РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Кърджали , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20215100600137 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 260042/14.04.2021 год., постановена по Н.ч.х.д. №
1194/2020 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимите Д. Е. И.,
Д. А. М. и Е. М. М., и тримата от гр.Кърджали, за невинни в това, че на
14.04.2020 год. в гр.Кърджали, в съучастие като извършители, причинили на
Г. Р. Г. от гр.Кърджали лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана на лигавицата на горната устна и отчупване на фрагмент от
четвърти горен ляв зъб, довела до разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е
оправдал всеки от тях по повдигнатото му по частен ред обвинение за
извършено престъпление по чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК. С
присъдата съдът е признал подсъдимите Д. Е. И., Д. А. М. и Е. М. М., и
тримата от гр.Кърджали, за невинни и в това, че на 14.04.2020 год. в
гр.Кърджали, в съучастие като извършители, причинили на Г. Р. Г. от
гр.Кърджали лека телесна повреда, изразяваща се кръвонасядания на кожата
1
на лицето и лигавицата на горната устна и лявата буза, причинили болка и
страдание, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдал всеки от
тях за извършено престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК. Със
същата присъда съдът е отхвърлил предявеният от частния тъжител Г. Р. Г.
против подсъдимите Д. Е. И., Д. А. М. и Е. М. М. граждански иск за
обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, в
размер на 5 000 лв., което да изплатят солидарно, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от деня на увреждането – 14.04.2020 год., до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Осъдил е частния
тъжител Г. Р. Г. да заплати на подсъдимия Е. М. М. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лв.
Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител и
граждански ищец Г. Р. Г. от гр.Кърджали, който чрез повереника си я обжалва
като неправилна – необоснована и незаконосъобразна, постановена в
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. В жалбата
повереникът на частния тъжител развива подробни съображения в нейна
подкрепа. Твърди, че в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд били събрани убедителни доказателства в подкрепа
на частното обвинение, така както е било предявено с депозираната тъжба.
Всички доказателства по делото навеждали на извода, че на инкриминираната
дата и място тримата подсъдими са нанесли побой над частния тъжител,
вследствие на което са му причинили описаните в тъжбата и
съдебномедицинското удостоверение увреждания, като времето на тяхното
причиняване и механизма, по който това е било направено, били установени и
от назначената по делото съдебномедицинска експертиза, която не била
оспорена от подсъдимите и защитата. От това безспорно доказателство се
установявало, че непосредствено след инцидента тъжителя, придружен от
св.М. Й., е посетил ЦСМП при МБАЛ - Кърджали, където били установени
описаните в тъжбата телесни увреждания, като по делото не било установено
наличието на никакви данни и никаква, дори минимална логическа и
житейска възможност, от която би могло да се направи извод или дори само
да се предположи, че уврежданията на частния тъжител са били причинени по
друг начин и повод, освен тези, описани в частната тъжба. Счита, че
фактическата обстановка, описана в частната тъжба, се потвърждавала и от
част от събраните по делото други доказателства - от приетата и приложена
2
по делото като доказателство полицейска преписка, от която се установявало,
че свидетелите, в това число и М. Й. първоначално са дали обяснения, които
подкрепяли изцяло обвинителната теза, но впоследствие, поради влошаване
на отношенията на тази свидетелка с тъжителя, тя първоначално отказала да
се яви при режим на довеждане в съда, а след призоваването й дала
показания, коренно различни от дадените при предварителната проверка, без
никакви основания за това, които неправилно били ценени от съда като
обективни. Такива били и показанията на св.П. Я., който бил приятел на
подсъдимите и не бил посочен от тях като очевидец при извършването на
предварителната проверка от полицията и прокуратурата, а се появил едва
във фазата на съдебното производство. Повереникът на частния тъжител
счита, че показанията на този свидетел не били обективни и не
кореспондирали с фактическата обстановка и с останалия доказателствен
материал, поради което съда е следвало да ги цени при внимателен анализ,
което не било сторено. Твърди се в жалбата още, че самите подсъдими
потвърждавали в значителна степен тезата на обвинението в обясненията си,
като установявали, че действително на инкриминираната дата и час между
тях и тъжителя е имало определено физическо съприкосновение, но твърдели,
че при това съприкосновение са „бутнали" с ръце тъжителя, който се е опрял
в колата си, без да падне на земята, и отричали да са удряли пострадалия с
юмруци и крак, което очевидно било тяхна защитна теза, която била
опровергана от останалия доказателствен материал. Счита обжалваната
присъда за неправилна и в нейната гражданско - осъдителна част. Моли за
отмяна на първоинстанционната присъда, вместо което да бъде постановена
нова такава, с която подсъдимите Д. Е. И., Д. А. М. и Е. М. М. бъдат признати
за виновни в извършване на престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2
от НК. В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв.Д.Ш. от
АК – Кърджали поддържа жалбата си по изложените в нея съображения, като
моли подсъдимите бъдат осъдени на следващото им се наказание, както и да
бъде уважен изцяло предявения граждански иск. Претендира присъждане на
направените и в двете съдебни инстанции деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – подсъдимият Д. Е. И. от гр.Кърджали, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд и не взема
становище по жалбата. Ответниците по жалбата – подсъдимите Д. А. М. и Е.
3
М. М., се явяват лично в съдебно заседание пред настоящата инстанция, както
се явява и упълномощеният от тримата подсъдими техен защитник – адв.Г.Б.
от АК – Кърджали. Защитникът на подсъдимите изразява становище, че
жалбата на частния тъжител е неоснователна, а присъдата на
първоинстанционния съд намира за законосъобразна. Развива подробни
съображения в подкрепа на становището си. Твърди, че проверката на
събраните доказателства сочела на различна фактическа обстановка от тази,
описана в тъжбата, при което нямало как съдът да постанови осъдителна
присъда. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като
претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция. При последната си дума подсъдимите Д.М. и Е.М.
молят присъдата на районния съд да бъде потвърдена.
Окръжният съд, при извършената изцяло служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано за подаването й лице, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на всеки от
подсъдимите по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни,
искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на
доказване по чл.102 от НПК, като не се е наложило извършването на
процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От
събраните от първоинстанционния съд доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. Е. И. е роден на 05.08.2003 год. в гр.Кърджали, където
живее постоянно. Има завършено основно образование, не е женен, към
момента на твърдяното извършване на инкриминираното деяние е ученик, не
е осъждан.
4
Подсъдимият Д. А. М. е роден на 17.05.2001 год. в гр.Кърджали, където
живее постоянно. Има завършено средно образование, не е женен, не работи,
не е осъждан.
Подсъдимият Е. М. М. е роден на 29.07.2000 год. в гр.Кърджали, където
живее постоянно. Има завършено основно образование, не е женен,
безработен е, не е осъждан.
Тримата подсъдими и частния тъжител Г. се познавали отпреди, като не
били в добри отношения. На 14.04.2020 год. вечерта подсъдимият Д.М. се
обадил по телефона на частния тъжител Г.Г. и се уговорили да се срещнат
след около половин час до училище „П. Р. С.“ в гр.К., за да разговарят. По
този повод тъжителят Г. със своя автомобил, придружаван от св.М. Й., се
отправил в посока С. „П.Р.С.“ в гр.К., кв.„В.“. Около 23 часа той пристигнал
на уговорената среща и слязъл от автомобила, а свидетелката М. Й. останала
в колата. Тъжителят Г. се срещнал с тримата подсъдими Д.И., Д.М. и Е.М.,
като започнали да разговарят във връзка с изясняване на отношенията им. По
време на разговора тъжителят Г. се изнервил и повишил глас, като хванал за
врата подсъдимия Д.И. с лявата ръка, а с дясната извадил нож от джоба си.
Тогава подсъдимите Д.И. и Е.М. бутнали с ръце тъжителя Г.Г. в областта на
гърдите, при което той се подпрял на управлявания от него автомобил. След
това и тримата подсъдими, заедно с техния приятел - свидетелят П. Я., който
присъствал на срещата, но стоял по-отстрани, побегнали по улицата, а
тъжителят Г.Г. се качил в автомобила си и го привел в движение, като
последвал четирите момчета. Скоро бягащите се разпръснали в различни
посоки, поради което не могли да бъдат застигнати от тъжителя Г..
Последният, заедно със своята спътничка – св.М. Й., посетил Спешно
отделение при М. „Д. А.Д.“ АД в гр.К., където бил прегледан в 23.30 часа
същата вечер и му бил издаден лист за преглед, в анамнезата на който е
записано, че е съобщил, че е бил ударен от второ лице с юмруци по лицето,
като се оплаква от главозамайване и главоболие, а обективното му състояние
е отчетено като повърхностна рана около лява орбита и лявата страна на
бузата. Оттам тъжителят Г.Г. посетил Районно управление - Кърджали,
където подал сигнал срещу тримата подсъдими. По този повод свидетелят А.
Х., в качеството му на полицейски инспектор в РУ - Кърджали, извършил
полицейска проверка, при която провел беседи с участващите, при които
5
двете страни взаимно се обвинявали за възникналия инцидент, както и снел
писмени обяснения от тях. Тази полицейска проверка завършила с
Постановление на прокурор при Районна прокуратура - Кърджали от
27.05.2020 год. за отказ да се образува досъдебно производство.
Видно от Съдебномедицинско удостоверение № 47/2020 год., на
15.04.2020 год. тъжителят Г. бил прегледан от съдебен лекар, при който
преглед били установени разкъсно - контузна рана на лигавицата на горната
устна, отчупване на фрагмент от четвърти горен ляв зъб, кръвонасядания на
кожата на лицето и на лигавицата на горната устна и лявата буза, като
разкъсно- контузната рана на лигавицата на горната устна и отчупването на
фрагмент от четвърти горен ляв зъб към момента на причиняването им са
довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.
Съдебният лекар е посочил в удостоверението, че тези увреждания били
получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било
възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелствания, а
именно - бил бит с юмруци и ритници от познати му лица.
Видно от писменото заключение на вещото лице д-р Н. М. по
извършената в хода на първоинстанционното съдебно следствие
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 31/2021 год., както и от
обясненията му, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд,
на Г. Р. Г. са били причинени следните телесни увреждания: разкъсно-
контузна рана на лигавицата на горната устна, отчупване на фрагмент от
четвърти горен ляв зъб; кръвонасядания на кожата на лицето и на лигавицата
на горната устна и лявата буза. Вещото лице е дало заключение, че описаните
увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и
начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалия.
Посочено е в заключението още, че разкъсно-контузната рана на лигавицата
на горната устна и отчупването на фрагмент от четвърти горен ляв зъб към
момента на причиняването му, са довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични
увреждания са причинили болка и страдание, като оздравителния процес при
подобни увреждания е с продължителност около 10 – 15 дни. От обясненията
на вещото лице в съдебно заседание се установява още, че описаните
6
увреждания не могат да бъдат причинени с бутане с ръка, а са били
причинени с поне два- три и повече удара с юмруци и ритници в областта на
лицето.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
от първоинстанционния съд доказателства – от обясненията на подсъдимите
Д.И., Д.М. и Е.М., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие,
които първоинстанционният съд е кредитирал изцяло; от показанията на
свидетелите М. Й., П. Я. и А. Х. пред първоинстанционния съд, на които
съдът е дал вяра; от писменото заключение на вещото лице д-р Н. М. по
назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 31/2021 год. и от
обясненията му, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд,
които съдът е кредитирал изцяло; както и от писмените доказателства по
делото, приети и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния
ред от първоинстанционният съд.
При така установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, която настоящата инстанция приема изцяло, въззивният съд
намира, че повдигнатото на всеки от подсъдимите Д. Е. И., Д. А. М. и Е. М.
М. по частен ред обвинение за извършено от всеки от тях престъпление по
чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК - за това, че на 14.04.2020 год. в
гр.Кърджали, в съучастие като извършители, причинили на Г. Р. Г. от гр.К.
лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на лигавицата
на горната устна и отчупване на фрагмент от четвърти горен ляв зъб, довела
до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК -
престъпление по чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, не е доказано по
несъмнен и безспорен начин, до какъвто правилен, обоснован и
законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да
постанови оправдателната си присъда, съдът е извършил цялостен анализ и
оценка на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни
съображения кои от тях кредитира, ведно с мотивите си за това, като тези
съображения се споделят и от настоящата инстанция и не е необходимо да
бъдат преповтаряни в тяхната цялост.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло обясненията
на подсъдимите Д.И., Д.М. и Е.М., тъй като същите са логични,
7
последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с
другите писмени и гласни доказателства по делото. Обясненията на
подсъдимите в частите им, в които установяват, че не са нанасяли удари с
юмруци и крака на тъжителя Г., а след като се срещнали с последния и
разговаряли, същият се изнервил, повишил тон и хванал с едната си ръка
подс.Д.И. за шията, а с другата извадил нож от джоба на панталона си, при
което подсъдимите Д.И. и Е.М. го бутнали с ръце в областта на гърдите и
тъжителя се подпрял на колата, без да пада на земята, се подкрепят и от
показанията на св.П. Я. – непосредствен очевидец на случилото се. За слизане
на частния тъжител от автомобила при пристигането му на уговорената среща
с подсъдимите, както и за липса на разменени удари между тъжителя Г. и
тримата подсъдими, респ. за липса на нанасяне на удари от подсъдимите на
тъжителя, данни се съдържат и в показанията на св.М. Й., която била в
автомобила на тъжителя, и която установява в показанията си още, че при
влизането на тъжителя обратно в автомобила по него нямало видими
наранявания или кръв. От друга страна, обясненията на подсъдимите относно
факта на хващане от тъжителя Г. на подсъдимия Д.И. в областта на шията,
освен помежду си и от показанията на св.Янчев, се подкрепят, макар и
косвено, и от представения в съдебно заседание лист за преглед в СО на М.
„Д. А...“ А. – К., от който се установява, че подс.Д.И. е бил прегледан на
15.04.2020 год. в СО, като в областта на шията му били установени 4
успоредни одрасквания вдясно, а вляво – 2 успоредни одрасквания и хематом
с големина на 1 ст. Поради тези съображения, обосновано
първоинстанционният съд е кредитирал изцяло и показанията на свидетелите
М. Й. и П. Я., които са присъствали на мястото на инцидента, поради което са
придобили непосредствени впечатления както от поведението на
подсъдимите, така и от това на частния тъжител, като показанията на
посочените свидетели са еднопосочни, последователни, взаимно допълващи
се и кореспондиращи и с други доказателства по делото. В тази връзка изцяло
неоснователни са твърденията на повереника на частния тъжител, изложени
във въззивната жалба – че показанията на свидетелите М. Й. и П. Я. не
следвало да бъдат кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като не били
обективни, защото отношенията между св.Й. и тъжителя Г. били влошени
след твърдяното деяние, а св.П. Я. бил близък приятел на подсъдимите. Това е
така, тъй като, както бе посочено и по-горе в мотивите, показанията на тези
8
свидетели кореспондират и с други събрани доказателства по делото, като
същевременно липсват каквито и да било доказателства, които да ги
опровергават или да внасят съмнения в тяхната достоверност.
С оглед изложеното по - горе, настоящият състав намира, че от
събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин, че е
налице деяние, осъществяващо състава на престъплението по чл.130 ал.1 от
НК, както и че автор на това деяние е някой от подсъдимите Д.И., Д.М. и
Е.М., до какъвто обоснован и законосъобразен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. Действително, установено е по делото по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства – лист за преглед на
пациент в СО, съдебномедицинско удостоверение и заключение на вещото
лице по съдебномедицинската експертиза по писмени данни, че на 14.04.2020
год. са били констатирани телесни увреждания на тъжителя – повърхностна
рана около лява орбита и лявата страна на бузата, респ. на 15.04.2020 год. са
били констатирани телесни увреждания на тъжителя, изразяващи се в
контузна рана на лигавицата на горната устна, отчупване на фрагмент от
четвърти горен ляв зъб, кръвонасядания на кожата на лицето и на лигавицата
на горната устна и лявата буза, довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.1 от НК. Посочените доказателства, удостоверяващи наличие на
телесни увреждания на тъжителя, обаче, сами по себе си не могат да послужат
за установяване на авторството на причинените на тъжителя увреждания,
нито конкретния механизъм на причиняването им. Още повече, че отразените
в листа за преглед на пациент в СО на М. „Д. А. Д.“ А. – К. от 14.04.2020 год.
телесни увреждания на тъжителя Г. - повърхностна рана около лява орбита и
лявата страна на бузата, съществено се различават по вид, тежест и
локализация от тези, отразени в съдебномедицинското удостоверение, което
прави неоснователен довода на повереника на частния тъжител, наведен с
въззивната жалба – че повдигнатото обвинение се доказвало по безспорен
начин от обстоятелството, че непосредствено след инцидента тъжителя,
придружен от св.М. Й., е посетил ЦСМП при МБАЛ - Кърджали, където били
установени описаните в тъжбата телесни увреждания, като по делото не било
установено наличието на никакви данни и никаква, дори минимална
логическа и житейска възможност, от която би могло да се направи извод или
дори само да се предположи, че уврежданията на частния тъжител са били
9
причинени по друг начин и повод. Следва да се посочи в тази връзка, че
именно твърденията на частния тъжител, изложени в тъжбата и очертаващи
предмета на обвинението, следва да бъдат доказани с предвидените в НПК
доказателства и чрез посочените в процесуалния закон доказателствени
средства, при което за постановяване на осъдителна присъда е необходимо
обвинението да е доказано по несъмнен начин, съгласно изискването на
чл.303 ал.2 от НПК, като в конкретния случай съвкупността от преките и
косвени доказателства по делото не е в състояние да доведе съда до
единствено възможният извод, че посочените телесни увреждания са
причинени на тъжителя именно от подсъдимите Д.И., Д.М. и Е.М. /от всички,
или от някой от тях/, и още по-малко по твърдяния в частната тъжба начин –
докато частния тъжител седял в автомобила си, като и тримата подсъдими му
нанесли удари в областта на лицето с юмруци и крака през отворения
прозорец на шофьорската врата на автомобила. Не са в състояние да
подкрепят частното обвинение и показанията на свидетеля А. Х. в частите им,
в които същия установява, че провел беседи и с двете страни в рамките на
възложена му проверка по сигнала на тъжителя Г., при които и двете страни
взаимно се обвинявали за възникналия инцидент, тъй като в тези им части
показанията на свидетеля не установяват по несъмнен начин осъществяването
от който и да било от подсъдимите на деяние, съставомерно по повдигнатото
на всеки от тях обвинение. Неоснователно е в тази връзка и твърдението на
повереника на частния тъжител, изложено във въззивната жалба и
поддържано и в хода на съдебните прения – че изложените факти и
обстоятелства се доказвали от дадените в хода на полицейската проверка
писмени обяснения от подсъдимите и от св.М. Й., които се различавали
съществено от показанията им, дадени в хода на съдебното следствие. Това е
така, тъй като посочените писмени обяснения, дадени в хода на полицейската
проверка по сигнала на частния тъжител, не представляват доказателства по
смисъла на НПК, поради което не могат да бъдат обсъждани, анализирани и
ценени в наказателното производство. Не могат да бъдат правени изводи
относно твърдяната от повереника на тъжителя недостоверност на
показанията на св.П. Я. само от обстоятелството, че същият не бил посочен от
подсъдимите като очевидец на случилото се при извършената полицейска
проверка от св.Хюсеин, а се бил появил едва във фазата на съдебното
производство. Всъщност, по делото липсват каквито и да било доказателства,
10
които да установяват с изискуемата от процесуалния закон несъмненост
извършването от някой от подсъдимите на действие по отношение на частния
тъжител, което да е осъществява състава на престъплението, обвинение за
което им е повдигнато с частната тъжба. При това положение исканата от
частния тъжител и неговият повереник осъдителна присъда по отношение на
подсъдимите би почивала на предположения, което е недопустимо, съгласно
императивната разпоредба на чл.303 ал.1 от НПК.
Поради изложените съображения, настоящата инстанция намира за
неоснователни и изцяло лишени от доказателствена основа доводите на
повереника на жалбодателя, изложени във въззивната жалба и в хода на
съдебните прения пред въззивната инстанция – че обвинението против
тримата подсъдими било доказано по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, вкл. и от обясненията на самите подсъдими. Такива са и
оплакванията на повереника на частния тъжител – че както обясненията на
тримата подсъдими, така и подкрепящите ги показания на свидетелите Й. и
Я., били недостоверни, пристрастни, необективни и имащи защитно
предназначение /показанията на първата свидетелка – поради влошените й
отношения с частния тъжител; а на втория свидетел – поради приятелството
му с подсъдимите/, като настоящата инстанция не съзира съществени пороци
при анализа и оценката на доказателствата съвкупност от
първоинстанционния съд, а напротив – доказателствата по делото са обсъдени
и оценени изцяло, поотделно и в тяхната съвкупност, като направените въз
основа на тях изводи са в съответствие с правилата на формалната логика.
Още повече, че в изпълнение на правомощията си на втора инстанция по
същество, въз основа на собствения си анализ и оценка на събраните по
делото доказателства, настоящият състав е приел за установена фактическа
обстановка, изцяло идентична с тази, приета и от първоинстанционния съд,
както и е направил въз основа на нея аналогични правни изводи за
недоказаност на повдигнатото с частната тъжба обвинение на всеки от
подсъдимите.
Правилно, с оглед недоказаността по несъмнен начин на повдигнатото
на всеки от подсъдимите Д.И., Д.М. и Е.М. обвинение, респ. признаването на
всеки от тях за невиновен и оправдаването му за осъществяване на
инкриминираното с частната тъжба деяние, първоинстанционният съд е
11
отхвърлил и предявеният от тъжителя Г.Г. против тримата подсъдими
граждански иск за осъждането им да му заплатят солидарно обезщетение за
претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на непозволеното
увреждане – 14.04.2020 год., като неоснователен и недоказан, както и не е
уважил и направеното искане от повереника на частния тъжител за
присъждане на направени по делото разноски, а с присъдата си е възложил на
тъжителя направените от подсъдимия Е. М. М. разноски пред
първоинстанционния съд /тъй като на подсъдимите Д.И. и Д.М. е
предоставена безплатна защита и съдействие от защитника им – адв.Г.Б./, на
основание чл.190 ал.1 от НПК.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
първоинстанционния съд, т.е. не са налице основания за нейното отменяване
или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло.
Само за прецизност следва се посочи, че след като с обжалваната
присъда е признал за невиновен и е оправдал всеки от тримата подсъдими по
повдигнатото на всеки от тях обвинение за извършено престъпление по чл.130
ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, неправилно първоинстанционният съд се е
произнесъл с присъдата и за престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2
от НК, признавайки всеки от тримата подсъдими за невиновен в
извършването му и оправдавайки всеки от тях. Това е така, тъй като поначало
обвинение в извършване на престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2
от НК не е повдигано с частната тъжба на никого от тримата подсъдими, а от
друга страна, при престъпленията по чл.130 ал.1 и чл.130 ал.2 от НК е
приложим принципа на „поглъщане“ на по-лекия престъпен резултат от по-
тежкия такъв. С други думи, след признаването на всеки от тримата
подсъдими за невиновен и оправдаването му по повдигнатото с тъжбата
обвинение за извършване на престъпление по чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2
от НК, не е съществувала необходимост /или задължение/ за съда да се
произнася и за престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, макар
и част от установените телесни увреждания на частния тъжител да са
относими към посочената законова разпоредба. Посоченото, обаче, не
12
нарушава процесуалните права на никоя от страните, респ. не оказва влияние
върху извода за правилността – обосноваността и законосъобразността, на
обжалваната присъда.
При този изход на делото, следва частния тъжител Г.Г. да бъде осъден
да заплати на подсъдимия Е.М. направените от същия разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция, в размер на 600 лв.
Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260042/14.04.2021 год., постановена по
Н.ч.х.дело № 1194/2020 год. по описа на Кърджалийският районен съд.
ОСЪЖДА Г. Р. Г. от гр.К., кв.“В.“ бл.*, вх. „*“, ет.*, ап.*, с ЕГН
**********, да заплати на Е. М. М. от гр.К., кв.“В.“ бл.*, вх. „*“, ап.*, с ЕГН
**********, сумата в размер на 600 лв., представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13