№ 4358
гр. С., 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110138662 по описа за 2022 година
Ищцата *** твърди, че предоставила на ответника А. Н. на 25.4.2020г сумата 3019
лева, от която имал нужда за погребението на майка му. В исковата молба и молба –
уточнение от 22.8.2022г. по делото, се твърди, че ответникът нямал средства за
погребението, помолил я да му даде средствата. Съставили разписка, без да са уговорили, че
същата сума се предоставя в заем, но ищцата сочи, че, доколкото няма уговорка сумата да
му се подари от нея, то счита, че при условие, че съществува разписката, сумата е дадена в
заем, а от там – щом ответникът не я е върнал, се е обогатил неосноватено с нея. Предявява
осъдителен иск за връщането на сумата.
Ответникът в писмения си отговор, в срока по чл.131 ГПК, оспорва иска, с доводи,
че никога не му е предавана сумата, никога не е молил ищцата да му даде сумата . Твърди,
че на 12.3.2020г., след като пострадала от ПТП, майка му била приета в МБСАЛМ
„Пирогов“, и докато чакал пред спешния кабинет, при него пристигнало лице – ***, съпруг
на ищцата, което е адвокатски сътрудник, изпратил му лице на име Станислав, което се
представило като лице с контакти в болницата, което ще му помогне. От датата, до
25.4.2020г. ответникът всеки ден се виждал със Станислав, който счита за пратеник на
ищцата и съпруга й. Твърди, че на 16.3.2020г.,майка му починала, но не от ковид-19.
Ответникът потърсил погребална агенция, Станислав на 23.4.2020г. го завел в траурна
агенция „Дорма С.“, където с помощта на посоченото лице, служители му предоставили
договор от 23.4.2020г., и вписана допълнителна сума 300 лева за потребение на починал от
ковид -19. Ответникът се въпротивил, отказал да подпише документа, като била направена
уговорка да се извърши погребението на 25.4.2020г, на която дата следвало да се донесе нов
договор, без посоченото вписване. След погребението, ответникът попитал служителя каква
1
сума дължи, служителят му отговори да се чуе с шефовете. След малко получил обаждане от
Станислав, който му определил среща. Станислав му подал предварително изготвена
разписка, на която севиждала сумата 3019 лева, която сума била същата, като неподписания
договор. В първите работни дни след това, ответникът отишъл в офиса на ищцата на *** и й
предал сумата 3019 лева, поискал документ, който не му бил издаден. Поради изложеното,
сочи, че ищцата няма правно основание да претендира сумата от него, не е получавал
документи, че сумата е отчетена от нея. Възразява, че разписката е нищожна, поради липса
на основание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.14 ГПК, прието за доклад е прието за безспорно, че
разписката, представена с исковата молба, е подписана от ответника. В разписката е
вписано следното: „ Подписаният *** получих сумата в размер 3019,00 лв. за погребението
на майка ми *** от адвокат ***“, дата – 25.4.2020г. и подпис.
В о.с.з. от 23.2.2023г., страните заявиха, че не спорят по въпроса, че погребението е
било на 25.4.2020г. Представен е препис на договор за погребение от 23.4.2020г., без
положен подпис на него, в който са попълнени заявени във връзка с погребението услуги.
Представена е епикриза, от която е видно, че Нина Томова е починала на 16.4.2020г.
вследствие на усложнения от ПТП.
Пред СРС е разпитан ***, съпруг на ищцата и адвокатски сътрудник в кантората й,
който сочи, че ответникът бил клиент на кантората във връзка с ПТП, при което пострадала,
и, впоследствие, починала майка му. Ответникът дошъл в кантората след смъртта на майка
му, като кантората го представлявала след смъртта на майка му, по иск в СГС. Ответникът
поискал пари за погребението на майка му, като свидетелят го преценил като нестабилен,
заявил му, че няма да му даде пари в брой, и му казал да си организира погребението, и те
ще заплатят сумата на погребалната агенция, ответникът се съгласил, казал агенцията, а
свидетелят отишъл и платил. Ответникът написал разписка затова. Уговорката била
ответникът да подпише разписка и когато изкарат делото, да им възстанови разхода.
Няколко месеца след това, между Коледа и Нова Година, получили писмо от ответника, че
се отказва от услугите им. Разпитан е свидетелят Ивайло Захариев, който сочи, че на
погребението присъствали няколко души,ответникът бил силно разстроен, като след
погребението получил телефонно обаждане, което наложило свидетелят и ответникът да
отидат до Конната база, и ответникът подписал на лице от мъжки пол документи.
Съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД договорът за заем се счита за сключен с
постигане на съгласие между страните и предаване на вещта или паричната сума. В тази
връзка, за да се приеме, че е налице валиден договор за заем за послужване, е необходимо
страните да постигнат съгласие: заемодателят да се съгласи да предостави опредЕ. парична
сума на заемателя, а последният да се задължи да върне същата сума след изтичане на
2
уговорения в договора срок. С оглед на факта, че договорът за заем е реален, същият
поражда последици, едва когато въз основа на постигнатото съгласие бъде предадена
паричната сума. Следователно, ищецът, който претендира, на основание чл.240,ал.1 ЗЗД
връщане на паричната сума, носи доказателствената тежест да установи, че между него и
ответника е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на
договора за заем за послужване /чл. 240 ЗЗД/, посочени по-горе, както и че така уговореното
предоставяне на паричната сума, е било фактически осъществено. Договорът за заем не е
формален договор. За неговата действителност не е предвидена писмена форма. Такава не е
предвидена и за доказване на съществените условия по договора. Ищцата С. Николова –
*** твърди да е предоставила сумата 3019 лева на ответника, който нямал пари за
погребението на майка му, както и че доколкото не му ги е подарила, той следва да върне
сумата, затова и съдът е квалифицирал иска като иск за връщане на даденото в заем, защото
в исковата молба е направено твърдение, че сумите са дадени от ищеца на ответника, при
уговорката да се върнат, следователно и произтичат от твърдението за неформален договор
за заем. И да се приеме, че по установеното по делото – уговорка сумата да се даде с оглед
бъдещ изход от съдебен процес, при уговорката да се приспадне от определено обезщетение,
т.е. иск за връщане на даденото на отпаднало основание, искът е неоснователен, поради
следното.
В постоянната практика на ВКС, се утвърди становището, задължително за
първоинстанционния и въззивния съд, на основание чл.290 ГПК, че за да има договор за
заем, освен реално предаване на заемната сума, в доказателствена тежест на страната, която
се позовава на сключения договор за заем, и основава претенциите си на него, е да докаже и
постигнатото съгласие сумата да се даде, при условие, че се върне. В частност, това
означава, че доказването, че сумата е предадена, не доказва автоматично, при направено
оспорване на това твърдение, че вземането произтича от заемен договор, в доказателствена
тежест на ищеца е, освен доказването, че сумата е предадена, също така - доказването на
обстоятелството, че сумата е предадена въз основа договор за заем. С решение №
192/7.11.2014г. по гр.д.№ 2519/2014г. на ВКС, Трето ГО е прието: „ Установяването на
първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто,
доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое
задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр.” От
събраните по делото доказателства се установява, че сумата от около 3000лева, е била
платена от свидетеля Колев, а не от ищцата. Свидетелят Колев сочи, че е отишъл в
траурната агенция и е заплатил сумата вместо ответника, който е посочен като възложител в
договора за траурна услуга, като уговорката била да се плати вместо ответника, и сумата да
се приспадне след евентуалното уважаване на иска на Н.. Следователно, посоченото в
разписката, че ответникът е получил от ищцата *** паричната сума, което се установява от
събраните по почин на самия ищец гласни доказателства, които установяват и различна от
твърдяната в исковата молба уговорка - сумата да се върне от ответника, когато се спечели
делото, за което адвокат Николова била упълномощена да осъществява процесуално
представителство. Доколкото нито в исковата молба, нито в уточнението, по указания на
3
съда, са направени такива твърдения, то и СРС не е бил длъжен да квалифицира иска с
правно основание чл.55,ал.1, пр.3 ЗЗД/ с оглед изложеното от свидетеля Колев, че
ответникът се отказал от договора за правна защита, сключен с кантората/. Ето защо, първо
поради липса на материална легитимация, второ – поради недоказаност на твърдението, че
сумата е дадена в заем, искът следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът, който доказва
разноски от 840лева за адвокатско възнаграждение, като възражението за прекомерност,
направено от ищеца в о.с.з. . е частично основателно, поради следното. Разпоредбата на
чл.78, ал.5 ГПК предвижда, че съдът може да намали платеното възнаграждение, ако същото
е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Критерият дали едно
възнаграждение е прекомерно не е само минималният, предвиден в НМРАВ размер, а тъй
като Наредбата е подзаконов нормативен акт, то водещо е посоченото в ГПК. Делото е с
ниска фактическа и правна сложност – проведено е едно открито съдебно заседание, не са
събирани множество доказателства, спорните въпроси не са множество. Ищецът е платил за
процесуално представителство сумата 600лева по първоначалния ДПЗС. Ответникът е
заплатил сумата 840 лева. Не се представят доказателства, че процесуалният представител
е регистриран по ЗДДС, съгласно изискването на §2а ДР на НМАРВ, ето защо, при
определяне на минималния размер на възнаграждението, въз основа цитираната разпоредба,
възнаграждението се счита с ДДС. Въз основа интереса, на основание чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ,
минималното възнаграждение възлиза на 601,90 лева, в който размер следва да се определи
подлежащото на възстановяване възнаграждение от ищцовата страна.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** –*** ЕГН ********** с адрес град С., *** против А.
И. Н. ЕГН ********** с адрес *** иск за връщане на сумата 3019 лева – дадена на
25.4.2020г., въз основа неформален договор за заем, за което ответникът е подписал на
същата дата разписка.
ОСЪЖДА *** –*** ЕГН ********** с адрес град С., *** да заплати на А. И. Н. ЕГН
********** с адрес *** сторените по делото разноски от 601,90лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок връчването, пред СГС.
Препис да се връчи на пълномощниците .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4