№ 6949
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кирил Ст. П.
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. П. Гражданско дело №
20221100109960 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от А. Б. М., ЕГН
********** и адрес: гр. София, ул. *******, срещу В. А. В., ЕГН ********** и адрес: гр.
София, кв. “*******“, ж. к. “*******, с която се иска да бъде обявена за недействителна
извършената по изп. д. № 20158490400711 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 за района на
СГС, публична продан на следния недвижим имот: 1/ апартамент № 21, находящ се в гр.
София, общ. Слатина, ул. *******, представляващ самостоятелен жилищен обект -
апартамент, със застроена площ от 183,41 кв. м., състоящ се от четири стаи, дневна с кухня -
трапезария, баня - тоалетна, баня, тоалетна и две тераси, при съседи: улица, вътрешен двор,
ап. 22, коридор, стълбище, заедно с мазе № 3, с площ от 5,90 кв. м. при съседи: рампа, мазе
№ 4, коридор и вътрешен двор, заедно с 3,79 ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид.
ч. от правото на строеж върху дворното място, находящо се в местността „Гео Милев“ с
площ от 953.00 кв. м. при съседи на парцела по скица: улица „Лидице“, парцел №1, за ОЖС,
имот пл. № 217, завършила с Постановление за възлагане от 01.12.2017 г., издадено от ЧСИ
А.П., с което процесния имот е възложен на ответника В. А. В. за сума от 115 300 лв.
Ищецът твърди, че е обжалвал процесното постановление за възлагане, но към датата
на обжалването не са му били известни фактите, изложени в настоящата искова молба.
Твърди се, че ответникът е бил адвокат/адвокатски сътрудник в кантората на леля си - адв.
В. Г.а и с пълномощно от 15.05.2017 г. е поел задължението да представлява М.М. - бивш
съпруг на ищеца, който се е явявал съсобственик на процесния имот. Твърди се, че именно в
качеството си на доверител на М. ответникът е получил информация за изп.д.
№20158490400711 по описа на ЧСИ А.П.. Впоследствие ответникът участва в публичната
продан, въпреки забраните на закона и придобива процесната идеална част. Твърди се, че
1
доколкото ответникът е бил процесуален представител на страна в процесното изпълнително
производство, то и същият не е могъл да участва в публичната продан, съответно да
придобива права.
В законоустановения срок ответникът В. А. В. е подал отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва иска по основание, като излага различна фактическа обстановка.
Ответникът твърди, че от лятото на 2017 г. е работил като стажант в кантората на адв. Г.а,
като към това време все още е бил студент. По това време в кантората се е явил М.М., бивш
съпруг на ищеца, като е помолил да се прегледа изп.д. № 20158490400711 по описа на ЧСИ
А.П.. През ноември 2017 г. ответникът решил да участва в публичната продан и придобил
процесната идеална част от процесния апартамент. През декември 2017 г. ищецът започнал
да упражнява психически тормоз върху ответника и започнала да подава жалби до различни
институции, включително съда и прокуратурата, които са останали безрезултатни. На
01.11.2018 г. е влязло в сила възлагателното постановление, като ответникът е придобил
собствеността на процесния имот. Ответникът твърди, че е вписан като адвокат на
19.12.2018 г., т. е. след придобИ.е на собствеността. Ответникът твърди, че съгласно
законовите разпоредби в публичната продан не могат да участват адвокатите, но няма такава
забрана за адвокатските сътрудници. Поради това и се иска отхвърляне на иска като
неоснователен.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта:
Съгласно решение № 120 от 04.10.2021 г. по гр. д. № 3521/2019г. на ВКС, ІV г.о.,
влязлото в сила решение, с което е отхвърлена жалба по чл. 435, ал. 3 ГПК срещу
постановлението за възлагане, не е пречка за допустимостта на иска за недействителност на
публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 3 ГПК, ако
възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по
исков ред само при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. Извън двете
изрично посочени основания за недействителност на продажбата, същата норма не може да
се тълкува разширително. Между същите страни има образувано гр. д. № 4491/2019 г. на
СГС, по което А. Б. М. е поискала обявяване недействителност на процесната публична
продан, но на друго основание поради неплащане на цената. Същото производство е
висящо, като не е приключило с окончателен съдебен акт. Поради това и доколкото се касае
до различно основание на иска, то и между двете дела няма обективен идентитет.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 496, ал. 3, вр. чл. 490, ал. 2 ГПК, вр.
чл. 185, б. „б“ ЗЗД:
От фактическа страна съдът намира следното:
Не се спори, че към 2017 г. А. М. е била собственик на 1/2 идеална част 1/ 2 идеална
част от апартамент, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул. *******, *******,
представляващ самостоятелен жилищен обект - Апартамент, със застроена площ от 183,41
2
кв. м., състоящ се от четири стаи, дневна с кухня и трапезария, баня-тоалетна, баня, тоалетна
и две тераси, при съседи: улица, вътрешен двор, ап. 22, коридор, стълбище и мазе № 3, с
площ от 5,90 кв. м. при съседи: рампа, мазе № 4, коридор и вътрешен двор, заедно с 3,79 ид.
ч. от общите части на сградата и толкова ид. ч. от правото на строеж върху дворното място,
придобит по време на брака й с М.Й. М., който брак е прекратен с влязло в сила съдебно
решение.
Не се спори, че през 2015 г. ЧСИ А.П. е образувал изп. д. № 20158490400711, по което
длъжник е била А. М..
По това дело ЧСИ П. е провел публична продан на процесния апартамент. Не се
спори, че в публичната продан е участвал В. В.. На 17.11.2017 г. В. В. е заплатил по сметка
на ЧСИ П. 11 500 лева задатък за участие в проданта – л. 35 от делото. С протокол от
21.11.2017 г. В. А. В. е обявен за купувач на процесния имот за сумата от 115 300 лв. На
27.11.2017 г. В. В. е заплатил по сметка на ЧСИ П. 100 300 лева, а на 28.11.2017 г. още 3 500
лева – виж платежни нареждания л. 107-108 от делото.
На 01.12.2017 г. ЧСИ П. е издал постановление, с което е възложил на В. В. 1/2
идеална част от апартамент, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул. *******, *******,
представляващ самостоятелен жилищен обект - Апартамент, със застроена площ от 183,41
кв. м., състоящ се от четири стаи, дневна с кухня и трапезария, баня-тоалетна, баня, тоалетна
и две тераси, при съседи: улица, вътрешен двор, ап. 22, коридор, стълбище и мазе № 3, с
площ от 5,90 кв. м. при съседи: рампа, мазе № 4, коридор и вътрешен двор, заедно с 3,79 ид.
ч. от общите части на сградата и толкова ид. ч. от правото на строеж върху дворното място.
Постановлението е влязло в сила на 21.03.2018 г.
На 18.12.2018 г. СГС е отменил определение от 02.11.2018 г. на съдия по вписванията,
с което е било отказано вписването на постановлението за възлагане на процесния
апартамент. Постановлението за възлагане е вписано в СВ с вх. рег. № 72789, акт № 115, том
I, дело № 323/2018 г.
С протоколно определение от 21.11.2024 г. е отделено като безспорно и признато
между страните обстоятелството, че съобразно представена от ищцата към молба от
23.10.2023 г. справка от Регистър за адвокатски сътрудници, находяща се на л. 464-465 от
делото е видно, че В. А. В. е вписан като адвокатски сътрудник на адв. В. П. Г. на 21.03.2013
г. и е отписан от Адвокатския съвет като адвокатски сътрудник на 01.12.2018 г.
От издадено удостоверение от АК София /л. 580/ се удостоверява, че в регистъра на
младши адвокатите към АК София на 19.12.2018 г. е бил вписан младши адвокат В. А. В. с
решение на АС № 38 от 04.12.2018 г. Същият е встъпил в длъжност адвокат и е вписан в
регистъра на адвокатите към АК София с решение на АС № 43 от 22.12.2020 г. с личен №
**********.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 496, ал. 3 от ГПК, действителността на проданта може да бъде
оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 от ГПК и при невнасяне на цената.
3
Публичната продан е оспорена относно внасянето на дължимата цена по гр. д. №
4491/2019 г. на СГС, което към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила съдебен
акт, поради което предмет на настоящото производство са само сочените нарушения на чл.
490 ГПК. Доколкото с влязло в сила решение е отхвърлена жалба по чл. 435, ал. 3 ГПК
срещу постановлението за възлагане, постановлението е влязло в сила, то не следва да се
разглеждат останалите сочени пороци в исковата молба. Не е допустимо да се преразглеждат
и въпроси, свързани с наличието или липсата на вземане във връзка, с което е образувано
изп. д. № 20158490400711 по описа на ЧСИ А.П.. Без значение за крайния изход на спора по
чл. 496, ал. 3 ГПК са и обстоятелствата относно последващите разпореждания на ответника с
процесния недвижим имот.
Съгласно разпоредбите на чл. 490, ал. 1 ГПК и чл. 185, б. „б“ ЗЗД не могат да вземат
участие в наддаването на публична продан съдиите, прокурорите, държавните и частни
съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите – относно спорните права, които
са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действат, освен ако
купувачът е собственик на спорното право. В случай, че имотът е купен от някое от тези
лица, публичната продан е недействителна.
Според чл. 21, ал. 1 ЗА назначените по трудов договор от адвокатите и адвокатските
дружества сътрудници имат право на достъп до досиетата на делата и преписките,
образувани от органите на съдебната власт и административните органи, по които техните
работодатели са упълномощени да представляват интересите на клиентите си. Те могат да си
водят бележки по досиетата и да изискват да им бъдат направени копия от представените по
делата документи и доказателства.
Забраната по чл. 185, б. „б“ ЗЗД не се разпростира спрямо адвокатските сътрудници,
за същите не е необходимо да са правоспособни юристи, като същите са назначени на
трудови договори от съответния адвокат.
В случая се установява, че на проведено на 19.03.2013 г. заседание на Софийския
адвокатски съвет, е взето решение по т. 4 и на основание чл. 21, ал. 2 ЗА е уважена молбата
на адв. В. Г.а за вписване на В. А. В. в специалния регистър на адвокатските сътрудници към
САК
Установява се на следващо място от удостоверението от САК, че ответникът е бил
вписан в регистъра на младшите адвокати към САК на 19.12.2018 г. като младши адвокат.
Същият е встъпил като адвокат и е вписан в регистъра на адвокатите към САК от 22.12.2020
г. и към настоящия момент без прекъсване продължава да упражнява адвокатска професия.
Регистрите на българската адвокатура са електронни и публично достъпни. При
всичко посочено, се установява, че вписването в АК София на адвокат с имена В. А. В. е с
дата на първо вписване 20.12.2018 г. като младши адвокат въз основа на решение на АС №
38 от 04.12.2018 г.
Постановлението за възлагане на недвижимия имот е от 01.12.2017 г. и е влязло в
сила на 21.03.2018 г. При съвкупната преценка на данните, съдържащи се в посочените по-
4
горе писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че към момента на
извършване на наддаването в публичната продан /а и към момента на възлагането на
недвижимия имот и на влизане в сила на постановлението/, ответникът е бил адвокатски
сътрудник, т. е. не е бил сред лицата посочени в разпоредбата на чл. 185 ЗЗД, по отношение
на които се прилага забраната да участват в наддаването при публична продан. Без значение
е кога е вписано постановлението за възлагане, доколкото чл. 490, ал. 2 ГПК се отнася за
„лице, което не е имало право да наддава“.
Нормата на чл. 185 ЗЗД има забранителен характер, поради което не може да бъде
тълкувана разширително. Адресати на нормата на чл. 185 ЗЗД не могат да бъдат лица извън
посочените в нея. Тази норма установява едно изключение от общото правило за
равнопоставеност на отделните субекти в придобИ.ето на собственост чрез участието им в
гражданския оборот. Касае се до забранителна правна норма, която не може да бъде
тълкувана разширително и прилагана по аналогия по отношение на лица, непосочени в
закона. Тази норма не се разпростира за лица, които работят на трудов договор в адвокатски
кантори, без да имат права на адвокат по смисъла на чл. 4 ЗА.
Относно доводите за привидност, а именно че ответникът бил подставено лице. При
случаите на подставено лице е налице абсолютна симулация на овластителната сделка.
Затова привидността се отнася не до съществуването на тия правни последици, а до това,
кой е техен носител, което произтича от двойствеността на едната от страните по договора -
вместо явният контрахент в договора участва прикритият зад него. Разпоредбата на чл. 165,
ал. 2 ГПК се отнася до всички видове привидни сделки, вкл. и до персоналната симулация
/виж решение № 196/16.10.2013 г. по гр. д. № 2326 /2013 г. на I г. о. на ВКС и решение № 34
от 23.03.2015 г. по гр. д. № 7201/2013 г. на ВКС, III г. о./.
Доколкото в случая не се твърди наличието, а и не се представя контра летр, то, за да
бъде доказана симулацията, чрез свидетелски показания, следва да е налице т. нар. „начало
на писмено доказателство“, т. е. писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък
удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението
й за привидност /чл. 165, ал. 2 ГПК/. В случая не са ангажирани нито свидетелски показания,
нито начало на писмено доказателство.
Дори продажната цена да е платена от трето лице, напълно е възможно тя да е
предмет на други вътрешни отношения между платеца и лицето, обявено за купувач на
имота. В случая обае се установява единствено, че задатъкът е платен от друго лице,
останалата част от сумата е видно от приложените платежни нареждания, че е внесена от В.
А. В..
За да е налице привидност на публичната продан поради това, че купувачът по нея е
поставено лице на лице, което по закона няма право да наддава, следва да се докаже по
несъмнен начин този факт, а именни, че В. А. В. е действал като поставено лице на адв. В.
Г.а. По делото не са събрани доказателства относно правно релевантния към спора факт,
поради което не се установява ответникът да е действал като подставено лице на купувач,
фигуриращ в чл. 185, б. „б“ ЗЗД.
5
С оглед изложеното неоснователно се явява възражението на ищцата за
недействителност на публичната продан поради нарушение на чл. 490 ГПК, вр. чл. 185, б.
"б" ЗЗД.
Искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
По разноските:
По делото е представен от ищца сключен между него и адв. И. И. Г. договор за правна
защита и съдействие – л. 234, уговорено е възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2 и 3 ЗА, тъй като адвокатът и клиентът са първи братовчеди и близки приятели. Налице
са предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА.
С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално
запитване, отправено от Софийския районен съд, е прието, че член 101, параграф ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална
уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия
адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.
Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда.
Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
Съдът като отчете правната сложност на спора и количеството извършена работа, а
именно обстоятелството, че преимуществено ответникът се е защитавал сам, вкл. е изготвил
писмен отговор и се е явил и защитавал сам в с. з. на 21.11.2024 г. /единствените действия,
извършени от процесуален представител са подадено едно писмено становище и явяването в
едно съдебно заседание, на което не е даден ход/, намира, че адвокатското възнаграждение
следва да е в размер значително по-нисък от дължимото за подобен спор с предмет на иска
по чл. 496, ал. 3 ГПК. Възнаграждението следва да се определи в размер на 600 лв., които ще
се възложат в тежест на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. *******,
срещу В. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. *******, ул. ж. к. *******, иск с
правно основание чл. 496, ал.3, вр. чл. 490, ал.2 ГПК, вр. чл. 185, б. „б“ ЗЗД за прогласяване
6
недействителността на публичната продан, извършена по изп. д. № 20158490400711 по
описа на ЧСИ А.П., рег.№ 849 за района на СГС, публична продан на следния недвижим
имот: 1/2 идеална част от апартамент № 21, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул.
*******, представляващ самостоятелен жилищен обект - апартамент, със застроена площ от
183,41 кв. м., състоящ се от четири стаи, дневна с кухня - трапезария, баня - тоалетна, баня,
тоалетна и две тераси, при съседи: улица, вътрешен двор, ап. 22, коридор, стълбище, заедно
с мазе № 3, с площ от 5,90 кв. м. при съседи: рампа, мазе № 4, коридор и вътрешен двор,
заедно с 3,79 ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид. ч. от правото на строеж върху
дворното място, находящо се в местността „Гео Милев“ с площ от 953.00 кв. м. при съседи
на парцела по скица: улица „Лидице“, парцел №1, за ОЖС, имот пл. № 217, завършила с
Постановление за възлагане от 01.12.2017 г., издадено от ЧСИ А.П., с което процесният имот
е възложен на ответника В. А. В., което постановление е влязло в сила на 21.03.2018 г.
ОСЪЖДА А. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. *******, да заплати на
адв. И. И. Г., САК, с личен номер *******, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на
600 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на В. А. В.,
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7