№ 440
гр. Благоевград, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на тридесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500441 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано
по въззивна жалба на ИБР. АС. К. против решение № 51 от 12.05.2022г.,
постановено по гр.д. № 402/2022г. по описа на РС Р..
С обжалваното решение съдът е приел, че на 04.04.2022г. около 16:00
часа ИБР. АС. К. е извършил по отношение на молителя ИБР. М. К. акт на
домашно насилие, като на основание чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН е задължил
ответника да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо
молителя, както и на основание чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН е забранил на
ответника за срок от 10 месеца да приближава на по-малко от 20 метра
молителя, а така също и жилището, което последния обитава и местоработата
му. Съдът е наложил на ИБР. АС. К. и глоба в размер на 200 лева, като го е
осъдил и заплати сторените по делото разноски от молителя.
Недоволен от постановения акт жалбоподателят твърди, че съдът не е
обсъдил целия доказателствен материал, като неправилно е игнорирал
представените от него писмени доказателства и показанията на св. Мангов.
Навежда твърдения, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като не
е разрешил да се задават въпроси на свидетелите относно конфликта между
ответника и молителя. Изказва съмнение, че молителят знае за воденото дело
и че подписът на молбата и пълномощното са негови. В тази връзка прави
следните доказателствени искания: да бъде задължен молителя да се яви в
съда и да потвърди дали той е подписал молбата и декларацията, да потвърди
дали знае за какво се води делото и да изложи пред съда какво си спомня на
този ден – 04.04.2022г; да бъде допусната съдебно-почеркова експертиза,
1
която да установи дали подписа на молбата и на пълномощното са поставени
от молите; да бъде призован като свидетел д-р Д.Б. относно това спазен ли е
графика на 04.04.2022г. и какви манипулации са правени на жалбоподателя;
да бъде дадена възможност да представи удостоверение от д-р Д.Б. какви
манипулации са извършени на 04.04.2022г., от колко часа е бил прегледа и че
лицето Златина Мангурева случайно е записана за един и същ час с
жалбоподателя; да бъде допуснат преразпит на свидетеля Мангов. Иска
отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде оставена без
уважение молбата на молителя. Иска отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да бъде оставена без уважение молбата на молителя.
В срок е постъпил отговор от ищеца по делото, с който твърди, че
жалбата е неоснователна, а постановено решение – правилно и
законосъобразно. Излагат се доводи, че РС е направил обстоен анализ на
всички събрани доказателства. Сочи, че възраженията в жалбата относно
първоизточника на конфликта между молителя и ответника са неотносими
към предмета на спора. Не възразява срещу искането молителят да се яви в
съда и да потвърди дали той е подписал декларацията и молбата и дали знае
за какво се води делото, но възразява срещу останалите искания на
жалбоподателя. Моли съда да приеме като доказателство по делото НА за
дарение № 123, том 4, рег. № 6383, дело № 674/2021г. на нотариус Сашка
Витанова, както и допускането при режим на довеждане на един свидетел за
оборване твърденията на жалбоподателя, че на посочената дата и час е бил в
Благоевград. Моли съда за потвърждаване на решението и присъждане на
сторените по делото разноски.
По направените от страните доказателствени искания съдът се е
произнесъл с определение, като е оставил същите без уважение като
преклудирани по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ГПК.
В съдебно заседание молителят ИБР. М. К. се явява лично, като заявява,
че подписът върху молбата по ЗЗДН
и декларацията към нея са подписани лично от него. Посочва, че знае за
какво се води делото, а именно за боя, който му е нанесъл братовчед му на
04.04.2022г. в 16:30.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с молба по реда на ЗЗДН, подадена
от ИБР. М. К. против ИБР. АС. К., с която молителят твърди, че на
04.04.2022г. около 16:00 спрямо него от ответника е упражнено домашно
насилие чрез нанасяне на удари по лицето и главата, като по време на побоя
молителя е бил заплашен с думите: „се че ти счупя пръсто, после че те
утрепа“ и „утрепах те“.
Настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно и
допустимо.
2
Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с
оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.второ от ГПК,
същата се преценява като неоснователна поради следните съображения:
Страните не спорят, а и видно и от представеното удостоверение за
родствени връзки от 26.04.2022г., издадено от Община ***, ищецът и
ответникът са първи братовчеди. Това обуславя и активната му процесуална
легитимация да иска налагането на мерки по ЗЗДН.
На основание чл. 9, ал.3 ЗЗДН като доказателство по делото е приложена
декларация от молителя за осъществен спрямо него акт на домашно насилие
за дата 04.04.2022 г., в която декларация се излагат твърдения, идентични на
описаните в исковата молба.
От съвкупния анализ на събраните гласни и писмени доказателства съдът
намира за доказано, че действително на 04.04.2022г. ответникът по делото
ИБР. АС. К. е нанесъл побой на молителя ИБР. М. К.. В подкрепа на този
извод е на първо място представената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, на
която законът е придал самостоятелна доказателствена стойност. Оборването
й е изцяло в тежест на ответника и не е сторено в процеса. Според
настоящият състав РС е направил правилен анализ на свидетелските
показания, като е кредитирал показанията на свидетелката А.К. и Д.Ш..
Действително същите не са били преки свидетели на нанесения побой, но
потвърждават казаното от молителя. От една страна свидетелката К. е видяла
лично на посочената дата и час ответникът, заедно с жена си, да излиза от
жилището на молителя. Тя, както и дъщеря им, лично са възприели
състоянието му, изпитаните болки и наличните подутини. Последната го е
придружила и до прегледа от медицинското лице. Показанията се
потвърждават и от представеното по делото медицинско удостоверение от
05.04.2022г., видно от което при прегледа е установено, че въззиваемата
страна има лека степен на мозъчно сътресение, контузия и подкожни
кръвонасядания по главата и лицето, като е налице временно разстройство на
здравето без опасност за живота. Правилно съдът не е кредитирал
показанията на свидетеля М.М. в частта, в която същият посочва, че на
посочената дата и час – около 16:00 часа, той, заедно с въззивника и жена му,
са били в гр. Благоевград. Действително от представените писмени
доказателства се установява, че посочените лица са били в гр. Благоевград
около обяд на преглед при кардиолог, като в представената ехография на
ответника И.К. е посочена датата и часа, в който са направени. В тази връзка е
издадена и представената рецепта от д-р
Й.Д.. Не може да бъде прието обаче твърдението на въззиваемата страна, че
към 16:00 часа същият все още се е намирал в гр. Благоевград и е посетил
зъболекарския кабинет на д-р Д.Б.. Както правилно е приел и РС нито
графика на посочения зъболекар, нито изготвеният план за лечение
свидетелстват, че действително се е осъществил прегледа. Този извод не
може да бъде направен и от представените талони за синя зона, доколкото
същите са за гр. Банско и за времевия период от 9:00 до 11:00 часа, нито от
представената касова бележка от магазин Кауфланд, доколкото последната не
3
свидетелства, че именно ответникът е пазарувал в посочения магазин.
Направените възражения във въззивната жалба относно имуществените
спорове между страните са ирелевантни за предмета на настоящото
производство.
При този анализ на доказателствата настоящият състав приема, че е
осъществена хипотезата на чл. 2 от ЗЗДН, с оглед на което правилно
първоинстанционният съд е постановил мерки за закрила по чл. 5, ал.1 от
ЗЗДН, съобразени с конкретния акт, а именно по т.1 - за въздържане от
извършване на домашно насилие над молителя и по т.3 - забрана на ответника
за срок от 10 месеца да приближава на по-малко от 20 метра молителя, а също
така жилището, което последния обитава и местоработата му. Приемайки, че
е налице хипотеза на домашно насилие, правилно първоинстанционният съд е
съобразил императивната норма на чл. 5, ал.4, като е наложил и глоба, в
случая в минимален размер.
Предвид съвпадението в правните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора разноски в полза на въззивникът не следва да се
присъждат. Разноски са дължими в полза на въззиваемата страна, доколкото
същите са поискани и доказани с представения с отговора на въззивната
жалба договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
уговореното възнаграждение в размер на 550 лева е изцяло заплатено от
страната. Направеното възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал.5
от ГПК съдът намира за основателно, доколкото на първо място
възнаграждението не е съобразено с предвидения в чл. 22 от Наредба 1 от
2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален
размер на възнаграждението в производство по Закона за домашното насилие,
а именно – 400 лева, а отделно от това делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, като е проведено само едно съдебно заседание.
Предвид това претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение следва да бъде уважено до размера от 400 лева.
Воден от горното, Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 12.05.2022г., постановено по гр.д. №
402/2022г. по описа на РС Р..
ОСЪЖДА ИБР. АС. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 10,
ет. 2, да заплати на ИБР. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №
10, ет. 1, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5