Р Е
Ш Е Н
И Е
№38
09.04.2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско
отделение, на трети април, две хиляди и деветадесета година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета
Тодорова
Прокурор:
Станислав Андонов
Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. №
116 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. №116/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивни жалби на двете страни срещу решение № 2125 от 07.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 793/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, както
следва:
-
По въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от прокурор
в Окръжна прокуратура Варна, уточнена в съдебно
заседание, против решението на окръжния съд в осъдителната му част,
а именно: В ЧАСТТА, с която ДЪРЖАВАТА
в лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена на основание чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ да заплати на Ф.Р.А., сумата от 19 000
лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното
обвинение в извършване на престъпление по чл. 301, ал.1, пр.2, алт. 2 вр.чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК, по наказателно производство ДП № 3-П/14г. по описа на СО –
СГП, приключило с оправдателна присъда № 86 от 02.10.2015г. по описа на
Варненски Окръжен Съд, потвърдена с Решение № 2 от 09.01.2017г. на Апелативен
Съд - Варна, влязла в сила на 11.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.02.2017
год. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от 10 лв. -
разноски по делото.
Прокуратурата
е сочила, че решението в обжалваната му осъдителна част е неправилно –
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и необосновано,
като е молила за отмяната му в тази част и за „намаляване“ размера на
обезщетението. Навела е оплаквания за неправилна оценка на събраните по делото
доказателства и въз основа на това и за погрешен правен извод на окръжния съд
за претърпени от ищеца неимуществени вреди стоящи в пряка връзка с незаконното
обвинение, както и такива за неправилно приложение на разпоредбата на 52 от ЗЗД
при определяне размера на обезщетението, който бил и завишен.
Ф.Р.А.,
чрез адв. М.П., е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и
по съображения за правилността на обжалваната от прокуратурата
част
от решението на окръжния съд е молил за оставянето й без уважение.
-По
въззивна жалба на Ф.Р.А., подадена
чрез адв. М.П., против решението на
окръжния съд в отхвърлителната му част, а именно: В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
искът му по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ против ДЪРЖАВАТА в лицето на ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
незаконното обвинение над уважения размер от 19 000 лв. до претендираните
150 000 лв., ведно с лихвата от 11.02.20017 г. до окончателното й
изплащане.
Въззивникът
А. е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в
обжалваната му част, поради нарушения на процесуалния закон, на материалния
закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част с присъждане на пълния размер на претендираното
обезщетение, ведно със законните лихви, както и за заплащане на
разноските. Поддържал е оплаквания за неправилно приложение на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне справедливия размер на
обезщетението и за неговото занижаване с оглед конкретно установените по делото
факти, имащи значение при определянето му.
Писмен
отговор по тази жалба, насрещната страна не
е подала.
Въззивните
жалби са подадени в срок,
от лица с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в
съответните му части като неизгодно за тях, редовни са и допустими.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция, всяка от страните е поддържала въззивната си жалба и
е оспорвала жалбата на насрещната страна.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна
проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по
искова молба на Ф.Р.А., с която срещу Прокуратурата на Република България в качеството й на процесуален субституент на държавата, е предявен иск по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени му неимуществени
вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 301, ал.1,
пр.2, алт. 2 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по наказателно производство ДП №
3-П/14г. по описа на СО – СГП,
приключило с оправдателна присъда № 86 от 02.10.2015г. по описа на Варненски
Окръжен Съд, потвърдена с Решение № 2 от 09.01.2017г. на Апелативен Съд -
Варна, влязла в сила на 11.02.2017г., ведно законната лихва върху главницата
считано от 11.02.2017 год. до окончателното й изплащане.
С писмения отговор на исковата молба, ответникът
е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му.
Установено е по делото, че на 16.02.2012 г. с
постановление по досъдебно производство №20 –П/2011 г. по описа на СО при СГП ищецът
е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 302, т.2 и т.1 ал.2 вр. с
чл. 301, ал.3, пр.1 вр. ал.1 пр.1 и 2 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл. 387, ал.3,
пр.2, вр. ал.1 пр.2, алт.1 –ва вр. чл. 26, ал.1 НК и му е била взета мярка за
неотклонение „гаранция“ в размер на 2000 лв. Към този момент ищецът е бил на 41
години, неосъждан и е работил като пътен полицай, назначен от 15.05.2010
год. на длъжност - младши автоконтрольор II степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност" при сектор „Пътна
полиция" към отдел „Охранителна полиция" на ОД МВР – Варна. Престъпленията, за които са му били повдигнати обвинения са за
квалифициран подкуп, извършен в кръга на службата му, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева
(чл.
