Решение по дело №2793/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 826
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20215330202793
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 826
гр. Пловдив , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330202793 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С. Х.. А., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 558930-F584725/03.02.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване‘ в ТД на НАП- Пловдив, с което на С.
Х. А. е наложено наказание „глоба“ в размер на 500лв. за нарушение на чл.
109, ал. 1 вр. чл. 107, т. 3 от ЗДДС.
С жалбата се навеждат съображения за наличие на многобройни
смекчаващи вината факти и обстоятелства, поради което и се счита, че е
налице маловажен случай на административно нарушение. Моли се да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, взема
становище за неоснователност на жалбата и моли процесното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, доколкото е входирана на 08.04.2021г., а наказателното
1
постановление е връчено на 02.04.2021г., Жалбата също така е подадена от
процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка: При извършена служебна проверка на 16.12.2020г. в
ТД на НАП- Пловдив се установило, че жалбоподателката е извършила
нарушение на разпоредбите на ЗДДС, доколкото след настъпване на
основание за задължителна дерегистрация по ЗДДС на ЕТ „Арта-Архитект
О.А. – Х.А. – С.А.“, ЕИК ********* не е подадено в ТД на НАП-Пловдив
заявление за дерегистрация по ЗДДС на основание чл. 107, т. 3 от ЗДДС в
законоустановения 14-дневен срок от вписване на обстоятелството в
Търговския регистър. Заличаване на търговеца е вписано на 17.07.2020г.
(видно и от извършената служебна проверка в публичния търговски
регистър), поради което заявлението за дерегистрация по ЗДДС е следвало да
бъде подадено в ТД на НАП-Пловдив в срок до 31.07.2020г. включително.
Нарушението било установено на 16.12.2020г., при извършване на
документална проверка за установяване на обстоятелства за дерегистрация по
ЗДДС и документирана с протокол № **********/16.12.2020г. въз основа на
който е издаден Акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС с
№ 160992003658246/16.12.2020г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на разпита
на свидетеля Ч.. Следва да се отбележи и че посочената фактическа
обстановка не е оспорена с жалбата, нито с възражението срещу АУАН.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложената по делото Заповед № ЗЦУ 1149 /25.08.2020г. се
2
установява компетентността на административно наказващия орган и на
актосъставителя – въз основа на делегацията по чл. 193, ал. 2 от ЗДДС – 1.2.в.
от Заповедта.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Актът е бил съставен в присъствието на упълномощен
представител на жалбоподателя, като е представено и пълномощното, видно
от което адв. Е.Г. е била упълномощена от С.А. да я представлява пред ТД на
НАП. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на
тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение и
нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е открито не преди
18.11.2020г. (когато е започнала проверката на жалбоподателката), АУАН е
издаден на 05.01.2021г., а НП - на 03.02.2021г., тоест преди изтичане на
сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 109, ал. 1 вр. чл. 107, т. 3
от ЗДДС, тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок за
подаване на заявление за дерегистрация – 14-дневен срок от от настъпването
на съответното обстоятелство по чл. 107 от ЗДДС, което в случая се явява
заличаването на ЕТ от търговския регистър.
Нарушението е извършено чрез бездействие като форма на
изпълнителното деяние от страна на жалбоподателката Дължимото поведение
на наказания субект е било след заличаването на едноличния търговец на
17.07.2021г. да подаде най-късно до 31.07.2021г. заявление за прекратяване на
регистрацията (дерегистрация). Диспозицията на правната норма очертава
нарушението като такова на просто извършване. Със самия факт на
пропускане на установения в закона срок, нарушението се явява довършено,
като не е необходимо да настъпва допълнителен общественоопасен резултат -
3
в този смисъл са и Решение № 1303 от 4.06.2012 г. на АдмС - Пловдив по к. а.
н. д. № 1196/2012 г., както и Решение от 18.12.2008 г. на АдмС - Пловдив по
к. н. а. х. д. № 2073/2008 г., 21-ви с-в.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 178 от ЗДДС, която
словесно препраща именно към нарушението по чл. 109, ал. 1 вр. чл. 107, т. 3
от ЗДДС. Наложената имуществена санкция е в минималния установен от
закона размер-500 лв.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че случаят бил
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93,
т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото,
че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че
степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по-
ниска от обичайните за подобни нарушения.
В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а
не по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушение по чл. 109, ал. 1 вр. чл. 107, т. 3 от ЗДДС, доколкото
обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая, не са налице.
Не може да бъде такова на самостоятелно основание обстоятелството,
че е липсвала дейност на едноличния търговец за периода след заличаването
му, нито обстоятелството че нарушението е извършено за първи път.
Дерегистрирането на търговеца при настъпване на посочените в чл. 107 от
ЗДДС юридически факти е задължително, за разлика от дерегистрирането по
чл. 108 от ЗДДС. На следващо място, нарушението както вече се посочи е
4
формално, на просто извършване, поради което и за осъществяването му не е
необходимо настъпването на каквито и да е вредни последици за фиска.
Действително липсата на последваща дейност, както и обстоятелството, че
нарушението се явява първо за дружеството, се явяват смекчаващи
обстоятелства при обсъждането на конкретното нарушение, но тези
обстоятелства трябва да се обсъждат в съвкупност и с другите обстоятелства
по делото, преди да се пристъпи към приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В случая липсва най-характерният белег на маловажния случай, а
именно – доброволно отстраняване на нарушението, по собствена инициатива
на нарушителя, в кратък срок след допускането му. В случая нарушението не
е било отстранено от лицето над 4 месеца от извършването му. На следващо
място, нарушението дори не е било отстранено от нарушителя, а
отстраняването е било извършено от административно-наказващия орган по
реда на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДДС с Акт за прекратяване на регистрацията по
ЗДДС от 16.12.2020г., което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.
Така противоправното състояние е съществувало в един значителен период от
време, който при всички положения следва да бъде отчетен при определянето
на отговорността на нарушителя.
Водим от горното, настоящият състав счита, че в случая правилно
административнонаказващият орган не е приложил чл. 28 от ЗАНН. По
отношение на констатираните от страна на жалбоподателя и установени в
хода на производството смекчаващи обстоятелства, същите обуславят
налагането на санкцията при условията на чл. 27 от ЗАНН в минималния
предвиден в закона размер от 500 лв., който размер се явява десеторно по-
нисък от максимално предвидения в чл. 178 от ЗДДС.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателката на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН
вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв.
за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и
5
правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК,
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият
орган. В случая на основание чл.2, ал.2 ЗНАП това се явява Националната
Агенция по приходите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
558930-F584725/03.02.2021г., издадено от Директора на Дирекция
„Обслужване‘ в ТД на НАП- Пловдив, с което на С. Х. А. е наложено
наказание „глоба“ в размер на 500лв. за нарушение на чл. 109, ал. 1 вр. чл.
107, т. 3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА С. Х. А., ЕГН ********** да заплати на Националната
Агенция по приходите на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ разноски в
настоящото производство в размер на 80 лв. за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6