Решение по дело №925/2019 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260099                                                    29.12.2020г.                                             гр.Н.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД                                            ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на деветнадесети октомври                                                   две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

                     Председател: М.Б.Г.

секретар: А.Г.

като разгледа докладваното от съдия Б.Г. гражданско дело № 925 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба от "В.И К." ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител – гл.юк. Д.З. против П.А.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.422 от ГПК. В исковата молба се сочи, че ответницата К. е абонат на „В.и к." ЕАД с абонатен № 969863. Доставените ВиК услуги са били отчитани по електронен път, като са били взети предвид показанията на измервателните средства – един водомер, монтиран в шахта в имота на ищцата, находящ се в гр.С.В., общ.Н., обл.Бургас, ул.“С.П.“ № **. Твърди, че ищцовото дружество е завело ч.гр.д. № 200/2019г. по описа на РС-гр.Н., по което е издадена Заповед № 98 от 26.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника К.. Издадената срещу длъжника К. заповед за изпълнение е била връчена на същата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя възможността да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок от уведомяването им. В изпълнение указанията на съда и на основание чл.415, ал.1, т.2 вр. ал.3 от ГПК ищцовото дружество е предявило иск, с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника К., че същата им дължи сумата в размер на 79,68 лева /седемдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 25.05.2016г. до 25.07.2016г. с отчетен период по фактури от 15.04.2016г. до 12.07.2016г. и за сумата в размер на 20,63 лева /двадесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 26.06.2016г. до 21.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане на съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи, както и допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване. Молят да бъде изискано и приложено, като доказателство по настоящото дело ч.гр.д. № 200/2019г. по описа на РС-гр.Н.. Претендират присъждане на заплатените разноски по настоящото и по заповедното производство.

Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Преписи от исковата молба и приложенията са били редовно връчени на ответницата К. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. На основание чл 47, ал.6 ГПК, на същата е назначен особен представител. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК особеният представител на ответника е ангажирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и основателност на предявените искове. Видно от приложеното ч. гр. д. № 15198/2017 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.86, ал.1 ЗЗД. 

Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр.С.В., общ.Н., обл.Бургас, ул.“С.П.“ № **, както и, че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, тъй като е бил собственик на имота през процесния период и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Съдът е указал тежестта на доказване на страните с Определение от 24.08.2020г., постановено по настоящото дело /л.43/.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр.С.В., общ.Н., обл.Бургас.

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. По делото не се спори, че ответницата К. е собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр.С.В., общ.Н., обл.Бургас, ул.“С.П.“ № **. В подкрепа на това е и представената от ищеца справка от Службата по вписвания при РС-Н. /л.55/. Като собственик същата притежава качеството потребител на ВиК услуги. С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. От разпита на свидетеля Д.П. – отчетник измервателни уреди във ВиК ЕАД-Бургас /л.61-гръб/ се установява, че в периода от месец април – месец юни 2019г. е отчитала водомери на абонати в гр.С.В., включително и в имота на ответницата. Свидетелят П. установява, че в имота на ответницата е виждала един водомер, находящ се след пътната врата веднага вдясно. Заявява, че е отчитала водомера с мобилно устройство. Поради неоспорване на предявените искове по основание и размер, процесуалният представител на ищеца е оттеглил искането им за допускане на експертизи.

По делото е представена справка-извлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партидата на абонатен № 969863, с титуляр П.А.К. /л.8/. Ответната страна не оспорва посоченото в справката отчетено количество вода.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства мотивират съда да приеме, че исковата претенция за главница е доказана по основание и размер, поради което искът следва да бъде уважен изцяло. Основателно е и искането за установяване на дължимостта на главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

Основателността на претенцията за главница обосновава основателност и на акцесорната претенция за лихва за забава в претендирания от ищеца размер от 20,63 лева за периода от 26.06.2016г. до 21.02.2019г.

С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника К. следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. С оглед на това, направените от ищеца разноски в исковото производство възлизат общо в размер на 325 лева, от които 75 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 150 лева – възнаграждение на особен представител, както и заплатените по заповедното производство разноски – общо в размер на 75 лева.  В тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив. Ответникът К. дължи разноски, тъй като с поведението си е дала повод за завеждане на настоящето дело.

Мотивиран от горното, Н.ският районен съд

 

Р Е Ш И :

           

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.А.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземането на "В.И К." ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т. по Заповед № 98 от 26.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 200/2019г. по описа на РС-гр.Н., за сумата в размер на 79,68 лева /седемдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 25.05.2016г. до 25.07.2016г. с отчетен период по фактури от 15.04.2016г. до 12.07.2016г. и за сумата в размер на 20,63 лева /двадесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 26.06.2016г. до 21.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ПАТАЙОТКА А.К. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "В.И К." ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т. Виолета А. Михалева, сумата общо в размер на 400 лева /четиристотин лева/, представляващи направени разноски по настоящото и по заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: