РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. Ямбол, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20252330102036 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Б. Д. от гр.Я. против Д. Б. Д. от
гр.Я. и Р. Х. Б. от с.К., обл.Я. В нея се твърди, че страните са съсобственици на дворно място
в с.К., обл.Я., ул.*** поземлен имот с идентификатор № 40484.501.463, с площ от 1250
кв.м., трайното предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, с номер по предходен план *** в кв.***, парцел ***, при граници: имоти
№№ 40484.501.464, 40484.501.458, 40484.501.846, 40484.501.462, 40484.501.839.
Страните са закупили имота през 2007 г. като наследници на *** Б. Д. Б., притежавал право
на строеж върху земята. С нотариален акт от 2024 г. Р. Х. Б. е прехвърлила с договор за
дарение на ищцата-нейна ***- 1/2 от идеалната си част от имота. В резултат от
прехвърлителната сделка между тях делът на ищцата е ½ от целия имот. Тя не е собственик
на сградите, тъй като е дарила своите идеални части от тях на трето лице. Поради това се
иска постановяване на решение, с което делбата на дворното място да се допусне при квоти
½ за ищцата и общо ½ за ответниците.
В с.з. искът се поддържа.
В срока за отговор ответницата Р. Б. признава иска и заявява, че е налице твърдяната
съсобственост върху имота между ищцата и ответниците. В с.з. не се явява.
Ответницата Д. Д. оспорва иска като недопустим и моли да бъде отхвърлен. Признава
съсобствеността върху имота на посоченото от ищцата основание, но счита, че делбата на
дворното място е недопустима, тъй като в него има построени сгради, които образуват
хоризонтална етажна собственост, на които то се явява обща част. Освен това е направено
евентуално възражение, в случай че съдът не приеме иска за недопустим поради това, че
1
делбата на дворното място е недопустима, то същата да не се извършва чрез обособяване от
имота на два самостоятелни дяла, тъй като квотите в съсобствеността са ½ ид.ч. за ищцата,
2/6 ид.ч. за Р. Б. и 1/6 ид.ч. за Д. Д.. В с.з. пълномощникът пледира, съдът да отхвърли
исковата претенция, а в случай, че допусне делбата, да вземе предвид посочените в отговора
квоти, като всеки съделител получи самостоятелен дял или паричен еквивалент. Страната
възразява срещу обособяването на общ дял от имота за двете ответници.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от Удостоверение за наследници изх.№ *** г. на Кметство-с.
К. се установява, че страните са наследници на Б. Д. Б., починал на *** г., закупил право на
строеж върху процесното дворно място, с построените в него къща, салма и гараж, за което е
представен и Нотариален акт № *** т. ***, дело № *** г..
Не спорят и че с Договор за продажба на недвижим имот от 29.12.2006 г., сключен с
Община Т.-гр.Я., страните са закупили процесното дворно място в качеството им на
наследници на титуляра на правото на строеж.
С Нотариален акт № *** т. ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус №*** Т. Д. Р. Х.
Б. е дарила на ищцата 1/2 от 4/6 идеални части от имота.
В Скица № *** г. на СГКК-Я. на ПИ с идентификатор 40484.501.463 е нанесен имотът
съобразно актуалния му статут по кадастралната карта на селото, одобрена със заповед от
09.12.2024 г. на изп.д-р на АГКК.
Не е спорно, че ищцата е дарила своите идеални части от построените в дворното
място сгради на трето лице с Нотариален акт № *** т.***, рег. № ***, дело № *** г. на
нотариус №*** Т. Д.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 34 ал.1 от ЗС.
По делото се установи, че съсобствеността между страните върху процесното дворно
място е възникнала чрез договор за продажба, сключен с общината. След смъртта на
суперфициара *** и *** са наследили правото на собственост върху сградите съобразно
правилата на чл. 5 ал.1 и чл. 9 ал.1 от ЗН. Договорът е сключен по реда на чл. 35 ал.3 от ЗОС
и всеки от купувачите е придобил в собственост такава част от двора, съответстваща на
правото му на собственост върху сградите. Впоследствие чрез разпоредителна сделка,
сключена от ищцата и майка й, е прехвърлена ½ ид.ч. от дела на прехвърлителката, който, не
се спори, че е 4/6 ид.ч. (поради придобиване на собствеността от наследодателя по време на
брака в режим на СИО).
В резултат от сделките страните са придобили съответно: 1/2 ид.ч.-ищцата, т.е. 3/6; 2/6-
Р. Х. Б. и 1/6 - Д. Б. Д..
Идентичността на имота по сделките е установена от представената скица от СГКК.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата Д. Д. за недопустимост
2
на делбата. Страната се позовава на Постановление № 4/1964 г. на Пленума на ВС, което в
т.3 обаче разглежда различни от настоящия случаи и е неприложимо. Според текста, не може
да се иска делба: а) на съсобствен парцел, образуван при съставяне на
дворищнорегулационен план по реда на § 49 и 50 ППЗПИНМ от два или повече имота, във
всеки от който има самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността съгласно §
52, ал. 2 от същия правилник; б) на съсобствен парцел, в който има две или повече
самостоятелни жилищни сгради, оставени в дял на отделни собственици по реда на чл. 288,
ал. 2 ГПК; в) на дворни места, в които е изградена етажна собственост; г) на парцели с
постройки, изградени от съсобственик, получил разрешение по чл. 55 ЗПИНМ и § 200 от
правилника за приложението му. В посочените случаи, които са близки по характер на
етажната собственост, дворното място е в положение, аналогично на общата част при
етажната собственост, затова делбата е недопустима.
В настоящия случай се касае за дворно място, в което има съсобствени сгради, в която
съсобственост ищцата не участва. Не се касае за сгради, индивидуална собственост на
страните, нито за етажна собственост.
Случаите на недопустимост на делбата на дворно място са разгледани и в ППВС №
2/82 г., т. 1, които също обаче не са налице. Според б. "д", уреждаща хипотеза, на която
ответницата се позовава, е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или
повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на
отделни собственици. Приема се, че в такъв случай поземленият имот има обслужващо
значение спрямо сградите. Хипотезата се приравнява на отношенията в етажната
собственост - собствениците на отделни самостоятелни обекти в сградата са съсобственици
на общите части на сградата, но съсобствеността върху тях не може да бъде делена - чл. 38,
ал. 3 ЗС.
Съгласно трайната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК- Решение № 137 от 29.11.2018 г.
по гр. д. № 4874/2017 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 51 от 03.07.2020 г. по гр. д. №
2387/2019 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 40 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 2201/2017 г. на ІІ
г.о., Решение № 476/12 от 07.03.2013 г. по гр. д. № 52/2012 г. на І г.о., Решение № 87 от
07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на ІІ г.о., Решение № 137 от 29.11.2018 г. по гр. д. №
4874/2017 г. на ІІ г.о., Решение № 106 от 5.11.2018 г. по гр. д. № 3161/2017 г. на I г.о. застроен
терен /урегулиран поземлен имот/ е обща част, когато всички съсобственици на терена
притежават самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, а е
предназначен да обслужва построени в него сгради, когато всички съсобственици на терена
притежават самостоятелна сграда. Ако някой от съсобствениците на поземления имот не
притежава самостоятелен обект в етажна собственост или отделна сграда, нито право на
строеж, реализируемо при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, то теренът не е загубил
самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо значение спрямо сградите. Затова
делбата му е допустима. Изводът на съда е, че не е налице хипотеза на недопустимост на
делбата с оглед естеството или предназначението на застроения урегулиран недвижим имот,
тъй като не всички съсобственици на терена притежават сграда, респ. самостоятелен обект в
3
сграда. В този случай поземленият имот няма характер на обща част, обслужваща сградите.
С оглед на изложеното делбата на процесното дворно място, което не е обща част, е
допустима. Не е налице пълна идентичност между собствениците на сградите и терена, след
като ищцата се е разпоредила със собствеността си върху сградите и не притежава
понастоящем такива.
Поради това делбата следва да се допусне между страните при посочените квоти.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ДОПУСКА делба между Т. Б. Д. от гр.Я., ул.***, Д. Б. Д. от гр.Я., ж.к. ***, и Р. Х. Б. от
с.К., обл.Я., ул.***, на дворно място в с.К., обл.Я., ул.***, представляващо поземлен имот с
идентификатор № 40484.501.463, с площ от 1250 кв.м., трайното предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по
предходен план *** в кв.***, парцел ***, при граници: поземлени имоти №№
40484.501.464, 40484.501.458, 40484.501.846, 40484.501.462, 40484.501.839, при квоти:
3/6 ид.ч. за Т. Б. Д., 2/6- за Р. Х. Б. и 1/6 – за Д. Б. Д..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
4