302, т.2 и т.1 алт. 2 вр. чл.301 ал.3 пр.1 НК за подкуп, извършен: 2.
чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение; 1. от лице,
което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател,
прокурор или следовател, или от полицейски орган, или от разследващ полицай и
съгл. чл. 301, ал. 3 НК ако
длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или
загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е
лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева) и за
длъжностно престъпление – злоупотреба със служебно положение и неизпълнение на
задължения по служба (чл.387 ал.3 пр.2, вр. ал.1, пр.2, алт.1 НК), за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години. С постановление
от 07.03.2013 г. след повторното му привличане като
обвиняем за същите престъпления, е предявено обвинението
и е взета мярка за неотклонение парична гаранция от 2 000
лв. Разследването е разделено и е
продължило под нов номер през 2014 г. Впоследствие обвинението е прецизирано
като с обвинителния акт Ф.А. е обвинен в това, че заедно с Красимир Димитров,
на 20.07.2011 г. около 23,30 часа на спирка „Акациите“, в качеството си на
длъжностни лица от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВМР (държавни служители),
А. - полицай, младши автоксонтрольор II степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ на ОД МВР Варна, категория E – III степен-
осъществяващи административно – контролна
дейност, в съучастие като извършители по време на пътна проверка на св. Якимов
приели от Якимов дар, който не им се следва, а именно 20 български лева, за да
не извършат действие по служба – да не съставят акт за установяване на
административно нарушение по чл.171, т.1, б.“е“ ЗДвП, допуснато от св.Якимов,
представляващо престъплението подкуп по
чл. 301, ал.1, алт.2 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК, за което се предвижда наказания
лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева. Обвинителният
акт срещу ищеца и срещу още пет лица е внесен на 21.08.2014 г. във Варненския
окръжен съд, където е било образувано НОХД
№1022/2014 год., приключило с оправдателна за ищеца присъда № 86 от 02.10.2015 год. Оправдателната присъда е била протестирана от Окръжна
прокуратура гр.Варна и делото – пренесено пред
Варненския апелативен съд, където с решение № 2 от
09.01.2017 год. по ВНОХД № 437/2015 год., влязло в сила
на 11.02.2017 г., тя е била потвърдена.
По време на наказателното производство, със
Заповед Рег. № К-163/14.03.2012 год. на Директора на ОД на МВР
–Варна (обн. ДВ, бр.17 от 24.02.2006 г., отм., бр.53 от 27.06.2014 г.) на осн.
чл.230, ал.1 от ЗМВР срещу ищеца е било образувано дисциплинарно производство
за тежки нарушения на служебната дисциплина по чл.227, ал., т.7 ЗМВР – използването
на служебното положение за облага на трето лице и по чл. 227, ал.1, т.10 от ЗМВР – за нарушение на Етичния кодекс на поведение на държавните служители в
МВР, съставляващо друго тежко нарушение на служебната дисциплина. Със същата
заповед, на осн. чл.234, ал.1, т.2 ЗМВР ищецът е бил отстранен временно от
длъжност, като на 15.03.2012 г. са му иззети служебната
карта, оръжието и личния му знак. През месец юни 2012
г., според неоспорените му твърдения в исковата молба, той е бил отново
възстановен на работа. Временното отстраняване на ищеца от работа, обаче не е последица
от воденото наказателно производство срещу него (не е извършено по реда на НПК
в хипотезата на чл.234, ал.1, т.1 ЗМВР отм.), а е сторено във връзка с
образувано от МВР дисциплинарно производство по чл.227 ЗМВР (отм.), в което преценката
за налагане на мярката по чл.234, ал.1, т.2 от ЗМВР (отм.) (при образувано
дисциплинарно производство по чл.230 срещу държавен служител в МВР и служебното
му положение би затруднило разкриване на обективната истина) е самостоятелна,
необвързана от факта на завеждане на наказателното дело и е единствено в
правомощията административния орган. Затова, оплакванията във въззивната жалба
за наличието на неотчетени от първата инстанция неимуществени вреди от временно
отстраняване от работа, са неоснователни.
Не стоят в причинна връзка с воденото наказателно
производство и не съставляват изобщо вреди от воденото наказателно производство
твърдяните от ищеца негативни преживявания от „натиск на служебното му
място“ (от отдел човешки ресурси, от
началниците му, включително и за подаване на молби за напускане, за писане на
обяснения), като за действията на тези органи прокуратурата, като субституент
на държавата, не отговаря.
След приключване на наказателното производство, ищецът бил
преместен от сектор „ПП" при ОД на МВР Варна в полицейски участък - гр.
Долни Чифлик, като това е станало по негово желание и настояване -
установено от показанията на свидетеля Д. Т. Д. Затова и неимуществени вреди от
неудобствата от променената месторабота, ищецът не е доказал и те не подлежат
на обезщетяване.
Негативните емоционални преживявания на ищеца са доказани
с показанията на свидетелите Д. Д., К.Д. и А. Т.. Според тях, ищецът бил
спокоен, уравновесен, общителен и контактен човек, като след повдигане на обвинението станал неспокоен,
разтревожен, включително и от неизвестността в резултата от наказателното дело
(св. Д.Д. и св. К. Д.) и много раздразнителен (св. Д.Д.). Ходел с нежелание на
работа, отстранен бил от дотогавашната си компания, колегите и началниците му
странели от него, бил игнориран, усещало се недоверие в професионалните му
качества в службата - преместили го да охранява паркинга и да води преписки на
бюро (св. Д. Д.), а не се говорело с
лошо за него, бил „свестен“ и си изпълнявал задълженията (св. К. Д.). След
обвинението бил потресен, съсипан, чувствал се набеден, затворил се, започнал
да страни и рядко да излиза с приятелите си (св. А. Р. Т.). Всички свидетели
имат преки и непосредствени впечатления от фактите, за които те са
свидетелствали, контактували са често с ищеца, показанията им са последователни
и взаимноподкрепящи се, кореспондират с останалите доказателства по делото и са
житейски логични относно негативните преживявания на един съвестен в работата
си неосъждан човек. Именно по тези съображения не могат да бъдат игнорирани и
показанията на свидетеля Димитър Тонков Димитров заради обстоятелството, че
срещу него е водено същото наказателно производство и затова оплакванията на
Прокуратурата в тази насока са неоснователни.
Недоказани са, от друга страна, твърденията на ищеца за
разрив в семейните му отношения и раздяла със съпругата му именно поради факта
на воденото наказателно производство срещу него, като казаното от свидетеля А.
Т., че децата му странели от него и от там - и съпругата му, не е обосновано,
не е логично и дори житейски издържано (грижата и подкрепата на съпрузите е
именно в трудни моменти) и не се подкрепя от други доказателства. Затова и
оплакванията на ищеца в жалбата му за неотчитане на тези вреди са
неоснователни.
По делото няма събрани писмени доказателства за разгласяване
в медиите на воденото срещу Ф.А. наказателно производство, като единствената
статия от 02.10.2015 г. в електронен информационен сайт „Морето“ е за
оправдателната присъда. Не е опора за извод в обратна насока и изнесеното от
свидетелите Д. Д. и К. Д., че имало публикации в медиите, доколкото те не са
дали конкретни данни за времето, изданията и текста им, а и свидетелите са
посочили, че в публикациите не са споменавани имена. Затова и недоказани са по
делото вреди от публичното разгласяване на наказателното производство срещу
ищеца, от широк обществен отзвук на наказателното дело и тенденционно и
демонстрирано негативно отношение към него и такива не подлежат на
обезщетяване. От друга страна, обаче дори и без конкретни данни за разгласяване
на наказателното производство (каквито няма по делото) житейски оправдано и
нормално очаквано е обвинението на ищеца, който е работил като полицай, да е
станало достояние на колегите му и сред обичайната му професионална среда и от това
той да е изпитал негативни преживявания от уронен авторитет (в каквато насока
са и показанията на свидетелите за отдръпване на колегите, изолиране, загуба на
доверие) като тези обичайни вреди следва да бъдат овъзмездени.
Извън посочените, ищецът не е доказал да е претърпял
други вреди от наказателното производство, като няма данни за влошено
здравословно състояние, за трайни последици в емоционалната му сфера, за значителни
промени в обичайния му начин на живот, за препятстване на професионалната му реализация
и растеж, включително и след приключване на наказателното производство.
Предявеният
иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за
претърпените неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно
производство, по което същият е бил оправдана. Искът е предявен срещу
Прокуратурата на Република България, която действа като процесуален субституент
на държавата. При преценката на претърпените от ищцата вреди следва да се има предвид, че отговорността на прокуратурата
е обективна и се носи независимо дали вредите от
увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица, както и това, че отговорността
й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие. Отговорността на прокуратурата, действаща като
процесуален субституент на държавата, е за всички вреди, причинени от
незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било на
производство пред съда.
В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ
отговаря за вредите, причинени на ищеца от повдигнатите и поддържани обвинения
първоначално две (по чл. 302, т.2 и т.1 ал.2 вр. с чл. 301, ал.3, пр.1 вр. ал.1
пр.1 и 2 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл. 387, ал.3, пр.2, вр. ал.1 пр.2, алт.1
–ва вр. чл. 26, ал.1 НК), а след това – едно (по чл по чл.
301, ал.1, алт.2 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК), по което той
е оправдан.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като
критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и
характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и
последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди от незаконното обвинение, съдът взема предвид следното:
От една страна съобразява, че наказателното производство
срещу ищеца е продължило от 16.02.2012 г. до 11.02.2017 г., т.е. близо пет
години, който срок макар и разумен за производството (имайки предвид, че същото
се е водило и срещу още пет лица и по повече обвинения) представлява значителен
период от живота на ищеца, в който той е бил подложен на стреса от
наказателното преследване и страха от неизвестността на изхода му. В насока на
по-висок размер на обезщетението следва да бъде отчетено също, че първоначално
повдигнатите обвинения от 16.02.2012 г. са били за две престъпления, едното от
които за квалифициран подкуп е и тежко такова по см. на чл. 93, т.7 от ДР на НК
и за него се предвижда наказание лишаване от свобода до десет години, а по
второто – нетежко такова - до пет години, като по-късно с внесения обвинителен
акт в съда през 2014 г. е поддържано обвинение само за едно, но също тежко
престъпление – подкуп, за което се предвижда наказание лишаване от свобода
до шест години и глоба до 5 000 лв.
Следва да бъде отчетено също така и обстоятелството, че както първоначално
повдигнатите две обвинения, така и поддържаното в съда такова са за престъпления
в кръга на професионална дейност на ищеца и работата му като полицай и
автоконтрольор към сектор
„Пътна полиция“ и са такива, към които обществото има особена чувствителност и непоносимост,
поради което и засягането на емоционалната му сфера, на честта и достойнството му
сред обичайната му среда от близки, колеги и познати, изолирането му и
отдръпването им, съмненията в професионалните му качества, като човек с
неопетнена дотогава репутация, са с по-голям интензитет. Засегнат е и начина му
на живот, като той се затворил, започнал да страни и рядко да излиза с
приятели, но тези вреди са в обичайните рамки. От друга страна, в насока на
по-нисък размер на обезщетението следва да бъде отчетено, че наложената мярка
за неотклонение „парична гаранция“ е лека такава и не е ограничила правата му,
като той не е твърдял и претендирал обезщетение за вреди от допълнителни
неудобства във връзка с набавяне на сумата. Все в тази насока за обосноваване
на по-нисък размер на обезщетението е и обстоятелството, че делото е водено в
съда на две инстанции и ищецът е бил оправдан още на първа инстанция през 2015
г. Нито временното му отстраняване от работа, нито смяната на работното му
място в друго населено място са във връзка с наказателното производство, като
не са налице и ограничения или невъзможности в последващата му професионална реализация
- следствие от наказателното преследване. Наказателното производство не се е
отразило на здравословното състояние на ищеца, нито е довело до трайни негативни
последици в живота му. Следва да се отчете, че няма данни за широко медийно
разгласяване на делото и за вреди от публичното му заклеймяване.
Апелативният съд, предвид изложените съображения и конкретните данни по делото и като съобрази
стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането (по данни на НСИ средният общ годишен доход
на едно лице за 2017 г. е в размерна 5 586 лв.), както и
съдебната практика в сходни случаи (решениe №162 от 13.08.2018 г.
на ВКС по гр.д. № 3190/2017 г. IV
г.о.; решение № 281 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр.д. №
582/2018 г., IV г.о.;
определение № 482 от 18.06.2018 г. на ВКС по гр.д. № 331/2018 г., III г.о.) намира, че за обезщетяването на причинените му от незаконното
обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 7 000 лв. При определянето на този
размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната
прокуратура има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен
характер на процесните вреди ( в този смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по
гр.д. № 403/2016 г. на ВКС, IV г.о.).
Неоснователно е възражението по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ на
Прокуратурата за съпричиняване на вредите от пострадалия, доколкото по делото
няма никакви доказателства за такова виновно процесуално поведение на ищеца и
на неговия процесуален представител в хода на наказателното производство, което
да е причинило забавянето и продължителността му.
