Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
366, 19.06.2019 година, град Търговище,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ
РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На седми
юни две хиляди и деветнадесета година:
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Михаил Пенчев,
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 625 по описа за 2019г. на РСТ ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
124 и сл. от ГПК по предявен иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗС.
Постъпила
е искова молба от Н.К.Н. ***, със съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв.Л.И.И. ***, с която е предявен положителен установителен иск за
собственост върху Поземлен имот с идентификатор ************* по КК и КР на
гр.Търговище, одобрени със Заповед РД-18-18/17.06.2005г. на Изп.Директор на
АГКК, с площ от 1762 кв.м.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че в началото на XX
век, по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 207, рег.№ 511,
дело № 219 от 1922г. на Е-Д. М. С. , и съгласно посоченото в т.2 от същия, баба
му С. Н. К. , е закупила недвижим имот в землището на Ески Джумая (старото
наименование на град Търговище) в м. "Юкя", представляващ нива от 1.8
дка при съседи В. И., И. П., Д. П. и мера от 0.6 дка
при съседи В. И., И. П., М. Г. и мера. Като нейн
единствен наследник в това му качество с
Решение за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на гр. Търговище на Поземлена
комисия № ТТ/607 от 09.10.97 г., му е признато правото на собственост на 0.498
дка в м. "Юкя", отговарящ на вторият описан, като мера имот в
посочения нотариален акт. Останалата част от наследствения имот попада в
урбанизирана територия и е заснет по кадастралната карта на град Търговище,
като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************* по КК и КР, одобрени със
Заповед РД-18-18/17.06.2005 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 1762
кв.м., вид територия - Урбанизирана, начин на трайно ползване - Друг вид нива,
стар номер *********, квартал 0, при съседи: 73626.153.102; 73626.153.231;
73626.153.998; 73626.153.999; 73626.507.128; 73626.507.531; 73626.507.681;
73626.507.682 и 73626.507.98. Тази част от имота никога не е била одържавявана,
не е включвана в блокове на ТКЗС, както и всички останали имоти, находящи се в
същата местност.
В кадастъра, обаче е записано, че няма данни
относно собствеността на имота (т.е. се стопанисва от Община Търговище). Счита,
че за него е налице правен интерес да заведе настоящия иск срещу Община
Търговище.
От покупката така описания имот до днес е бил
във владение на баба му С. Н. К. , на нейните наследници и на него, като
единствен останал наследник. Никой не е оспорвал собствеността или владението
на имота.
Релевира доводи, че след като имота никога не
е бил включван в блокове на ТКЗ или ДЗС, то не е необходимо да се подава
заявление за възстановяване на собственост. След като ВКС с решение окончателно
е приела, че след отмяната на ЗСГ придобивна давност върху тези имоти е текла,
то ищеца е придобил собствеността. Има правен интерес да установи това
обстоятелство и имотът да бъде записан на негово име. Моли съда да постанови
решение с което да признаете за установено срещу Община Търговище, че е съм
собственик на описания по-горе недвижим имот по давност, ведно с всички законни
последици. В съдебно заседание поддържа иска.
С
отговора ответника – Община Търговище, счита иска за допустим, доколкото е
подаден от лице с активна процесуална легитимация и пред компетентен за
решаване на съда спор. Не взема становище по неговата основателност. Процесният имот е с идентификатор №************* по
кадастралната карта на гр. Търговище, одобрена със заповед №РД-18-18/17.06.2005
г. Същият имот имот попада в регулационните граници на гр. Търговище,
определени с действащия ПУП план за регулация, одобрен със заповед №
336/09.07.1996г. Поземленият имот попада в УГ1И II- „за мотостадион и
озеленяване“ в кв. 67, като предвижданията на ПУП не са реализирани.
В кадастрален план за гр. Търговище,
изработен през 1978 г., поземлен имот с идентификатор №*************
съответства на част от поземлен имот № 2998, находяща се в регулационните
граници на града. Останалата част от поземления имот № 2998 е възстановена в
собственост на Н.К.Н.. Поземления имот с идентификатор №************* не е бил
отразен в предходните кадастрални планове на града.Не са подавани документи за
придобиване на собственост по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не са съставяни
актове за общинска собственост. В съдебно заседание процесуалният й
представител счита иска за основателен.
Съдът,
след преценка на представените и допълнително събрани доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
От представеното
удостоверение за наследници № 3921/28.03.2019г., изд. от Община Търговище се
установява, че ищецът е единствен наследник на С.М. Д., поч. на 03.03.1971г. От
приложения като доказателство нотар.акт за продажба на недвижим имот № 207, Рег.№
511, дело № 219 от 1922г. се установява, че неговата наследодателка е закупила
няколко недвижими имота от Минчо Гочов, между които и процесния, представляващ
нива от 1.8 дка в землището на Ески Джумая. Закупана е и мера с площ от 06.
Дка, която с Решение № ТТ/607 от 09.10.1997г. на ПК-Търговище е възстановена на
ищеца Н.К.Н. в стари реални граници (трайни насаждения от 0.498 дка шеста
категория, местност Юкя).
От
удостоверение за данъчна оценка № **********/08.04.2019г., изд. от Община
Търговище се установява, че имотът е с данъчна оценка от 1762лв.
От заключението по назначената и
приета по делото СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
компетентно и пълно и отговарящо на поставените задачи се установява, че процесният
имот е с площ от 1762кв.м., отразен като
имот с ид.№ ************* по КК на града,
съществува в реални граници. Имота е с начин на трайно ползване „Друг вид
нива“, урбанизирана територия. При посещение в „ТСУ“ в Община Търговище, вещото
лице е установило, че процесният имот е част от поземлен имот № 2998 по КП на
гр.Търговище от 1978г. Малка част от ПИ № 2998 е извън регулацията на града и е
възстановена на ищеца с решение на ПК Търговище, като двата имота си граничат.
На място процесния имот и възстановения имот нямат граница.
По действащия план за регулация
на гр.Търговище, одобрен със Заповед № 336/09.07.1996г., процесния имот е
включен в УПИ ІІ, кв.67, отреден за „Мотостадион и озеленяване“. Предвиденото
мероприятие е изпълнено.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите О.К. Н. и И.П.Й. (двамата без дела и
родство с ищеца) се установява, че ищеца притежава процесния имот от своята
баба. Знаят, че имота е техен от повече от 40 години. От тогава са установили
владение върху него, което и в момента продължават да осъществяват. Не им е
известно някой да им е оспорвал владението върху него.
Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели, като счита, че те са незаинтересовани от
изхода на спора, имат преки и непосредствени впечатления върху имота и
показанията им кореспондират с представените по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният установителен иск по
реда на чл. 124, ал.1 от ГПК е обоснован с обстоятелството, че процесния имот с
площ от около 1.8 дка е придобит от ищеца по наследство и по силата на
продължило от 1971г. до настоящия момент необезспокоявано владеене на имота,
без собствеността върху него да е била прехвърляна или оспорвана от някого.
За да се установи дали ищецът е
придобил собствеността върху процесния имот въз основа на давностно владение,
като оригинерен придобивен способ, следва да се изясни статута на същия,
предвид различните ограничения на придобиването на имоти въз основа на
давностно владение, установени в законите действали през процесния период. Това
е така, доколкото владението върху имота по отношение на С. Н. К. е установено
въз основа на нотариален акт от 1922г., който е сключен в изискуемата се
нотариална форма съобр. чл. 18 от ЗЗД, и притежава вещно-правен ефект, при
което следва да се приеме, че от 1.03.1922г. наследодателката на ищеца е
установила свое владение върху имота, като с оглед събраните по делото гласни
доказателства и заключението на вещото лице, следва да се приеме, че към този
момент, същата е владяла имот с площ от около 1.8 декара.
От събраните гласни и писмени
доказателства по делото се установява още, че владението, упражнявано от
наследодателката на ищеца е продължавало спокойно и явно и до момента на
смъртта й през 1971г., като никой
не е оспорвал това владение. Поради това
следва да се приеме, че доколкото липсват доказателства имотът да е отнеман,
внесен в ТКЗС и подлежащ на реституция,
за него да е изпълнена административната процедура по ЗТПС, или да е бил
одържавен на друго основание, то за него не важи забраната по чл. 86,ал.1 от
ЗС, нито по чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ(заличаващ изтеклия до 22.11.1997г. давностен
срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ), нито забраната по чл.
10,ал.13 от ЗСПЗЗ. От приетата по делото СТЕ се установи и, че имотът не е
заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ. Същият е владян от С. Н. К. , а след това
и от наследниците й, като владението е продължавало спокойно и явно и до
момента, поради което следва да се
приеме, че с отпадане на забраната за придобиване на имоти по давност по чл. 29
от ЗСГ(отм.) след 13.03. 1990г., е станало възможно придобиването на
собствеността, като ищеца е станала собственик на имота, не само по наследство,
но и въз основа на давностно владение като оригинерен придобивен способ още
през 2010г., с изтичане на десетгодишния давностен срок по чл. 79,ал.1 от ЗС(в
този смисъл и задължителната практика на ВКС- Решение № 427/21.07.2009г. по
гр.д.№ 3255/2008г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 298/29.03.2010г. на ВКС, V г.о.; Решение № 966/01.04.2010г. по
гр.д.№ 3002/2008г. на ВКС, І г.о.). Поради изложеното, съдът приема, че към
момента на смъртта си, наследодателката С. Н. К. е
била собственик на имота, при което същият е преминал в патримониума на
наследниците й –Н.К.Н.. Предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи,
на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
Страните не са претендирали
разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Община Търговище, представлявана от кмета д-р Д.Д.,
че Н.К.Н. ***, със съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв.Л.И.И. *** е собственик въз основа на наследствено
правоприемство и давностно владение по чл. 79,ал.1 от ЗС, на недвижим имот,
находящ се в м.”Юкя” в землището на гр.Търговище, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************* по КК и КР, одобрени със
Заповед РД-18-18/17.06.2005г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 1762
кв.м., вид територия - Урбанизирана, начин на трайно ползване - Друг вид нива,
стар номер *********, квартал 0, при съседи: 73626.153.102; 73626.153.231;
73626.153.998; 73626.153.999; 73626.507.128; 73626.507.531; 73626.507.681;
73626.507.682 и 73626.507.98., на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във
вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Търговищкия окръжен съд, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :