Присъда по дело №293/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 май 2017 г. (в сила от 10 ноември 2017 г.)
Съдия: Христинка Колева Христова Божкова
Дело: 20171100200293
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

П      Р       И      С       Ъ      Д       А

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Наказателно отделение, 31-ви състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.С.

  Ж.Т.

 

СЕКРЕТАР: НЕЛИ ДРАНДАРОВА,

ПРОКУРОР: БОЙКО КОНАКЧИЙСКИ,

 

като разгледа докладваното от съдия Колева НОХД № 293 по описа на съда за 2017г., въз основа на закона и събраните по делото доказателства:

 

П     Р       И      С       Ъ      Д       И:

 

Признава подсъдимия Р.М.А., роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работещ, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 09.07.2016г. около 23,15 часа в гр.София, площад „Бански“ пред сградата на музея на гр.София, направил опит умишлено да умъртви О.Г.Б., чрез нанасяне на удар с нож в долната част на лявата половина на корема на Б., с което му нанесъл проникващо в коремната кухина прободно- порезно нараняване в лявата илиачна област с дължина на кожната рана около 2 см, с увреждане на раневия канал на предната и задната стена на сигмидното черво, мезосигмата, увреждане на левия тазов мускул, масивен коремен кръвоизлив /ретроперитонеален и перитонеален/, реализирало медико-биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като нараняването е от характер за кратко време неминуемо да доведе до смъртта на пострадалия, като опитът е довършен, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца обществено-опасни последици от това престъпление- не е настъпил смъртен изход, поради оказване на своевременна висококвалифицирана хирургична и реанимационна помощ в пълен обем в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, поради което и на основание чл.115, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.58а НК и чл.373, ал.2 от НПК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок ШЕСТ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.2, б“а“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража първоначален „строг режим” за изтърпяване на наложеното наказание.

ЗАЧИТА на основание чл.59, ал.1 от НК времето, през което подсъдимият Р.М.А. е бил с мярка неотклонение „Задържане под стража“, считано от 10.07.2016г.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК подсъдимия Р.М.А. да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на 1 832,41 лева, както и държавна такса в размер на 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

                             2.

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви на присъда, постановена по НОХД № 293/2017г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 31-ви състав

 

Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура против Р.М.А. и същият е предаден на съд за това, че на 09.07.2016г. около 23,15 часа в гр.София, площад „Банскини“ пред сградата на музея на гр.София, направил опит умешлено да умъртви О.Г.Б., чрез нанасяна на удар с нож в долната част на лявата половина на корема на Б., с което му нанесъл проникващо в коремната кухина нараняване в лява илиачна област с дължина на кожната рана около 2 см., с увреждане по раневия канал по предната и задната стена на сигмидното черво, мезостигмата, увреждане на левия тазов мускул, масивен коремен кръвоизлив /ретроперитонеален и перитонеален/, реализирило медико- биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като нараняването е от характер за кратко време неминуемо да доведе до свъртта на пострадалия, като опитът е довъшен, но не са настъпили предвидинети в закона и искани от дееца общественоо пасни последици на тово престъпление- не е нестъпил смъртен изход, поради оказване на своевременна висококвалифицирана хирургична и реанимационна помощ в пълен обем в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД- престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК.

Производството по делото се развива при условията и по реда на чл.371, т.2 от НПК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП поддържа, че обвинението е доказано с оглед направеното от подсъдимия признание на факите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в минималния размер, с оглед съжалението за извършеното и примирно процесуално поведение.

Подсъдимият Р.М.А. признава фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Защитата на подсъдимия Р.А., адв.К.С. предлага при постановяване на присъдата съдът да вземе предвид смекчаващите вината обстоятелства. Счита, че наказанието следва да се редуцира до най- ниския минимум.

В последна дума подсъдимият Р.А. моли за минимилна присъда с право на работа, за да може да бъде при жена си.

Съдът, като прецени събраните по делото, по реда на чл.13 и чл.14 от НПК доказателства, взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Р.М.А. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работещ, неосъсжадн, с ЕГН **********.

Вечерта на 09.07.2016г. О.Б. се намирал в гр.София, на площад „Банска градина“ в близост до Централни хали в компанията на свидетелите Ф.М., Р.В., А.Й., Т.А., С.А. и Д.Й., като всички консумирали алкохол. Част от свидетелите познавали подсъдимия по малко име „Р.“.

 

Мотиви по НОХД № 293/2017г., СГС, НО, 31- ви състав, 2 стр.

 

В близост до свидетелите се намирал и подсъдимият Р.А., който пристигнал в градинката на площад „Банска градина“ и също бил употребил алкохол.

Около 23,15 часа на инкриминираната дата подсъдимият и О.Б. се отдалечили настрани и започнали да си говорят. В един момент подсъдимият извадил от чантата си кухненски нож и казал на О.Б.: „Тоя нож го бях приготвил за друг“. Свидетелят С.А. застанал между О.Б. и подсъдимия и се опитал да вземе от ръката на подсъдимия ножа, при което подсъдимият го порязал по китката на дясната ръка. Свидетелят С.А. се отдръпнал настрани, след което подсъдимият замахнал с ножа към О.Б., който подложил лявата си ръка и бил порязан. Подсъдимият замахнал втори път, като пробол О.Б. в областта на корема, при което О.Б. паднал на земята, а подсъдимият побягнал. Свидетелите Ф.М. и С.А. се опитали да го догонят и задържат, но не успели. Свидетелите започнали да звънят на тел.112 и на място пристигнал екип на 05 РУ- СДВР, който извършил оглед на местопроизшествие, както и екип на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където бил транспортиран О.Б..

По делото е изготвена биологична експертиза съгласно чието заключение по предоставените за изследване тениска, долнище от анцунг, чифт обувки и марлен тампон се доказва кръв от човешки произход.

Съгласно заключение на съдебно-медицинска експертиза при постъпването на О.Б. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД е установено прободно- порезна рана 2 см. в лявата хълбочна област, проникващо в коремната кухина, излив на 1 000 мл. кръв в коремната кухина, нараняване на сигмоидното черво и тъканите около него, масивен ретроперитонеален хематом, линейно охлузване на лявата мишница, плитка порезна рана на лявата предмишница, малко кръвонасядане на горния клепач на лявото око. Прободно- порезното нараняване в лявата хълбочна област е наложило оперативно отстроняване на част от червото, реализирало медико- биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Без извършване на високоспециализирана, спешна медицинска помощ смъртния изход на Б. е бил неизбежен.

По делото е изготвена повторна съдебно-медицинска експертиза, съгласно чието заключение на О.Б. са причинени следните увреждания: дъгообразно линейно охлузване на лявата мишница по вътрешната й повърхност в долната й половина, с дължина около 4 см., плитка порезна рана на лявата предмишница по вътрешната й повърхност, проникващо в коремната кухина прободно- порезно нараняване в лява илиачна област, с увреждане на раневия канал на предната и задната стена на сигмидното черво, мезосигмата, увреждане на левия тазов мускул, масивен коремен кръвоизлив. Травматичните увреждания са резултат от действието на предмет с остър връх и режещ ръб или режещи ръбове, какъвто е и ножа. Основната взаимна позоция на пострадалия и извършващия травматичното увреждане е лице в лице, като локализацията на раната в долната част на лявата половина на корема добре отговаря да е причинена при нанасяна на удар с дясната ръка. Порезната рана на лявата предмишница е типично „защитно“ нараняване, реализирано при опит от предпазване от нападение с нож. Порезната рана на лявата предмишница е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за

 

Мотиви по НОХД № 293/2016г., СГС, НО, 31- ви състав, 3 стр.

 

живота, а прободно- порезното нараняване на корема е причинило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Съгласно заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психиатрична експертиза подсъдимият Р.А. страда от вредна употреба на алкохол. По време на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване- лека степен. Това състояние не представлява пречка да е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Няма пречки правилно да възприема факти и обстоятелства, имащи значение за делото, да дава достоверни обяснения и да участва пълноценно в наказателното производство.

По делото е изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психиатрична експертиза, съгласно чието заключение О.Б. не страда от вредна употреба на алкохол и по време на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване- средна степен. И двете състояния по своята същност не отговарят на правното понятие „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“. По време на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, а също така е в състояние правилно да възприема факти и обстоятелства, имащи значение за делото, да дава достоверни обяснения и да участва в наказателното производство.

Съгласно заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психиатрична експертиза при Ф.М. са налице психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол, което не е психично заболяване в теснеия смисъл на понятието. Няма интелектуален дефицит, който да определя по болестен механизъм поведението му и да е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране. Към момента на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване- средна степен. Психичното състояние му позволява правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от действителността, както и да дава показания, които вярно отразяват обективната действителност, ако желае.

По делото е изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психиатрична експертиза, съгласно чието заключение при Т.А. са налице психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол, което не е психично заболяване в теснеия смисъл на понятието. Интелектът е в границите на нормата. Към момента на инкриминираното деяние е била в състояние на обикновено алкохолно опиване- средна степен. Психичното състояние й позволява правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от действителността, както и да дава показания, които вярно отразяват обективната действителност, ако желае това.

Съгласно заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психиатрична експертиза Д.Й. страда от лека умерена умствена недостатъчност /тежка дебилност/. Поради нивото си на умствена изостаналост, несъответствието между интелект, емоции и други сфери на психичния живот и повишената внушаемост не е способна правилно да се ориентира в обсановката, добре да запеметява и последователно да възпроизвежда сигналите и събитията. Психичното състояние не й позволява правилно да възприема,

Мотиви по НОХД № 293/2016г., СГС, НО, 31- ви състав, 4 стр.

 

запаметява и възпроизвежда факти от действителността, както и да дава показания, които вярно отразяват обективната действителност.

По делото е изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психиатрична експертиза, съгласно чието заключение Р.Р.Р.не страда от психично разстройство в тесния и широк смисъл, той е психично здрав. Няма данни за зависимост към наркотични вещества или техни аналози. Към момента на инкриминираното деяние е била в състояние на обикновено алкохолно опиване- лека степен. Към момента на инкриминираното деяние не се установяват болестни промени, които да нарушават способността му да е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но е бил улеснен в действията си от алкохолното опиване. Няма пречка правилно да възприема фактите и обстоятелствата, имащи значение за делото, да дава достоверни обяснения и да участва пълноценно в наказателното производство.

Съгласно заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психиатрична експертиза С.А. страда от вредна употреба на алкохол и по време на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно /просто/ алкохолно опиване- лека към средна степен. Състоянията не представляват пречка да е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Няма пречка правилно да възприема факти и обстоятелства, имащи значение за делото, да дава достоверни обяснения и да участва пълноценно в наказателното производство.

По делото е изготвена ктехническа експертиза, съгласно чието заключение в предоставеният запис не се наблюдават действия и изображения на лице/лица, които могат да бъдат относими към инкриминираното деяние.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: направеното от подсъдимия Р.А., признание на фактите и обстоятелствата, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, показанията на свидетелите Ф.М., Р.В., А.Й., Т.А., С.А., М.А., Н.П., О. Б., И.Н., В.Ш., Р.Р., С.М., С.М., Х.М.и Б.М./приобщени на основание чл.373, ал.2 от НПК/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.79, т.I от досъдебното производство/, ведно с фотоалбум /л.81, т.I от досъдебното производство/, протокол за претърсване и изземване /л.82, т.I от досъдебното производство/, протоколи за разпознаване /л.104, л.107, т.I от досъдебното производство/, заключенията на назначените и изготвени по делото биологична експертиза /л.128, т.I от досъдебното производство/, съдебномедицинска еспертиза /л.136- 139, т.I от досъдебното производство/ повторна съдебномедицинска еспертиза /л.142- 149, т.I от досъдебното производство/, комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи /л.2- 7, л.11- 18, л.22- 27, л.31- 36, л.40- 43, л.47- 51, л.55- 64, т.II от досъдебното производство/, заключениe на техническа експертиза /л.69- 71, т.II от досъдебното производство/, справка за съдимост на подсъдимия Р.А. /л.167- 169, т.II от досъдебното производство, л.18- 19 от съдебното

Мотиви по НОХД № 293/2016г., СГС, НО, 31- ви състав, 5 стр.

 

производство по делото/.

Съдът възприе и кредитира направеното от подсъдимия Р.А., признание на фактите и обстоятелствата, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като прецени, че същите не се оборват от останалите, събрани по делото доказателства. В показанията си свидетелите Ф.М., Р.В., А.Й., Т.А., С.А., О.Б. са категорични, че именно подсъдимият Р.А. е нанесъл удар с нож в долната част на лявата половина на корема на О.Б..

Настоящият съдебен състав не възприе и не кредитира показанията на свидетелката Д.Й., тъй като съгласно заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психиатрична експертиза същата страда от лека умерена умствена недостатъчност /тежка дебилност/. Поради нивото си на умствена изостаналост, несъответствието между интелект, емоции и други сфери на психичния живот и повишената внушаемост не е способна правилно да се ориентира в обсановката, добре да запеметява и последователно да възпроизвежда сигналите и събитията. Психичното състояние не й позволява правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от действителността, както и да дава показания, които вярно отразяват обективната действителност.

Показанията на разпитаните свидетели, съдът възприе и даде вяра, като прецени, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото писмени доказателства, включително обясненията на подсъдимия, и са относими към предмета на доказване в настоящото производство. Между същите не се откриват съществени противоречия по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, което да налага отделното им обсъждане по отделно.

Заключенията на изготвените по делото биологична, съдебномедицинска, повторна съдебномедицинска еспертиза, комплексни съдебнопсихиатрични и психологични и техническа експертизи, съдът възприе изцяло, като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни и относими към предмета на доказване в производството.

Събраните по досъдебно производство 11514/2016г. по описа на 05 РУ- СДВР, пр.пр.№ 13377/2016г. по описа на СГП и събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си подсъдимият Р.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият Р.А. е извършил поредица от действия, с които е допускал причиняването на смъртта на О.Г.Б.. Той е нанесъл удар с нож в долната част на лявата половина на корема на Б., с което му нанесъл проникващо в коремната кухина нараняване в

Мотиви по НОХД № 293/2016г., СГС, НО, 31- ви състав, 6 стр.

 

лява илиачна област с дължина на кожната рана около 2 см., с увреждане по раневия канал по предната и задната стена на сигмидното черво, мезостигмата, увреждане на левия тазов мускул, масивен коремен кръвоизлив /ретроперитонеален и перитонеален/, реализирило медико- биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като нараняването е от характер за кратко време неминуемо да доведе до свъртта на пострадалия. Между действията на Р.А. и евентуалната смърт на О.Б. съществува пряка и непосредствена причинна връзка.

Настоящият съдебен състав намери, че от субективна страна деянието е извършено при евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер и е допускал настъпването на общественоопасните последици. Вината като субективно психическо отношение на дееца към престъпния резултат намира своето обективно проявление в действията на извършителя, в неговото цялостно поведение, а поведението на подсъдимия Р.А. сочи, че в съзнанието му са били оформени ясни представи, че нанася удар по жизненоважен орган, който може да причини смърт, напуснал е местопроизшествито, без да се обади на Полиция и Бърза помощ, че е нанесъл удар с нож на човек. В представното му съдържание е било формирано решение да нанесе телесна пповреда, като е допускал, че в следствие на удара може да настъпи смърт, но се е съгласявал с настъпването на този възможен резултат, т.е. налице е евентуален умисъл за умъртвяване, а не за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. При тези фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият съвсем ясно е съзнавал обстоятелството, че с този удар, в тази част на човешкото тяло, с такава сила, причинява телесни увреждания на пострадалия, които са несъвместими с живота. Поведението му потвърждава изводите на съда, че той е допускал смъртта на пострадалия, но не са настъпили предвидените в закона общественоопасно последици, поради оказване на своевременна висококвалифицирана помощ на пострадалия.

Предвид изложеното, настоящият състав прецени, че с действията си, подсъдимият Р.А. е осъществил от обективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК и го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.

Причина за извършване на престъплението е незачитане неприкосновеността на личността на пострадалия, ниската му правна култура.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

При индивидуализация на наказанието съдът като смекчаващи вината обстоятелства взе предвид, че подсъдимият е следва да се грижи за жената, с която живвее на семейни начала и същата е инвалид, изразеното съжалание за извършеното, чистото му съдебно минало, а като отегчаващи- причинените травматични увреждания. Тези обстоятелства сочат, че обществената опасност на подсъдъмия не е изключително висока, че съществува реална възможност за вграждането му в обществото и за превъзпитаването му за зачитане на установените правни и морални норми. Предвид санкцията предвидена в чл.115 от НК, съдът наложи на подсъдимия Р.А. наказание „Лишаване от свобода” за срок от десет години, като намира, че така определения размер

Мотиви по НОХД № 293/2016г., СГС, НО, 31- ви състав, 7 стр.

 

съответства на личността на подсъдимия и тежестта на извършеното. На основания чл.58а от НК съдът намали така определеното наказание с една трета

и определи наказанание „Лишаване от свобода“ за скрок от шест години и осем месеца. Наказанието би допринесло, със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за преправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този начин. Наказването в този размер на лишаване от свобода е еднакво необходимо, както за поправяне на подсъдимия и неговото предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се предпазва от подобни прояви, като изолира носителите им или поне да предупреждава склонните към такива, че наказанието е строго и неизбежно, но не и несправедливо.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачете времето, през което подсъдимият Р.А. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 10.07.2016г.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Р.А. бяха възложени направените по делото разноски в размер на 1 832,41 лева, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК и 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: