№ /13.02.2019 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в
закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело №552 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК, приложим съгл.чл.144 от АПК.
С решение №2235/20.11.2018г по
настоящото дело е отхвърлена жалбата на „РКМ-1“ ЕООД - Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.В.С., против
Уведомление изх.№24-1384-18.01.2018г за отказ за изменение на КК и КР, и
Удостоверение изх.№25-6328-17.01.2018г на Началника на СГКК-Варна за неприемане
на техен проект за изменение на КК и КР с вх.№01-339833-07.11.2017г. Със същото решение „РКМ-1“ ЕООД е осъдено да заплати на „Дизел Р.“ ООД –
Варна, ЕИК *********, сумата 2 500 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е надлежно съобщено на страните
по делото, не е обжалвано от тях и е в законна сила от 19.12.2018г.
В срока за обжалване на
решението – на 03.12.2018г, по делото е постъпила молба по чл.248 от ГПК от
„РКМ-1“ ЕООД чрез пълномощника им адв.Е.Д. ***, с искане за изменение на
решението в частта за разноските чрез отмяна на присъдените в полза на „Дизел Р.“
ООД такива. Искането е мотивирано с факта, че дружеството не е представлявано
от пълномощник-адвокат по делото, понеже управителят му е упълномощил адв.Б.Б. ***
в качеството си на физическо лице, респективно – по делото липсва валидно
направено искане от страна на заинтересованата страна – ЮЛ за присъждане на
разноски, както и въобще за направени такива. Нещо повече – в случая
обжалваният акт не е благоприятен за заинтересованата страна, поради което за
нея на се налице основанията по чл.143 ал.3 от АПК за присъждане на разноски.
В условията на евентуалност
настоява решението да бъде изменено в частта за разноските чрез намаляване на
присъденото в полза на заинтересованата страна адвокатско възнаграждение до
минимума от 600лв. по чл.8 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения като сочи, че противно на приетото с решението,
своевременно е направено възражение от тях за прекомерността му; че присъденият
адвокатски хонорар не съответства на обема на извършените по делото действия,
нито на ниската му фактическа и правна сложност, а производството е приключило
в едно открито заседание по същество.
С отговор в срока по чл.248
ал.2 от ГПК адв.Б. като пълномощник на „Дизел Р.“ ООД е изразил становище за неоснователност на всеки
от аргументите в молбата на „РКМ 1“ ЕООД, и с настояване за оставянето й без
уважение.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Искането
за допълване на решението по делото в частта за разноските е депозирана
своевременно и от легитимиран субект, поради което е допустимо, а разгледано по
същество е основателно.
Първото
от възраженията на „РКМ 1“ ЕООД – за липса на надлежно упълномощаване на адв.Б.Б.
*** да представлява „Дизел- Р.“ ООД в настоящото производство, е опровергано от
наличния на стр.71 по делото договор за правна защита и съдействие от
04.10.2018г, упълномощител по което е конкретно „Дизел Р.“ ООД, Булстат *********,
представлявано от И. И. Р.,
а адв.Б. е упълномощен да извършва процесуално представителство по
адм.д.№552/2018г на АС-Варна. Въз основа на това пълномощно съдът е допуснал
адв.Б. до участие в откритото съдебно заседание на 09.10.2018г., когато
съдебното дирене е приключено и са изслушани съдебните прения. Именно с
наличието на този договор е мотивирано и присъждането на разноски в полза на
заинтересованата страна с влязлото в сила решение по делото.
Неоснователно
е и възражението, че оставеният в сила ИАА не е благоприятен за „Дизел Р.“ ООД.
От доказателствата по делото се установява, че „РКМ 1“ ЕООД и „Дизел Р.“ ООД са
закупили съвместно и притежават в идеална съсобственост недвижимия имот в
Южната промишлена зона – Варна, и съществуващата в него двуетажна нежилищна
постройка; Разрешение за строеж №28/31.07.2003г за ремонт на същата е издадено
и на двете дружества. С влязлото в сила решение е установено, че поисканото от
„РКМ 1“ ЕООД изменение на КК и ТР е незаконосъобразно, т.е. отказът, с който
административният орган е отказал да го извърши, е законосъобразен, поради
което е и благоприятен за съсобственика на сградата по см.чл.143 ал.3 от АПК,
след като с него не се засягат законни права и интереси на заинтересованата
страна „Дизел Р.“ ООД.
Основателно
е обаче възражението, че съдът в настоящия си състав не е съобразил
възражението на жалбоподателите за прекомерност на претендираните от заинтересованата
страна разноски с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и
процесуалните действия на страните. Такова действително е направено с молба
с.д.№11394/22.06.2018г (стр.43 по делото), но настоящият съдебен състав
неправилно е посочил в мотивите на решението, че възражение в изложения смисъл
липсва.
Настоящият
състав на съда преценява това възражение като основателно. На първо място е
вярно твърдението, че конкретното дело не се отличава с фактическа и правна
сложност. То е завършило в две заседания – първото на 17.04.2018г, в което е
докладвана жалбата, приети са доказателствата и е допусната експертиза, и
последното на 09.10.2018г, когато е изслушано заключението на СТЕ и е даден ход
по същество на делото; в останалите две заседания производството само е
отложено поради неизготвяне на СТЕ. Участието на пълномощника на „Дизел Р.“ ООД
в това производство се изчерпва с явяването му в о.с.з. на 09.10.2018г,
задаването на един въпрос към вещото лице, чийто отговор се съдържа в заключението
му, и изразяване на кратко становище по същество, мотивирано със заключението
на СТЕ. Въз основа на изложеното съдът приема, че заявеното адвокатско възнаграждение от 2 500лв.
действително е прекомерно. Съдът преценява, че възнаграждение в размер на
специалния минимум от 600лв. по чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1 /09.07.2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е съответно на положения в
конкретния случай специализиран юридически труд от пълномощника на заинтересованата
страна по вид, обем и продължителност, и намира, че именно в този смисъл следва
да бъде изменено решението по делото, респективно – в полза на „Дизел Р.“ ООД
следва да бъдат присъдени 600лв.; в останалата си част – до исканите
2 500лв, претенцията им е неоснователна.
Така
мотивиран и на осн.чл.248 ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение №2235/20.11.2018г по адм.д. №552/2018г, ХХVІ
с-в, както следва:
В
абзац втори на диспозитива вместо „сумата 2 500 (две хиляди и петстотин)
лева“ ДА СЕ ЧЕТЕ „сумата 600 (шестстотин) лева“.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд-София.
Преписи
от определението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: