№ 9971
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110157365 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Г. Ю.
А.,ЕГН **********,с адрес ***********,против **********,със седалище и
адрес на управление **********представлявано от **********,с искане за
осъждане на ответника да заплати сумата от 133,10 лева ( след допуснато
увеличение на иска по размер по реда на чл.214 от ГПК ),предявена като
частичен иск от 149,10 лева.
Ищецът твърди,че страните са сключили договор за паричен заем №
********** на 01.09.2022 г.,при което ответното дружество се задължило да
предостави сумата от 1200 лева,а ищецът приел да връща паричната сума на
вноски. Сочи се,че съгласно чл.5,ал.1 от договора за заем е предвидено,че
заемополучателят е длъжен да осигури поръчител,който да отговаря на
предвидени в договора условия,тъй като в противен случай възниква вземане
за неустойка. Ищецът А. поддържа,че не е осигурил поръчител и му е
начислена неустойка в размер от 676,94 лева. Ищецът твърди,че е направил
две плащания – на 09.09.2022 г. на сума от 500 лева и на 13.09.2022 г. на сума
от 849,10 лева,с което е погасил задължението като намира,че сумата от
149,10 лева е заплатена без основание. Исковата претенция се основава на
твърдения,че договорът за кредит е недействителен поради допуснато
нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,клаузата за неустойка е
недействителна,защото не отговаря на типичните за неустойката
функции,недействителна е клаузата за възнаградителна лихва поради
противоречие с добрите нрави. Ищецът моли съда да уважи иска.
Ответното дружество ********** оспорва исковата претенция като
неоснователна,твърди се,че не е доказано ищецът да е направил плащанията.
Оспорват се твърденията на ищеца за недействителност на договора за заем
1
или на отделни договорни клаузи. Твърди се,че не е нарушена нормата на
чл19,ал.4 от ЗПК. Ответникът моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е договор за потребителски кредит №
**********/01.09.2022 г.,сключен между ********** и Г. Ю. А.,съгласно
който е постигнато съгласие дружеството да предостави в заем сумата от
1200 лева,която заемополучателят приема да връща на 23 погасителни вноски
при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите –
49,82 %. Съгласно чл.11 от договора за заем страните са се съгласили,ако не
бъде предоставено обезпечение,каквото е уговорено съгласно чл.5 да
възникне задължение за неустойка за кредитополучателя в размер на 676,94
лева. Към договора е приложен и погасителен план.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че по договора за паричен кредит Г. А. е заплатил на два пъти
сума в общ размер от 1349,10 лева,с което са погасени 1200 лева главница,16
лева договорна лихва и 133,10 лева начислена неустойка. Според
заключението годишният процент на разходите,без да бъде включвана
неустойката е 49,80 %,а при включване на неустойката годишният процент на
разходите би бил 1032,47 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парична сума е заплатена,но липсва основание за
плащането й,при което страната,която е заплатила паричната сума може да
претендира връщането на паричната сума. С този иск се предоставя защита на
страната,която е направила плащането,за да бъде избегнато настъпване на
неоправдано от гледна точка на закона имуществено разместване,когато
липсва основание за плащане на паричната сума. Когато плащането е
реализирано на основание недействителна договорна клауза,това плащане е
реализирано при липса на основание,тъй като недействителната клауза не би
могла да поради правни последици. Страните не спорят,а и от представените
в хода на производството доказателства се установява,че между страните е
сключен договор за паричен заем за парична сума в размер от 1200
лева,уговорено е предоставяне на обезпечение в кратък срок,считано от
сключване на договора,а при непредставяне на такова възниква задължение за
кредитополучателя да заплати неустойка в размер от 676,94 лева. Софийският
районен съд счита,че клаузата,с която е уговорена неустойка се явява
недействителна,съответно заплатената като неустойка парична сума от 133,10
лева е платена без основание,поради което исковата претенция за връщане на
сумата от 133,10 лева подлежи на уважаване. За да счете,че клаузата за
неустойка е недействителна,съдът взе предвид,че вземането за неустойка
възниква независимо дали страната кредитополучател изпълнява точно
задължението си да връща заемната сума или допуска неточно изпълнение.
Отделно от това,размерът на неустойката надвишава половината от размера
на заемната парична сума,което в съвкупност с обстоятелството,че
2
възникването на вземането за неустойка не е обвързано от изпълнение или
неизпълнение на същественото задължение за заемополучателя,а именно
задължението за връщане на заемната парична сума,позволява на съда да
възприеме,че с регламентирането на вземане за неустойка се достига до
значително увеличение на общия размер на задължението,с което настъпва
неравенство между правата и задълженията на двете насрещни страни по
правоотношението в ущърб на икономически по-слабата страна. С приетото
Тълкувателно решение от 15.06.2010 г.,постановено по тълк.дело № 1/2009 г.
по описа на ВКС е възприето,че е нищожна клауза за неустойка,когато излиза
извън присъщите на неустойката обезпечителна,обезщетителна и санкционна
функции. Съдът приема,че възникването на вземане за неустойка,която се
начислява,защото не е осигурено обезпечение,представлява хипотеза,когато
неустойката излиза извън присъщите на неустойката функции,тъй като
преценката дали заемната парична сума да бъде предоставена с или без
обезпечение кредиторът следва да извърши към сключване на договора за
заем,докато предвиждането обезпечението да бъде осигурено в кратък срок
при предварително определени от кредитора изисквания,тъй като в противен
случай се начислява неустойка означава,че неустойката представлява
допълнителна печалба,която заемодателят реализира – същата се начислява
независимо дали заемополучателят връща заемната сума на уговорените
вноски или не,поради което и тази договорна клауза се явява недействителна.
При това положение съдът намира,че сумата от 133,10 лева е заплатена без
основание и искът подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 410 лева,от които 50 лева
държавна такса и 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА **********,със седалище и адрес на управление
**********представлявано от ********** да заплати на основание
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД на Г. Ю. А.,ЕГН **********,с адрес
***********,сумата от 133,10 лева ( сто тридесет и три лева и десет стотинки
),ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска – на 24.10.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането,предявена като частичен иск от
149,10 лева.
ОСЪЖДА **********,със седалище и адрес на управление
**********представлявано от ********** да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Г. Ю. А.,ЕГН **********,с адрес
***********,сумата от 410 ( четиристотин и десет ) лева сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4