Решение по дело №1341/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 527
Дата: 29 август 2019 г. (в сила от 29 август 2019 г.)
Съдия: Даниела Каролова Телбизова Янчева
Дело: 20195500501341
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 527                                         29.08.2019  Година               Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 29 август  ………………………………….две хиляди и деветнадесета  година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                 Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                          Членове: АТАНАС АТАНАСОВ

 

                                                                        БОРЯНА ХРИСТОВА

Секретар………………………...………………………………….………………

Прокурор ……………………………………………………………………………

като разгледа докладваното от     зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА 

въззивно гражданско дело номер 1341………...…..по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

         

        Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК.

Образувано по жалба на „Застрахователно     акционерно     дружество ОЗК - Застраховане" АД,   ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление: гр. София,  ул. Света София № 7, ет. 5, представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров чрез Адвокатско дружество „Георгиева и партньори", Булстат *********, представлявано от Свилен Евгениев Стоянов - управител, съдебен адрес ***- длъжник по изп.дело № 20198680400115 по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, рег.№ 764, с район на действие ОС-Стара Загора против Постановление за разноските от 08.05.2019 г. по ИД № 20198680400115, по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, получено на 09.05.2019г. от длъжника.  

        Жалбоподателят счита, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с което е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.Излага съображения. Моли съда да намали размера на адвокатския хонорар до минимално дължимия се според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., като вземе предвид постановките на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съответно, да редуцирате същия до сумата в размер на 200 лева. На следващо място, счита определената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса за прекомерна. Съобразно посочената норма, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Сочи, че съгласно трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 7745/25.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 6410/2016 г., по описа на СГС, II състав, включването на адвокатско възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в събраната сума по смисъла на т. 26 от Тарифата, е незаконосъобразно — материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. В условията на евентуалност, в случай, че съда счете, че дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в събраната сума, моли да се намали същото, като се коригира и размера на начислената по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса. Моли да им се присъдят и сторените от тях разноски в настоящото производство, за които представят списък, съгласно чл. 80 ГПК, ведно с доказателство за платен адвокатски хонорар. В случай, че насрещната страна представи списък с разноските, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моля последното да бъде определено, съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед гореизложеното, моли да се отмени Постановление от 08.05.2019 г. по ИД № 20198680400115, по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, като бъде намален размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да се  коригира размера на начислената по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална така. Моли да им бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски.

        Взискателят "ТАНЕВА" ЕООД чрез адв.Е.Д.  счита, че жалбата е неоснователна и недоказана, и следва да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство в размер на 200 лв. съобразно чл. 10, т.5 от Наредба 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

        Приложени са мотиви по обжалваното действие от Частния съдебен изпълнител Румяна Манджурова съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери  законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,   намери за установено следното:

         Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК. Следователно, подадената частна жалба е допустима, а по съществото си – неоснователна.

Изпълнително дело № 20198680400115 е образувано на основание молба вх.№ 5208/09.04.2019г от „Танева“ ЕООД чрез адв. Е.Д., за заплащане на разноски по гр.д.№ 2809/2017г. по описа на РС Казанлък.

По делото е прието за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. На длъжника ЗАД“ОЗК Застраховане“ АД е връчена ПДИ и в срока за възражение против приетите разноски, е постъпило възражение вх.№ 5355/12.04.2019г. с искане за намаляване на прието за събиране адвокатско възнаграждение. С постановление от 08.05.2019г. е намалено приетото възнаграждение  до определения в Наредба 1 ВАС размер-от 550 лв. на 540 лв. и в този случай е намалена и дължимата се т.26 ТТРЗЧСИ съобразно новия размер на задължението по делото.   

С уведомление изх.№ 6597/08.05.2019г. Постановлението е съобщено на Длъжника, получено от дружеството на 09.05.2019г, като на 16.05.2019г. е постъпила жалба против същото.

Видно от книжата по делото, първоначално приетото за събиране адвокатско възнаграждение е намалено до определения   минимален размер, като същото е определено на материален интерес и 200 лв. за образуване на изпълнителното дело. Адвоката, пълномощник на Взискателя е участвал във делото, като е депозирал молби, извършвал е проверки по движението и е искал налагане на запори и други изпълнителни действия. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, уговореното възнаграждение е било заплатено изцяло преди образуване на изпълнителното дело, когато е било и невъзможно да се предвидят всички необходими действия, които ще се предприемат за събиране на задължението.

Длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това, а във всички останали случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

Разноските в изпълнението не са материализирани в изпълнителния лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в изпълнителното производство с оглед реализиране на съдебно признатото си право – за адвокатско възнаграждение, за дължими такси по изпълнението и за други разходи, свързани с принудителното изпълнение. Събирането на вземането на разноските в изпълнението се осъществява в рамките на образуваното изпълнителното производство, като е необходимо да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.

С оглед на това съдът намира, че заплатеното от взискателя възнаграждение не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК в тежест на длъжника следва да се възложат сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в минималния нормативно установен размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., поради което с оглед на това намира обжалваното постановление за правилно. Видно от горепосочените по- горе обстоятелства, длъжникът не е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение, което е наложило след този срок да се извършат и други принудителни действия от ЧСИ- налагане запор по банковите сметки на длъжника, което е довело и до увеличаване на разноските по принудителното изпълнение. Следователно, освен изпращането на покана за доброволно изпълнение по делото са били извършени и други изпълнителни действия за събиране на вземането. С оглед на това, неоснователно в жалбата се твърди, че обжалваното постановление за разноски е незаконосъобразно.  Настоящия състав намира, че с оглед наличните данни по делото, правната сложност на производството, предприетите изпълнителни действия по делото, обжалваното постановление е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изп. дело. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Съгласно чл. 10,т. 2  вр. С чл. 7, ал. 2  от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по" изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 7000 лв. се дължи   1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2  от Наредба № 1/2004  или 340 лв. С оглед доказателствата по изпълнителното дело от пълномощника по делото са извършвани действия, както по образуване на изпълнителното дело, така и в процеса /напр. допълнително заплащане на  таксите за запор на банковите сметки /.

В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител – съгласно чл. 426, ал. 1 от ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежещ на изпълнение. В настоящия случай плащанията са извършени след започване на изпълнението, поради което таксата върху събраната сума за изпълнение на паричното вземане по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, по общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК е за сметка на длъжника. Това е така, тъй като поведението на длъжника е станало причина за образуване на изпълнителния процес, поради което същия следва да понесе и отговорността за разноските. Не е налице изключението по чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съгласно който текст държаният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Касае се за изпълнение, извършвано от частен съдебен изпълнител, при което длъжникът дължи такса във всички случаи, когато плащането е извършено при висящо дело за принудително изпълнение, вкл. и при плащане в срока за доброволно изпълнение.

        Ето защо съдът намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

 

Относно разноските:

При този изход на делото ответника по жалбата има право на разноски по силата на чл. 78, ал.3 от ГПК, като съобразно представените от страната доказателства – договор за правна помощ и списък на разноски, в нейна полза следва да се присъди сумата от 200 лв., съставляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ОС-Стара Загора.

 

       Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                      Р   Е   Ш   И :

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на „Застрахователно     акционерно     дружество ОЗК - Застраховане" АД,   ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление: гр. София,  ул. Света София № 7, ет. 5, представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров чрез Адвокатско дружество „Георгиева и партньори", Булстат *********, представлявано от Свилен Евгениев Стоянов - управител, съдебен адрес ***- длъжник по изп.дело № 20198680400115 по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, рег.№ 764, с район на действие ОС-Стара Загора против Постановление за разноските от 08.05.2019 г. по ИД № 20198680400115, по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, получено на 09.05.2019г. от длъжника. 

 

        ОСЪЖДА „Застрахователно     акционерно     дружество ОЗК - Застраховане" АД,   ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление: гр. София,  ул. Света София № 7, ет. 5, представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров чрез Адвокатско дружество „Георгиева и партньори", Булстат *********, представлявано от Свилен Евгениев Стоянов - управител, съдебен адрес *** да заплати на"ТАНЕВА" ЕООД с ЕИК *********, гр.Казанлък, ул."Стефан Караджав" № 34, Взискател по ИД № 115/2019 г. на ЧСИ Р.Манджурова чрез адв.Е.Д., направените в настоящото производство разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/.

 

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: