Решение по дело №501/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Т.Х.Д. ***, чрез представител по пълномощие адвокат М.М., със съдебен адрес:***, офис 8, е оспорил решение № 68/06.02.2023г. по АНД №4907/2022г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-003089/24.11.2022г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.140, ал.1 на основание чл.175, ал.3, предл.първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба, в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение на Районен съд Бургас е неправилно поради неправилно тълкуване на приложимата материална норма. Според касатора нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП изисква изрично уведомяване на собственика на пътното превозно средство за предстоящото прекратяване на регистрацията на това ППС. След като в случая такова уведомяване липсва, за касатора е било обективно невъзможно да има знание за факта и датата на дерегистрация на собственото му МПС, поради което в конкретния случай с оглед отсъствието на субективна страна не е налице съставомерно деяние.

Касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло, а по съществото на спора - да бъде отменено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие адвокат М., поддържа касационната жалба и пледира за нейното уважаване, като иска отмяна на решението на Районен съд Бургас и на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.

Представителят на Прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Административнонаказателната отговорност на Т.Х.Д. е била ангажирана за това, че на 06.05.2022г. около 08:50 часа, в гр.Бургас, по ул. „Янко Комитов“ до завод „Хемус“ в посока бул. „Тракия“, управлявал личното си МПС - лек автомобил „Сузуки Лиана“ с рег. № А5963МК, като моторното превозно средство не е регистрирано по надлежен ред, тъй като е със служебно прекратена регистрация на 15.12.2021г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Съгласно чл.140, ал.1, изр. първо от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани.

Според приложената санкционна норма на чл.175, ал.3 от същия закон Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането КЗ) и се уведомява собственикът на ППС. Служебно прекратена регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилите“.

В мотивите на обжалваното решение районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процедурата регламентирана в ЗАНН. Затова е направил извод, че отсъстват предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел още, че нарушението е извършено при форма на вина – непредпазливост, тъй като не са събрани доказателства, че водачът е знаел за прекратената регистрация на управлявания от него автомобил, но според съда той е могъл да разбере това преди да поеме управлението на автомобила, защото е знаел, че за него няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Затова районният съд е приел, че процесният касатор носи административнонаказателна отговорност за това, че е управлявал МПС, което е било със служебно прекратена регистрация.

В представената административнонаказателна преписка, приета от районния съд като доказателство по делото, се съдържа докладна записка рег. № 769р-11421/13.09.2022г. на полицейски инспектор Васил Скопчанов, в която изрично е посочено, че сектор ПП при ОД на МВР Бургас не е изпращал уведомление до собственика на процесното МПС за предприетите действия по служебно прекратяване на регистрацията. По делото няма доказателства, че такова уведомление е изпратено.

Настоящият съдебен състав счита, че наведените в касационната жалба възражения са основателни. Районният съд неправилно е тълкувал нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП. В мотивите, изложени от районния съд (л.3 от решението), самата норма не е цитирана коректно. Съдът е посочил съдържанието на първото изречение до израза „чл.574, ал.11 от КЗ“ и е пропуснал края на това изречение - „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“. По делото е установено по несъмнен начин, че органът, компетентен да извърши служебното прекратяване на регистрацията, не е изпратил до собственика на ППС уведомление за това прекратяване. Доколкото това неосъществено действие на компетентния орган е част от пределите на състава на административното нарушение, то единственият правилен извод е, че такова нарушение не е осъществено, тъй като собственикът на превозното средство, чиято регистрация служебно ще бъде прекратена, не е бил уведомен, както изисква нормата на чл.143, ал.10, изр.първо от ЗДвП.

Уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо действие, което има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на ППС. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след уведомление от Гаранционния фонд. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на неговото МПС. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективният елемент от състава на деянието. Обратното, възприето от районния съд, би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на МПС и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на МПС е длъжен да знае, че за него няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебното прекратяване на регистрацията, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. В този смисъл Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС.

По тази причина решението на Районен съд Бургас следва да бъде отменено като неправилно, а по съществото на спора следва да бъде отменено оспореното пред него наказателно постановление.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на касатора. Такива са претендирани своевременно и се дължат от ответника по касация в размер на 800 лв., представляващи платените адвокатски възнаграждения за процесуално представителство пред районния съд и пред настоящия.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 68/06.02.2023г. по АНД №4907/2022г. на Районен съд Бургас, ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0769-003089 от 24.11.2022г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на Т.Х.Д. *** направените по делото разноски по АНД 4907/2022г. на РС-Бургас и по КАНД № 501/2023г. на Административен съд Бургас в размер общо на 800 (осемстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: