Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3442 14.11.2016 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на
секретаря Павлина Попова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5188
по описа на съда за 2016 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба на „Алианц Банк България” АД, ЕИК *********, гр. София против Г.И.Ш., ЕГН
********** и С.А.Н., с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД, евентуално обективно
съединени с осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 430 и сл. ТЗ.
С влязло в законна сила Определение №
4808/31.05.2016 г., производството по настоящото дело е частично прекратено, а
именно: в частта по всички предявени против С.А.Н., както и в частта на
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове против Г.И.Ш..
Производството по делото продължава по
предявените от „Алианц Банк България” АД, ЕИК *********, гр. София против
Г.И.Ш., ЕГН **********, обективно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. с чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД
Ищецът „Алианц Банк България” АД твърди, че по
силата на договор за потребителски кредит № ПД ****/01.09.2009 г., е
предоставил на С.Н. като кредитополучател, потребителски кредит в размер на
7000 лева, който е бил усвоен изцяло от нея. Твърди, че по силата на същия
договор, ответникът Г.И.Ш., в качеството му на поръчител, се е задължил
безусловно да отговаря солидарно и по идентичен начин с кредитополучателя С.Н.
за всички задължения по договора и за последиците от неизпълнението им. Сочи,
че договорът за потребителски кредит е подписан, както от кредитополучателя,
така и от поръчителя. Излага още, че кредитът е следвало да бъде погасен на 120
месечни вноски, всяка в размер на 110.11 лева, с краен падеж – 25.08.2019 г. и
съобразно погасителен план – неразделна част от договора. Сочи, че всяка
месечна вноска е формирана от главница, договорна възнаградителна лихва, лихва
върху просрочената главница и неустойка – като последните две, в случай, че има
просрочия и са налице предпоставките на чл. 13 и чл. 14 от Общите условия на
„Алианц Банк България“ АД– неразделна част от договора за кредит. Излага, че
кредитополучателят Н. е изпълнявала задълженията си за погасяване на дължимите
месечни вноски за главница и договорна лихва до 25.11.2014 г. вкл. Твърди, че
на основание т. 34, б. „а“ от Глава VІІІ „Предсрочна изискуемост на кредита“ от
Общите условия, е обявила кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че считано от
месечната погасителна вноска с падеж 25.11.2014 г. до датата на обявяване на
цялото кредитно задължение за предсрочно изискуемо – 01.10.2015 г. не са
платени общо 11 поредни месечни погасителни вноски. Твърди, че предвид
неизпълнение на задълженията по договора за кредит, с Нотариална покана от
01.10.2015 г., връчена по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, отправена до
кредитополучателя С.Н., както и с Покана, изпратена с куриерска агенция,
получена лично на 02.10.2015 г. от поръчителя Г.И.Ш., цялото вземане на Банката
по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо. Предвид липсата на
плащане и твърдяната предсрочна изискуемост, по реда на чл. 417, т. 2 ГПК по
образуваното ч.гр.д. № 1745/2016 г. по описа на ПРС, VІ гр.с. ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 17.02.2016 г. против ответника Г.И.Ш. и
С.А.Н. за следните суми: главница в размер на 4638.01 лева, дължима съгласно
договор за потребителски кредит № ****/01.09.2009 г., ведно със законната лихва
от 07.01.2016 г. до окончателното погасяване на задължението; договорна лихва
за периода от 25.11.2014 г. до 06.01.2016 г. вкл. в размер на 584.42 лева;
наказателна лихва върху просрочените вноски от главница за периода от
25.11.2014 г. до 06.01.2016 г. в размер на 367.76 лева; неустойка върху
просрочени вноски по дължима договорна лихва за периода от 25.11.2014г. до
06.01.2016 г. в размер на 490.23 лева. Въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изп.дело № ******** по описа на ЧСИ *****., рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд –
П.. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, постъпило възражение от Г.И.Ш. за
недължимост, поради което за ищеца се породил правен интерес да инициира
настоящия процес с предявяване на установителните искове в срока по чл. 415 ГПК
за установяване дължимостта на описаните по – горе вземания срещу длъжника –
предмет на издадената заповед за изпълнение. Моли се за уважаване на
претенциите против Г.И.Ш., в пълен размер, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението. Претендират се сторените в заповедното и в съдебните
производства, включително и за настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен
отговор от ответника Г.И.Ш., с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Възражението против основателността на иска се основава на твърдението,
че ищецът не е предявил иск против длъжника в шестмесечен срок от настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, поради което и по аргумент от разпоредбата
на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, счита че е погасена възможността да се ангажира
отговорността му като поръчител по Договора за кредит. В тази насока излага
съображения, че в Раздел „Предсрочна изискуемост“ от Общите условия към Договора за кредит, е
предвидено, че кредитът става автоматично предсрочно изискуем при неплащане на
две последователни месечни вноски, без да е необходимо изричното волеизявление
на Банката. Излага, че първите две последователни вноски, които не са платени
са тези с падежи 25.11.2014 г. и 25.12.2014 г., то считано от 26.12.2014 г.
кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем, поради което и заявлението
по чл. 417 ГПК от 07.01.2016 г. е депозирано след изтичане на шестмесечния
срок.
Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят
предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1745/2016 г. по описа
на ПРС, VІ гр.с., в полза на ищцовата Банка са издадени в полза на „Алианц Банк
България“ АД против Г.И.Ш. и С.А.Н., Заповед № 889 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.02.2016 г. и
изпълнителен лист от 17.02.2016 г. за
сумата 4 638.01 лева – главница, дължима съгласно Договор за
потребителски кредит № **** от 01.09.2009 г., сумата 584.42 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за просрочени вноски от главницата, дължима за
периода от 25.11.2014 г. до 06.01.2016 г. вкл., сумата 490.23 лева – неустойка
върху просрочени вноски по дължима договорна лихва, дължима за периода от
25.11.2014 г. до 06.01.2016 г. вкл., ведно със законна лихва от 07.01.2016 г. върху
главницата, когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане, въз
основа на които е образувано изпълнително дело № *********** по описа на ЧСИ
*****., рег. № *** КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд - П.. В срока по чл.
414 ГПК ответникът Г.Ш. е възразил срещу
заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена
настоящата искова молба.
Страните по делото не спорят, а и от Договор за кредит
№ ПД **** от 01.09.2009 г. /л.11-13/ се установява, че на 17.06.2009 г., от
една страна „Алианц Банк България“ АД, наричана за краткост „Банката“ и С.А.Н.
– като кредитополучател, и Г.И.Ш. – като поръчител, е сключен договора, по
силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя потребителски
банков кредит в размер на 7000 лева. Срокът за усвояване на сумата на кредита е
до 15 дни, считано от датата на подписване на договора. Съгласно чл.5.1.1. от
Договора, съгласно Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на
Банката, разходът на Кредитополучателя по обслужването на кредита се формира
от: годишна лихва върху сумата на кредита, дължима от Кредитополучателя на
Банката, в размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ за лева на Банката
плюс 5.5 пункта надбавка, като лихвата се начислява ежедневно и е платима
ежемесечно до 25 число на съответния месец. Според чл. 7 от Договора, срокът на
договора, в който всички задължения на Кредитополучателя следва да бъдат
погасени е до 25.08.2019 г., като сроковете за периодичните плащания на
погасителните вноски по главницата са съгласно Погасителен план – неразделна
част от договора (Приложение №1). /чл.8/. Страните са уговорили, в чл. 9 от
Договора, че за обезпечаване изпълнението на задълженията на Кредитополучателя
по предоставения банков кредит, ведно с главница, лихви, неустойки и разноски,
Банката се съгласява и приема за обезпечение: поръчителство от страна на
поръчителя Г.И.Ш.. В чл.9.1. е уговорено, че с подписването на договора,
поръчителят заявява безусловно, че става поръчител пред Банката за изпълнение
на задълженията на Кредитополучателя по договора, ведно с главница, лихви,
неустойки и разноски. Поръчителят се задължава спрямо Банката, в качеството й
на кредитор на Кредитополучателя, да отговаря за всички негови задължения,
произтичащи от настоящия договор. /чл.9.2/. Поръчителят и Кредитополучателят
отговарят солидарно за изпълнението на задълженията на Кредитополучателя към
Банката по договора /чл.9.3/. Поръчителят дължи същото, за което се е задължил
Кредитополучателя и в същия обем /чл.9.4/. Според уговореното в чл.9.7. Банката
има право да иска изпълнение директно от Поръчителя на цялото задължение и на
всяка негова част веднага след настъпване на изискуемостта на съответното
задължение. Когато Банката, при наличие на предпоставките, посочени в Общите условия,
обяви кредита за предсрочно изискуем, изпраща до Кредитополучателя и Поръчителя
уведомление, с което им дава 7-дневен срок, в който трябва да бъдат погасени
всички техни задължения по договора /чл.9.8/. Съгласно чл. 14 от Договора,
неразделна част от същия са Общите условия за предоставяне на потребителски
кредит на Банката.
Видно от приетите по делото Общи условия за
предоставяне на потребителски кредити на ТБ „Алианц България“ АД /л.14-15/,
съгласно т. 13, при просрочие от страна на Кредитополучателя, при изплащане на
главницата, Кредитополучателят дължи на Банката и обезщетение за забава в
размер на 10 % върху просрочената сума. Обезщетението за забава се дължи
независимо от начисляването и събирането на възнаградителната лихва. Според т.
14 от Общите условия, Кредитополучателят дължи на Банката неустойка в размер на
10 % месечно върху начислената, но неплатена в срок възнаградителна лихва по
т.10, б.„а“ до окончателното издължаване. Съгласно т. 34, б. „а“ от Общите
условия, Банката има право да обяви за изискуемо преди срока, определен в
Договора, цялото кредитно задължение, когато Кредитополучателят просрочи
погасителната вноска по главница и/или лихви. При просрочване на две поредни
погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да
необходимо изрично изявление на Банката.
Видно от приложената /на л.21-22/ Нотариална покана от
01.10.2015 г., изпратена от „Алианц Банк България“ АД до С.А.Н., чрез нот.
В.Г., с рег. № *** НК, с район на действие РС – П., с която ищцовата Банка е
уведомила Кредитополучателя, че на основание т. 34 от Раздел VІІІ „Предсрочна
изискуемост на кредита“ от Общите условия за предоставяне на потребителски
кредити и във връзка с Договор за потребителски кредит № ПД -****/01.09.2009
г., Банката е обявила цялото вземане за предсрочно изискуемо, считано от
30.09.2015 г. Видно от отбелязването на нот.а, нотариалната покана е връчена на
С.А.Н., на 15.10.2015 г., на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на
уведомление.
Установява се
също, че е изпратена и от „Алианц Банк България“ АД до Г.И.Ш., Покана за
доброволно изпълнение с изх. № ***/01.10.2015 г. /л.19-20/, с която ищцовата
Банка е уведомила Поръчителя, че на основание т. 34 от Раздел VІІІ „Предсрочна
изискуемост на кредита“ от Общите условия за предоставяне на потребителски
кредити и във връзка с Договор за потребителски кредит № ПД -****/01.09.2009
г., Банката е обявила цялото вземане за предсрочно изискуемо, считано от
30.09.2015 г. Видно от обратната разписка, същата е получена от Г.Ш. на 02.10.2015
г.
От заключението
на вещото лице В.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като
обективно и компетентно дадено, уточнено в проведено открито съдебно заседание,
проведено на 24.10.2016 г., се установява, че процесният кредит е усвоен изцяло
еднократно от кредитополучателката на 01.09.2009 г. Вещото лице установява
също, че за периода от 01.09.2009г. до 19.09.2016 г., кредитополучателят е
извършил в полза на Банката плащания по процесния договор в общ размер на
8 475.25 лева, от които 2 361.99 лева – главница; 4 421.33 лева –
договорна лихва; 181.54 лева – обезщетение за забава върху просрочената
главница и 1 510.39 лева – неустойка върху просрочената лихва. Вещото лице
установява още, че към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за незабавно изпълнение – 07.01.2016 г. е останала непогасена сума от
главницата в размер на 4 638.01 лева; 584.42 лева – неизплатена договорна
лихва за периода от 25.11.2014 г. до 06.01.2016 г. вкл.; 150.72 лева – дължима
наказателна лихва за периода от 25.11.2014 г. до 06.01.2016 г. вкл. и 490.23
лева – дължима неустойка за периода от 25.11.2014 г. до 06.01.2016 г. Вещото
лице сочи, че към датата на подаване на заявлението /07.01.2016 г./ по кредита
има цели 11 неплатени вноски с настъпил падеж за периода 25.11.2014 г. до
25.09.2015 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано
възражение от длъжника Г.И.Ш. в заповедно производство, имащо за предмет същите
вземания.
За успешното провеждане на
исковете, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича
претенцията му – наличието на валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит между страните, по който е била предоставена и усвоена
твърдяната парична сума; че кредитополучателят не е изпълнил задължението си за
редовно обслужване на кредита и докаже конкретния размер на главния дълг, който
се претендира, настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, конкретния
размер на претендираните суми за договорна
лихва, наказателна лихва и неустойка. В негова тежест е да докаже
осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
Между
страните по делото, на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т .4 ГПК
като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че е
сключен Договор за кредит № ПД **** от 01.09.2009 г. между „Алианц Банк
България“ АД – като кредитор, и С.А.Н. – като кредитополучател и Г.И.Ш. – като
поръчител. Установява се, че по силата на този договор, между Банката и
кредитополучателят С.Н., от една страна, са възникнали
правоотношения по договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ, по силата
на които ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата 7 000 лева, при
договорени условия и срок, която последната се е задължила да върне по
установения между тях начин – на равни месечни погасителни вноски, с краен срок
до 25.08.2019 г.. Уговорена е възнаградителна лихва по кредита, включена като
част от всяка погасителна вноска. Установява се от приложените Общи условия,
като неразделна част от Договора за кредит, че са уговорени и наказателна лихва
върху главницата и неустойка, в случай на просрочие за погасяване на дължимите
месечни вноски за главница и договорна лихва. Уговорена е и предсрочна
изискуемост на кредита като при неплащане на две поредни погасителни вноски,
същата настъпва автоматично, без изрично волеизявление на Банката. По силата на
същия договор, ответникът Г.И.Ш. е поръчителствал пред Банката за изпълнение на
задълженията на кредитополучателя, включващи главница, лихви, неустойки и
разноски. Поръчителят се е задължил спрямо Банката да отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички негови задължения, произтичащи от този договор,
включително Банката има право да иска изпълнение директно от Поръчителя на
цялото задължение и на всяка негово част веднага след настъпване на
изискуемостта им.
С оглед релевираните от ответника
възражения, основните спорни по делото въпроси са – кога е настъпила
предсрочната изискуемост на процесния кредит и дали е погасена възможността да
се ангажира отговорността на поръчителя с оглед изтичането на шестмесечния
срок, предвиден в чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Тези възражения се основават на
обстоятелството, че първите неплатени две поредни месечни вноски, според
уговореното в договора са тези с падежи 25.11.2014 г. и 25.12.2014 г., като
според ответника, автоматичната предсрочна изискуемост на целия кредит настъпва
на 26.12.2014 г. Макар от заключението на вещото лице да се установява
действително, че това са първите непогасени вноски по кредита, съдът намира
възраженията за неоснователни, поради следното:
Според приетото в т. 18 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, съдържащо уговорка за предсрочната изискуемост на кредита при неплащането
на определен брой вноски или други обстоятелства, настъпва след едностранното
изявление на кредитодателя до длъжника, включително в случаите, когато в
договора е предвидена т.нар. „автоматична” предсрочна изискуемост, т.е.
вземането става изискуемо, след като Банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем, чрез едностранно изявление до длъжника. В
посоченото тълкувателно решение е постановено още, че правото на кредитора да
обяви предсрочната изискуемост следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид така възприетото разрешение,
моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на
която волеизявлението на Банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем е
достигнало до кредитополучателя и то ако са били налице предвидените в договора
обективни предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост. При това от
този момент, изискуемостта настъпва, както за кредитополучателя, така и за
поръчителите, поради което и от него тече шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е и задължителната за съдилищата съдебна практика,
постановено по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 40/17.06.2015 г. по търг.д. №
601/2014 г. на ВКС, ТК, І отд. и Решение № 23/24.03.2015 г. по търг.д. №
1717/2013 г. на ВКС, ТК, І отд.
От събраните по делото доказателства
се установява, че както кредитополучателят, така и поръчителят, са били
уведомени от Банката за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане,
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 07.01.2016 г., а именно: Уведомлението на Банката до кредитополучателя
С.Н., е извършено чрез Нотариална покана, връчена на 15.10.2015 г., чрез нот. с
район на действие – РС – П., по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а уведомлението на
Банката до поръчителя е извършено чрез връчване на Покана за доброволно
изпълнение, чрез куриер с обратна разписка, връчена лично на ответника Ш., на
02.10.2015 г.
Ето защо и, съдът приема, че датата,
от която започва да тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е 15.10.2015
г. - датата на връчване на уведомлението до длъжника С.Н. за обективно
настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит.
Видно от приложеното ч.гр.д. №
1745/2016 г. по описа на ПРС, VІ гр.с., заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от ищцовата Банка против длъжника С.Н. и поръчителя Г.Ш., е от
07.01.2016 г., т.е. преди изтичане на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо и, съдът намира, че
отговорността на поръчителя Ш. по процесния Договор за потребителски кредит, не
е отпаднала, т.е. предявените искове са доказани по основание.
От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че неплатената главница е в размер на 4 638.01
лева; 584.42 лева – неизплатена договорна лихва за периода от 25.11.2014 г. до
06.01.2016 г. вкл.; 150.72 лева – дължима наказателна лихва за периода от
25.11.2014 г. до 06.01.2016 г. вкл. и 490.23 лева – дължима неустойка за периода
от 25.11.2014 г. до 06.01.2016 г. От изложеното следва, че обективно
предявените искове за установяване на дължимостта на главното вземане,
договорна лихва и неустойка за посочените периоди, са изцяло основателни, и
същите следва да се уважат в пълен размер. Искът за установяване на дължимостта
на наказателна лихва за посочения период е основателен за сумата от 150.72
лева, като за този размер следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен
размер от 367.76 лева, следва да се отхвърли.
Относно разноските:
Съгласно т.
12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от
страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и
отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът претендира разноски в общ размер от 1477.13 лева, от които 561.61 лева (121.61
лева - държавна такса и 440 лева – заплатено адвокатско възнаграждение) в заповедното производство и
915.52 лева (185 лева – държавна такса, 100 лева – депозит за вещо лице и 630
лева – адвокатско възнаграждение) в настоящото исково производство. Съдът
намира, че така претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 630 лева
за исковото производство, не следва да се присъжда, тъй като в представения по
делото Договор за правна защита и съдействие /л. 30/, е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 630 лева, платимо по банков
път, но не са представени доказателства, че същото действително е заплатено.
Този извод не може да се промени от представената към списъка на разноски по
чл. 80 ГПК, справка за адвокатски хонорари, тъй като същата е изготвена от
самия адвокат, като липсват банкови документи, удостоверяващи плащането на
уговорения хонорар. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
на ВКС, ОСГТК, по тълк. д. № 6/2012 г. само когато е доказано извършването на разноски
в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Доколкото
в конкретния случай, в договора за правна защита и съдействие страните са
уговорили, че адвокатското възнаграждение е платимо по банковата сметка на
адвокатското възнаграждение, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В конкретния случай,
липсват представени доказателства /банкови документи/ за заплатен от ищцовата
Банка адвокатски хонорар за исковото производство.
Следователно, ищцовата Банка е доказала разноски за
заповедното и исковото производство в общ размер на 847.13 лева, от които
съразмерно с уважената част от исковете, следва да й се присъдят разноски в общ
размер на 816.95 лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 200 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, от които
съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да му се присъдят разноски в
размер на 7.14 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.Ш., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Алианц Банк България“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „М. Луиза“ № 79, следните суми:
сумата от 4638.01 лв. (четири хиляди
шестстотин тридесет и осем лева и една стотинки) – неплатена главница, ведно
със законната лихва от датата на заявлението – 07.01.2016 г.; сумата от 584.42 лв. (петстотин осемдесет и
четири лева и четиридесет и две стотинки) – договорна (възнаградителна) лихва,
дължима за периода от 25.11.2014 г. до 06.01.2016 г. вкл.; сумата от 150.72 лв. (сто и петдесет лева и
седемдесет и две стотинки) – наказателна лихва, дължима за периода от
25.11.2014 г. до 06.01.2016 г. вкл.; сумата от 490.23 лв. (четиристотин и деветдесет лева и двадесет и три
стотинки) – неустойка върху просрочени вноски по дължима договорна лихва, за периода от
25.11.2014 г. до 06.01.2016 г. вкл., които суми са дължими по Договор за
потребителски кредит № **** от 01.09.2009 г. и за които суми е издадена Заповед
№ 886 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 1745/2016 г. по описа на ПРС, VІ гр.с., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на дължимостта на наказателната лихва
над горния до пълния заявен размер от 367.76 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.И.Ш., ЕГН **********,***, да
заплати на „Алианц Банк България“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „М. Луиза“ № 79, сумата от 816.95 лв. (осемстотин и шестнадесет лева и деветдесет и пет
стотинки) – деловодни разноски в производството по ч.гр.д.№ 1745/2016г. на ПРС
и по гр.д.№ 5188/2016 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с.,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Алианц Банк България“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „М. Луиза“ № 79, да заплати на Г.И.Ш., ЕГН
**********,***, сумата от 7.14 лв.
/седем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща разноски, направени в
настоящото производството по гр.д.№ 5188/2016 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: П.П.