№ 11130
гр. С., 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110121825 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, с която против Е. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
община К.П., ж. к. „З.П.“, бл. 6, вх. Б, ап. 5 са предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 1103,59 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 15.09.2021 г. до окончателното изплащане; 193,62 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 25.08.2021 г.; 25,70 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.08.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 15.09.2021 г. до окончателното изплащане; 5,26 лв. - мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. – 25.08.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.10.2021 г. по
ч. гр. д. № 53791/2021 г. по описа на СРС, 24 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № 40, находящ се в гр. С., бул. „П.К.“, бл. 62, ет. 2, с абонатен № 207206, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Сочи, че ответникът има качеството на „битов клиент“ като съсобственик –
1
носител на правото на собственост върху ½ идеална част от процесния имот. Поддържа, че
съгласно общите условия от 2016 г. е доставил за процесния период до имота на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал
в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по -
горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от
„Т.С.“ ЕООД, поради което се дължи и възнаграждение за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. П. П., чрез
назначения му особен представител – адвокат Л. К., с който исковете се оспорват по
основание и размер. Ответникът оспорва наличието на облигационно отношение и това, че е
ползвал доставената до имота топлинна енергия през процесния период. Оспорва наличието
на основание за заплащане на цена на услуга дялово разпределение с твърдения, че не е
страна по договора с третото лице – помагач, протоколът от общото събрание на етажната
собственост, на което е избрана фирмата за дялово разпределение не отразява вземането на
решението с изискуемия кворум и мнозинство, а на следващо място договорът между
етажната собственост и третото лице – помагач е с изтекъл срок. Релевира възражение за
погасяване на вземанията по давност. Оспорва доказателствената стойност на представените
с исковата молба писмени доказателства. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление от 15.09.2021 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л.Е.К.в и Е. П. П., в условията на разделност –
по ½ от следните суми: сумата от 2207,18 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2021 г. до окончателното изплащане; сумата
от 387,25 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019
г. – 25.08.2021 г.; сумата от 51,40 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.08.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 10,52
лв. - мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018
г. – 25.08.2021 г. С разпореждане от 04.10.2021 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 53,13 лв. - държавна такса и
50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
2
Заповедта е връчена на длъжника Л.Е.К.в на 14.11.2021 г., който не е депозирал
възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което срещу него е издаден изпълнителен
лист на 19.09.2022 г. за половината от посочените по – горе суми.
Заповедта е връчена на длъжника Е. П. П. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков
ред (половината от посочените по – горе суми).
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на доставената
топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение следва да се докаже, че за
процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на
последния да заплаща стойността , че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с действащата към
съответния момент нормативна уредба, че е извършена услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в полза на ответника, който е поел задължение да заплати тази сума на
ищеца и договорения размер на възнаграждението.
По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на
главниците ищецът следва да установи, че главните задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорните суми.
Ответникът следва да докаже възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи
или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ответника е да
докаже изтичането на законоустановения давностен срок, а в тежест на ищеца -
настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната
давност.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорно на първо място е дали ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия
за процесния имот и абонатен номер през процесния период.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
3
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
4
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка
на топлинна енергия за имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост,
може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. За
преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице
последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да
установи, че през процесния период ответникът е имал качеството клиент на топлинна
енергия, доставяна до процесния имот и дължи заплащане на цената на същата до размера
на ½ от дължимите суми за топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия.
От приетите по делото доказателства се установява, че ответникът Е. П. е собственик
поне на 1/2 идеална част от процесния имот. Следва да се отбележи, че това обстоятелство
не се оспорва нито с отговора на исковата молба, нито от самия ответник с молба от
20.03.2023 г. От представеното по делото писмо с изх. № 039638/09.11.2020 г. от ЧСИ Стоян
Якимов, с рег. № 844 на КЧСИ до Служба по вписванията при Агенция по вписванията, е
видно, че с постановление на ЧСИ от 09.11.2020 г. по изпълнително дело № 20208440401342
е наложена възбрана върху собствената на длъжника Е. П. П. 1/2 идеална част от процесния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63134.1002.9.6.40 с адрес на
имота: гр. С., район „Т.“, бул. „П.К.“, бл. 62, вх. В, ет. 2, ап. 40, заедно с прилежащите му
мазе и 1,823 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото, която възбрана е вписана на 12.11.2020 г., а с Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 90, том I, рег.
№ 3687, дело № 78 от 13.04.2020 г. Е. П. П. и В.Г. П.а са признати за собственици по
давностно владение на целия процесен недвижим имот. Видно от препис от искова молба на
Л.Е.К.в срещу Е. П. П. и В.Г. П.а, с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС,
ищецът Любен Кожухаров оспорва, че Е. П. и Вера П.а са собственици на целия имот, но не
и правото им на собственост върху една втора идеална част от него. От останалите приети
по делото доказателства се установява, че апартаментът е закупен от П.С.Д. и съпругът й
А.С.Д. през 1969 г. с Нотариален акт № 78, том XVII, дело № 3278 от 17.06.1969 г.,
впоследствие, след смъртта на А.Д., имотът е завещан от П.Д. на С.П.Н. – племенник, със
саморъчно завещание от 14.09.1994 г., което няма данни да е оспорено по надлежния ред, а
видно от Удостоверение за наследници изх. № РВЕ17-УФ01-470/23.11.2017 г. на Столична
5
община, район „В.“ С.П.Н. е починал на 06.01.2008 г., като е оставил за свои наследници по
закон Е. П. П. – първи братовчед и Искра Любенова Ненова – първа братовчедка, починала
на 08.03.2017 г. и оставила за свой наследник по закон Л.Е.К.в. По делото са приети и
документи, представени от третото лице – помагач – документи за отчет на уредите за
дялово разпределение в имота за част от процесния период, носещи подпис за клиент и
неоспорени от ответника. С оглед така приетите доказателства и разясненията на
посоченото тълкувателно решение съдът приема, че ответникът в качеството си на
собственик на поне 1/2 идеална част от имота (доколкото придобиването на останалата 1/2
идеална част се оспорва от Любен Кожухаров) е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща
стойността на доставената топлинна енергия в процесния имот за исковия период до размера
на квотата си от съсобствеността. Дори да се приеме, че имотът е съсобствен и между Е. П. и
Вера П.а, то с оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 СК за задължения, поети за
текущите нужди на семейството, каквито безспорно са задълженията за заплащане на
доставената топлинна енергия, съпрузите отговарят солидарно, като кредиторът може да
иска изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Ето защо съдът
приема, че през исковия период като съсобственик на имота ответникът се намира в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството клиент на
топлинна енергия се свързва с принадлежността на правото на собственост. Няма данни
правото на собственост да е било прехвърлено впоследствие на трето лице (издаването на
констативен нотариален акт за собственост по давност предполага, че имотът е бил във
владение на ответника през целия исков период), да е било учредено вещно право на
ползване или да е сключен изричен писмен договор с топлофикационното дружество с трето
за делото лице, а такива твърдения не са и изложени от ответника. В случая единствен
правнорелевантен факт за възникване на договорното правоотношение между страните е кой
е носителят на правото на собственост върху имота за исковия период, като е без значение
кой фактически е използвал имота и е живял в него, съответно твърденията на ответника, че
не е ползвал реално имота са ирелевантни за основателността на исковете.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по
описа на ВКС, ІІІ г. о. С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
6
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което
правоотношение е възникнало по силата на закона с оглед качеството на ответника на
съсобственик на имота и той дължи цената на доставената до имота ТЕ през процесния
период съобразно квотата си в съсобствеността.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в
Наредбата за топлоснабдяването. В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото доказателства, включително от заключенията на приетите
съдебно – техническа (СТЕ) и съдебно - счетоводна експертизи (ССчЕ), неоспорени от
страните, които съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК, както и от документите,
представени от „Т.С.“ ЕООД, се установява, че пълният отопляем обем на имота по проект е
166 куб. м. В процесния период в имота е доставяна и потребявана топлинна енергия за
отопление на имот, отдадена от сградна инсталация и за БГВ на обща стойност 2135,97 лв.,
след отчитане на изравнителните сметки, изготвени от третото лице – помагач, което е без
включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди. От СТЕ
се установява, че в имота е имало 4 броя отоплителни тела, с монтирани разпределители на
ТЕ, както и 1 брой водомер, не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителните
тела в общите части като дял за имота, за имота е начислен разход на ТЕ за отопление от
сградна инсталация на база пълен отопляем обем, като за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019
г. не е осигурен достъп до имота и е налице служебно изчисление на ТЕ, а за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е осигурен достъп до отчет на уредите за дялово разпределение,
като документът за отчет, издаден на Е. П., е подписан за клиент. Според вещото лице по
СТЕ дяловото разпределение на топлинна енергия е извършено от „Т.С.“ ЕООД съобразно
нормативните изисквания, технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от
доставената в абонатната станция топлинна енергия и са приспаднати за сметка на „Т.С.“
ЕАД. За процесния период общият топломер в абонатната станция е преминавал
метрологични проверки на 13.02.2018 г. и м. 10.2020 г. – последващи проверки, като не са
констатирани отклонения.
От заключението на ССчЕ се установява, че общият размер на неплатените суми възлиза
на 1129,29 лв., в размер на 1/2 от 2258,58 лв., както следва: 1103,59 лв. – главница за
топлинна енергия и 25,70 лв. – главница за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, размерът на законната лихва върху неплатените суми по процесните фактури,
изчислени от първия ден след срока за плащане до 25.08.2021 г. е в размер на 198,88 лв. - 1/2
от 397,77 лв., в т. ч. лихва върху главницата за топлинна енергия - 193,62 лв. и лихва върху
цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия – 5,26 лв. Няма данни за
7
извършени плащания на тези суми, дължими за процесния период.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема, че до имота на ответника е
доставяна ТЕ за отопление на имот, БГВ и отдадена от сградна инсталация, на обща
стойност 2135,97 лв. (1067,98 лв. за 1/2 от задълженията). Във връзка с оспорването на
представените от ищеца писмени доказателства следва да се посочи, че заключението на
СТЕ е изготвено не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи
(извлечение от сметка и съобщения към фактури, които са оспорени), но и въз основа на
данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение - изравнителни
сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение,
подписани за клиент (които не са оспорени), и на документи, представени от
топлофикационния район, т. е. изводът за реално доставената до имота топлинна енергия и
нейната стойност е направен не само въз основа на представени от ищеца частни документи,
като не са налице данни, които да разколебават заключението на СТЕ. Поради което съдът
приема, че искът за главница е доказан по основание и по размер до сумата от 1067,98 лв.
От ответника своевременно е направено възражение за погасителна давност, по
отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива
за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество,
като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено
вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 15.09.2021 г., на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, то от 15.09.2021 г. давността е прекъсната, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Поради това, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 09.07.2018 г. (с прибавяне на
69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност. В случая най – ранното
вземане за м. май 2018 г. е станало изискуемо на 15.07.2018 г. (за цена на ТЕ), поради което
не е погасено по давност, съответно и следващите вземания не са обхванати от погасителна
8
давност. Ето защо искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от 1067,98
лв. и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., и следва да бъде уважен, при липса на данни за
извършени плащания. Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата
следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
15.09.2021 г. до окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода са
приложими Общите условия от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр.
чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45 -
дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което
поставянето на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на
кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. Ето защо за главните вземания за периода м. 05.2018 г. – м.
04.2020 г., спрямо които приложение намират Общите условия от 2016 г., в полза на ищеца
съществува вземане за мораторна лихва, начислена в периода 15.09.2019 г. – 25.08.2021 г., в
размер на 192,15 лв. (1/2 от 384,30 лв.), определен по реда на чл. 162 ГПК чрез използване
на лихвен калкулатор и при съобразяване на ССчЕ, както и на изравнителната сметка от
31.07.2019 г., с начало на начисляване на лихвата на 15.09.2019 г. и изравнителната сметка
от 31.07.2020 г. с начало на начисляване на лихвата на 15.09.2020 г., до която сума искът за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е основателен и следва да бъде
уважен, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 193,62 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за процесния период:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
9
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявеният
иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД – в качеството му на
продавач на топлинна енергия, и при наличните доказателства, представени от третото лице
– помагач „Т.С.“ ЕООД, че през процесния период действително е извършвана услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, е установен по основание. Наличието или
липсата на договор е ирелевантно, тъй като за ответника при всички случаи е възникнало
задължението за заплащане на стойността на извършената по отношение на имота услуга.
Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 ОУ.
Оплакванията на ответника, че не е налице необходимото мнозинство и кворум за вземане
на решение за избор на фирмата за дялово разпределение не могат да бъдат релевирани и
изследвани в настоящото производство за първи път, при липса на данни взетите решения
на общото събрание на етажната собственост да са били оспорени по реда на чл. 40, ал. 1
ЗУЕС и в срока по ал. 2 на чл. 40 ЗУЕС. По делото е безспорно, че услугата дялово
разпределение на топлинната енергия е извършвана от „Т.С.“ ЕООД, което дружество е
изготвяло и изравнителните сметки за абонатите, без възражение от представители на
етажната собственост, поради което следва да се приеме, че последните са се съгласили за
това. Относно размера, съдът кредитира ССчЕ, че цената на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия възлиза на 25,70 лв., и при съобразяване, че процесният период, за
който се претендира е 01.08.2018 г. – 30.04.2020 г., т. е. няма вземания, които да са погасени
по давност, съдът приема, че искът за цена на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия следва да бъде уважен изцяло за сумата от 25,70 лв., при липса на данни за
извършено плащане. Като законна последица върху главницата следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2021 г. до
окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия:
По отношение цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 5,26 лв. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
10
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сума в размер на 1035,73 лв. от общо претендираните в размер на 1069,84 лв.
(146,87 лв. – държавна такса, 322,97 лв. - депозит за особен представител, 500 лв. - депозит
за експертизи и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото),
съразмерно с уважената част от исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 49,91 лв. от общо 51,56 лв.
От страна на ответника не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Е. П. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., община К.П., ж. к. „З.П.“, бл. 6, вх. Б, ап. 5, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. П. П.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, както следва: сумата от 1067,98 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот:
апартамент № 40, находящ се в гр. С., бул. „П.К.“, бл. 62, ет. 2, с абонатен № 207206, за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.09.2021 г. до
окончателното изплащане; сумата от 192,15 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 25.08.2021 г. и сумата от 25,70 лв. – главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.08.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.09.2021 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 04.10.2021 г. по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 53791/2021 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Е. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община
К.П., ж. к. „З.П.“, бл. 6, вх. Б, ап. 5, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на стойност
на топлинна енергия за сумата над 1067,98 лв. до сумата от 1103,59 лв., мораторна лихва
върху нея за сумата над 192,15 лв. до сумата от 193,62 лв. и мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 5,26 лв. за периода
01.10.2018 г. – 25.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 04.10.2021 г.
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53791/2021 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, като
неоснователни.
11
ОСЪЖДА Е. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община К.П., ж. к. „З.П.“, бл. 6, вх.
Б, ап. 5, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 49,91 лв. - разноски за
заповедното производство и сумата от 1035,73 лв. - разноски за исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12