Р
Е Ш Е
Н И Е
№1442
гр.Пловдив, 30.07.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Втори наказателен състав в открито съдебно заседание на десети юли, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 3521 по описа за 2019 година на
ПРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалваното е Наказателно
постановление № 432802-F448171/02.05.2019г. издадено от Ж.Н.М.– началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП с което на „ГРУП 97“ЕООД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.“Освобождение“ № 27 представлявано К.И.К. с ЕГН ********** на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.53, ал.1, вр.
чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН е
наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
С
жалбата се прави искане за отмяна на наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалното законодателство
и при наличие на съществени нарушения на административно-производствените
правила. Излагат се аргументи по същество на искането, както и за липсата на
техническа възможност по Наредба Н-18/2006г. на МФ за посочване на основание за
въвеждане на суми в ФУ които са „бакшиш“, който се поделя между персонала и не
са суми на заведението. С жалбата не се ангажират доказателства.
Дружеството жалбоподател
редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.
За
административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседания се явява
главен юрк.М.М. която оспорва
основателността на жалбата. В пледоарията си представя аргументи по
същество на искането си към съда за потвърждаване на атакуваното
НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.11.2018г. в 01:00 часа е
била извършена проверка в обект-бар
клуб „Галакси“ находящ се в гр.Пловдив, бул.“Освобождение“ № 27 стопанисван от
фирма „Груп 97“ ЕООД с ЕИК 20482656 от служители на ЦУ на НАП, включително и от
свидетелката М.К.Г., документирана с ПИП № 0376165 от 16.11.2018г. Била е
извършена и проверка на касовата наличност на намиращо се в обекта фискално
устройство модел „DATECS MP 55 KL“ с индивидуален номер DT 318369 и ИН на ФП 02716700 и установено, че „Груп 97“ ЕООД в качеството му на задължено
лице по чл.3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало
нарушение на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно изведени
суми“ промяна на касовата наличност в размер на 27 лева, представляващи парични
средства, по-малко в касата. Така установеното
в противоречие с разпоредбата на чл.33, ал.1 от наредбата, съгласно
която извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени суми“ било прието
от контролните органи като нарушение и се пристъпило към съставяне на АУАН.
На 26.11.2018г. от
свидетелката М.К.Г. е съставен против дружеството акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F448171 за извършено на 16.11.2018г.
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС, като в акта е посочено че нарушението не води до
неотразяване на приходи. Актът е
съставен в присъствието на оправомощено от дружеството лице, което след
запознаване със съдържанието на акта е вписало саморъчно имам възражение, ще ги
депозирам в писмен вид. Актът е подписан от посочените в него лица, включително
и от оправомощеното от дружеството лице. На датата на съставянето на акта е
връчен препис от него, надлежно удостоверено с разписка, явяваща се неразделна
част от акта. В законоустановения три дневен срок по делото не са налице данни
че са били представени пред контролните органи писмени обяснения от
представляващия дружеството относно съставения против него акт.
На основание констатациите в
акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната
отговорност на дружеството за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006г.
на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. В издаденото НП описанието на нарушението
е идентично с това от съставения АУАН, както и посочените като нарушени правни
норми. Издаденото НП е връчено на дружеството на 10.05.2019г. чрез неговия ****
К.К..*** е обжалвано издаденото против дружеството НП.
Разпитана като свидетел в
съдебно заседание актосъставителката М.Г. посочи личното участие в проверката,
както и установяването на нарушението за което е съставила и акт против
дружеството. Свидетелката посочи, че при установяване на нарушението служител
на фирмата е посочил, че сумата представлява бакшиши и за това е била изведена
от касата. Поради не наличие на основание за критика съдът кредитира
показанията на свидетелката като логични, обективни и последователни,
потвърждаващи се от другите приети по делото доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Настоящият състав като
инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34,
ал.3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В наказателното постановление, както и в
предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от
неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на
изискванията на чл.57 от ЗАНН и съдържа
посочените задължителни реквизити.
Разпоредбата на чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която
се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В
случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Материално
- правната норма от тази наредба, посочена като нарушена правна норма и
очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл.33, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.06 г. на МФ. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като
поставя изискване всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се
регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми.
Констатираната с акта
фактическа обстановка не се оспорва, като кореспондира по безспорен начин със
събраните по делото доказателства, в това число протокола за извършена
проверка, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката
и показанията на актосъставителката М.Г. които съдът кредитира като последователни
и непротиворечиви.
Неотразяването на всяка
промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл.185, ал.2
от ЗДДС. Сумата от 27,00 лева представлявала
разлика в по-малко от направените записи в разчетната касова наличност на
фискалното устройство. Тази сума е била част от касовата наличност за деня и е
следвало да бъде отразена във фискалното устройство като „служебно изведени“.
Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, тъй като не води до неотразяване на приходи.
Съдът не намира така
установеното определя маловажност на нарушението. Преценката за маловажност на
деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че
нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата
маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни
нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение
за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на
деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само
това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените
отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъкмо
напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и
отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.
Съдът счита, че жалбата се явява основателна само по отношение на отмереното
наказание. Съгласно чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, за нарушения на чл.118
от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по ал.1 на
същия член, за физическите лица, които не са търговци, се налага глоба в размер
от 300 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - или
имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева. Съгласно второто изречение
на чл.185, ал.2 от ЗДДС, обаче, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно: за физическите лица, които не
са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и
едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. В случая на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 600 лева. По делото
липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от
дружеството преди настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по
ред, при отсъствие на други отегчаващи отговорността обстоятелства, както и не
високата стойност на разликата в касовата наличност от 27,00 лв. Изложените
обстоятелства, преценени в контекста на разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, обосновават решението на съда да измени наказателното постановление по
отношение на приложената санкционна разпоредба и намали размера на наложената
санкция от 600 лева на 500 лева. Именно такъв размер на санкцията по
убеждението на съда се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и
достатъчен за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 432802-F448171/02.05.2019г. издадено от Ж.Н.М.– началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП с което на „ГРУП 97“ЕООД, БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“Освобождение“ № 27 представлявано К.И.К. с ЕГН **********
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.53, ал.1,
вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН е
наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА наложената
имуществена санкция от 600/шестстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд гр.Пловдив по реда на Глава XII от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.