№ 16485
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110129576 по описа за 2023 година
Ищецът В. Ц. Ц. е предявила срещу ответника Т..... - СОФИЯ
кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за
незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № 1-304/09.05.2023 г.
на ректора на Т..... - СОФИЯ и неговата отмяна – правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„ръководител на отдел „Студентски общежития и столове - АУП“ при
ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на посочената по-горе
длъжност, като с посочената по горе заповед трудовото му правоотношение
било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ. Поддържа, че
гореописаната заповед е незаконосъобразна по подробно изложените в
исковата молба съображения, а именно не бил налице фактическият състав на
прекратителното основание.
Сочи, че е започнал работа в Т..... – СОФИЯ през м. май 2007 г. на
длъжност „системен администратор“, която изисквала да притежава и
ръководни умения, като в последствие с допълнително споразумение от
02.12.2019 г. бил преназначен на длъжността „ръководител на отдел
„Студентски общежития и столове - АУП“. Твърди, че при преназначаването
1
на посочената длъжност нямал икономическо образование, но притежавал
достатъчно опит като ръководител. Излага твърдения, че през м. декември
2022 г. срещу него било образувано дисциплинарно производство, във връзка
с което не му било наложено дисциплинарно наказание, тъй като основното
нарушение – наличие на голяма сума в касата, не се дължало на негово
виновно поведение. Навежда доводи, че поради невъзможността да бъде
уволнен дисциплинарно през м. януари 2023 г. в длъжностната
характеристика за заеманата от него длъжност било въведено изискване за
определено образование, което той не притежавал. По подробно изложени в
исковата молба съображения счита, че промяната в длъжностната
характеристика е направена от работодателя само и единствено с цел
прекратяване на трудовия му договор.
Ответникът Т..... - СОФИЯ, в законоустановения едномесечен срок, е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като излага
подробни аргументи, че при прекратяване на трудовото правоотношение е
спазена законовата процедура и уволнението на ищеца е законосъобразно.
Претендира разноски.
Излага твърдения, че образуваното през м. декември 2022 г. срещу
ищеца дисциплинарно производство е във връзка с констатации за недобрата
работа на отдела под неговото ръководство основно по отношение на
финансовата дисциплина и управлението на ресурс и персонал. Навежда
доводи, че изменението в образователните изисквания за заеманата от ищеца
длъжност е част от предвидените в Заповед №170/20.01.2023 г. на ректора на
Т..... – СОФИЯ мерки, целящи оптимизиране на работата на отдела и няма за
единствена цел прекратяване на трудовия договор с ищеца.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представеното по делото
Допълнително споразумение №1-2515/02.12.2019 г. към трудов договор №I-
2171/17.05.2007 г. се установява, че между тях е съществувало трудово
правоотношение за неопределено време, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „ръководител на отдел „Студентски общежития и столове - АУП“
(считано от 02.12.2019 г.).
Това трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328,
2
ал.1, т.6, предл. 1 от КТ при неспазен срок на предизвестие, считано от
10.05.2023 г., като Заповед № 1-304/09.05.2023 г. на ректора на Т..... -
СОФИЯ, е връчена на ищеца на 09.05.2023 г., което е удостоверено с
полагането от ищеца на подпис върху заповедта.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжност
„ръководител“ СОС, утвърдена от ректора на Т..... – СОФИЯ на 20.01.2023 г.,
видно от която за заемане на длъжността се изисква следното образование –
висше – магистърска степен по професионални направления икономика и
управление. Горепосочената длъжностна характеристика е връчена на ищеца
на 05.04.2023 г., като отказът му да я получи е удостоверен с подписите на
двама свидетели.
По делото е представена и покана с изх.№21-00-94/05.04.2023 г. от
ректора на Т..... – СОФИЯ до ищеца, видно от която във връзка с изменението
на длъжностната характеристика за длъжността „ръководител“ СОС,
утвърдено от работодателя на 20.01.2023 г. на ищеца е дадена възможност да
представи диплома за завършено образование, отговарящо на изискванията на
т. II, 1 от изменената длъжностна характеристика. Горепосочената покана е
връчена на ищеца на 05.04.2023 г., като отказът му да я получи е удостоверен
с подписите на двама свидетели.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че ищецът В.
Ц. Ц. не притежава висше образование, степен „магистър“ по професионални
направления икономика и управление.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ предвижда правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника или
служителя, в случаите когато той не притежава необходимото образование и
професионална квалификация за изпълняваната работа.
Всички, предвидени в чл. 328 от КТ хипотези, включително и
предвидената в чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ възможност, даващи право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника или
служителя се основават на факти и обстоятелства, възникнали след
3
сключването на трудовия договор. Именно тези нови факти и обстоятелства
дават възможност на работодателя, чрез едностранно изявление да внесе
промени във валидно възникналото и съществуващо трудово
правоотношение, като прекрати същото.
В т. 2 от ТР № 4/01.02.2021 г., постановено по тълк. д. № 4/2017 година
на ОСГК на ВКС изрично е посочено, че и при двете основания за
едностранно прекратяване на трудовия договор-по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и
по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ - се изисква работодателят да е въвел нови
изисквания за заемане на длъжността, след като вече е възникнало трудовото
правоотношение. Т.е. основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване
на трудовия договор с работника или служителя е приложимо, ако промяната
на изискванията за образование и квалификация за заеманата от него
длъжност е настъпила след сключването на договора и той не отговаря на тях.
По правилата на чл. 154, ал.1 ГПК тежестта на доказване, т. е.
процесуалното задължение за установяване законността на уволнението, носи
работодателят - ответник по настоящото дело. Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание
се обуславя от проявлението на следните обстоятелствата - 1. да е налице
изменение на изискванията за образование на лицата, които заемат дадена
длъжност, като това изменение на образователните изисквания да е
извършено преди уволнението; 2. компетентният орган да е взел по надлежен
ред решение за изменение на изискванията за образование за заемане на
определена длъжност; 3. уволненият работник или служител да не е отговарял
на новите образователни изисквания и 4. актът, с който е прекратеното
трудовото правоотношение, да бъде мотивиран, с очертаване на фактическите
основания, които са обосновали волята на работодателя да уволни съответния
работник или служител. Проявлението на тези обстоятелства предпоставят
законосъобразното упражняване на потестативно субективно право на
работодателя, който с едностранно волеизявление може да прекрати
процесното трудово правоотношение.
Съдебната практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е
константна за това, че въпросът какво образование и квалификация са
необходими за съответната длъжност е въпрос от компетентността на
работодателя. Той е в правото си, с оглед на изпълняваните от съответната
4
длъжност функции, да прецени какво образование и квалификация и на какво
ниво са необходими за тяхното изпълнение и да предвиди такива, като
условие за заемане на длъжността или съответно да ги измени ако това е
необходимо. Тази негова преценка е въпрос на целесъобразност и не подлежи
на съдебен контрол, като съдът не е компетентен да се произнася какво
образование и квалификация са необходими за заемане на съответната
длъжност или за това дали извършеното изменение на изискванията е било
необходимо.
Съдебен контрол върху преценката на работодателя за изменение на
изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността е
допустим в случаите на оспорване на уволнението само при надлежно
въведени от работника твърдения за злоупотреба с право или дискриминация
от страна на работодателя (в този смисъл - решение № 321/31.10.2011 г. по гр.
д. № 13/2011 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 192/14.06.2013 г. по
гр. д. № 680/2012 г., решение № 60276/06.01.2022 г. по гр. д. № 4103/2020 г.
описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и др.).
По силата на установената в чл. 8, ал. 2 от КТ презумпция
добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се
предполага до установяване на противното. Затова при спор относно
законността на уволнението работодателят е освободен от задължението да
доказва, че добросъвестно е упражнил правото си да прекрати трудовото
задължение на работника или служителя. Презумпцията за добросъвестност е
оборима, поради което доказателствената тежест за установяване на
злоупотребата с право от страна на работодателя се носи от работника или
служителя. За да бъде установено наличието или не на злоупотреба с право от
страна на работодателя следва да бъдат установени конкретни факти и
обстоятелства, от които може да се направи извод за това. Същите следва да
бъдат включени в предмета на делото по установения за това ред от страната,
която има интерес от установяването им. Това е страната, която носи
доказателствената тежест за оборването на презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ.
При спор за законността на уволнението тази страна е работникът или
служителят, който трябва да обоснове твърденията си за злоупотреба с право
от страна на работодателя като посочи конкретни факти и обстоятелства, от
които могат да бъдат направени изводи в тази насока.
5
След анализ на установената практика, настоящият състав намира, че за
да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко
работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане
на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават
твърденията на ищеца за злоупотреба с право. В същия смисъл е и Решение
№ 58/30.07.2015 г. по гр. д. № 2600/2014 г. ВКС ІV ГО.
По делото е установено, че по силата на сключеното Допълнително
споразумение №1-2515/02.12.2019 г. към трудов договор №I-2171/17.05.2007
г. между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено
време, по силата на което ищецът е заемал длъжността „ръководител на отдел
„Студентски общежития и столове - АУП“ (считано от 02.12.2019 г.).
Към момента на сключването на договора за заемането на длъжността
се е изисквало висше образование – техническо, магистър, каквото няма спор
между страните по делото, че ищецът притежава.
Със заповед №170/20.01.2023 г. на ректора на Т..... – СОФИЯ, въз
основа на доклад, изготвен от проф. дн инж. Н. Н., помощник-ректор на Т.....
– СОФИЯ, са утвърдени промени в разписанието на длъжностите на Т..... –
СОФИЯ. Тази заповед е издадена въз основа на предложените в доклад,
изготвен от проф. дн инж. Н. Н., помощник-ректор на Т..... – СОФИЯ мотиви,
с които е обоснована необходимостта от оптимизиране дейността на отдел
„Студентски общежития и столове - АУП“. По делото е представена
длъжностна характеристика за длъжност „ръководител“ СОС, утвърдена от
ректора на Т..... – СОФИЯ на 20.01.2023 г., видно от която за заемане на
длъжността се изисква следното образование – висше – магистърска степен
по професионални направления икономика и управление. Горепосочената
длъжностна характеристика е връчена на ищеца на 05.04.2023 г., като отказът
му да я получи е удостоверен с подписите на двама свидетели.
С оглед на това е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение на В. Ц. Ц., тъй като е налице
изменение на изискванията за образование и квалификация за заемане на
длъжността „ръководител на отдел „Студентски общежития и столове -
АУП“, настъпило след сключване на трудовия договор между нея и Т..... –
СОФИЯ. Обстоятелството, че към момента на сключване на трудовия
договор е било налице изискване за висше образование – техническо,
6
магистър не означава, че работодателят не може да променя това изискване за
в бъдеще. Подобно ограничение в закона не съществува, а обратното самата
възможност за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ сочи, че това е възможно.
В исковата си молба В. Ц. Ц. сочи, че изменението на изискванията за
образование и квалификация за заеманата от него длъжност е извършено
единствено с цел да бъде прекратено трудовото му правоотношение.
Доказателства за това не са събрани по делото. По начало обстоятелството, че
изменението на изискванията за образование и квалификация за заемане на
длъжността ще доведе до уволнението на единствения служител, който заема
тази длъжност и не отговора на новите изисквания, не ограничава
работодателят да извършва промени в тази насока. При това той не следва да
доказва, че е извършил тези промени добросъвестно, а доказателствената
тежест да установи недобросъвестността му се носи от работника или
служителя.
Ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока, а извод за
недобросъвестност на работодателя не може да бъде изведен от показанията
на разпитаните по делото свидетели Е.Д.К. и Н. Л. Н., тъй като те се отнасят
до разпределението на трудовите функции в отдела и възприетия начина на
работа, като не касаят твърдените от ищеца отношения с работодателя. С
оглед на това ищецът В. Ц. Ц. не е доказал, при условията на пълно и главно
доказване, че уволнението му се дължи на злоупотреба с право от страна на
работодателя, поради което презумпцията на чл. 8, ал. 2 от КТ не е оборена.
С оглед на изложените съображения съдът приема, че е налице
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6, изр. 1 КТ за прекратяване на трудовия
договор между страните в настоящото производство, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Уважаването на иска за възстановяване на заемана преди уволнението
работа е обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. След като съдът приема, че искът за признаване
на процесното уволнение за незаконно и неговата отмяна е неоснователен,
неоснователен се явяват и обективно съединеният с него иск за
7
възстановяването на предишната работа.
Относно разноските по производството
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за производството в
размер на 300.00 лв. (за юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Ц. Ц., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, кв. ... – адв. В. К., против Т..... - СОФИЯ, БУЛСТАТ ......, с
адрес на управление: гр. София, бул. ..., иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със
Заповед № 1-304/09.05.2023 г. на ректора на Т..... - СОФИЯ и неговата
отмяна, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „ръководител на отдел „Студентски
общежития и столове - АУП“ при Т..... – СОФИЯ, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Ц. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, кв.
... – адв. В. К., да заплати на Т..... - СОФИЯ, БУЛСТАТ ......, с адрес на
управление: гр. София, бул. ..., сумата от 300.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от 12.10.2023 г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК).
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от
ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8