С оглед изложеното, искът е основателен и следва да бъде
уважен в размер на сумата от 7 000 лв. ведно със законните лихви от влизане
в сила на оправдателната присъда 11.02.2017 г. до окончателното й изплащане, като
за горницата до претендираните 150 000 лв. – той следва да бъде отхвърлен.
Предвид отчасти несъвпадащите изводи с тези на окръжния
съд в обжалваното решение, то следва да бъде частично отменено – в осъдителната
му част за сумата над 7 000 лв. до присъдените 19 000 лв., ведно със законните лихви и
искът в тази част – отхвърлен, а в частта на осъждането до 7 000 лв.,
ведно със законните лихви и в частта на отхвърлянето на иска над 19 000
лв. до 150 000 лв. – решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата следва да заплати на Ф.Р.А. разноските по делото,
представляващи платената държавна такса от 10 лв. за първоинстанционното
производство и от 5 лв. за въззивното производство.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2125 от 07.12.2018 г., постановено по гр.д. № 793/2018 г.
по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на
Република България, в качеството на процесуален субституент на държавата е осъдена
на
осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Ф.Р.А. ЕГН **********,***,
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение в
извършване на престъпление по чл. 301, ал.1, пр.2, алт. 2 вр.чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК по наказателно производство ДП № 3-П/14г. по описа на СО – СГП,
приключило с оправдателна присъда № 86 от 02.10.2015г. по описа на Варненски
Окръжен Съд, потвърдена с Решение № 2 от 09.01.2017г. на Апелативен Съд -
Варна, влязла в сила на 11.02.2017г., ЗА ГОРНИЦАТА НАД СУМАТА от 7 000 лв. до присъдените
19 000 лв., ведно със
законната лихва върху разликата от влизане
в сила на оправдателната присъда 11.02.2017
год. до окончателното й изплащане, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Ф.Р.А. ЕГН:**********,*** против Прокуратурата на Република България, в качеството на процесуален
субституент на държавата, иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 301, ал.1, пр.2, алт.
2 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК по наказателно производство ДП № 3-П/14 г. по описа на СО – СГП,
приключило с оправдателна присъда № 86 от 02.10.2015г. по описа на Варненски
Окръжен Съд, потвърдена с Решение № 2 от 09.01.2017г. на Апелативен Съд -
Варна, влязла в сила на 11.02.2017г. ЗА ГОРНИЦАТА над 7 000 лв. до 19 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 2125 от 07.12.2018 г., постановено по гр.д. № 793/2018 г. по описа на
Варненския окръжен съд:
В ЧАСТТА, с която
Прокуратурата на Република България, в качеството на процесуален субституент на
държавата, е осъдена на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати
на Ф.Р.А. сумата от
7 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди
от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 301, ал.1, пр.2,
алт. 2 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК по наказателно производство ДП № 3-П/14г.
по описа на СО – СГП, приключило
с оправдателна присъда № 86 от 02.10.2015г. по описа на Варненски Окръжен Съд,
потвърдена с Решение № 2 от 09.01.2017г. на Апелативен Съд - Варна, влязла в
сила на 11.02.2017г., ведно със
законната лихва върху разликата от влизане
в сила на оправдателната присъда 11.02.2017
год. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България, в качеството на процесуален субституент на Държавата, е осъдена да заплати на Ф.Р.А. сумата от
10 лв. разноски за първоинстанционното производство; В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска по чл. 2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ на Ф.Р.А. против Прокуратурата
на Република България, в качеството на процесуален
субституент на държавата, за заплащане на обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на
престъпление по чл. 301, ал.1, пр.2, алт. 2 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по
наказателно производство ДП № 3-П/14г. по описа на СО – СГП,
приключило с оправдателна присъда № 86 от 02.10.2015г. по описа на Варненски
Окръжен Съд, потвърдена с Решение № 2 от 09.01.2017г. на Апелативен Съд -
Варна, влязла в сила на 11.02.2017г., ведно законната лихва върху главницата
считано от 11.02.2017 год., до окончателното й изплащане ЗА ГОРНИЦАТА НАД 19 000 лв. до
150 000 лв. ведно законната лихва върху главницата
считано от 11.02.2017 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България да заплати на Ф.Р.А. ЕГН:**********,*** сумата от 5 лв., представляваща сторените от ищеца разноски за държавна
такса във въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчване на преписа от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: