Н.ч.х.д. № 1173/2019 год. на ХРС
МОТИВИ:
Частното обвинение срещу подсъдимия К.Т.Т. ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че на
12.03.2019г., в гр.Кърджали, казал нещо унизително за честта и достойнството на
Б.М.К. *** – *****************- ***************** – Кърджали, като в негово
присъствие му казал : „..Марш навън ти жалко подобие и пародия на полицай. Ти
си най-големият наглец и неблагодарник, който
познавам в тази служба“, като обидата е нанесена публично – в Съдебна палата –
гр.Кърджали при отворени врати на кабинети и към коридора и в присъствието на *********Г.,
*********Й.Д.Г., *********Г.Д.К. и *********В.К.Х. и
на длъжностно лице при и по повод на изпълнение на службата и функцията му –
престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.146 ал.1 предл.1 от НК.
Срещу К.Т.Т.
ЕГН ********** *** е повдигнато и още едно частно обвинение за това, че на
12.03.2019г., в гр.Кърджали, приписал на длъжностно лице - Б.М.К. *** – *********– ***************** –
Кърджали, неизвършено престъпление – кражба – като казал, че Б.К. при и по
повод на служебните си задължения и функция, бил хванат да краде нафта от
служебния автомобил, като клеветата е нанесена публично - в Съдебна палата –
гр.Кърджали при отворени врати на кабинети и към коридора и в присъствието на *********Г.,
*********Й.Д.Г., *********Г.Д.К. и *********В.К.Х. –
престъпление по чл.148 ал.2 предл.1 вр.чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.147
ал.1 предл.2 от НК.
Предявен е гражданси
иск по чл.45 от ЗЗД от Б.М.К. *** против К.Т.Т. ЕГН **********
*** за сумата в размер на 1 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на твърдяната
публична обида, нанесена на 12.03.2019г. в гр.Кърджали, ведно със законната
лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането – до окончателното
изплащане на сумата.
Предявен е и граждански иск по чл.45 от ЗЗД от Б.М.К. *** против К.Т.Т. ЕГН ********** *** за
сумата в размер на 2 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания в резултат на твърдяната публична клевета, нанесена
на 12.03.2019г., в гр.Кърджали, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от датата на увреждането – до окончателното изплащане на сумата.
Тъжителят Б.М.К. лично и чрез повереника си поддържа така повдигнатите частни обвинения.
Иска от съда да признае подсъдимият за виновен за нанасянето на публична обида
и публична клевета. Моли да бъдат уважени и предявените граждански искове по
чл.45 от ЗЗД.
Подсъдимият К.Т.Т.
разбира частните обвинения. Не се признава за виновен. Дава обяснения. Познавал Б. от много време, от самото
начало на започване в системата на МВР, след това в ГДО. Познавали се много
добре, знаели се от деца, както се казва. Конкретният случай бил на 12.03.2019г.
Свидетелите М. и Б. казали, че видели Б. на видеонаблюдението
на обяд да напуска работното си място половин час по-рано, преди 12.00 часа,
т.е. преди обедната почивка. На видеокамерата видели, че бил без шапка и бил
разкопчан. След това те решили да направят проверка в 12 без 10 дали целият
наличен състав е на място. Установило се при проверката, че целият наличен
състав е на място – т.е Б. също бил в сградата на съда. След това към 13 –
13,10 Б. бил извикан в стаята на началника и му била направена забележка за
неспазване на работното време и неносенето на шапка и че бил разкопчан. Б.
отговорил с агресия. След това Б. отишъл на терасата на 3 етаж на сградата,
където другите от ОЗ“Охрана“ стояли, някои пушели. На терасата отишъл и
подсъдимия Т.. К.Т. твърди, че казал - „Б., какъв ти е проблемът на теб? Моята
коса ли ти е проблемът?“ – а Б. отговорил - : „Като си боядисваш косата,
боядисай си и веждите, виж се на какво приличаш“. Подсъдимият твърди, че казал
- „Б., как не те е срам? Ти си неблагодарник.“ Думата „кражба“ в никой момент
не я бил казал. Думата „служител на пародия“ също не я споменал. Подсъдимият
твърди, че казал: „Как не те е срам, бе човече? Навремето, когато началникът те
хвана с нафтата и ти направи компромис, тези неща ги забравяш и не ги оценяш.“ Това били думите на Т.. За тази история с нафтата Т.
знаел от Началника. Знаел, че Началникът видял Б. как точил нафта от бензиностанцията
от пистолета, вместо в резервоара на служебния автомобил - в туба. Това били
твърдения от Началника. К.Т. не бил видял наливането на нафта в туба, тези неща
ги знаел от св.Ш. и от Началника.
Това било казано на терасата.
Началникът казал на Т., че видял как Б. слага нафта в туба, а не в служебния
автомобил. Подсъдимият твърди, че не бил нарекъл Б. „крадец“, нито казал
„открадна нафта“. Не бил казал: „Марш навън, ти жалко подобие и пародия на
полицай“. Не бил казвал и: „Ти си най-големият наглец
и неблагодарник, който познавам в тази служба“, казал думата „неблагодарник“,
но не бил казал „наглец“. Казал: „Забрави ли, когато
Началникът те хвана с нафтата и ти прости“. Началникът му простил, защото К.Т.
настоявал да не се докладва нагоре.
Подсъдимият не се признава за виновен.
Съдържанието на неговите изявления на
терасата било такова, каквото казал.
Иска да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия пледира за
оправдателна присъда. Твърди, че частното обвинение не било доказано по
безсъмнен начин. Прави подробен анализ на събраните по делото доказателства.
Цитира съдебна практика. Следвало да се отхвърлят и предявените граждански искове.
Претендира разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото – Б.К. и К.Т. се
познавали отдавна от много години – от започване в системата на МВР, след това
в ГДО.
Тъжителят Б.К. работел на длъжността „*****************–
водач СА“ в „ОЗО-Охрана“ – гр.Кърджали. Работно му място била съдебната палата
в гр.Кърджали.
Подсъдимият К.Т. също работел в „ОЗО-Охрана“ – гр.Кърджали на длъжността
„инспектор – конвоиране“. Работното му място била съдебната палата в
гр.Кърджали.
Позицията на Т. в служебната йерархия
била по-висока от тази на Б.К.. А двамата пък били подчинени на св.С.Б. –
Началник на звеното в гр.Кърджали.
На 12.03.2019г., малко преди обедната
почивка, около 12 без 20 часа св.М.Ш. и началника на звеното видели на
камерите, че Б.К. излиза от съдебната палата, без да е поискал разрешение от
инспекторите конвоиране или от Началника на звеното. Било решено да се направи
проверка на личния състав в 12 без 10 часа.
Тази проверка била направена и на нея Б.К.
присъствал.
След това започнала обедната почивка
от 12 часа.
Около 13-13,30 часа Б.К. бил извикан в
кабинета на Началника на звеното в гр.Кърджали – св.С.Б. на 4 тия етаж. На К.
била направена забележка за това, че не спазва работното време и излиза
по-рано, преди започване на обедната почивка, за това, че не носи шапка и ходи
незакопчан - „разгърден“.
Тъжителят К. отговорил, че и другите
служители на ОЗ-Охрана също понякога закъсняват и не носят униформата идеално.
Изразил недоволство, че само неговите провинения се виждат и само на него се
прави забележка, а на другите служители – не.
Присъствали и св.М.Ш. и подсъдимия К.Т.,
който казал на тъжителя да напусне стаята. Отначало Б.К. отказал, последвала
размяна на реплики между тъжителя и подсъдимия, които негнетили напрежението
между двамата. Тъжителят намекнал на подсъдимия К.Т., че и той не е идеален в
носенето на униформата.
След това Б.К. напуснал стаята и
отишъл на терасата на 4 етаж на съдебната палата в гр.Кърджали, където често
след края на обедната почивка се събирали служители на ОЗ-Охрана-Кърджали, като
разговаряли и някои пушели.
Подсъдимият К.Т. го последвал.
На терасата били по-голямата част от
звеното. Присъствали св.И.Л. /св.очевидец/, св.Г.К./ св.очевидец/, св.Й.Д.
/св.очевидец/, св.В.Х./ св.очевидец/, св.В.Г./ св.очевидец/
Св.С.Б. и св.М.Ш. не са присъствали на
терасата.
До тук фактическата обстановка е
относително безспорна.
Какво се е случило на терасата?
Според св.Й.Д. – свидетел - очевидец
повечето служители на ОЗ“Охрана“ Кърджали на този ден след обедната почивка
били излезли на терасата на 4 етаж на съдебната палата, където пушели. В един
момент дошъл К.Т., излязъл на терасата и започнал „..на висок тон да разговаря
с К. и думите – Какъв ти е на теб проблемът? Погледни се – ти си пародия на
служител. Трябваше да те накажем, като те хванахме да крадеш нафта от служебния
автомобил..“
Според св.В.Х. – свидетел – очевидец по
едно време К.Т. дошъл на терасата и казал на Б. „…Какъв ти е
проблема..Започнаха да си разменят реплики..след това му каза – виж се ти
пародия на служител..думи в този стил…след това му каза – наглец..Б.
му отвърна – Аз ли съм наглец, наглец
има само един в тази служба…г-н Т. каза – трябваше да те накажем още за
нафтата..“. Размяната на реплики се развила „много скоростно“. Свидетелят не е
сигурен за точните реплики за нафтата..“..но бяха за нафтата, която са намерили
ли, откраднали ли..не знам“
Според св.Г.К. – свидетел – очевидец,
който е присъствал на терасата след обедната почивка. „..в един момент
инспектор Т. дойде на терасата, те / с Б./ явно са си имали някакви предишни
истории, които аз не знам и се обърна към Б.К. с думите – Какъв ти е проблема с
мен, косата ми ли ти е проблема? Той отвърна
- не си ми проблем ти, както искаш се боядисвай…К. /Т./ каза – ти си
пародия..нещо от този сорт мисля, че беше – ти си пародия на полицай..друга
реплика, която му отправи беше – като те хванахме с нафтата, трябваше да се
изгоним…всички бяхме събрани на терасата..“
Според св.В. Г-К.– свидетел – очевидец
– „..Приказвахме си. По едно време се чуха на висок тон разправии между К. и Б..
Това, което си спомням, че имаха спор за една боядисана коса…всъщност Б. се
заяде с К., за това, че е с боядисана коса. От там тръгна спор. След това К.
каза на Б., че е наглец и че е пародия на
служител..моята реакция беше – Е не така !“
Според св.И.Л. – свидетел – очевидец
..“..прибрах се на терасата, където обядвах..С Г.К. приказвахме странични
работи. Изведнъж се чуха викове. На терасата бяха събрани по-голямата част
колеги от звеното..По спомен Б. беше казал на К. –като си боядисваш косата –
боядисай си и веждите..не мога да си спомня точните реплики, но К. каза на Б. –
не изглеждаш като служител, виж си външния вид, не си по униформа или нещо от
сорта..Б. каза на К. много наглеци има тука. К. каза
– мен ли визираш? ..не помня отговора, след което К. каза – Ей забрави времето,
когато ти простихме за нафтата..“
По делото бяха разпитани и св.М.Ш.,
който не е очевидец, не е присъствал на терасата и разказва събития от преди
това – от по-рано. Бе разпитан и св.С.Б. ***, който също разказва по-ранни
събития и не е присъствал на терасата на 12.03.2019г., когато си е случила
изследваната от съда размяна на думи между тъжителя и подсъдимия.
Представиха се и множество други
писмени документни – длъжностни характеристики, докладни записки, преписки по
извършени проверки, но според съда те стоят в страни от главните факти на
доказване в настоящия процес, поради което не следва да се обсъждат.
По делото бе представена
Характеристика на К.Т. от неговия началник св.С.Б. в смисъл, че Т. е добър
дългогодишен служител на ОЗ“Охрана“ Кърджали.
Подсъдимият К.Т. не е осъждан.
Няма криминални регистрации.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното
:
Подсъдимият
К.Т.Т.
ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.146 ал.1 предл.1 от НК, като на 12.03.2019г., в гр.Кърджали, казал
нещо унизително за честта и достойнството на Б.М.К. *** – *****************- *****************
– Кърджали, като в негово присъствие му казал : „..Марш навън ти жалко подобие
и пародия на полицай. Ти си най-големият наглец и
неблагодарник, който познавам в тази служба“, като обидата е нанесена публично
– в Съдебна палата – гр.Кърджали при отворени врати на кабинети и към коридора
и в присъствието на *********Г., *********Й.Д.Г., *********Г.Д.К.
и *********В.К.Х. и на длъжностно лице при и по повод на изпълнение на службата
и функцията му.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като същият е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
престъпния резултат – засягане на честта и достойнството на пострадалото лице е
искал именно настъпването на престъпният резултат.
Съдът намира, че с оглед установената
фактическа обстановка няма колебание, че се касае за публична обида, тъй като
същата е нанесена в
Съдебна палата – гр.Кърджали при отворени врати на кабинети и към коридора и в
присъствието на *********Г., *********Й.Д.Г., *********Г.Д.К.
и *********В.К.Х..
Публичната обида е нанесена на
длъжностно лице - Б.М.К. е „*****************- ***************** – Кърджали.
Съгл.чл.93 т.1 б.“а“ от НК – длъжностно лице е това, на което е възложено да
изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на
материално изпълнение.
Именно такъв е конкретния случай.
Всички разпитани по делото свидетели –
очевидци дават доста еднопосочни и еднозначни показания за конкретните думи и
изрази употребени от К.Т.. Разбира се не всички си спомнят с абсолютна точност
и разказват приблизително – но е напълно ясно кои са били двата обидни израза –
„пародия на полицай“ и „наглец и неблагодарник“.
Почти всички свидетели си спомнят поне
единия от двата израза или и двата. По тази причина у съда не възникна съмнение,
че К.Т. е нарекъл Б.К. „пародия на полицай“ и „наглец
и неблагодарник“ и го призна за виновен в извършването на престъплението по
първото частно обвинение.
В тази връзка съдът определи наказанието
на подсъдимия по следния начин:
За престъплението по чл.148 ал.1 т.1 и
т.3 вр.чл.146 ал.1 предл.1
от НК се предвижда наказание „глоба“ от три хиляди до десет хиляди лева и „обществено
порицание“. Видно от справката за съдимост приложена по делото подсъдимият не е
осъждан, не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК .
Тъй като обаче съдът призна подсъдимия
за виновен и по другото частно обвинение за престъпление по чл.148 ал.2 предл.1 вр.чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.147 ал.1 предл.2 от НК се
касае за две деяния извършени в реална съвкупност. За такива случаи чл.78а ал.7
от НК изключва приложението на института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – при множество престъпления
/ с изключение на продължаваното престъпление, както прие Тълк.реш №2/21.10.2010г./
Ето защо съдът определи наказанието на
К.Т. по общите правила – чл.54 ал.1 от НК. Съдът обсъди съотношението на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи съдът цени
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Липсват отегчаващи
вината обстоятелства. Имайки в предвид тежестта на деянието, съдът определи
наказанието на минимума – а именно
“глоба” в размер на 3 000 лв. и кумулативното наказание „обществено
порицание“.
С така наложеното наказание напълно
биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната превенции, като ще се
въздейства поправително и възпиращо върху дееца.
Съдът се произнесе и по предявения
граждански иск по чл.45 от ЗЗД за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат на нанесената публична обида. Съдът счете, че са налице
кумулативно необходимите 4 белега на генералния деликт
– противоправно поведение, вреда, вина и причинна
връзка. Ето защо съдът счете иска за основателен. Съдът определи размерът на
уважаване на претенцията за неимуществени вреди по справедливост, като се
съобрази с конкретната обстановка, нанесената обида и практиката на съда в
подобни случаи. Съдът счете, че претенцията следва да се уважи в размер от 700
лв., която сума отговаря и може да репарира адекватно претърпените от Б.К.
болки и страдания и отхвърли до пълния предявен размер от 1 000 лв., като
неоснователен.
По второто частно обвинение – в
предвид събраните по делото доказателства съдът счете, че подсъдимият К.Т.Т. ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.148 ал.2 предл.1
вр.чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.147
ал.1 предл.2 от НК, като на 12.03.2019г., в
гр.Кърджали, приписал на длъжностно лице -
Б.М.К. *** – *********– ***************** – Кърджали, неизвършено
престъпление – кражба – като казал, че Б.К. при и по повод на служебните си
задължения и функция, бил хванат да краде нафта от служебния автомобил, като
клеветата е нанесена публично - в Съдебна палата – гр.Кърджали при отворени
врати на кабинети и към коридора и в присъствието на *********Г., *********Й.Д.Г.,
*********Г.Д.К. и *********В.К.Х..
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като същият е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
престъпния резултат – засягане доброто име и репутация в обществото и пред
колегите му на пострадалото лице чрез приписването на неизвършена кражба и е
искал именно настъпването на престъпния резултат.
Б.К. никога не е осъждан с влязла в
сила присъда за кражба.
Съдът намира, че с оглед установената
фактическа обстановка няма колебание, че се касае за публична клевета, тъй като
същата е нанесена в Съдебна палата – гр.Кърджали при отворени врати на кабинети
и към коридора и в присъствието на *********Г., *********Й.Д.Г., *********Г.Д.К. и *********В.К.Х..
Публичната клевета е нанесена на
длъжностно лице - Б.М.К. е „*****************- ***************** – Кърджали.
Съгл.чл.93 т.1 б.“а“ от НК – длъжностно лице е това, на което е възложено да
изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на
материално изпълнение.
Именно такъв е конкретния случай.
Всички разпитани по делото свидетели –
очевидци дават доста еднопосочни и еднозначни показания за конкретните думи и
изрази употребени от К.Т.. Разбира се не всички си спомнят с абсолютна точност
и разказват приблизително – но е напълно ясно, че К.Т. е казал и припомнил на Б.К.
как му е било простено за кражбата на нафта – „..забрави времето, когато ти
простихме за нафтата..“, „…като те хванахме с нафтата, трябваше да те изгоним..“,
трябваше да те накажем още за нафтата..но бяха за нафтата, която са намерили
ли, откраднали ли..не знам..“, „…Трябваше да те накажем, като те хванахме да
крадеш нафта от служебния автомобил..“
Ето
защо съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъплението по
второто частно обвинение по чл.148 ал.2 предл.1 вр.чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.147
ал.1 предл.2 от НК.
В тази връзка съдът определи
наказанието на подсъдимия по следния начин:
За престъплението по чл.148 ал.2 предл.1 вр.чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.147 ал.1 предл.2 от НК се предвижда
наказание „глоба“ от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и „обществено
порицание“.
Видно от справката за съдимост
приложена по делото подсъдимият не е осъждан, не е освобождавана от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК .
Тъй като обаче съдът призна подсъдимия
за виновен и по другото частно обвинение за престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и
т.3 вр.чл.146 ал.1 предл.1
от НК се касае за две деяния извършени в реална съвкупност.
За такива случаи чл.78а ал.7 от НК
изключва приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание – при множество престъпления / с изключение
на продължаваното престъпление, както прие Тълк.реш №2/21.10.2010г./
Ето защо съдът определи наказанието на
К.Т. по общите правила – чл.54 ал.1 от НК. Съдът обсъди съотношението на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи съдът цени
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Липсват отегчаващи
вината обстоятелства. Имайки в предвид тежестта на деянието, съдът определи
наказанието на минимума – а именно
“глоба” в размер на 5 000 лв. и кумулативното наказание „обществено
порицание“, което да се изпълни чрез публикуване на присъдата в местния печат.
С така наложеното наказание напълно
биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната превенции, като ще се
въздейства поправително и възпиращо върху дееца.
Съдът се произнесе и по предявения
граждански иск по чл.45 от ЗЗД за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат на нанесената публична обида. Съдът счете, че са налице
кумулативно необходимите 4 белега на генералния деликт
– противоправно поведение, вреда, вина и причинна
връзка. Ето защо съдът счете иска за основателен. Съдът определи размерът на
уважаване на претенцията за неимуществени вреди по справедливост, като се
съобрази с конкретната обстановка, нанесената обида и практиката на съда в
подобни случаи. Съдът счете, че претенцията следва да се уважи в размер от 1200
лв., която сума отговаря и може да репарира адекватно претърпените от Б.К.
болки и страдания и отхвърли до пълния предявен размер от 2000 лв., като неоснователен.
С оглед чл.23 ал.1 от НК в предвид
наличието на реална съвкупност съдът определи едно общо най-тежко наказание
измежду наложените с настоящата присъда – а
именно „глоба“ в размер на 5 000 лв. и с оглед чл.23 ал.2 от НК
присъедини наказанието „обществено порицание“, което да се изпълни чрез
публикуване на диспозитива на присъдата в местния
печат.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимата да заплати на тъжителя направените по делото разноски в размер на 512
лв. и 76 лв. по сметка на РС-Хасково – ДТ върху уважените части от двата
граждански иска.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.А.