбочината е повече от 16 метра, както допуска законът. След 16-ия метър е означено 30% намаляване така, както допуска ЗУТ.

АДВ. К.: Бихте ли пояснили как тълкувате след 16-те метра как следва да се увеличи с 30% отстоянието?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Увеличава се отстоянието във връзка със заслънчаване. Това изследване е правено многократно и във връзка с ослънчаването на цялата застройка – тази, която е по намаления калкан и тази, която е вече по удължения калкан, се прави с 1/3 според това докъде би достигнала тази дълбочина.

АДВ. К.: Питам за нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ, който казва, че нормативите до страничните граници, не към дъното, на УПИ се прилага за сгради с дълбочина до 16 метра. За частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници се добавя 30 на 100 от увеличената дълбочина.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Точно така е направено.

АДВ. К.: Не следва ли след 16-ия метър да има отстъп при който разстоянието да е с 30% по-голямо?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Не следва, защото това би означавало на всеки един метър да се прави отстъп с 30 см, което би направило сградата като една стълбичка, затова е прието в цялата архитектурна практика, че това е линията, която се очертава, това е възможно най-близката линия до този отстъп от 30% до добавянето на тази дължина.

АДВ. К.: Това означава, че в първата точка, след 16-ия метър няма да е спазена, ако го точкуваме като линия? На първата точка отстоянието няма да е с 30% по-голямо?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Напротив, във всеки сантиметър отстоянието ще бъде с 30 см, във всеки следващ сантиметър след 16-ия метър с 0,30 се намалява обемът на сградата и се увеличава отстоянието. Линията не е права, тя е наклонена.

АДВ. К.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Ще изразя становище по-късно.

ЮРК. Н.: Да се приеме заключението. Нямам въпроси към вещите лица.

АДВ. З.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.

СЪДЪТ няма въпроси към вещите лица.

НАМИРА, че следва да приеме заключението на вещото лице, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключение по изготвената комплексна съдебно-техническа експертиза с вх. № 1712 от 08.05.2025 г. по описа на съда.

ОДОБРЯВА възнаграждение както следва:

За вещото лице арх. А. К. одобрява възнаграждение в размер на 976,50 лева, в който смисъл ЗАДЪЛЖАВА двамата жалбоподатели Д. К. А. и Р. К. К. да довнесат 484,33 лева общо в 7-дневен срок, считано от днес и в срока за представят вносната бележка.

От бюджета на съда на вещото лице арх. А. К. да се заплатят 242,17 лева.

За вещото лице инж. С. С. одобрява възнаграждение в размер на 930 лева, в който смисъл ЗАДЪЛЖАВА двамата жалбоподатели Д. К. А. и Р. К. К. да довнесат 386,67 лева общо, в 7-дневен срок, считано от днес и в срока да представят вносната бележка.

От бюджета на съда да се изплатят на вещото лице инж. С. С. 193,33 лева.

АДВ. К.: Оспорвам заключението в част „Архитектура“ и поясненията, дадени от вещото лице относно това, дали е налице намалено отстояние откъм дъното на имота. В тази връзка моля да задължите Община Кюстендил да представи преписката по издаване на заповедта от 2001 г., за да се установи какво е предназначението на УПИ І след разделяното на предходното УПИ в две отделни УПИ-та. Оспорвам и поясненията в частта им как следва да бъде изчислено остоянието съобразно нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ.

ЮРК. Н.: Няма пречка да представим преписката по цитираната заповед.

АДВ. З.: Заключението на комплексната експертиза е вярно и обективно. Считам направеното оспорване на експертизата в частта „Архитектура“ за неоснователно. Вещото лице е отговорило правилно и изчерпателно на всички въпроси, поставени от жалбоподателите, чиито отговори съвпадат изцяло с действащата нормативна уредба на ЗУТ, в частност на чл. 31 от същия. Считам оспорването за неоснователно, поради което и направеното доказателствено искане за представяне на цялата административна преписка по издадената заповед за парцел І за неоснователно, поради което ще Ви моля да го отклоните, доколкото заповедта е от 2001 г. и обобщава в своята съдържателна част цялата административна преписка, поради което искането за прилагане на административната преписка по отношение отреждането на парцел І не би съдействало за установяване на обективната истина, доколкото административните преписки касаят събиране на доказателства, а издаденият индивидуален административен акт съществува в кориците на делото. По тези съображения, ще Ви моля като недължимо да отклоните направеното искане за прилагане на цялата административна преписка по влязъл в сила административен акт от 2001 г.

АДВ. К.: Поддържам искането си. Искам да установим какво е предназначението им, тъй като преди разделянето, предназначението е било за обществено жилищно строителство и магазини. Според мен това има значение дали е спазено отстоянието откъм дъното на имота и дали същото е намалено. Вещото лице отговори, че това са дъната на двата имота. Считаме, че трябва да бъде определен по реда на чл. 32, ал.2 от ЗУТ, т.е. един и половина спрямо сградата, която е допусната от 14 метра височина. Възможно е в обяснителната записка да е посочено.

СЪДЪТ намира за процесуално допустимо и основателно искането на пълномощника на жалбоподателите, тъй като в Заповед № 331 от 30.03.2001 г. не е посочен видът и предназначението на новообразуван парцел 1.

С оглед горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ЗАДЪЛЖАВА пълномощника на ответника, в 10-дневен срок от днес, да депозира по делото цялата административна преписка по издаване на заповед № 331/30.03.2001 г. на кмета на Община Кюстендил.

Искането за спиране на настоящото производство до приключване на спора по входирана в съда жалба с вх. № 1743/12.05.2025 г. е процесуално допустимо и основателно. Независимо дали Заповед № РД-00-287/22.02.2023 г. на кмета на Община Кюстендил подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, наличието на висящо съдебно производство определя преюдициалност на спора на това висящо съдебно производство спрямо настоящото, тъй като процесната заповед е издадена въз основа на Заповед № РД-00-287/22.02.2023 г., а спорът в съда срещу тази заповед е спор за валидност на заповедта.

С оглед горното и на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по адм. дело № 84 от 2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил до окончателното разрешаване на спора за законосъобразност на Заповед № РД-00-287/22.02.2023 г. на кмета на Община Кюстендил, предмет на оспорване с жалбата на жалбоподателите до Административен съд – Кюстендил с вх.№ 1743 от 12.05.2025 г.

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок, считано от днес, за явилите се страни и техните представители, и в 7-дневен срок от получаване на съобщението за неявилите се страни.

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието приключи в 11:50 ч.