РЕШЕНИЕ
№ 3101
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110216308 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Р. П., ЕГН **********, чрез адв. Х.Р. от САК, срещу
наказателно постановление /........... издадено от началник сектор към ОПП СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се посочва, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Визират се
процесуални нарушения при издаването на НП и АУАН. Твърди се, че не е спазена
разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, както и че в АУАН и НП не се съдържа конкретно и
ясно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Сочи се неправилна
квалификация на нарушението. Оспорват се фактическите констатации на актосъставителя,
като жалбоподателят излага доводи за липса на нарушение, тъй като лекият автомобил,
управляван от жалбоподателя, е поднесъл и водачът е предприел маневра, за да овладее
управлението на автомобила. Претендира се отмяна на НП поради липса на извършено
нарушение, а в условията на алтернативност се излагат доводи за определяне на случая като
„маловажен“, а също и искане за намаляване на санкцията, тъй като последната се явява
прекомерна.
В съдебно заседание жалбоподателят С.П., редовно призован, се явява лично и с
процесуалния си представител – адв. Д, редовно преупълномощена, която поддържа
жалбата.
В хода на съдебното следствие жалбоподателят се възползва от правото си да даде
обяснения, в които посочва, че лекият му автомобил е поднесъл при завоя поради силен
валеж и много мокра настилка с наличието на множество локви въпреки активираната
система против блокиране на колелата и движението с около 40-50 км./час. Изтъква, че към
момента на инцидента последният е имал много малко опит като шофьор, поради което за
1
кратко е загубил контрол върху автомобила. Отрича целенасочено да е форсирал двигателя
или да е поднасял настрани по платното за движение, с което да е създал опасност за други
участници в движението.
В хода по същество адв. Д прави искане за отмяна на процесното НП по
съображенията, изложени в жалбата. Аргументира становището, че в случая се касае за
маневра, провокирана от лошата пътна обстановка и неумелото шофиране на неопитния към
момента на деянието водач. Процесуалният представител прави искане за присъждане на
съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – началник-сектор в ОПП-СДВР, редовно
призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по подадената
жалба.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.10.2021 г. малко след полунощ жалбоподателят С.П. управлявал лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № , който се движел по бул. с посока на
движение от ул. „“ към бул. „“. Пътната настилка била влажна поради лек дъжд същата
вечер, като в района за последния час количеството валежи било под 1 мм /или литър/м2/, а
целия преден ден на 07.10.2021 г. общото количество на падналия дъжд било 4 мм. Около
полунощ температурата била около 9 градуса. На пътното платно нямало големи локви или
наводнени участъци.
Междувременно св. Л. Г. Д. и Н. Х, служители на 09 РУ СДВР, се намирали в района
на бул. „“ в служебен автомобил, като се движели в обратна посока спрямо автомобила
Мерцедес. Около 00:04 часа на 08.10.2021 г. полицейските служители забелязали лекия
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № , който се движел срещу тях.
Двамата видели как в пътния участък, намиращ се срещу блок 140 водачът на автомобила
Мерцедес форсирал двигателя и извършил приплъзване на задните колела на автомобила,
като последните описали пълен кръг през булеварда, включително и навлизайки в
насрещното пътно платно и минавайки два пъти през маркировката с двойна непрекъсната
линия. След маневрата автомобилът отново се насочил в първоначалната си посока на
движение и продължил.
След като видели описаната маневра на жалбоподателя, полицейските служители на
09 РУ СДВР обърнали посоката на движение на патрулния автомобил и последвали
автомобила Мерцедес, като след пускане на светлинен и звуков сигнал, го спрели. Св. Д.
установил самоличността на водача като жалбоподателя СТ. Р. П., който бил сам в
автомобила. Свидетелят провел разговор с водача, който му обяснил, че неговият автомобил
има система против блокиране на колелата и е невъзможно гумите му да забуксуват.
Във връзка с установеното нарушение била изготвена докладна записка от св. Д. и
бил повикан екип на ОПП СДВР за съдействие. На сигнала се отзовал св. С. К. Д. на
длъжност младши автоконтрольор в ОПП СДВР, който пристигнал на мястото и разговарял
с полицейските служители – очевидци на случилото се и се запознал с изготвената докладна
записка. Въз основа на така установеното, св. Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН № за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетелите,
установили нарушението, което се установява от положените от тях подписи. С.П. подписал
акта без възражения, като в него не посочил, че негов приятел е пътувал непосредствено
след него и може да свидетелства за случилото се. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН
постъпили възражения, в които жалбоподателят посочва, че заради силния дъжд, който
валял целия ден колата му поднесла и за да я овладее, подал газ. Твърди, че скоростта на
движение на лекия му автомобил не е била повече от 30 км/ч. И в това възражение
2
жалбоподателят не е посочил, че негов приятел е бил очевидец на случая, а се е
съсредоточил върху липсата на компетентност на служителите на 09 РУ СДВР да извършват
проверки по ЗДвП.
При пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация
и въз основа на съставения АУАН, на 27.10.2021 г. началникът на сектор при ОПП-СДВР
издала атакуваното НП № , с което на осн. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено
нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
Фактическите обстоятелства по делото се установяват от събраните доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на жалбоподателя и в
показанията на разпитаните пред съда свидетели С.Д. (актосъставител), Л.Д.-очевидец, Д Г,
както и от писмените доказателства: Докладна записка; Справка-картон на водача;
Заповед № 38121К-13312/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед №
38121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи; Справка от Националния
институт по метеорология и хидрология, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.
283 от НПК.
Съдът изгради своите фактически изводи въз основа преди всичко на еднопосочните
показания на двамата свидетели-полицейски служители. Техните показания се потвърждават
не само от изготвената докладна записка от св. Д., но и от справката от НИМХ относно
метеорологичните условия процесната вечер. Макар в показанията на св. Д. да не разкриват
съществени подробности за деянието, той потвърждава, че е съставил акта по данни на
свидетелите-очевидци служители на 09 РУ СДВР. Неговите показания намират
доказателствена опора в подробните, логични и вътрешнонепротиворечиви показания на св.
Д., който лично е установил нарушението. От неговите показания които имат
характеристиките на пряко доказателствено средство, се установяват обстоятелствата по
нарушението – датата и мястото на извършването му, основните характеристики на
нарушението, спирането на автомобила Мерцедес за проверка и установяване на водача му.
Показанията на свидетеля Д. се отличават с изключителна последователност, хармоничност
и детайлност, като неговите показания кореспондират с останалия събран и кредитиран от
съда доказателствен материал. Свидетелят е съхранил изключително добре запазен спомен
за случая, който му е направил силно впечатление, въпреки естеството на работата му, с
поведението на жалбоподателя и застрашаването на живота и здравето на други лица. Св. Д.
сочи марката и цвета на автомобила, описва маневрата му, включително и навлизането му
със странично приплъзване на задните колела на платното за насрещно движение,
наличието на други автомобили на пътя и причините, поради които не е възникнало ПТП (а
именно голямото разстояние на другите автомобили от жалбоподателя). Св. Д. описва и
метеорологичните условия същата нощ, като оборва твърденията на жалбоподателя за силен
дъжд и локви по пътя. Съдът даде вяра и изгради фактическите си изводи и на
пресъздаденото от свидетеля поведение на водача след инцидента, който посочил, че
системите за блокиране на задвижването на колелата на автомобила не позволяват гумите
му да забуксуват, което сочи на отричането на П. изобщо да е губил контрол върху
управлението на автомобила.
В подкрепа на показанията на св. Д. са и писмените доказателства по делото и преди
всичко справката от НИМХ. От нея се установява, че в района на ж.к „, гр. , в периода
между 23:00 ч. на 07.10.2021г. и 02:00 ч. на 08.10.2021г. е имало слаб валеж с количество
около 1 мм (л/кв.м). Духал е слаб вятър със скорост между 1 и 3 м/сек. Температурата на
въздуха е била около 9 градуса по Целзий. Относителната влажност на въздуха е била около
95%. А за целия 07.10.2021 г. също не са регистрирани силни валежи, като общото им
3
количество е било в рамките на 4 мм.
Именно тези обективни данни, подкрепени и от свидетелските показания на
очевидеца на деянието св. Д. дават основание на съда да дискредитира показанията на св. Г,
който е допуснат по искане на жалбоподателя. Очевидно целта на този свидетел, който
признава за приятелските си отношения с жалбоподателя, е да подкрепи защитната теза на
П.. Св. Г описва, че е валял „страшен дъжд“, настилката била много мокра с наличие на
локви и изключително лоша пътна обстановка. Но това изцяло се оборва от справката от
НИМХ и от показанията на св. Д., който заявява, че патрулният автомобил не е поднасял.
Освен това, твърденията му за съвсем „леко поднасяне“ на автомобила на жалбоподателя не
се подкрепят от останалите доказателства по делото. Напротив – налице са данни за
странично навлизане на автомобила Мерцедес в платното за насрещно движение с
приплъзване на задните колела. Освен това, ако ситуацията е била тази, описана от
жалбоподателя и св. Г, липсва каквато и да е логика насрещнодвижещият се патрулен
автомобил да обърне посоката си на движение и да последва и спре автомобила Мерцедес.
Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че нито при предявяване на АУАН, нито
при последващите възражения срещу него жалбоподателят е посочил, че негов приятел е
пътувал непосредствено след него и може да потвърди обясненията му. А искането за разпит
на св. Г е формулирано едва в жалбата срещу НП.
Съдът подложи на внимателен анализ и дадените от жалбоподателя обяснения, като
отчете двойнствената им природа – освен на доказателствено средство и на основно
средство на защита. След съпоставката на обясненията на П. с останалите събрани по делото
доказателства, съдът прие, че те в основната си част единствено целят да подкрепят
защитната му версия и не представляват достоверен доказателствен източник. Налице са
сходни противоречия относно метеорологичните условия и сериозността на поднасянето
между обясненията на П. и останалите кредитирани доказателства, които съдът изложи по-
горе по отношение на показанията на св.Г. Справката от НИМХ и показанията на св. Д.
свидетелстват за наличието на слаб валеж и хлъзгава настилка, но не и за наличието на
локви, изключително тежки атмосферни условия или лоша пътна обстановка. На следващо
място, твърденията във връзка с наличието система за блокиране на колелата, която
възпрепятствала автомобила да навлезе странично и да поднесе на съдът намира за
несъстоятелни. Съдът намира за нужно да посочи, че всеки автомобил, годен да се движи на
собствен ход, има начин да бъде умишлено приведен в състояние на поднасяне или
завъртане от водача му (най-малкото с изключване на стабилизираща система). Прави
впечатление и разминаването в обясненията на жалбоподателя относно скоростта му на
движение /40-50 км./час/ и тази, посочена от него в първоначалното му възражение – 25-30
км./час. Остава необяснимо как при подобна скорост на движение и лек валеж автомобилът
неволно може да извърши описаната маневра и водачът да загуби контрол върху
управлението му. Именно поради всичко изложено, съдът прие, че не следва да кредитира
дадените от жалбоподателя П. обяснения /освен в частта им че е управлявал автомобила и за
последващото му спиране и съставяне на АУАН/, както и на св. Г, за който липсват
4
категорични доказателства изобщо да се е намирал на мястото.
Съдебният състав намери надлежно събраните по делото писмени доказателства за
относими към предмета на делото, подкрепящи гласните доказателства и изясняващи в
пълнота фактическите обстоятелства по делото, и затова съдът ги кредитира.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
на процесуалните правила и на материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.2 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в СДВР имат право да издават фишове и да
съставят АУАН. А съгласно т. 2.6 от същата заповед, наказателни постановления могат да
бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Заеманата
длъжност от подписалата НП Д Д се установява от Заповед № 38121К-13312/23.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са
материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно
наказание.
При съставянето на АУАН и издаването на НП също липсват допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като съдът преценява, че в тази тяхна част, са спазени
изискванията на чл. 40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието
на нарушителя и на свидетели, присъствали на извършването на нарушението, както и за
връчването на АУАН на нарушителя за запознаване и подпис. Спазени са и сроковете по чл.
34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдебният състав не намери и съществени процесуални нарушения относно
реквизитите на двата документа (АУАН и НП) по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като
твърденията за липса на конкретно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата по
извършването му, съдът намира за несъстоятелни. В АУАН и в НП ясно и недвусмислено са
отразени датата, мястото и времето на извършване на нарушението, обстоятелствата по
извършването му, описанието му и неговата правна квалификация. В процесния казус в
АУАН и в НП не само е посочено, че не се използва пътя по предназначение, но е описано,
че водачът извършва маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя,
приплъзване на задните колела на автомобила и поднасяне в ляво и в дясно по посоката на
движение, с който създава опасности за останалите участници в движението. Така
описаното поведение на водача на автомобила е достатъчно ясно и пълно описано, поради
което и санкционираното лице е наясно какво поведение му се вменява.
Посоченото в наказателното постановление изпълнително деяние „демонстративни
маневри по форсиране на двигателя, приплъзване и поднасяне на МПС по посока на
движението си направо“, настоящият съдебен състав приема за тъждествено с наложилото се
в практиката понятие „дрифт“. Дрифт е техника в шофирането, при която водачът
5
преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол през презавиване,
довеждайки до загуба на сцеплението на задните гуми. Доколкото именно такова поведение
е описано в АУАН и НП, на жалбоподателя е разяснено за какво конкретно деяние е
санциониран. Поради това не следва да се споделя тезата на жалбоподателя за нарушено
негово право на защита.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че от
обективна страна жалбоподателят е извършил визираното административно нарушение.
За да е налице нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП следва да се установи, че водачът
на моторното превозно средство използва пътищата, отворени за обществено ползване за
други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Според § 6, т. 1, изр. 1 от ДР на ЗДвП «път» е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Според чл. 2, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП «отворен за обществено ползване» е всеки
път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. От тук
следва, че мястото на извършване на процесното деяние - бул. «» пред блок в гр. се явява
път, отворен за обществено ползване, тъй като обикновено се използва за движение на
превозни средства при еднакви условия за всички участници в движението.
Поведението на водача не съответства на нормалното предназначение на пътя – да се
движат автомобили, които превозват хора и товари, да пресичат хора. Въпросният булевард
не е място за изпробване на техническите възможности на превозните средства, тъй като
това би представлявало опасност за останалите участници в движението. Като е извършил
рязка маневра и съзнателно е извел автомобила извън контрол чрез приплъзване на задните
колела на автомобила и поднасяне в ляво и дясно по посоката му на движение, като е
навлязъл странично в платното на насрещно движещите се автомобили, жалбоподателят не е
шофирал според общоважимите норми и явно е използвал въпросния булевард не по
предназначение, а с друга цел. Тази цел в случая е да се извършват резки маневри с
автомобила, да се управлява МПС-то при загуба на сцепление на гумите, което е допустимо
при различни автомобилни състезания или шоу програми, които обаче се организират по
специални трасета, затворени за обществен трафик. Подобно поведение на пътя е не просто
неуместно и несъответно на предназначението на пътя, но е и опасно. Поради това съдът
счита, че правилно наказващият орган е приел, че С.П. е използвал пътя в нарушение на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП. Създаването на опасност за останалите участници в движението не е
елемент от състава на нарушението, поради което и не следва подробно да се анализират
данните за други МПС в близост до жалбоподателя.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за несъществено поднасяне на
автомобила. В случая се установява негово целенасочено поведение, изразяващо се в силно
форсиране на двигателя и приплъзване на задните колела на автомобила по такъв начин, че
той да се върти почти на място, като при тази маневра автомобилът е навлязъл и в
насрещното платно за движение. Тези маневри, описани от св. Д. опровергават и
твърденията на жалбоподателя за „леко поднасяне“ на автомобила в следствие на лошите
метеорологични условия, като в хода на съдебното следствие се събраха доказателства
единствено за слабо преваляване, което изключва описаните от жалбоподателя големи локви
и много силен дъжд.
Съдът намира, че нарушението е извършено от П. при пряк умисъл като форма на
вината - жалбоподателят е съзнавал противоправния характер на поведението си - че се
намира на път, отворен за обществено ползване, който следва да използва единствено по
предназначение - за превоз на хора и товари, но въпреки това е решил да демонстрира
възможностите на автомобила си и своите собствени, прилагайки техники на рисково
шофиране. Жалбоподателят е искал, целял именно шофирането чрез подобни рискови
маневри и то на път, отворен за обществен ползване, като е неглижирал евентуално
6
създадената от него опасност за останалите участници в движението.
Съдът намери, че така установеното нарушение не е маловажно по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Не се установиха и не се твърдят никакви смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението от типичната за
нарушения от този вид. Прилагането на подобни техники за шофиране и то в населените
места застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, в това число и
на случайно преминаващи пешеходци, поради което винаги се характеризира с висока
степен на обществена опасност.
Наказващият орган правилно е приложил и санкционната разпоредба на чл. 175а ал.
1 ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева водач, който организира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Следователно даденото описание на нарушението и правната му квалификация съответстват
на санкционната разпоредба на чл. 175а, ал.1, пр. 3 ЗДвП.
Наказващият орган е наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба“
в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Предвидените наказания са в абсолютно определен размер, като съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН
не се допуска налагането им в по-нисък размер, поради което излагането на съображения
досежно индивидуализацията им е безпредметно. Единствено за пълнота съдът ще посочи,
че предвид тежестта на нарушението, наложените административни наказания не се явяват
прекомерни, а са достатъчни, за да се осигури постигане на целите по чл. 12 ЗАНН и да се
постигне поправяне и превъзпитание на жалбоподателя.
Предвид всичко гореизложено, процесното НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода от производството, искането на жалбоподателя за присъждане на
съдебни разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, следва да бъде
оставено без уважение като неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-021810 от 27.10.2021 г.,
издадено от началник сектор към ОПП СДВР, с което на жалбоподателя С. Р. П. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7