РЕШЕНИЕ
№ 1288
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110206853 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „А. е. л. х.“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес за призоваване в
гр.София, ж.к.“Л.“ , ул.“*“ , № *, ет. *, офис *, представлявано от Л. Г. срещу Наказателно
постановление N ********** от 18.02.2021г. , издадено от зам.кмет на Столична община, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 123, ал. 1
от ЗМДТ - "имуществен санкция" в размер на 500 за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ .
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен се представлява от адв. М. с
пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си иска отмяна на
Наказателното постановление.
Сочи, че от АУАН и НП не става ясно за какво нарушение е санкциониран
жалбоподателя : за неспазване на срок по ал. 1 или за неподаване на информация по см. на
ал. 4 на чл. 14 от ЗМДТ.
Възразява се по начина, по който е определен четиримесечния срок на бездействие и
липсата на посочване на началната му дата.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание административнонаказващият орган , редовно уведомен не се
1
явява. Представлява се от юрк. С.
В хода на съдебните прения, последният иска НП да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
СРП, редовно призована не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на „А. е. л. х.“ ЕООД с ЕИК ***, срещу Наказателно постановление N
********** от 18.02.2021г. , издадено от зам.кмет на Столична община, е подадена от
правоимащо лице и в определения в закона срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 22.01.2021г. „А. е. л. х.“ ЕООД с ЕИК *** подало в Община Люлин Данъчна
декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДАН21-ТД26-22/22.01.2021г., в която декларирало
придобиването на недвижим имот с идентификатор 68134.4358.148.1.8 – офис № 8, находящ
се в гр. С., район ''Л.'', ул. ''*'' № *, ет. * чрез покупко-продажба на 14.06.2019г.
На 25.01.2021г. при обработка на декларацията при приемането й и след като
констатирала , че имотът е закупен на 14.06.2019г. св. М.К. – ст.инспектор в СО съставила
Акт за установяване на административно нарушение № ********** от 25.01.2021г. срещу
''А. е. л. х.“ ЕООД с ЕИК ** за това, че :'' Д. Ц. И. в качеството си на пълномощник на А. е.
л. х.“ ЕООД с ЕИК *** декларира имот, находящ се в гр. София, район ''Л.'', ул. ''*'' № *, ет.
* , офис № *, представляващ имот с идентификатор 68134.4358.148.1.8, с квадратура 102,34
кв.м. , придобит чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 79/16.06.2019г.,
вписан в АП под № 37005, акт 142, н.д. 28194. За периода 15.06.2019г. – 22.01.2021г. не е
уведомена Столична община, Дирекция ''Общински приходи'', отдел ''Люлин '', на чиато
територия е местонахождението на имота, като не е подадена данъчна декларация за
облагане с годишен данък върху недвижимите имоти , за което е бил задължен, като
деянието не съставлява маловажен случай по см. на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН и е извършено
виновно чрез бездействие , с което са нарушени разпоредбите на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ.
Данъчната декларация за облагане с годишен данък върху недвижим имот по чл. 14, ал. 4 от
ЗМДТ е подадена на 22.01.2021г. , една година пет месеца и седем дни след изтичане на
предвидения в закона двумесечен срок по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, който е изтекъл на
14.08.2019г. ''
Контролният орган квалифицирал нарушението, като такова по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ.
Актът бил връчен на Д. И., която го подписала и получила екземпляр от него.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление N ********** от 18.02.2021г. , издадено от зам.кмет на Столична община, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 123, ал. 1
от ЗМДТ - "имуществен санкция" в размер на 500 за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ .
2
В наказателното постановление , дословно е пренесена фактическата обстановка ,
изложена в АУАН.
От така изложената и приета фактическа обстановка по отношение допустимите за
разглеждане факти,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на
административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното
нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за
установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес.
Съдът намира , че нарушението, за което санкциониран жалбоподателя е доказно.
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 14,
ал. 4 и чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ.
Съгласно нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки,
които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на
територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по
местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък
върху недвижимите имоти.
От своя страна чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ изисква за новопостроен или придобит по друг
начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията да
подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за
определянето на данъка. За дефиницията на понятието "предприятие" § 1 от ДР на ЗМДТ
препраща към Закона за счетоводството, а според чл. 2, т. 1 от последния предприятия се
явяват търговците по смисъла на Търговския закон.
Чл. 1, ал. 2 от ТЗ посочва, че търговските дружества са търговци, следователно
доколкото санкционираното лице е търговско дружество, същото се явява предприятие по
смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ и за него е възникнало задължението, след придобиването
на съответните идеални части от процесния имот, да подаде информация за отчетната
стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.
Макар и посочената норма да не конкретизира начина, по който следва да бъде
изпълнено това задължение, със Заповед № ЗМФ-1173/18.12.2019 г. на Министъра на
3
финансите е одобрен образец на данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, 4, 5 и 6 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти и следователно надлежният ред за подаване на
необходимата информация е посредством подаването на декларация по утвърдения образец.
Предвид изложеното, съдът намира, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило
това задължение в законоустановения срок, а е подало съответна декларация повече от една
година след изтичането на срока за това. По този начин същото действително е осъществило
неизпълнение на административно задължение, установено с чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ,
наличието на което правилно е констатирано с обжалваното наказателно постановление.
За извършеното нарушение, което по изложените съображения съдът приема за
безспорно установено, дружеството правилно е санкционирано по реда на чл. 123, ал. 1 от
ЗМДТ, предвиждащ специално наказание за лице, което не подаде декларация по чл. 14, не я
подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до
определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък. След като
надлежното изпълнение на процесното задължение е посредством подаване на декларация
по утвърден образец, нарушението по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ следва да се санкционира
именно по реда на чл. 123, ал. 1, предл. 2 от ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната основа за облагане с данък
на нежилищните имоти на предприятията е по-високата между отчетната стойност и
данъчната оценка на имота, поради това задължението по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ се отнася
само за нежилищни имоти, придобити от предприятията, тъй като нормата изисква
подаването на информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за
определянето на данъка. В случая се касае за придобиването на имот - офис, липсват
каквито и да било основания да се приеме, че процесният имот е предназначен за жилищни
нужди.
Въпреки всички изложено, при извършената цялостна служебна проверка с оглед
задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите
на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Съдът констатира, че както в акта, така и в наказателното постановление липсва
пълно и ясно описание на нарушението. Не става ясно как е определен субектът на
нарушението, т. е. защо наказващият орган е приел, че санкционираното лице представлява
предприятие. Според чл. 2 от ЗС предприятия са: / търговците по смисъла на Търговския
закон, включително клоновете на чуждестранните търговци; местните юридически лица,
които не са търговци; бюджетните предприятия; консорциумите по смисъла на Търговския
закон, дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и
други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху
нетните активи; фондовете за извършване на плащания и осигурителните каси по смисъла
на Кодекса за социално осигуряване; търговските представителства и др. В наказателното
постановление липсват както фактически твърдения, така и посочване на съответната норма
на ЗС, въз основа които се приема, че санкционираното лице се явява предприятие и
4
съответно в коя от изброените хипотези попада. Също така, докато актът е съставен на
дружеството като "данъчно задължено лице", в НП същото е посочено само като "лицето",
но не и като предприятие, в каквото качество всъщност то дължи изпълнението на
процесното задължение.
В наказателното постановление задължително следва да са посочени релевантите
факти за възникване на задължението за подаване на декларацията от наказаното лице, респ.
за законосъобразното ангажиране на отговорността му.
В случая в наказателното постановление не е посочено, че санкционираното
дружество има качеството на предприятие, което се изисква именно защото като такова
същото е било задължено да посочи отчетната стойност и други обстоятелства, имащи
значение за определянето на данъка.
Настоящият състав констатира и че в НП се приема, че са нарушени разпоредбите на
чл. чл. 14, ал. 4 и чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ.
В действителност е нарушена само нормата на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, която препраща
към алинея първа само по отношение срока за изпълнение на процесното задължение, а
разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, както беше вече посочено е санкционна и не може
да бъде нарушена, тъй като не съдържа правило за поведение.
Без коментар следва да остане , посоченото от АНО в наказателното постановление,
че нарушението е извършено виновно. Вината е качество на субект – физическо лице и по
никакъв повод не може да бъде отнесена към юридическо такова.
Непълнотата на относимите към претендираното нарушение факти в АУАН и НП
винаги ограничава правото на защита, тъй като наказаното лице се защитава именно срещу
фактите, като непосочването им представлява съществено процесуално нарушение и
обуславя отмяна на НП.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното постановление се
явява основателно.Допуснатото нарушение е неотстранимо в съдебната фаза на
производството, поради което съдът не намира основание да анализира останалите
предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт.
При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира за неоснователо възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за прекомерност на размера , на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Заявените претенции на жалбоподателя са в размер на 400 лева, която сума е близка
до законустановения минимум и според съда с оглед предмета на разглежданото дело не е
прекомерно завишена.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН съдът,
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N ********** от 18.02.2021г. , издадено от
зам.кмет на Столична община, с което на „А. е. л. х.“ ЕООД с ЕИК ***е наложено
административно наказание на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ - "имуществен санкция" в
размер на 500 за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ .
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ДА ЗАПЛАТИ на „А. е. л. х.“ ЕООД с ЕИК ***
сумата от 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6