№ 2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
Х-ти
касационен състав,
в публично заседание на 10.11. 2022 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Евелина Попова
Ралица
Андонова
при секретаря Добринка Долчинкова
с участието на
прокурора А. Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2311 по описа на
съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е
по
реда на чл. 285,
ал.1 , изр. 2 от ЗИНЗС във вр.
с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София , против решение № 999/ 21.07.2022 г. по адм. дело № 564/2022 г. по описа на АС-Варна , с което касаторът е
осъден да заплати на А.С.С. сума в размер на 50 000 лв.
, ведно със законната лихва от 7.03.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
претърпени в периода от 7.02.2021 г. до 7.03.2022 г. неимуществени вреди , вследствие на извършено
от администрацията на Затвора-Варна
нарушение на чл.3, ал.1, вр. с
ал.2 от ЗИНЗС , изразяващо се в
неизпълнение на задълженията по чл. 128, ал.1, вр. с чл. 2, т.3 от ЗИНЗС за
опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода чрез
осигуряване на адекватно медицинско обслужване, както и да му заплати за
разноски по делото сумата от 3 715 лв. С изложени в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа с представеното
от упълномощения юрисконсулт Св. С. писмено становище с. д. 16748/10.11.2022 г.,
с което е отправено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на противната страна.
Ответникът А.С.С., в писмен отговор с. д. 14813/5.10.2022 г. и в съдебно заседание чрез представената от
упълномощения адвокат Бр. Б. молба с.д. 16783/10.11.2022 г. с приложена към нея
писмена защита, изразява становище за
оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски съобразно
представени договор за правна помощ по чл. 38 от ЗА и
списък на разноските.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната
жалба, отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за
отхвърляне на исковата молба, а в условията на евентуалност за връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд .
След
преценка на изложените от страните доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
За
да уважи изцяло предявеният на основание чл. 284 от ЗИНС иск , първоинстанционният съд е приел за доказано , че затворническата администрация не е изпълнила
навременно, качествено и в пълен обем задължението си по чл. 128, ал.1 от ЗИНЗС
във вр. с чл. 2 , т. 3 от ЗИНЗС за
опазване на физическото и психическото здраве на ищеца и полагането на
адекватни медицински грижи в интерес единствено на неговото здраве в
съответствие с принципа регламентиран в чл. 5, ал. 3 от Наредба № 2/22.03.2010 г.,
което представлява нарушаване на забраната по чл. 3 , ал.1, вр. с ал.2 от ЗИНЗС , довело до ампутация през
средна трета на лявото ходило на ищеца, причинила
му телесно и психическо увреждане , както
и физическо и психическо страдание, за които дължимото по справедливост
обезщетение е в размер на 50 000 лв.
Касационният
съд намира, че не е налице изложеното в
жалбата основание по чл. 209, т. 3 от АПК
за отмяна на първоинстанционното решение – необоснованост и нарушение на
материалния закон.
Необосноваността
като касационно основание предполага неистинност на фактите приети с обжалваното решение като релевантни за разпоредбите на чл.128,
ал.1 във вр. с чл. 2, т. 3 и чл. 3, ал.1
вр. с ал.2 от ЗИНЗС, и чл. 5, ал.3 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за
условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода , установяването на които не би следвало да е резултат от допуснато при събирането и
преценката на доказателствата нарушение
на процесуалните правила , а следва да се
дължи на допуснато от решаващия съд нарушение на логическите и общоприетите опитни
правила.
Приетите факти
въз основа на които с обжалваното решение е приложен материалния закон са такива
за : неизпълнение на препоръките на
лекуващия лекар от МБАЛ „Св. Анна-Варна“ за смяна на превръзките през 2-3 дни и
за антибиотична терапия в първите 7 дни
от изписването на ищеца на 16.02.2021 год. ; неизпълнение от затворническата
администрация на предписанията на лекуващите лекари за извършване на контролни прегледи на 24.02.
и 16.03.2021 г. , 20.05. и 10.06.2021 г. ; неспазване
на препоръките за превръзки с кисел серум за 10 дни след извършеното на
10.05.2021 г. изписване на ищеца ; поява в резултат на неизпълнението на дадените
предписания и препоръки на лекуващите лекари на тежки възпалителни промени, впоследствие и остеомиелит
на костите, които са довели до ампутация през средна трета на лявото ходило на
ищеца ; едновременно причиняване на физически и психически страдания, както и на
телесно увреждане довело до 60 % трайно намалена работоспособност.
Така
приетите фактически констатации за
неизпълнение на дадените лекарски предписания и препоръки са направени от съда въз основа на
представените от самият ответник писмени доказателства / дневник на МЦ към
Затвора-Варна/ , назначените и извършени по делото съдебно-медицинска и
съдебно-психиатрична експертизи и писмо на управителя на „ДКЦ 4 Варна“ ЕООД с
изх. № 276/20.06.2022 г., според съдържането на което А.С. С. не е
посещавал лечебното заведение в периода, за който се отнася исканата информация.
Оценъчната дейност на решаващия съд на така събраните от него доказателства би
била неправилно извършена със следващата от това необоснованост на приетите
фактически констатации, ако вместо последните, приложимите логически и опитни
правила биха сочили на различни за приложението на материалния закон факти. Обективно,
подобно съмнение би било възможно единствено по отношение на фактическите данни
от съдържанието на издадените от
администрацията на затвора-Варна заповеди за извеждане на лишеният от свобода С.
за извършване на контролни прегледи в „ДКЦ 4 Варна“
и тези от съдържанието на издаденото от управителя на същото
лечебно заведение писмо изход. № 276/20.06.2022 год. Истинността на нито един от тези
документи не е била оспорена, но и тяхната достоверност не е била в състояние
на конкуренция, доколкото за издаването от една страна и за изпълнението от
друга на въпросните заповеди са
необходими различни по характера си данни, а такива за второто се съдържат
единствено в цитираното писмо на управителя на „ДКЦ 4 Варна“ ЕООД. Включително
по причина на последното, касационният съд намира, че приетите от първоинстанционния
съд факти за неизпълнение от затворническата администрация на задължения
по чл. 128, ал.1 във вр. с чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 5,
ал.3 от Наредба № 2/22.03.2010 г., се намират в пълно съответствие със
събраните по делото доказателства. Същото
се отнася и за направеният с помощта
на специалните знания на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза фактически извод за наличието на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението от затворническата
администрация на въпросните задължения и
настъпилите за ищеца увреждания -
различна от приетата от решаващия съд фактическа констатация е немислима
при така наличните по делото доказателства , а пропускът на първоинстанционният
ответник да оспори експертизата и да
поиска извършването на друга такава представлява израз на процесуалната негова пасивност, за която квалификацията необоснованост е неприложима. Последното
е относимо и за неоспореното от ответника в първоинстанционното производство
заключение на вещото лице по извършената съдебно-психиатрична експертиза.
По тези съображения и противно на
изложеното в жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ,
касационният съд намира, че приетите с обжалваното решение факти са достоверни и съответни на събраните
по делото доказателства.
Що се касае до проверката за
правилното приложение на материалния закон, която съгласно чл. 218, ал.2 от АПК
е и служебно дължима, касационният съд изцяло споделя правните изводи на
първоинстанционния съд относно дадената
квалификация на неизпълнението от страна на затворническата администрация на
задълженията й по чл.128, ал.1 вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС като причинило неимуществени вреди на ищеца нарушение
по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Споделят се и правните изводи
по прилагането на чл. 52 от ЗЗД при
определянето на размера на дължимото
обезщетение, които са в пълно съответствие с цитираната в мотивите на
обжалваното решение съдебна практика и по-конкретно решение № 42/21.05.2021
г. по т.д. № 494/2020 г. по описа на
ВКС. В тази връзка и доколкото касационната жалба не съдържа конкретно
аргументирани възражения, касационният съд намира за достатъчно да препрати
съгласно чл. 221, ал.2, изр.2 от АПК към мотивите на обжалваното решение.
Освен обосновано и материално
законосъобразно по гореизложените съображения, при служебно извършената от
касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение
такива пороци не бяха установени, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
При този изход от делото,
разноски на касатора не се дължат, а претенцията на процесуалния представител
на касационния ответник за присъждане на
разноски по чл.38 от ЗА в размер на 2000 лв. , съдът намира за неоснователна. Преди
всичко, недопустимо е определянето на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА
в договор за правна помощ и съдействие, както в случая това е сторено с приложеният на л. 32 от делото договор от
11.10.2022 год. От друга страна, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА такова
възнаграждение се дължи само в случаите на ал.1, а тъкмо те не са налице – нормата регламентира
в три отделни точки релевантните условия, като в случая не е посочено наличието на нито едно от тях. С оглед
последното, адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в полза на адвокат Бр. Б.
не се дължи, поради което направеното от касатора възражение за прекомерност на
същото, се явява безпредметно.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ сила решение № 999/ 21.07.2022 г. по адм. дело № 564/2022 г. по описа на АС- Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :