Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца,
28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети юли през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д.
№ 1026 по описа на ВРС за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Л.С.Т., ЕГН: ********** ***,
чрез адв. Г.Г. *** против
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/
гр.Враца, ул.”Буюклийски”
№ 10, с които иска да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 2572.46 лв. допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 10.03.2018г. до 06.07.2020г.,така също
сумата от 394.37лв. мораторна лихва за забавено плащане на главницата за
периода 01.04.2018 г. до предявяване на иска - 10.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че за периода от 10.03.2018 г. до
настоящия момент без прекъсване заемал длъжност за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т.
1 от ЗМВР - „младши инспектор, главен
полицай в
сектор „Охранителна полиция“ - Районно управление - АЕЦ - Козлодуй - ОДМВР -
Враца.
За периода от 10.03.2018 г. до момента на подаване на
настоящата искова молба е изпълнявал служебните си задължения при сменен режим
на работа по смисъла на чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР. Работните смени били
организирани на 24-часови и 12-часови графици, като в рамките на т.нар. „нощни
смени“ изцяло са попадали часовете от 22:00 ч. до 06:00 ч. От гледна точка на
правото въпросните смени имали характера на смесени работни смени
по смисъла на чл. 142, ал. 2, изр. второ, предл. първо от КТ, тъй като във
всяка от тези смени часовете нощен труд са повече от 4, а именно - 8 часа за
всяка смяна.
При
липса на механизъм за преизчисляване на извънредния труд,била приложима нормата
на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата/НСОРЗ/,съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщали в дневни,с коефициент,равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени
за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Нормалната
продължителност на работното време в МВР била 8 ч.,а на нощното - 7 ч.При
прилагане на нормата на чл.9 ал.2 се получавал коефициент от 1.143,с който
трябвало да бъдат умножени часовете труд,положени през нощта при работа на
смени от държавните служители в МВР.
За
периода от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г. ищецът положил
1856 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143, дават общ брой от
2121 часа. Разликата между положения и преизчисления извънреден труд е 265
часа. По този начин било видно, че е положил 265 часа
извънреден, но незаплатен труд за периода от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г.
Тези часове представляват извънреден труд, тъй като ищецът е изпълнил
изцяло трудовите си часови норми за всеки един тримесечен период в рамките на
процесния период.
Към момента получава основно месечно възнаграждение в
размер на 1139 лв. (съгл. т. 7 от Приложение 2 към Наредба № 8121
з- 919/13.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи). Допълнителното
възнаграждение за извънреден труд по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение на основание чл.
187, ал. 6 от ЗМВР. Средната месечна норма от часове труд е 176, което означава
часова ставка от 6,47 лв. След увеличението за извънреден
труд часовата ставка на клиента ми е 9,70 лв. При умножение на положените
часове извънреден труд, които не са заплатени на клиента ми, с увеличената
часова ставка, се получава сумата от 2572,46 лв.
Предвид направени от ищеца уточнение, изменение и
частично оттегляне на исковете, претенциите съответно са за: 1394.37 лева главница, представляваща отработен, но незаплатен нощен труд за периода от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г. като чиста сума за
получаване, след приспадане на законоустановените удръжки/;законната
лихва върху главницата,считано от предявяването на иска до изплащането на
главницата;222.79 лв. мораторна
лихва от 01.04.2018 г. до предявяване на иска -10.03.2021г.
Районен съд – гр.Враца е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178 ал.1
т.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ и чл.86 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПП ответника е
депозирал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции по съображения
подробно изложени в отговора с искане за отхвърлянето им като неоснователни и
недоказани с присъждане на разноски, като се прави възражение за прекомерност
на претендираните от ищеца разноски.
По делото са събрани писмени
доказателства: изходящи от ответника платежни бележки.
Допусната и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.Вещото лице е установило и изчислило,че:
-съгласно Наредба
№8121з-776/29.07.2019 г. и заповеди №№369з-692/23.04.2018 г.,369з-53/10.01.2019
г.,369з-1409/ 08.08.2019 г. и 369з-260/10.02.2020 г. ежемесечно в РУ ”АЕЦ
Козлодуй” са изготвяли месечни графици по взводове, в които са описани по
часове дежурствата, почивките след дежурствата, отпуските и командировките на
полицаите. Графиците се утвърждавали в края на предходния месец. Ищецът бил
изработил заложените часове за всеки
-при преизчисление на положения
нощен труд с коефициент 1.143/за да се приравни към положен дневен труд/,след
удръжка на ДФЛ се получавала чиста сума за получаване 1394.37 лева;
-лихвата за забава за периода 01.04.2018г.
до предявяване на иска -11.03.2021г. била 222.79 лв.
Съдебният състав, предвид наведените
от страните доводи и съгласно събраните по делото доказателства, намира за
безспорно от фактическа страна следното:
В периода от 10.03.2018 г. до
06.07.2020 г., ищецът е заемал при ответника длъжността ” главен полицай” в сектор ”Охранителна полиция” РУ”АЕЦ Козлодуй”.
Касае се за изпълнявана длъжност на
държавен служител, в който случай се
прилагат разпоредбите на ЗМВР, ЗДСл. и КТ.
Изпълнявал е служебните си
задължения на смени/24 ч. и 12 ч./.
При тези фактически констатации се
налагат правните изводи,че исковете са допустими,като предявени от валидно
представляван правен субект с интерес и в срок.По основателността им:
Обичайното работно време е дневното.Нощен е трудът, който се
полага от 22 ч. до 06 ч. - съгласно чл.чл.140 и 141 ал.2 от КТ.Положеният
нощен труд се отчита и се заплаща с
увеличение в сравнение с дневния.Увеличението се изразява на
първо място в запазването на ставката за дневното работно време,като
изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на
изчисляване и отчитане на работното време/подневно или сумирано/ - виж чл.9 ал.2
от НСОРЗ и на второ място - в заплащане на допълнително трудово възнаграждение
към така увеличеното възнаграждение,чийто минимален размер е установен в чл.8
от НСОРЗ.Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в
по-големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила
от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време
от денонощието,през което трудът се полага/в този смисъл решение №14/ 27.03.2012
г. по гр. дело №405/2011 г. на ВКС,IV г.о./.
Съгласно
разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно трудово
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.В чл.179 ал.1 от ЗМВР е
предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22 ч. до 06 ч.,а в
чл.187 ал.ал.5 т.2 и 6 от ЗМВР/приложима редакция на закона -
изм. и доп. ДВ бр. 81/2016 г./ е предвидено,че работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите,работещи на
смени,като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл.187 ал.1 от ЗМВР/приложима редакция на закона - изм. и доп. ДВ бр. 81/2016 г./.Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период - чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР.При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22 ч. и 06 ч.,като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР.
Според
чл.187 ал.9 от ЗМВР/приложима редакция на закона - изм. и доп. ДВ бр. 81/2016
г./, редът за организацията и разпределянето на работното
време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организация и разпределянето на работното време,за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители
в Министерство на вътрешните работи,
издадена от
министъра на вътрешните работи,обн. ДВ бр. 60/02.08.2016
г.,в сила от 02.08.2016 г.,отм. ДВ бр. 3/
10.01.2020
г.,в сила от 10.01.2020 г.,решение №16766 на ВАС на РБ - бр. 4 от 14.01.2020
г..В чл.3 ал.3 от Наредбата е предвидено,че за държавните служители от МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 06 ч.,като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период,а в чл.31 - че отработеното време между 22 ч. и 6 ч. се отчита с
протокол,като са посочени лицата,които го изготвят, сроковете за
това и начинът на отчитане на броя отработени часове.В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в
дневен/за разлика от чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-407/ 11.08.2014
г.,отм. с Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.,
съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22 ч. и 06 ч. за отчетния период се умножава
по 0.143,като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период/.Това обаче не следва да се тълкува като въведена забрана или
изключение от правилото,установено в КТ и издадените подзаконови нормативни
актове.Посоченият пропуск в приложимата наредба е празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за
компенсиране на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,
времето за отдих и почивките.Да се приеме противното означава служителите на
МВР да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от другите държавни
служители - по отношение заплащането на допълнителни възнаграждения. Това
тълкуване е в съответствие с основния принцип на равенство на правата на
лицата,предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,в
рамките на което реализират правото си на труд,поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи
труд.Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва
да бъде приравнен на дневно работно време,на която основа следва да бъде
определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съгласно
нормата на чл.188 ал.2 от ЗМВР,държавните служители,полагащи труд за времето
между 22 ч. и 06 ч.,се ползват със специална закрила по КТ.При липсата на правило
за отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР/до изменението на чл.187
ал.4 със ЗИДЗМВР от м.07.2020 г./ и в Наредбата,издадена по чл.187 ал.9 от
ЗВМР,то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,работещи
по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно
правилото за трансформиране на нощните часове в дневни,установено в чл.9 ал.2
от НСОРЗ.Да се приеме противното би означавало да се допуснат различни системи
на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово
правоотношение,въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и
извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието/работно
време/ и при едни и същи вредни за здравето последици,което би довело до
нарушаване на принципа за равностойно третиране,закрепен в чл.6 от Конституцията на Република България и чл.14 от ЕКЗПЧОС/в този смисъл решение
№311/08.01.2019 г. по гр. дело №1144/2018 г. на ВКС,ІV г.о./.В този смисъл
неоснователни се явяват възраженията на ответника за неприложимост на
установения в чл.9 ал.2 от НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца
нощен труд.
Приложението
на правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ не се изключва от обстоятелството,че
ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. за всеки отработен час през
нощта.Съгласно нормата на чл.8 от НСОРЗ за всеки отработен час или за част от
него между 22 ч. и 06 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лв.Тази
уредба налага извод, че двете разпоредби се прилагат едновременно, тоест при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефицент 1.143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.Ето защо наведените
от ответника доводи, че ако се допусне заплащане и на възнаграждение, определено
по реда на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, ще се стигне до неоснователно
обогатяване,тъй като на ищеца вече е заплатено допълнително възнаграждение за
положен нощен труд в размер на 0.25 лв. на час,
са
неоснователни.
При
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време,установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място/чл.9 ал.2 от НСОРЗ/.Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица/чл.187 ал.1 от ЗМВР/.Следователно нормалната продължителност от 8 часа на работното
време,установена при подневно отчитане на работното време на държавните
служители в МВР,е първата от двете величини,необходими за изчисляване на
приложимия коефициент.По отношение на втората от тези величини, настоящият
съдебен състав приема следното: За работещите на 8-,12- или 24-часови смени в
системата на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с
възможност за полагане на труд и през нощта между 22 ч. и 06 ч.,като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период/чл.187
ал.3 изр.3 от ЗМВР в приложимата редакция/.От тази норма е видно,че 8-часовото
ограничение при полагане на нощен труд на смени се отнася за случаите на
сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период,а не за случаите
на подневно отчитане на работното време,която е различна форма на отчитане на
труда.През исковия период в ЗМВР липсва норма,която да установява нормалната
продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното
време.Навеждат се
доводи,че в
процесния период разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗМВР предвижда нормална
продължителност на нощното работно време от 8 часа.Настоящият съдебен състав
намира тези доводи за неоснователни,тъй като посочената норма урежда единствено
правото на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта,като
посочва часовия диапазон,в чийто рамки положеният труд се счита за нощен. Нито в тази
разпоредба,нито в разпоредбата на чл.187 от ЗМВР/в относимата към процесния
период редакция/ не се урежда нормалната продължителност на работното време
през нощта при подневно отчитане.Ето защо при подобна празнота в специалния
закон следва да се приложи общото правило на чл.140 ал.1 от КТ,съгласно което
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа.Следователно отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време/8 часа/ и нормалната продължителност на нощното работно
време/7 часа/,установени за подневно отчитане на работното време на служителите
в МВР,е 1.143.
Съгласно
чл.143 ал.1 от КТ,извънреден е трудът,който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно
време.Работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време
- седмично, месечно или за друг календарен период - чл.142 от КТ. Както вече
бе посочено, работното време на държавните служители в МВР, работещи на
8-,12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен
период.Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на
работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в
процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква,
поради което
за работодателя не съществува задължение през всеки календарен
период/седмица,месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време,
което за
държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица,съгласно чл.187 ал.1 от ЗМВР.В този случай продължителността на
работното време през отделните дни може да надвишава нормалната,но работата в
повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период.Когато в края на
отчитане,нормата свободно време е превишена,ще е налице извънреден труд.
Сумираното
работно време се установява в полза на работодателя за работници и
служители,които извършват работа със специфичен характер и/или организация на
труда /чл.154а от КТ/,но изчисляването му се основава на
продължителността,установена при подневното отчитане на работното
време/аргумент от чл.142 ал.1 от КТ/ - т.2 от тълкувателно решение
№8/14.11.2014 г. по тълк. дело №8/
Съгласно
чл.9 ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,трудовият стаж на
работниците и служителите,работещи при сумирано изчисляване на работното
време,се определя,като изработените часове по графика за периода на
сумирането,след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4
нощни часа,се разделят на установената за тях нормална продължителност на
дневното работно време.Определеният по този начин трудов стаж не може да е
по-голям от броя на работните дни за периода на сумирането.В чл.18 ал.3 от
НСОРЗ е предвидено,че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца
след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната
продължителност на работното време,установена за работното място при подневно
отчитане на работното време. Съответно в чл.96 ал.1/нов - ДВ бр.
41/2017 г.,в сила от 01.01.2018 г./ от Наредбата за работното време,почивките и
отпуските,е установено,че при сумирано изчисляване на работното време по чл.142
ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за
периода.Нормата се определя в часове,като броят на работните дни по
календар,включени в периода на отчитане,се умножи по дневната часова
продължителност на работното време,
определено в
трудовия договор,а в чл.9а ал.4 от Наредбата
/редакция
изм. ДВ бр. 41/2017 г.,в сила от 01.01.2018 г./ е предвидено,че когато се
полага нощен труд,сборът от работните часове по графика на работника или
служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените
с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9 ал.2 от
НСОРЗ.Превръщането на нощните часове в дневни не се извършва,когато за
работното място е установено намалено работно време,както и когато трудовият
договор е сключен за работа само през нощта.
Съгласно
нормата на чл.26 ал.1 от Наредба №8121з-776/
29.07.2016
г.,при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове
по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период,получена от
броя календарни работни дни за периода,умножени по цифрата осем.Получените
часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно
време. Посочената Наредба не предвижда превръщане на нощните
часове в дневни с кофициент 1.143 за изчисляване на отработените дни и за
отчитането и заплащането на извънредния труд.С оглед изложените вече по-горе
съображения за приложимост на установения в чл.9 ал.2 от НСОРЗ коефициент за
отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за
преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с правилата за заплащане
на труда и зачитането на трудовия стаж,настоящият съдебен състав приема,че за
процесния период нощните часове,
преизчислени
в дневни с коефициент 1.143,следва да се вземат предвид при решаването на спора
дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.
Горните
изводи на настоящия съдебен
състав
не се променят и от постановеното решение
на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20,образувано по преюдициалното
запитване,отправено от РС Луковит.В решението е
прието,че чл.8 и чл.12 б.а от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба,която да предвижда,че нормалната продължителност на
нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня.В тази връзка,от СЕС е прието,че във всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време,заплащане,обезщетения или сходни
придобивки,които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд.В
случая,в българското законодателство до
От заключението на вещото лице по допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза
е видно,че през
процесния период ищецът е положил извънреден труд като часовете положен
нощен труд не са преобразувани към дневен труд за всеки тримесечен период с
коефицент 1.143.По изложените съображения,ответникът
следва да бъде осъден
да заплати на ищеца претендираните
суми - главница,з аконна лихва и обезщетение за забава/същото се дължи без
покана, с изтичането на периода,за който се отнася трудовото възнаграждение/.
Разноските по делото:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и деловодни разноски - 350 лв. адвокатско възнаграждение.
Възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно.Същото не надвишава значително
законоустановеното минимално /съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Ответникът следва да бъде осъден и
да заплати по сметка на ВРС 105.77 лева държавни такси и 250 лева възнаграждение
на вещо лице.
Мотивиран от горното, Врачанският
районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи гр.Враца, ул.”Буюклийски”№10 да заплати на Л.С.Т., ЕГН: **********
следните суми:
- на основание чл.178, ал.1, т. ЗМВР сумата от 1394.37 лева главница, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г./като чиста сума за
получаване, след приспадане на законоустановените удръжки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2021г. до изплащането
на главницата.
- на основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 222.79 лева
лихва за забава за периода 01.04.2018г. до предявяване на иска -10.03.2021г.;
- на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 350.00 лева деловодни
разноски за заплатено адвокастско възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 ГПК Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Враца, ул.”Буюклийски”№10 да заплати по сметка на Врачанския районен съд държавни
такси от 105.77 лева и
възнаграждение на вещо лице от 250 лв.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на
чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да се обжалва от
страните с въззивна жалба пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :