Решение по дело №603/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 831
Дата: 4 май 2023 г.
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20237180700603
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 831

 

гр. Пловдив, 04.05. 2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при секретаря Христина Николова с участието на прокурора Иван Илевски, като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 603 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Пловдив чрез процесуален представител юриск. Кръчмарова против Решение № 36/09.01.2023 г., постановено по АНД № 5322/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), VIII наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 612079-F617372/19.11.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на Н.А.К., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 180, ал. 2 във връзка с чл. 180, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) глоба в размер на 332,66 лева.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради противоречие със закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В случай, че ответникът претендира възнаграждение над законовия минимум, се прави възражение и се иска същото да бъде намалено до законовия минимум.

Ответникът по касационната жалба – Н.А.К. чрез пълномощник адв. Я.К. оспорва същата и моли решението на ПРС като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производството пред ПРС е било НП № 612079-F617372/19.11.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на К. е наложено на основание чл. 180, ал. 2 във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС административно наказание глоба в размер на 332,66 лева за извършено нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 86, ал. 2 във връзка с чл. 180, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 119, чл. 25, ал. 1, ал. 3, т. 4 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС за това, че като данъчно задължено по ЗДДС лице, установено на територията на страната, не е начислил следващия се ДДС в общ размер на 332,66 лева по облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, извършени за данъчен период от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки, че е било длъжно.

НП е издадено въз основа на АУАН сер. АN F617372/28.06.2021 г., съставен от Г.Д.С. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, в който е посочено, че нарушението е установено в гр. Пловдив на 27.04.2021 г. и открито със съставяне на Протокол за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол обр. КД73 с № П-16001620181576-073-001/27.04.2021 г.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения – неспазване на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, както и липсата на конкретизация и индивидуализация на отделните доставки, извършени в рамките на процесния данъчен период – брой, дата на извършване, вид, предмет и стойност на отделната доставка. Прието е в тази насока, че видно от Протокол № П-16001620181576-073-001/27.04.2021 г., всички относими документи, които са били изискани от К., са представени на 04.01.2021 г., а тези, изискани от трети лица – на 16.03.2021 г. и 17.03.2021 г., поради което и последната дата е датата, на която най-късно нарушителят е бил известен, т.е. открит, респ. към датата на съставяне на АУАН – 28.06.2021 г. тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е бил изтекъл. На следващо място е прието, че и актосъставителят, и наказващият орган са формирали правен извод за осъществени през процесния период от жалбоподателя облагаеми доставки, но в обстоятелствената част на своите актове, не са конкретизирали въз основа на кои установени по несъмнен начин факти са приели, че лицето е било длъжно, но не е начислило дължимия ДДС по спорните доставки в предвидения за това срок. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са също всички възражения на страните и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по делото доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.

За пълнота и с оглед наведените възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН постановява, че административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Понятието „откриване на нарушителя“ не е легално дефинирано от ЗАНН, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация, са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от органите по приходите в ТД на НАП – Пловдив на база получени достатъчни данни за нарушението и неговото авторство. Както правилно е приел ПРС, такива данни последно са постъпили на 17.03.2021 г., поради което и от тази дата, а не от датата на съставяне на протокола за извършената проверка, е започнал да тече срокът по чл. 34 от ЗАНН. Неоснователни са в тази връзка наведените от касатора възражения, още повече, че по делото нито се твърди, нито се представят доказателства да е било изискано от К. представянето на други документи и/или обяснения – административното наказание е наложено при фактическата обстановка, установена със събраните в хода на ПУФО доказателства, последните от които се установи, че са постъпили на 17.03.2021 г.

Отделно от това, както правилно е приел ПРС, налице е и друго съществено нарушение на процесуалните правила – липсва посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което е самостоятелно основание оспореното НП да бъде отменено. Това е така, защото разпоредбите на чл. 42, т. 4, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от  ЗАНН изискват в акта и в наказателното постановление да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма, да осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Това, че в АУАН и в НП е посочено, че: „За периода: 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно, Н.А.К. не е начислило ДДС в общ размер на 332,66 лв. по облагаеми доставки – продажби към данъчно незадължени лица, на обща стойност 1 995,96 лв. (в това число данъчна основа: 1 663,30 лв. и ДДС 332,66 лв.) описани подробно в Приложение № 1, неразделна част от АУАН…“, в никакъв случай не е достатъчно да обоснове твърдяното нарушение, доколкото цитираният израз от съдържанието на НП е правен, който обаче се явява фактически необоснован. Административнонаказващият орган следва да опише подробно всички събрани данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нещо, което в конкретния случай не е сторено, поради което НП се явява незаконосъобразно и на това само основание.

При така установеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, НАП следва да бъде осъдена да заплати на адв. К. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, определено по реда на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36/09.01.2023 г., постановено по АНД № 5322/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII наказателен състав.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52 да заплати на адвокат Я. В. К. с адрес ***, сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                2.