Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 835
13.11.2019 г. гр.Х.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х. в открито съдебно заседание
на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1064 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.32, ал.2 от Закона за администрацията (ЗА), чл.45, ал.4 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).
Образувано е по Заповед №АК-04-8/03.09.2019 г. на
Областния управител на Област Х., обективираща оспорване на Решение №891 от 21.08.2019
г., прието от Общински съвет – М.б..
Оспорващият твърди, че така приетото решение било постановено
в противоречие с материалноправните разпоредби и неспазване на установената
форма. На първо място, в решението липсвали фактически основания, което водело
след себе си и неспазване на императивната разпоредба на чл.59, ал.2 от АПК
относно формата на административния акт. Същият бил немотивиран, което било
съществен порок, касаещ формата му, а липсата на форма на административния акт,
от своя страна, било абсолютно основание за отмяната му. Нямало пречка мотивите
да са изложени в друг акт (докладна записка), различен от взетото решение на
ОбС – М.б.. Обаче, видно от изпратените на Областния управител на Област Х.
материали, докладна записка на кмета на общината нямало изобщо, нито мотиви
имало обективирани в самия протокол №58. Навеждат се доводи, че неизлагането на
ясни мотиви, в конкретния случай, препятствало възможността да се извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт и съставлявало
основание за отмяната му. В тази връзка липсата на мотиви, според трайната
съдебна практика, във всички случаи била достатъчно основание за отмяната на
издадения акт, в конкретния случай на Решение №891/21.08.2019г. От друга
страна, при извършената промяна в характера на собствеността на имота от
публичен в частен не бил изследван по никакъв начин и въпроса за наличие на
предпоставките за приложението на чл.6, ал.1 от ЗОС, което от своя страна било
съществено нарушение на материалния закон. Имотите публична общинска
собственост подлежали на специален режим на управление и разпореждане, а
регулиращите ги законови норми ги поставяли под особена закрила. Ето защо дали
даден имот е престанал да има предназначение за осъществяване функциите на
органите на местното самоуправление и местната администрация, или да задоволява
трайно обществени потребности от местно значение, било от съществено значение,
а в същото време това не било доказано, не било изследвано и липсвала обосновка
в тази посока, отново поради липса на мотиви. В конкретния случай липсвали
каквито и да било доказателства по промяна на вида на собствеността на имота,
които да обосновават промяна на неговото предназначение, което пък от своя
страна било изрично изискване за трансформиране в общинска частна собственост
на имота при условията на чл.6, ал.1 от ЗОС. По отношение на тази точка в
протокола дори нямало разисквания. Изложеното налагало извода, че не били
изпълнени предпоставките за промяна характера на собствеността от публична в
частна общинска собственост, тъй като процесният недвижим имот нямало данни да
е загубил предназначението си да задоволява обществени потребности от местно
значение. Твърди се, че не се оспорва правото на Общински съвет да стори
промяната, а начина, по който я извършва чрез явното и грубо неспазване на
особените изисквания на закона. Правело впечатление и будел недоумение факта на
многократно приемане на решения от колективния орган (подробно описани в
заповедта), целящи промяната в статута на гореописания имот, въпреки тяхната
отмяна, което категорично показвало абсолютно несъобразяване на Общинския съвет
– М.б. с установения правов ред и действащата нормативна уредба. Претендира се
решението да бъде отменено.
Ответникът, Общински съвет – М.б., в представен по
делото чрез Председателя на Общински съвет М.б. писмен отговор моли на
основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК да бъде отхвърлено оспорването.
Административен
съд – Х., като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е Акт №2620 за публична общинска
собственост, съставен на 19.08.2016г., на основание чл.59, ал.2 от ЗОС, Заповед
№З-287/20.06.2016г. и Решение №227/24.06.2016г. на ОбС М.б., за следния имот:
УПИ XXXVII (тридесет и седми) в кв.17 (седемнадесети)
по плана на с. М.б., община М.б., Област Х., с площ на имота – 2246 кв. м., с
местонахождение с. М.б., кв.17, при посочени граници на имота.
От Кмет на Община М.б. е изготвена Докладна записка регистрационен
индекс 3798/19.08.2019г. (вх. №374/19.08.2019г. в Общински съвет М.б.) до
Общински съвет – М.б., относно: преобразуване от публична в частна общинска
собственост, с която, на основание чл.6, ал.1 от ЗОС и чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА,
се предлага да бъде прието следното решение: 1. Обявява за частна общинска
собственост, УПИ XXXVII в кв.17 по плана на с. М.б., Община М.б., Област Х. с
площ на имота – 2246 кв. м., актуван с АПОС №2620 от 19.08.2016г.; 2. Възлага
на кмета на Община М.б. да извърши необходимите действия. В докладната записка
са изложени следните мотиви: имотът, който се предлага, е престанал да
изпълнява функциите на органите на местното самоуправление и местната
администрация и трайно да задоволява обществените потребности от местно
значение; в имота не е предвидено застрояване на обществено обслужваща сграда,
която да е с публичен характер съгласно стратегията на Община М.б., обл. Х. за
„Управление и разпореждане с общинска собственост за мандат 2016-2019г.“; за
УПИ XXXVII в кв.17 по
плана на с. М.б., Община М.б., Област Х. няма одобрен застроителен план
съгласно ЗУТ за определяне начина на застрояване, който от своя страна определя
характера на собственост съгласно ЗОС.
Видно от Протокол №58, на свое заседание, проведено на
21.08.2019 г., Общински съвет – М.б. е разгледал докладната записка под т.20 от
дневния ред и е провел поименно гласуване, в което са участвали 12 от общо 13
общински съветника.
С 11 гласа „за”, 0 гласа „против” и 1 „въздържали се”
е прието Решение №891/21.08.2019г.
със следното съдържание: „На основание чл.6, ал.1 от ЗОС и чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, Общински съвет – М.б. реши: 1. Обявява за частна общинска собственост,
УПИ XXXVII /тридесет и
седми/ в кв. 17 /седемнадесети/ по плана на с. М.б., община М.б., област Х. с
площ на имота – 2 246 кв. м. /две хиляди двеста четиридесет и шест кв.
м./, актуван с АПОС №2620 от 19.08.2016г.; 2. Възлага на кмета на община М.б.
да извърши необходимите действия.“.
С писмо изх. № 389/23.08.2019 г. на Председателя на
Общински съвет – М.б., Протокол №58 от
проведеното на 21.08.2019г. заседание и приетите на същото решения на общинския
съвет е изпратен на Областния управител на Област Х. и получен в Областна
администрация на 26.08.2019г., видно от поставения номер и дата на входирането
му. Заповед №АК-04-8/03.09.2019 г. е постъпила в съда по пощата, с дата на
подаване 03.09.2019 г., видно от пощенското клеймо на плика.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, намира следното:
Съгласно
чл.32, ал.2, изр.1 от ЗА, Областният управител може да оспорва
незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на ЗМСМА. Упражняването
на това правомощие е в съответствие и с чл.31, ал.1, т.5 от ЗА, съгласно който
Областният управител упражнява контрол по законосъобразността на актовете и
действията на органите на местното самоуправление, каквито безспорно са
общинските съвети. Съгласно чл.45, ал.4 от ЗМСМА, областният управител
упражнява контрол върху актовете на Общинските съвети като липсва специална
клауза, която да изключва съдебния контрол на решения на общинските съвети,
взети на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. Съдебният контрол върху тези
актове не е контрол върху свободното волеизявление на органа, а само върху законосъобразното
му упражняване - относно спазването на материалноправните и процесуалноправните
разпоредби при упражняването на правомощията на органа за местно
самоуправление. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за допустимост на
съдебния контрол на актовете по чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА е изричния текст на
чл.8, ал.11 ЗОС.
Предвид горното оспорването изхожда от надлежно
легитимирана страна и е насочено срещу годен за обжалване административен акт.
Същото е направено в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, приложим по препращане от
чл. 45, ал.11 от ЗМСМА,
предвид което е допустимо.
Разгледано по същество, е основателно.
Решение №891/21.08.2019г. изхожда от компетентен орган и е обективирано в писмена форма. В същото
са посочени правните основания за издаването му, а именно чл. 21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, във връзка с чл. 6, ал.1 от ЗОбС. Като фактически основания за издаване на оспореното
решение следва да се приемат съображенията, съдържащи се в приложената към
преписката Докладна
записка регистрационен индекс 3798/19.08.2019г. (вх. №374/19.08.2019г. в
Общински съвет М.б.). Според
посоченото в докладната записка, фактическите основания за приемане на
оспореното решение се изразяват в следното: имотът, който се предлага, е престанал да изпълнява
функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация и
трайно да задоволява обществените потребности от местно значение; в имота не е
предвидено застрояване на обществено обслужваща сграда, която да е с публичен
характер съгласно стратегията на Община М.б., обл. Х. за „Управление и
разпореждане с общинска собственост за мандат 2016-2019г.“; за УПИ XXXVII в кв.17 по
плана на с. М.б., Община М.б., Област Х. няма одобрен застроителен план
съгласно ЗУТ за определяне начина на застрояване, който от своя страна определя
характера на собственост съгласно ЗОС.
Оспореното решение е прието
при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е взето на
редовно проведено заседание на общинския съвет и с необходимото мнозинство
съгласно разпоредбите на чл. 27, ал.2 и ал.4 от ЗМСМА. Спазено е и изискването
по чл. 27, ал.5 от ЗМСМА за приемане на акта при поименно гласуване на
общинските съветници, като същото е отразено в точка XX-та
на Протокол № 58/21.08.2019г.
Отразените в оспопрения акт
фактически основания за приемане на решението, обаче не водят до извод за наличие на релевантния в случая факт, а именно - отпадане на
предназначението по чл. 3, ал.2 от ЗОС на процесния имот. В докладната записка,
по която същото е прието, липсва обосновка в тази насока. Видно и от Протокол № 58 от проведеното на 21.08.2019г. заседание на
ОбС, липсват разисквания относно процесния имот и не става ясно налице ли са по
отношение на него предпоставките по чл. 6, ал.1 от ЗОС, за да бъде променен
харктера на собствеността му от публична в частна, в какъвто смисъл е приетото
в решението. Следва да се отбележи, че посочването на относимата към случая
правна уредба чрез изброяване на конкретни нормативни разпоредби не е достатъчно
да изпълни изискването за мотивиране на административния акт и в тази връзка
оспореното решение е прието в нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Непосочването
на фактическите основания за издаване на акта е съществено нарушение на
изискванията за форма и представлява самостоятелно основание за отмяната му,
доколкото възпрепятства адекватния съдебен контрол по отношение наличието на
материалноправните предпоставки, обосновали постановения от административния
орган резултат.
Предвид съдържанието на оспорения акт и липсата
на изложени каквито и да било факти и обстоятелства, относно действителното
предназначение на процесния имот, съдът намира, че по отношение на същия не се
установява да е престанал да има
предназначението по чл. 3, ал.2, т.3 от ЗОС, поради което не са налице
предпоставките на чл. 6, ал.1 от ЗОС за промяна характера на собствеността му
от публична в частна такава. Ето защо Решение
№891/21.08.2019г. на Общински съвет М.б., се явява и материално незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е издадено при
неспазване установената за това форма, в противоречие с материалния закон и неговата цел, предвид което следва да бъде отменено.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №891/21.08.2019г. на
Общински съвет М.б., прието по Протокол № 58 от заседание на общинския съвет, проведено на 21.08.2019г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: